Теорията на метода „Дистанционно наблюдение“ (Remote Viewing, RV) постулира съществуването на нематериална Матрица. В нея може да се получи цялата информация за всеки човек, място, предмет или събитие посредством „сигнална линия“ – връзката, която вюърът¹ установява с нея, и по която тече информация в посока към него. По време на сесия² той психически възприема и след това декодира тази информация. Матрицата е мястото, където се „отива“, за да се „види“ целта. Тя съществува под формата на данни в Матрицата и по време на процеса на дистанционно наблюдение вюърът ги „извлича“ оттам. Докато той преминава през етапите на RV протокола³, неговото подсъзнание получава достъп до все по-подробна информация за търсената цел. С възприемането на „информационния поток“, връзката с „местоположението“ на целта в Матрицата става все по-здрава и в резултат се извличат вербални данни, скици и рисунки.

Добре известно е, че човешкото съзнание наподобява айсберг. По-голяма част от него се намира под водата, като на повърхността се вижда само малка част.

Тази добила популярност метафора на Зигмунд Фройд обозначава  върха на айсберга като будното съзнание на индивида или неговия мислещ, логичен ум. Останалата част, намираща се под повърхността, се счита за несъзнаваното, наричано понякога „свръх съзнание“. Това, което се случва там, не винаги е достъпно за будното съзнание. Но между двете непрекъснато тече комуникация. По време на тази комуникация става сравняване на модели и значения, за да може индивидът да разбира какво се случва около него.

В този модел има още един елемент, който служи като мост между осъзнаваното и неосъзнаваното – подсъзнанието. Сензорните рецептори на човека са непрекъснато атакувани от трилиони битове информация. Подсъзнанието е това, което предпазва осъзнатата част на ума от претоварване. То работи като филтър, разбива данните на по-малки сегменти, преди да ги допусне към будното съзнание. Към тази метафора за айсберга остава да се добави един особено важен компонент. Айсбергът не плува в празно пространство, той се намира в океана. Именно този океан представлява Матрицата.

RV Матрицата не бива да се бърка с тази от добре известната филмова поредица. Тогавашните братя Уашовски заимстват термина от разсекретените документи на програмата „Старгейт“. Там, в оригиналното военно ръководство по дистанционно наблюдение, четем следната дефиниция на Матрицата: огромна, нематериална, високо структурирана ментално достъпна мрежа от информация, съдържаща всички данни, отнасящи се до всичко съществуващо както във физическата, така и в нефизическата вселена.

Често срещано погрешно разбиране е, че тази база данни се отнася само до хипотезата на Карл Юнг за колективно съзнание. Матрицата е много повече от целия колективен опит на всички човешки същества. Тя представлява огромна библиотека за абсолютно всичко напред и назад във времето и пространството.  

По време на RV сесия будното съзнание отговаря за описателната информация. Докато то се занимава с писане на дескриптори и рисуване, несъзнателното осъществява директна връзка с желаните информационни модели, намиращи се в Матрицата. Най-тежката работа се върши от несъзнаваното под повърхността. То има свой собствен процес на самообучение, което е изцяло извън юрисдикцията на интелекта.

И така, да обобщим какво представлява това място, от което вюърът черпи информация за всичко, което е било, е и ще бъде. Дотук вече стана ясно, че това е универсална база данни, нещо като огромна вселенска библиотека, която се намира извън времето и пространството и вероятно представлява отделно измерение. Но дали можем да си я представим като някакъв вид космическо хранилище с огромни рафтове в безкрайни коридори? Или по-скоро е някакъв галактически интернет?

Концепцията за Матрицата далеч не е нова. Още от древността идеята за универсалното съзнание е позната като „Акашови записи“. Познанието за тях съществува от хилядолетия в традициите на Тибет и Индия. Счита се, че те представляват хранилище на всяка мисъл, дума и постъпка на всяко живо същество в миналото, настоящето и бъдещето. Това е компендиум от познанията на всички живи форми и същности, запис на пътуването на всяка душа през безкрайността. Акашовите записи се споменават в Стария завет на Библията (Изход). Там се твърди, че на небесата се пази описание на живота на всеки човек и според него ще бъде съдена душата му. В по-ново време, едно от най-ранните споменавания на Акашовите записи е на Елена Блаватска, основателка на Теософското движение⁴ в края на 19 век. Тя получава информация за тях от тибетските монаси, които нарича „майстори на древната мъдрост“ и които я обучават да извлича информация оттам. Метафизикът Рудолф Щайнер също споменава Акашовите записи, уверявайки, че всяка дума и мисъл оставят следа в етерните светове. Съвременният физик Ервин Ласло⁵ изследва концепцията за Акаша от научна перспектива, заключавайки, че там се съдържат шаблоните на човешките идеали за хармония и покой. Централно място на Акашовите записи е отделено и в творбите на Едгар Кейси. Неговите проучвания го карат да смята, че те са хранилище на информация в нефизичните равнини на съществуване, където се пазят записи за миналото, настоящето и бъдещето на душата.

Независимо дали ще използваме наименованията Акашови записи или Матрицата, това е мястото, където „отива“ всеки вюър, за да получи данни за целта, върху която работи. Матрицата е неделима част от процеса на дистанционното наблюдение. Ако трябва да използваме съвременна терминология, тя може да бъде приравнена към вселенски суперкомпютър или по-скоро към това, което днес наричаме „облак“ за съхраняване на компютърни данни.

Почти няма вюър, който да не е правил собствено изследване на Матрицата с възможностите на RV метода. Макар че данните по такива цели не винаги са лесни за интерпретация и анализ, те със сигурност имат потенциала да развълнуват дълбоко всеки изследовател на реалността.