Ръсел Тарг и Харолд Пътхоф (от ляво надясно), 1976 г.

Методът на дистанционното наблюдение (remote viewing или накратко RV) е създаден в изследователските лаборатории на Станфордския научен институт (SRI)¹ в САЩ. Първите проучвания датират от началото на 1972 г., когато физиците Харолд Пътхоф и Ръсел Тарг обединяват усилия с един от най-надарените екстрасенси – Инго Суон, за да тестват и оценят възможностите на човешките същества да надхвърлят пространството и времето и единствено чрез помощта на съзнанието и подсъзнанието да „наблюдават“ отдалечени хора, места и събития, събирайки за тях използваема разузнавателна информация. Въз основата на хиляди научни експерименти те разработват протокол, който позволява на почти всички хора да извличат екстрасензорни данни. В рамките на няколко години доказват, че дистанционното наблюдение може да има постоянни и достоверни резултати.

Централното разузнавателно управление на САЩ е заинтригувано от търсенията на Пътхоф и Тарг още от самото начало поради възможното практическо приложение на метода за събирането на разузнавателна информация. Още в началото на 70-те ЦРУ научават чрез различни свои източници, че китайците, руснаците, германците, израелците и дори британците са силно ангажирани в изучаването на „паранормалното“². В началото на 1970 г. излиза от печат и добре документираната книга „Психически открития зад желязната завеса“, която хвърля известна светлина върху руските парапсихологични изследвания и доказва, че руснаците са успели да овладеят психическата енергия. Става ясно, че САЩ са безкрайно назад и спешно трябва да настигнат другите. В ЦРУ са силно обезпокоени, че руснаците имат безпрепятствен достъп до всяка тяхна свръхсекретна разработка чрез „алтернативен“ метод за събиране на разузнавателна информация, който позволява на шпионите да „наблюдават“ и най-недостъпните бази от разстояние.

Разсекретени документи разкриват, че Ръсел Тарг се среща с представител на дирекция „Научно разузнаване“ на ЦРУ през април 1972 г. Те обсъждат паранормалните изследвания и Тарг предоставя контакт с хора, които разполагат със съветски филми, показващи как хора местят предмети единствено с пси-сили. Тарг предлага вече започналата работата по изследване на пси-способностите в SRI да се фокусира върху най-належащото – разработването на метод за събиране на разузнавателна информация. Така се взема решение научният проект на д-р Харолд Пътхоф и д-р Ръсел Тарг да бъде федерално спонсориран.

От октомври 1972 г. ЦРУ назначават свой наблюдател в SRI – д-р Кенет А. Крес. Той е избран да работи с физиците Ръсел Тарг и Харолд Пътхоф заради дългогодишния си опит във физиката. Целта му е да интегрира изследванията и резултатите и да ги препрaща на ЦРУ. От средата на 70-те ЦРУ назначават като анализатор и програмен мениджър на изследванията по RV специалистът по диагностична радиология и поведенчески невронауки Кристофър (Кит) Грийн.

От ляво надясно: Харолд Пътхоф, Кит Грийн, Ръсел Тарг, Пат Прайс, 1974 г.

Още през първите години на проучвания се установява, че възможността да се добива информация единствено чрез помощта на съзнанието и подсъзнанието за отдалечени и недостъпни цели е напълно реален, достоверен и измерим „феномен“ и почти всеки човек може да бъде научен как да го прави. Радиофизическата лаборатория на Станфордския научен институт в Менло Парк, Калифорния, става терен на серии от все по-сложни експерименти. Почти веднага към триото на Пътхоф, Тарг и Суон се присъединява Пат Прайс, чиито пси-подвизи в SRI стават легендарни. През юли 1974 г. ЦРУ решава да тества възможностите на програмата към онзи момент и прави първия официален тест. Кит Грийн предоставя на RV екипа географските координати на съоръжение за изследване и развойна дейност, като не споделя никаква допълнителна информация. Вюърите, които работят независимо един от друг по този проект, са Инго Суон и Пат Прайс, а резултатите им са удивителни. Те успяват да извлекат детайлна разузнавателна информация за базата, която се оказва разположена дълбоко в съветска територия. Скиците на кранове и портални стълбове от сесиите на Пат Прайс са едни от най-известните изображения, с които се сблъсква всеки, тръгнал да изучава историята на RV. От ЦРУ посочват, че „данните надхвърлят всички възможни граници на случайна корелация и придобиване чрез известни средства“.

Експериментите в SRI жънат огромен успех и всъщност показват, че не е нужно човек да има някаква дарба, за да извлича екстрасензорни данни. Вместо да e рядък талант, който само малцина могат да притежават, се оказва, че всеки, който иска да научи правилните техники и да работи усилено, може да овладее основите. Това се доказва още през 1974 г. с присъединяването към екипа на Хела Хàмид. Тя няма никакъв предишен опит с екстрасензорни възприятия, но резултатите ѝ задминават дори тези на доказалия се Пат Прайс.

Първоначално методът е далеч от ясната структура, която има днес, тъй като хората се учели постепенно какво работи и какво – не. Впоследствие д-р Хал Пътхоф и Инго Суон разработват протокола или структурата, която в крайна сметка кръщават „дистанционно наблюдение“ (remote viewing, RV), избирайки този термин пред доста по-обсъждания „дистанционно възприятие“ (remote sensing) . Дали са взели правилно решение за наименованието от гледна точка на това, че става дума по-скоро за цялостно усещане и възприемане с всички човешки сетива – зрение, слух, вкус, мирис, форма, разположение в пространството и движение, на този етап е излишно да оценяваме.

Първите форми на дистанционно наблюдение са наречени Общо дистанционно наблюдение (GRV) и Разширено дистанционно наблюдение (ERV), като за второто учените от SRI обединяват усилия с изобретателя на Hemi-Sync технологията Робърт Монро. Малко по-късно възниква Контролираното дистанционно наблюдение (controlled remote viewing, CRV), което впоследствие става първообраз на всички останали видове RV, които се появяват след него. Повече за различните методики можете да прочете в статията „Видове RV“.

През 1982 г. Инго Суон започва да преподава CRV на военен персонал. В едни от първите групи обучени са капитан Пол Х. Смит, капитан Ед Деймс, Мел Райли, сержант Лин Бюканън, Дейвид Морхаус и много други. За повечето от тези първоначални участници в секретната програма, както и за други известни имена в RV общността, сме споделили любопитна инфорамция в отделни статии в нашия сайт. Накратко, САЩ получават своята нова методология за събиране на разузнавателна информация и екипи от нови шпиони – т.нар. пси-шпиони.

От ляво надясно: Бил Рей, Пол Смит, Ед Деймс, Инго Суон, Том Макниър и Шарлийн Шуфелт в студиото на Инго в Ню Йорк, 1984 г.

През следващите 13 години програмата по дистанционно наблюдение се развива като тайна програма за пси-шпионаж и сменя няколко кодови наименования под шапката на ЦРУ и Агенцията за военно разузнаване (Defense Intelligence Agency, DIA) - SUN STREAK, GRILL FLAME, CENTER LANE, INSCOM, SCANATE и STARGATE. Двете агенции си прехвърлят дейността по политически причини, като тя е в ЦРУ в периода 1972-1977 г. В АНС е от 1985 г. и доказано продължава най-малко до 2002 г., като по-вероятно там функционира оперативно RV звено и до днес.

В разсекретени документи се описват трите основни цели на програмите, използващи дистанционно наблюдение:
1.    Събиране на разузнавателни данни за чуждестранни цели;
2.   Използване на нови лабораторни проучвания и намиране на нови начини за усъвършенстване на RV за целите на шпионажа;
3.   Анализ на дейността на чужди държави по разработката и използването на паранормалното за дейности, които могат да засегнат националната сигурност на САЩ.

Около 23 години след началото на първите изследвания, през юли 1995 г., американското правителство (частично³) разсекретява документите по парапсихологичната си програма, използваща дистанционното наблюдение⁴. Официално посочената причина е, че това се прави, за да се улесни възлагането на нова външна оценка от независима организация, чиято цел е да проучи дали методологията на RV има достатъчно последователност и стабилност в резултатите за използване във военния шпионаж. Всички съответни документи на ЦРУ и DIA са събрани и се предават на Американския изследователски институт⁵ за независимо становище, базирано на техния дългогодишен опит в провеждането на проучвания, свързани с проблемите на поведенческата наука и неутралността им по отношение на темата.

Същата есен ЦРУ публикува спорен изследователски доклад, който претендира да покаже, че дистанционното наблюдение не е полезно като инструмент за събиране на разузнавателна информация (макар в предходните години то да е доказало многократно обратното). Двамата основни експерти – д-р Джесика Ътс, професор по статистика в Калифорнийския университет, и д-р Реймънд Хайман, професор по психология в Орегонския университет, защитават две противоположни позиции и имат различно крайно заключение. В крайна сметка, в доклада са записани следните генерални изводи: 1/ въпреки че лабораторно се наблюдават статистически значими резултати, остава неясно дали RV е наблюдавано като паранормален феномен; 2/ посочва се, че работата в лабораторните условия е с ограничена полезност при операции по събиране на разузнавателна информация; 3/ RV данните са двусмислени и нямат нужните качество и точност за разузнаването; 4/ ръководството не е използвало RV данни в разузнавателни операции, което означава, че RV не е произвело приложими разузнавателни данни. Финалното заключение е, че няма основание за продължаване използването на RV при операции по събиране на разузнавателна информация.

Интересно е да се отбележи, че по времето, когато този документ е публикуван, ЦРУ вече официално е прекратило програмата за дистанционно наблюдение, което основателно повдига въпроси за смисъла от възлагането на доклада изобщо.

В годините след закриването на правителствената програма голяма част от хората, които преди това са били свързани с нея, стават публично известни като автори на книги за RV или с участието си в интервюта за медиите. Някои от тях създават собствени програми за обучения по методология на RV и започват да разпространяват дистанционното наблюдение в цивилния сектор. Едни от най-известните преподаватели, започнали дейност веднага след разсекретяването, са Ед Деймс, Пол Смит и Лин Бюканън – и тримата участници в оригиналната програма в армията на САЩ. Те са обучили хиляди вюъри, част от които на свой ред поемат щафетата за разпространение на RV. С годините възникват и множество модификации на първоначално разработения RV протокол и нови (под)видове. Безспорно обаче, най-разпространената и работеща форма на RV е Техническото дистанционно наблюдение (technical remote viewing, TRV), разработено от майор Ед Деймс.

Днес активни школи по RV има навсякъде по света, включително и в България. Обучението се провежда в два етапа – начално ниво и ниво за напреднали. Повече информация можете да откриете в секция „RV академия“.