Тренировъчни цели

Тренировъчни цели

Ако сте преминали обучение по Remote Viewing (RV), знаете, че единственото условие за напредък и развитие на вашето ново умение е редовната тренировка – веднъж или два пъти седмично по 30-40 минути. След няколко месеца работа ще владеете протокола на отлично ниво, а резултатите ви прогресивно ще се подобряват.

Често казват, че опитният вюър има поне 100 сесии зад гърба си. Ние ще добавим още толкова, при това с условие за разнообразна тематика на целите.

Освен така популярните по време на обучението природни елементи и създадени от човека структури, тренировъчните цели трябва да включват и живи форми и тяхното състояние, процеси, събития в минало, настояще и бъдеще, откриване местоположението на изгубени предмети и изчезнали хора, установяване на оптимална инвестиция, партньор или работа, определяне на оптимален метод-техника за лечение, изследване на вярвания, концепции, енигми и много други теми.

Това ще позволи да използвате уверено целия арсенал от техники и степени в RV.

В тази секция предоставяме възможност да приложите на практика наученото във вашето RV обучение и да тренирате с цели от различен клас и трудност.

Заданията за всички публикувани по-долу цели са изработени съгласно наложените в RV правила. Всички те съществуват физически и се съхраняват от нас.

Обратна връзка за всяка цел, стояща зад координатите по-долу, ще получите като кликнете върху съответните координати. Целите се разкриват директно в нов прозорец, затова кликнете едва след като сте приключили напълно със сесията. Към всяка цел сме добавили кратка обяснителна бележка.

Ниво начинаещи

Информация за целта

През 2013 г. правителството на Индия придаде на делфините официален статут на „личности, без да са хора, чието право на живот и свобода следва да бъде защитено“. Това е първият държавен акт в съвременната правна история, признаващ подобен статут на животни, приближавайки ги до статута на homo sapiens. Решението на индийското правителство е огласено лично от министъра на околната среда и горите на Индия, който успоредно с признаването на специалния статут, е забранил всякакви представления, в които се експлоатират държани в плен делфини.

Повод за признаването на цитирания специален статут е уникалната интелигентност и себеосъзнаване на делфините, които „разговарят“ със сложна система от телесни и акустични знаци, живеят в семейства и изразяват многопластови емоционални състояния, подобни на човешките. Според редица изследвания делфините имат човекоподобно самосъзнание и влизат в сложни форми на общуване с другите делфини, използвайки граматически структурирани „изречения“. Установено е, че делфините могат да разпознават своето собствено отражение, да използват инструменти и да запомнят абстрактни идеи. Те си служат със знаци, позволяващи им да разпознават своите приятели и членове на семействата им – подобно на личните имена при хората. Проявяват съчувствие и готовност да помагат на новородените и на болните – като например ги изтласкват към повърхността на водата, за да си поемат дъх (което се е случвало неведнъж и с давещи се хора, изтласквани към брега от делфините и спасявани по този начин).

Информация за целта

Тази красива амфора е част от Панагюрското златно съкровище, открито на 8 декември 1949 г. на 2 км от гр. Панагюрище. Принадлежало е на неизвестен тракийски владетел от края на IV и началото на III век пр.н.е. Състои се от девет златни съда с общо тегло 6,164 кг.

Амфората-ритон е висока 39 см и е богато орнаментирана. Специфично е, че няма поставка/крак. Гладката шия е отделена от богато украсеното тяло чрез пояс от овални елементи и свързани лотосови цветове. В дъното са т.нар. отворите за пиене, които са предадени във вид на негърски глави. Дръжките са оформени в горната си част като фигури на кентаври. Стените на амфората са покрити с фигурален фриз, разделен на две части от двукрила врата на антична сграда, от която се подава плешива мъжка глава. Към вратата тичат група войни. Те са голи, с наметнати мантии, които се развяват зад гърбовете им. Четиримата, най-близки до вратата мъже са размахали мечове, докато петият дава сигнал за нападение с бойна тръба. Втората група се състои от двама спокойно разговарящи мъже. По-възрастният държи в ръцете си неясен предмет, който привлича вниманието и на голобрадия младеж. Върху дъното на амфората са представени: борбата на детето Херакъл с двете змии и изображение на Силен с бръшлянов венец, държащ двойна флейта и кантарос.

Информация за целта

Един от най-красивите стари мостове в света е мостът „Хаджу“ (Khaju Bridge) в Исфахан, Иран.

Построен е окол 1650 г. от персийския Шах Абас II (Shah Abbas II) от династията на Сафавидите, върху основите на по-стар мост. Намира на река Заянде (Zayandeh) и служи освен за мост, а също и като язовирна стена, чийто шлюзни врати са разположени в проходите под арките. По средата на моста има павилион, от който се смята, че Шах Абас II често се е любувал на гледката на реката.

Мостът е дълъг 133 м, широк 12 м и има 24 арки. Отворите на моста са широки по 7.5 м и са изградени от камъни и тухли. Има 21 големи и 26 малки канала за преминаване на водата. Те имат шлюзове, позволяващи затварянето на отворите и повишаване на нивото на водата над моста с цел напояване.

Мостът има две нива. По горното минава път за каруци, а от двете му страни има тротоари. Долното ниво е достъпно само за пешеходци и е популярно място за почивка на сянка.

Вечерно време под арките на моста „Хаджу“, където акустичният резонанс е особено звучен, се събират групи певци и изпълняват без музикален съпровод древни песни за любов, за война и за славата на своя край.

Ниво напреднали

Информация за целта

Един от най-известните случаи на наблюдение на НЛО е „Случаят Розуел“, наречен още „Мистерията Розуел“.

Историята се развива в САЩ, щата Ню Мексико, близо до градчето Розуел. В нощта на 2 юли 1947 г. неидентифициран летящ обект се разбива в ранчото на Мак Бразер. На следващия ден, той заедно с малкия син на съседите излизат да нагледат фермата с овцете, защото предната нощ в района е бушувала силна буря и забелязват „леки метални парчета“, които били разпръснати безразборно върху немалка площ. След като взел няколко парчета, за да ги покаже на съседите си, фермерът ги отнесъл в градчето Розуел, отстоящо на около 130 км от фермата и ги показал на шерифа Джордж Уилкок, който направо се изумил от това, което видял. Парчетата не се подлагали на никакви деформации, дори при удар с чук, освен това, по някои от тях имало странни йероглифи. Шерифът докладва директно на майор Джеси Марсел от американските ВВС.

Изпраща се специализирано подразделение от военни полицаи, които отцепват целия район около фермата. Намерени са още метални отломъци, а на около 3 км бил намерен и корабът, частично забил се в земята. Около него разпръснати лежали четири мъртви тела на екипажа, за които по-късно е направено предположението, че са катапултирали само миг преди катастрофата. Гледката била покъртителна. Телата на пилотите заедно с останките на кораба били натоварени на камиони и откарани.

На 8 юли 1947 г. местната преса излиза с материал, че Разузнаването на 509-а Бомбардировъчна група от Военновъздушните сили на Розуел докладва, че в полето се е разбил летящ диск. Съобщава се, че Майор Марсел и един възложител от неговото управление отишли до ранчото и открили диска. След като инспектирало апарата, местното разузнаване го пратило към „по-висши инстанции”. Разузнавателното управление констатира, че не са разкрити подробности относно строежа или външния вид на диска.

Същата вечер обаче командващият на 8-а въздушна армия свикал пресконференция, за да опровергае разпространеното вече съобщение за открита летяща чиния.

Опровержението е остро, унизително и особено критично за офицерите от военновъздушната база в Розуел, които не успели да разпознаят един метеорологичен балон. То веднага е публикувано във всички вестници, с което възбудените духове били укротени, а военните, пуснали първото съобщение, са подложени на унижение и присмех.

Основни резултати от сесията:

Графични и вербално описание на разбилия се обект
Други специфични данни около инцидента

[8316/4917] Human body/Pineal Gland/ Main function

Информация за целта

Епифизата, наричана още пинеална жлеза (corpus pineale), е малко образувание, което се отнася към междинния мозък и се счита за една от най-важните части на нервната система. Епифизата достига своето пълно развитие към седмата година от живота на човек, след което подлежи на бавна инволюция. Още от древността епифизата е наричана „трето око" – вид духовна антена, чрез която се достигат по-високи нива на съзнанието, докато все още човек е във физическо тяло.

Установено е, че с възрастта епифизната жлеза се калцифицира, подобно на редица други органи в тялото. Много хора имат симптоми на тежка калцификация на епифизната жлеза още от 17 годишна възраст. Декалцифицирането ѝ се разглежда като начин за нейното „събуждане" и отваряне на духовните канали на човека, което се свързва и с най-важната част от нейната функция.

Основни резултати от сесията:

Специфични данни за епифизата и физически и/или енергийни процеси, свързани с нейното функциониране
Доловили сте форма на шишарка или око

Нашето изследване върху епифизата можете да разгледате в секция „Проекти".

[1722/5317] Target [2713/2248] Underground perspective/ The most significant currently undiscovered artifact

Информация за целта

Един от първите, който заявява, че под Сфинкса са скрити сакрални знания, е знаменитият американски ясновидец Едгар Кейси. Според него под една от лапите на статуята има подземна стая, в която се съхраняват удивителни технологии и свитъци с информация за изчезнала земна цивилизация.

За съществуването на „Залата на знанията” споменава и византийският историк Георгий Синсцела, живял през IX век, както и легендарните Херметически писания. За същия факт говорят настенните записи на храмовите комплекси в Египет, в които древното хранилище е наречено „Палата на архивите”, „Зала на записите” или „Зала на знанията”.

В съвремието този въпрос продължава да е обвит в мистерия, а периодично в интернет се появяват кратки данни как учените открили с радар цял подземен град под Сфинкса, до който ги отвел тунел, пазен от защитно поле.

След тази сесия сме сигурни, че имате доста добра идея за най-значимия неоткрит досега артефакт под Сфинкса и ако данните са ви заинтригували можете да ги използвате като отправна точка, за да развиете темата.

Мастър ниво

[1003/7005] „Hollow Earth“

Информация за целта

Ако си мислите, че идеята за кухата Земя е някаква модерна конспирация, очаква Ви изненада. Това всъщност е теория, датираща векове назад във времето, с привърженици сред учени, интелектуалци, военни и др.

Едмънд Халей, известен английски учен, вероятно е един от първите, които предложили тази концепция, основана на наблюдения на магнитното поле. Той предположил, че Земята има две сфери - външна твърда и вътрешна куха, всяка със своя магнитна ос. Швейцарският математик и физик Леонард Ойлер също имал подобни идеи, но той смятал, че Земята е напълно куха, със "слънце в центъра". Адмирал Ричард Бърд, високопоставен офицер във военноморските сили на Съединените щати, твърдил, че открил дупки на полюсите, водещи към непозната земя.

Предлагаме Ви да откриете сами какво в действителност има под краката Ви!

Основни резултати от сесията:

Дълги и тъмни тунели, подземни галерии, чудни градини и дори нощно небе – всичко това може би ще е част от Вашата сесия J Ако имате късмет да срещнете добронамерени обитатели, не се колебайте да влезете в контакт.

Без да Ви фронтлоудваме ще кажем, че в тази секция цели има и друга, която би била любопитна за интересуващите се от темата.

[7315/0328] Admiral Byrd's most extraordinary polar experience

Информация за целта

Ричард Ивлин Бърд е изтъкнат американски военноморски офицер, контраадмирал, авиатор и полярен изследовател. Той е първият човек в света, който официално достига по въздух до двата полюса.

На 19 февруари 1947 г. адмирал Бърд осъществява полет над Северния полюс и според данните от радиовръзката попада в отвор, който води до Вътрешната земя. Бърд бива посрещнат от човешка раса с много по-висок ръст, наричащи себе си Ариани, притежаващи технология далеч надминаваща нашата. Той успешно се завръща и донася послание от срещата си. Подложен е на всевъзможни медицински прегледи и военни разпити и след като не се доказало, че е луд или болен, бил накаран да положи военна клетва и така неговата история остава засекретена...

В посмъртно публикуваните му дневници пише, че 1700 мили отвъд Северния полюс няма ледове, а зелени планини, реки и езера.

През 1956 г. адмирал Бърд води експедиция до Южния полюс, където той и екипажът му стигнали малко над 3700 километра надолу в земята.

Той пише, че е видял вътрешно слънце и предлолага, че Северния и Южния полюс са само два от много отвори към Вътрешната земя.

[4010/7301] "Ark of the Covenant/ Present location/ Most significant feature"

(Кивота на завета/ настоящо местоположение/ най-разпознаваема характерна черта)

Информация за целта

На изображението виждате илюстрация на предполагаемата визия на ковчега на завета или наречен още кивот.

Той е описан в Библията като свещен сандък, съдържащ каменните скрижали с десетте божи заповеди, а също така жезълът на Аарон – цъфнал (според библейската история), както и запечатана стомна с манна небесна. Според Библията кивотът служел и като мощно оръжие. При разрушаването на Соломоновия храм в Йерусалим (587 пр.н.е.), кивотът изчезва и от тогава съществуват множество хипотези и спекулации относно неговата съдба и местоположение. Има много теории и твърдения къде би могъл да се намира той, но досега никой не е представил конкретно доказателство.

Заданието е изработено като topical search, тъй като не можем да бъдем сигурни в реалното съществуване на кивота.

Основни резултати от сесията:

Описание елементите на средата, в която се намира кивотът (което автоматично би означавало, че кивотът е реално съществуващ обект).
Доловили сте формата на целта.
Детектирате особени усещания.

Ако сте заинтригувани от темата и резултатите от сесията ви провокират да потърсите допълнителна информация, силно ви препоръчваме статията „По следите на изчезналия кивот“, в която представили за първи път на български език глава 9 от книгата на Ед Деймс Tell Me What You See.