„Когато порасна искам да работя в НАСА.“

Това със сигурност не е сред топ желанията на малките момичета. Но моите любими филми бяха филмите за космоса и имаше само едно място на света, за което бях убедена, че пази ключа към най-големите тайни на Вселената.

После пораснах и открих, че реалността зад големите институции често изглежда различно от детските мечти. Не защото космосът е по-малко величествен, а защото хората понякога избират да премълчат, да пренаредят, да подчертаят едно и да скрият друго.

Започнах да виждам истории, които не влизаха в прессъобщенията или се омаловажаваха като случая с необяснимия сигнал, засечен от инструмент на борда на един от орбиталните телескопи – нищо особено, каза НАСА, и написа само няколко реда параграф в един от бюлетините си. В публичния отчет за същия месец това се превърна в сухото instrumental noise, без да се споменава, че сигналът е повторяем и идва от едно и също място на небето. Това е от онези моменти, в които си казваш „нещо липсва между редовете“ и разбираш, че мечтата ти за прозрачност и истинност е по-голяма от романтиката на детството.

От години НАСА бива обвинявана в укриване и преиначаване на данните и е всеизвестно, че техните кадри се „ретушират“ или директно „замъгляват“. С дейността на космическата агенция са свързани неизчерпаеми конспирации. Една от най-известните е тази, че кацането на Луната е заснето в студио, но има и много други – за укриването на изкуствени структури на Марс, включително лицето на Марс, за премълчаване идването на предстоящ апокалиптичен астероид, за скрити доказателства за странни обекти около Слънцето, за древни руини на Луната, за укриване на НЛО, преминаващи покрай Международната космическа станция при livestream предавания, при което връзката мистериозно прекъсва и много, много други.

Не може да се отрече, че ръководството на агенцията не прави абсолютно нищо, за „изсветляване“ на дейността си и отпадане на съмненията към тях. Последният фрапиращ случай бе с междузвездния обект 3I/ATLAS, за който НАСА не пусна нито една снимка в периода от 3 октомври до 19 ноември поради… „бюджетни ограничения“. И това се случи на фона на неимоверен интерес към темата и очакванията на милиони хора по целия свят. Когато все пак публикуваха данни, снимките бяха с повече от разочароващо качество. Kaдpитe, ĸoитo НАСА пpeдcтaви oт НіRІЅЕ¹ и МАVЕN² бяxa пpиeти oт ayдитopиятa c насмешка, а пpoфecор Ави Льоб³ от Харвард ги oпpeдeли ĸaтo „paзмaзaни, бeз дeтaйли и бeз ĸaĸвaтo и дa e нoвa нayчнa cтoйнocт“.

За щастие, ние имаме изключително добър инструмент, чрез който можем сами да получаваме директна информация за всички обекти и да не зависим от НАСА. В допълнение можем да разследваме и самата агенция и да проверим нейните скрити от публичност дейности и проекти. И именно това правим през определен период от време.

Веднъж на няколко години извършваме мониторинг на дейността на НАСА от гледна точка на тяхното най-значимото откритие към съответния момент. Тази есен решихме да направим такава проверка и резултатите от сесиите ви предлагаме в следващите редове.

Заданието, върху което работихме, беше:

NASA/ The most significant discovery until now

Иначе казано: най-значимото откритие на НАСА досега. При използване на темпорални указания като „сега“, „досега“ и подобни, в RV се има предвид моментът на сесията. Тоест в случая извлечените от вюърите данни касаят най-значимото откритие на НАСА до октомври 2025 г. (RV сесиите са проведени в периода 18-28 октомври).

Върху заданието работиха 9 вюъри – петима от тях обучени в основите на метода „Дистанционно наблюдение“ и четирима напреднали. Всички, с изключение на един, работиха „на сляпо“, без да имат никаква първоначална информация за целта. Със сесии в проекта се включиха Анастасия, Бела, Делфина, Д.Ф., Звезделина, И.И., Мира и София, и на всички тях благодарим за усърдието и подробните данни!

Изведено синтезирано, вюърите описват огромен изкуствен обект, намиращ се на скрито и недостъпно място – в пещера или специфична локация под океан. Макар средата да изглежда като типично земна, липсват категорични данни за местоположението. То може да бъде установено със следващи RV проучвания.

Наблюдаваният обект е вид съоръжение, което не принадлежи на човешката цивилизация. Асоциира се най-вече с кораб. Повечето описания сочат към гладка, продълговата, овална или цилиндрична форма, с куха вътрешност. Вътрешната организация е сложна, напомняща коридори и сектори. Корпусът е аеродинамичен и е изграден от материали, които не съществуват в познатата наука. Повърхността е метална, но жива на допир, а размерът на кораба е колосален.

В своята сесия Делфина казва:

Твърд, металически, изкуствен обект, който изгаря и изпуска газове. Голямо и плътно тяло. Върти се около нещо. Управляемо е. Инерционно движение с фиксиран начален момент. Допълнителни характеристики: висококачествен, свързан с управление, контрол, нападение.

Мира добавя:

Всичко във вътрешността е разделено на сектори с точно определени места. Най-вътрешната част е като „космически кораб“, с пълно оборудване на техника и запаси. Може да бъде затворено за дълго време, с достатъчно ресурс за оцеляване и живот.

Бела и Анастасия засичат отвори в корпуса:

…съоръжение (машина), което е правоъгълно, метално и тежко с кръгли отвори подредени в стройни редици.

и

…множествен, стъпаловиден обект, който се състои от камък и метал, има жлебове.

Навсякъде по периферията на кораба се установява наличието на плазмено поле. В него присъства разум, който не е биологичен, но се долавя интелект и намерение. Тази същност – дали е съзнателна технология или форма на живот – остава неясно, но е очевидно, че надхвърля човешкото разбиране за интелигентност. Долавя се общуване – комуникация между различни нива на съзнание. Възможно е полето да действа като камуфлаж за обекта.

По отношение на този аспект Д.Ф. добива следните данни:

Нещо, което почти не се вижда, гелообразно, желатиноподобно, вълнообразно, меко, бледо зелено на цвят, сякаш е изкуствено, а се държи като живо. Това е някаква материя, вещество, което е подвижно, пада върху Земята, стеле се отгоре ѝ.

Звезделина потвърждава:

Енергийна зона с действащо торсионно поле. То е навсякъде, стеле се, обгръща, въздейства – енергийно, силово, нематериално, невидимо, светлинно, образува сияние и е горещо около него. Обхваща аспекта и действа като кълбовидна мълния. Създава висок електрически заряд, упражнява пълен контрол и навигира аспекта. Аз съм разтърсена, разтреперена и втрещена.

Около кораба се долавя лъчисто сияние, обгръщащо съоръжението като ореол. Светлината не е статична – тя се движи, прелива, излъчва топлина и звук, напомнящ на металическо свистене. Тази енергия създава защитно поле, което реагира на намерението на наблюдателя, сякаш взаимодейства с човешкото съзнание. Това е технология, която мисли, едновременно е механизъм и същност. Възможно е да се преплита като функция с плазменото поле.

За по-добро визуално онагледяване решахме, че вместо отделни RV скици ще е по-удачно да представим няколко обобщени художествени репрезентации, създадени с ИИ по описанията от сесиите. Те ще дадат на читателите възможно най-ясна представа за видяното от вюърите. Ето ги и тях:

По отношение на технологията, скрита в този обект, вюърите докладват, че тя е извън границите на човешките възможности. Тя се свързва с огъване на време и пространство, контролиране на енергийни и торсионни полета, и се детектира интелект, способен на самостоятелни решения. Някои описват този интелект като поле с живо магнитно присъствие, което наблюдава, реагира и се предпазва.

Функцията на съоръжението изглежда многоизмерна. Част от него действа като хранилище или склад, друга част е управляващ механизъм. Някои възприятия го свързват с контрол върху енергийни потоци или мисловни полета, с възможност за въздействие върху съзнанието.

В обекта има портали и преходи към други нива на реалност, които се проявяват като енергийни изкривявания. Той е (или в него съществува) врата между измеренията, през която могат да преминават както информация, така и същности. Възможно е обектът и полето да имат токсични енергийни излъчвания за човека.

Анастасия казва:

Асоцииран е с нещо въздушно, входящо, мощно, нахлуващ въздух, струя, поток, капан. Доловено е усещане за посещение или посвещение.

От сцената струи усещане за древност и тайнствено прикриване. Тази структура е много стара.

И. описва:

Наблюдавам голям и тежък овален обект, който дефинирам като летателен апарат/кораб. Намира се загнезден в естествено образувание, което е част от обширно пространство, асоциирано с „пещерите на забравата“. Виси отгоре и е неподвижен, „там е много отдавна“. Усещането ми е, че не е попаднал там поради катастрофа, а инцидент на Земята го е принудил да остане и това събитие е много назад в древното ни минало.

В обобщение най-значимото откритие на НАСА към настоящия момент е огромен извънземен кораб, работещ с жива, интелигентна енергия, която огъва измеренията. Макар да е в латентен режим, обектът изглежда активен.

Въз основа на сесиите на И. – едната от 2017 г., а другата от 2025 г. – можем да заключим, че най-значимото откритие не се е променило в последните 8 години. Визуалните и концептуални прилики са повече от очевидни:

Централният обект, към който сме насочили вниманието със стрелка по-долу, има изключително сходна форма в двете сесии:

И в двете сесии обектът е с овална форма и в него е детектиран някакъв функционален отвор или възможна деформация

Повтаря се и идеята за енергийно поле около обекта. В сесията от 2017 г. то е визуално представено като обширно поле, което се разстила върху обекта сякаш на вълни (концентрични полукръгове), които се разгъват и свиват обратно. В сесията от 2025 г. то се детектира в цялото пространство около обекта. Вюърът казва за него:

Това е интелигентно поле, което сякаш е способно да работи самостоятелно и притежава някакъв вид съзнание. Свързва се с елемент на защита и стелт режим. Има ИИ компонент и е способно да взема независими решения. В един момент ясно го усетих като същност, инвазирала обекта.

Извън сесията, И. допълва със следния коментар:

Де факто това поле е най-значимото откритие на НАСА досега, но не усещам, че могат да получат достъп за изследване на този етап.

След като разгледахме данните и наблюденията на вюърите, стана ясно, че дори отделните описания и кратките впечатления носят повече информация, отколкото изглежда на пръв поглед. Освен информацията за огромния технологичен обект, в сесиите има сериозен намек за интелигентна форма на живот, което подсказва, че реалността е много по-необичайна, отколкото опитват да ни убедят.

За съжаление обаче, за най-важното откритие на НАСА няма да има пресконференции и изявления, нито ефектни заглавия. Засега те ще искат да го държат там, между редовете. В данните, които звучат „твърде странно“, за да бъдат официални. В онези сигнали, които се появяват за секунди и изчезват завинаги. А понякога дори няма да е нужно НАСА да крие – достатъчно е информацията да се удави в бюрокрация, сложност и тишина.

Всъщност най-голямата космическа агенция е като огледало на човешката природа: казва това, което разбира, мълчи за това, което я плаши, и отлага това, което още не може да обясни. Но хората стават все по-готови за промяна.

С бурното развитие на технологиите, с изкуствения интелект, който анализира за минути данни, за които преди бяха нужни години, с частните космически мисии, които вече не чакат разрешение, а просто излитат – преоценката ни за естеството на света започна да се случва изключително бързо. Границите на света ни осезаемо се разширяват и истините, които някога бяха табу, сега се разпадат под натиска на любопитството, скоростта и достъпността.

Оттук нататък ще бъде все по-трудно да се крият тайните между редовете, а образът ще става все по-ясен.