Първите вюъри – Инго Суон, Пат Прайс и Хела Хàмид – използват метод, наречен впоследствие генерично дистанционно наблюдение (generic remote viewing).

Инго Суон, Хела Хàмид и Пат Прайс (от ляво надясно)

Всъщност терминът „метод“ е твърде силен по отношение на това, което те практикуват в началото, тъй като първоначалните експерименти са били на принципа „проба-грешка“ и хората се учели постепенно какво работи и какво – не. Наречено е „генерично“, защото няма установени ясни стъпки и структура, която практикуващите GRV следват. Всеки има свой собствен индивидуален подход, въпреки че има характеристики, които са общи за всички тях. Този начин на добиване на информация работи успешно и има хора, които го ползват дори днес, но отнема много енергия и време и не всеки успява – мнозина просто се уморяват и се отказват.

Робърт Монро, Пат Прайс и Ръсел Тарг (от ляво надясно), 1974 г.

Тази разновидност също е практикувана в първите години на експерименти с RV. При разработването ѝ е ползвана технологията на Робърт Монро Hemi-Sync за предизвикване на хипнагогично състояние. При разширеното дистанционно наблюдение (extended remote viewing, ERV) вюърът се отпуска в легнало положение и се опитва да достигне границата между будност и сън. Когато това стане, втори човек в стаята, наречен монитор (известен също и като интервюиращ), започва сесията и тихо дава указания на вюъра за достъп до желаната цел. Тези указания може да са географски координати, някакъв друг референтен номер или друг вид инструкции за достъп. След като вюърът опише елементи от целта, мониторът задава въпроси за нея, които могат да варират в широк спектър – подробности за външния вид, конструкция, предназначение, дейност, събития, хора и т.н. Мониторът записва отговорите на хартия или с диктофон. След сесията вюърът прави допълнителни бележки за възприетото, заедно с прилежащи скици или рисунки. Интересно описание на ERV сесии от разследване на реална цел можете да прочетете в статията „По следите на изчезналия кивот“.

Дистанционното наблюдение се основава на теорията, че впечатленията при сесия идват от подсъзнанието. Когато човек се опитва да премести подсъзнателните впечатления към будното съзнание, често се получава „ментален шум“. Този шум възниква от всички предположения, спекулации, убеждения, спомени и т.н., които са част от живота на всеки човек. ERV е разработен с идеята съзнателното преживяване да се приближи възможно най-близо до безсъзнателното състояние, като по този начин да се добият фини впечатления с по-малко шум. Някои хора смятат, че подходът на ERV е полезен, докато други съобщават, че шумът не изглежда по-малък, отколкото при други методи за дистанционно наблюдение. Повече по темата за менталния шум и проучванията на Инго Суон в тази насока можете да прочетете в статията „Защо и опитните екстрасенси може да сгрешат“.

Инго Суон е известен като Бащата на дистанционното наблюдение

След няколко години експерименти с GRV и ERV Инго Суон разработва първия RV протокол, с който почти всеки човек може да извлече данни за иначе недостъпни цели, без да има никаква предварителна информация за целта. Стъпвайки на изследванията на Рене Варколие – френски учен от началото на 20 век и сам имайки солиден опит в боравенето със собствените си силни екстрасензорни способности, Инго подробно изучава начина, по който мозъкът извлича данни от подсъзнателното ниво, и под ръководството на Хал Пътхоф успява да сведе всичко това до работещ модел с прост за следване протокол. Те наричат метода CRV (coordinate remote viewing) – координатно дистанционно наблюдение, защото първоначално се използват географски координати, вместо набор от цифри, за да се фокусира вюърът върху целта. Няколко години по-късно Инго променя наименованието на controlled remote viewing – контролирано дистанционно наблюдение, както се нарича и до днес.

Пълната CRV сесия преминава през шест етапа, като всеки следващ описва целта все по-подробно. Етап 1 (Stage 1) е началната точка на сесията, която дава на вюъра кратък поглед към основната природа на целта, с изпълнение на идеограма и тройно изследване на нейните компоненти чрез т.нар. „пробинг“. В Етап 2 (Stage 2) се добиват сетивни впечатления от целта като цветове, миризми, текстури, вкусове, звуци и т.н. Етап 3 (Stage 3) дава понятие за поместването на целта в пространството – форма, височина, ширина, обем и т.н. Вюърът скицира целта и нейните елементи. Понякога сесиите завършват на този етап, тъй като вече има достатъчно добри резултати за това, което се търси. В ситуации, в които е нужна по-подробна информация, вюърът може да продължи сесията до Етап 4 (Stage 4), който го отваря към по-абстрактни или сложни концепции. Всички вербални данни се записват до тяхното пълно изчерпване.

Макар да е обозначен с пореден номер, Етап 5 (Stage 5) не е задължителна част от протокола. Това е режим „извън сигнална линия“ и представлява процедура за извличане на допълнителни впечатления и разследване на вече отхвърлени данни.

Етап 6 (Stage 6) може да бъде най-впечатляващият и интересен от всички. Той позволява на вюъра да направи детайлна рисунка на целта или неин действителен триизмерен модел с пластилин или друг материал. Информацията става все по-сложна и детайлна. Паралелно се вписват и вербални данни.

След S6 следват още няколко нива, които често остават малко встрани и някак обгърнати в мистерия. Това е така, защото за тях почти липсва информация и се предават единствено от учител на ученик, а последните две от тях остават само в сферата на теорията, разработена от Инго Суон. Тези нива са:

• S7 аналитика – възможността да се вземат решения от типа да/не; вюърът „разпознава“ цифри и букви; 
  
• S8 звукоизвличане – вюърът възпроизвежда звуци, отнасящи се до имена на хора, места или обекти, намиращи се в изследваната цел; 
  
• S9 телепатична връзка, осъществявана като възприемане и предаване на телепатичен сигнал от и към субекти от наблюдаваната сцена; 
  
• S10 психокинеза в три фази – въздействие и взаимодействие с обекти от наблюдаваната сцена, телепортация на обекти от и в наблюдаваната сцена; 
  
• S11 предполага промяна в измеренията на наблюдаваната сцена в две фази – промяна на времето (назад, напред или временно спиране) и боравенето с други новооткрити измерения.

Бил Рей, Пол Х. Смит, Ед Деймс, Инго Суон, Шарлийн Шуфелт и Том Макниър (от ляво надясно), 1984 г.

Методологията на CRV е тествана в Станфордския научен институт и през 1982 г. Инго Суон започва да я преподава на военен персонал. Сред обучените от него са капитан Том Макниър, капитан Бил Рей, GS-13 Шарлийн Шуфелт и капитан Пол Х. Смит. В последния момент към тази група се включва и капитан Ед Деймс, който впоследствие става едно от знаковите лица в сферата на RV. В следващите няколко години все повече служители в армията преминават обучение. Сред тях са гл. сержант Мел Райли, сержант първи клас Лин Бюканън и капитан Дейвид Морхаус. За повечето от тези първоначални участници в секретната програма можете да прочетете в отделни статии в нашия сайт.

В наши дни CRV все още се преподава от д-р Пол Х. Смит, майор от американската армия в запас. Той почти не е направил промени в обучението и макар първоначалната методология на CRV да е сравнително тромава и времеемка, тя има своите поддръжници. Д-р Смит е бил инструктор по теория на CRV и един от авторите на оригиналното ръководство за обучение на CRV за военната програма. Повече за него можете да прочетете в тази статия.

След разсекретяването на RV някои от обучените в армията вюъри, както и новопоявили се цивилни ентусиасти, откриват свои собствени тренировъчни програми, използвайки модифицирани форми на контролирано дистанционно наблюдение. По-известните от тях са техническо дистанционно наблюдение (technical remote viewing, TRV), научно дистанционно наблюдение (scientific remote viewing, SRV), и дори няколко нови разновидности на CRV (като тези, преподавани от Дейвид Морхаус или Лин Бюканън). Всички те са наследници на оригиналната методология на контролирано дистанционно наблюдение, разработена в SRI.

Ленард (Лин) Бюканън се присъединява към подразделението на армията, занимаващо се с RV, през 1984 г. и остава там до края на военната си кариера. През 1992 г. се пенсионира от разузнаването на американската армия и основава собствена компания (Problems>Solutions>Innovations), която помага на корпорациите в събирането на данни и техния анализ. След разсекретяването на RV в края на 1995 г., компанията му се съсредоточава изцяло в разработката на нови граждански приложения на RV като дистанционното въздействие (remote influencing).

Формата на контролирано дистанционно наблюдение, която разработва Лин Бюканън, се отклонява значително в някои отношения от оригиналната методология на Суон-Пътхоф, като същевременно запазва голяма част от общата форма и основните принципи. Почти напълно е пренаписан оригиналният речник и терминология на CRV, променена е теорията за идеограмите и тяхното тълкуване, добавени са множество концепции и практики и т.н. Лин Бюканън активно преподава тази версия на CRV и поради това тя е приета от множество инструктори, обучени от него. Повече за Лин Бюканън можете да прочетете в тази статия.

Дейвид Морхаус има магистърска степен по военно изкуство и наука и докторска степен по администрация на образованието. Кариерата му преминава изцяло във военния сектор. От 1987 г. до 1991 г. той е назначен в няколко секретни специални програми в разузнаването на армията на САЩ и така се запознава с RV.

Твърди се, че когато се присъединява към програмата по RV през 1988 г., директорът го посреща с думите „Животът ти вече никога няма да бъде същият“. И на практика става точно така.

През 1997 г. д-р Морхаус създава Remote Viewing Technologies – компания, която първоначално е предназначена да обучава полицейски служители в RV, но от началото на 1998 г. той започва да обучава и цивилни. Версията на Морхаус на CRV запазва по-голямата част от речника на оригинала, но добавя някои функции и метафизични концепции като променено състояние на съзнанието. Той преподава CRV и ERV и към днешна дата е обучил над 15 000 ученици в Съединените щати и Европа.

Дейвид Морхаус е автор на книгата Psychic Warrior, издадена и на български език.¹ В нея той описва шпионската си работа като вюър в армията. Издава също така програма за домашно обучение на CD и книгата Remote Viewing: The Complete User's Manual for Coordinate Remote Viewing.

Техническото дистанционно наблюдение (technical remote viewing, TRV) е една от най-разпространените форми на RV в света, благодарение на усилията на Едуард А. Деймс – майор от армията на Съединените щати в запас, трикратно награждаван офицер от военното разузнаване и първоначален член на прототипната програма за обучение по RV в армията на САЩ. Ед Деймс е един от най-изтъкнатите и известни учители по дистанционно наблюдение в света и създател на TRV.

През 1989 г. Ед Деймс заедно с негов приятел – генерал от армията на САЩ, създава частната компания PSI TECH. Първият им клиент е Министерството на отбраната, което иска да събере разузнавателна информация за войната в Персийския залив. Ед наема в частната си компания и работи с най-добрите вюъри от Агенцията за военно разузнаване (DIA¹), за да предостави данни за евентуалното наличие и местонахождение на биологично оръжие.

След като се пенсионира от американската армия през 1991 г., Ед Деймс започва да работи усилено по усъвършенстване на първоначалната методология за дистанционно наблюдение с помощта на ценните съвети на Инго Суон като негов консултант. Ед прави редица промени в CRV протокола, целящи да се гарантира по-силното „прихващане“ на целта още в началото на сесията, да се сведат до минимум възможностите за възникване на ментален шум и като цяло да се постигне по-голям контрол върху процеса. Сесиите стават по-структурирани и бързи. Премахва се пробингът на идеограмите, който дава възможност за развихряне на аналитичния ум още в началото на сесиите. Въвеждат се интуитивните S3 скици с обозначаване на аспекти на целта и тяхното последователно изследване. Бавното и изморително записване на вербални характеристики на целта до пълно изчерпване в CRV е заменено от лимит в броя на описателните характеристики и бърза аналитична скица. Въвежда се събирателно графично представяне на целта в site template (ST). Сред висшите степени на протокола в TRV отново имаме S6 с множество приложения, S7 звукоизвличане, S9 телепатична връзка, S10 кинетично влизане в целта, S11 дистанционно въздействие и хипотетичното S12, при което се осъществява дистанционно извличане на обекти (и субекти) от наблюдаваната сцена към местоположението на вюъра. Разликата със CRV в структурата на протокола е осезаема и TRV с право се определя като усъвършенствана методология.

Ед Деймс създава собствена програма за обучение и започва активно да преподава RV на групови семинари и в индивидуални курсове. Името му става нарицателно в RV средите. Издава няколко самообучителни видеоматериала, а към сайта му дълги години съществува форум с много богата база данни (за съжаление, форумът претърпява два сериозни срива и към 2023 г. темите не са достъпни). В следващата си компания MIA (MATRIX INTELIGENCE AGENCY) Ед изгражда екипи от професионални вюъри, които работят по сложни проекти, свързани най-вече с изчезнали деца. Повече за Ед Деймс можете да прочетете в тази статия.

TRV е формата на дистанционно наблюдение, разпространена и в България.

Научното дистанционно наблюдение (scientific remote viewing, SRV) е развито в първоначалния си вариант от военните и разликите със CRV в началото са несъществени. Структурата на двата варианта е еднаква и разлики се откриват основно по отношение на това как и с каква цел се прилага методът. SRV позволява и двупосочна комуникация между вюъра и същества с телепатични способности, докато военната версия на метода представлява по-пасивно събиране на данни.

SRV в днешно време се свързва основно със спорната фигура на д-р Къртни Браун. Той се запознава с RV някъде между 1992 г. и 1994 г., когато Ед Деймс започва да обучава (неофициално) цивилни ученици след пенсионирането си от армията. Тогава усъвършенстваното TRV още не е факт и Ед Деймс му преподава оригиналния CRV протокол. С времето Къртни привнася в методологията различни метафизични концепции и елементи от трансценденталната медитация (и по-напредналата TM-Sidhi Program), която практикува от дълги години.  Според него дистанционното наблюдение е естествен процес на дълбоко спокойния ум. Дистанционното възприятие работи най-добре, когато умът не е принуден по никакъв начин. Той често казва, че древните „виждащи“ са били първите космонавти – докато са в дълбоко отпуснато състояние, те оставят умовете си да бродят из вселената и някои възприемат какво има там с изненадваща точност.

Къртни Браун провежда много активна RV дейност и през годините публикува разнообразни проекти в своя сайт и канал в You Tube. Първоначално работи заедно с Даз Смит и Дик Алгайър, но впоследствие се разделят и Кърти създава собствен екип от обучени от него вюъри. Той има подчертан интерес към теми, свързани с НЛО, контакти с извънземни форми на живот, древни загадки, религия, предсказване на бъдещето чрез RV, проучване съзнанията (и дейността) на световно известни политически фигури от миналото и настоящето.

Къртни Браун вярва, че активните години на един човек със средна продължителност на живота от 80-90 г. не са достатъчни, за да свърши всичките си планирани задачи, затова от години спазва силно рестриктивен хранителен режим и извършва поредица от хирургични операции върху себе си, с цел да удължи живота си до около 120 години. Повече за Къртни можете да прочетете тук.

Кносоматиката е форма на дистанционно наблюдение, създадена от Бърди Явòрски, известна още като Прудънс Калабрезе. Тя е една от първите ученички на Къртни Браун и системата ѝ е извлечена от неговата методология. По тази линия това се явява метод от четвърто поколение, произлязъл от CRV метода на Инго Суон. Както самата тя казва, системата ѝ няма фиксирано име, защото е флуиден метод за извличане на информация, който подлежи на непрекъснато развитие и обогатяване. Бърди обяснява, че кносоматика идва от корените Knosis (ум/знание) и Soma (тяло), което по нейно виждане се отнася до холистична практика на използване на интелект, ум и тяло, за постигане на следващото поколение дистанционно наблюдение и други подобни пси-техники.

Методиката ѝ наподобява CRV с изпълнение на идеограма и тройно изследване на компонентите чрез т.нар. „пробинг“, както и записване на дескриптори до тяхното пълно изчерпване. Една от съществените разлики е, че в системата на Бърди Явòрски липсва понятието за ментален шум. Всички понятия, които други системи биха квалифицирали като субективна интерпретация на съзнанието на вюъра относно целта и биха ги изолирали, в кносоматиката просто се раздробяват до по-прости концепции. Например, ако по време на сесия в съзнанието на вюъра се появи думата „подводница“, той я игнорира и вместо нея записва по-простите свързани понятия: метален, изграден, кух, заострен и т.н. По този начин се разчита, че данните са по-чисти, а при анализа не биха дали грешен уклон на тълкуването.

Бърди Явòрски е основател и директор Transdimensional System (TDS), която до около 2003 г. предоставя информационни решения на правителства, корпорации и физически лица чрез използване на набор от алтернативни и паранормални методи като дистанционно наблюдение, кносоматика, интуитивно консултиране, мисловни карти и други техники.

През 1998-1999 г. при работа по рутинна RV цел тя наблюдава дистанционно следващата терористична атака срещу САЩ. В сесията си скицира кулите близнаци и самолети, които се врязват в тях. Успешното ѝ предсказание за събитията от 11 септември 2001 г. ѝ носи вниманието на големите медии, където тя дава множество интервюта. Разузнавателната общност обаче също е заинтригувана, което води до посещения и заплахи. Страхувайки се за петте си малки деца, тя закрива TDS и се оттегля от сцената, като в продължение на над две десетилетия се концентрира върху семейството си и други дейности. Макар да излиза от светлината на прожекторите обаче, тя никога не спира с RV сесиите.

След 22 години, през които се държи настрана от публичното пространство, но активно практикува дистанционно наблюдение, през 2024 г. тя се завръща, за да създаде нова методология за RV, наречена „Трансдименсионално картографиране“ (TransDimensional Mapping, TDM).

Бегло споменато само в разсекретени документи на ЦРУ, писменото дистанционно наблюдение (written remote viewing) не е методика, която се използва активно днес¹. То е дефинирано като способност за получаване на директна и подробна информация, като процесът се състои в използване на химикал или молив и записване на получените данни на хартия. Писането е бързо и рязко и е инициирано от импулси на автономната нервна система². Повече напомня на автоматично писане³ с елементи на ченълинг, тъй като WRV е ориентиран и към вербалните данни.

Методиката се e ползвала в периода 1986-1988 г. за предсказване и търсене.

Макар да е наречено асоциативно дистанционно наблюдение (associative remote viewing), това всъщност не е начин за добиване на данни и описание на недостъпни цели. Това е метод, който използва дистанционно наблюдение за получаване на определен вид информация за бъдещето чрез дискриминирането на две опции. Целта на ARV е да помогне при вземането на решения в настоящето относно бъдещ резултат или събитие. Обикновено това е събитие с бинарен резултат като например изход от тенис мач, в който печели или единият, или другият играч. Възможно е да се проследи повишаването или понижаването на цената на дадена акция в определен бъдещ момент.

С ARV през годините са постигани забележителни успехи. Най-ранните експерименти са на д-р Харолд Пътхоф и Ръсел Тарг, които провеждат опити с реални пари, фокусирани върху пазара на фючърси на сребро¹. Те печелят 250 000 долара за инвеститора, който им възлага проекта, от които 10% остават за тях и са вложени във финансиране на училище с нестопанска цел.

В следващ подобен ARV проект, Ръсел Тарг и Кийт Хари печелят 120 000 долара. Не всичко обаче върви по план и следват няколко сериозни загуби.

След разсекретяването на RV, методът става достъпен за много обучени в методиката на дистанционното обучение вюъри и се използва и до днес за всякакви спортни залагания, на фондовия пазар, при обмен на валута и др.

Ед Деймс и Брент Милър измислят модификация на първоначалния ARV протокол, която наричат хибридно асоциативно дистанционно наблюдение (hybrid associative remote viewing, HARV). Това е вариантът, който ползваме и ние при търсене на решение при двойствен избор. Повече за спецификите и възможностите на HARV може да прочетете в тази статия.

Целта на Geofix e да локализира всеки предмет или човек където и да се намира по земното кълбо. Методиката е разработена от Ед Деймс.

В основата си Geofix наподобява процеса при HARV, като в допълнение се използва Google Earth или друга географска карта. Заданията се изработват по специфичен начин и имат строго определена конструкция. Търсенето на обекта започва от максимално широката зона, в която той се намира с относителна сигурност. Ако търсим изгубено куче в Родопите например, няма смисъл да включваме и Аляска в зоната на търсене, но ако става дума за изчезнало дете или издирван престъпник може да обмислим търсене в по-широк мащаб.

Изпълняват се поредица от сесии, като първоначално се определя дали целта е на изток или на запад от първоначално избрания меридиан. Сесиите продължават до заключването на два съседни меридиана, след което процедурата се повтаря за паралелите. В крайна сметка се формира квадрат, в който се намира целта. Зоната може да се сведе до размер, подходящ за фактическото търсене на целта на място.

Също както и HARV, Geofix не може да бъде преподаден и използван от хора, които не са преминали през пълно обучение в метода RV. Отделно, Geofix изисква сериозна практика, за да се приучи човек да усеща правилно кинетичното движение на ръката. В случая това е от ключово значение и ако не се владее отлично, може напълно да изкриви резултата.

Изпълнението на Geofix сесии е трудоемко и изисква влагане на сериозен ресурс от време. В зависимост от издирваната цел, може да се наложи работа в продължение на 4-5 дни.