Сентенцията, че „проверката е висша форма на доверие“ е в пъти по-актуална, когато човек взаимодейства с инструменти, които не са получили пълното съгласие на академичната общност за тяхната реална стойност. Друг култов цитат допълва контекста с твърдението, че „когато фактите говорят и боговете мълчат“. По тази причина използването на дистанционно наблюдение за практически и напълно доказуеми цели е един от начините, чрез който то може да се наложи в нашия толкова заплетен и объркан свят. Натрупването на критична маса от положителни примери в това отношение е важна стъпка по пътя към по-масовото възприемане на един доскоро доста екзотичен способ за изследване на околния свят.

В тази връзка на вашето внимание представяме интервю, проведено през 2016 г., с един от топ американските дистанционни наблюдатели (вюъри¹). В него Джо Макмонигъл описва пред Джефри Мишлов своята работа по археологически проект в Япония. В продължение на над 6 години той успява да извлече информация от дома си във Вирджиния в САЩ, която впоследствие се потвърждава на място с откриването на руините на древен планински замък, два храма и кралска гробница, за които преди това не се е знаело нищо.

Интервюто

(Дж. Мишлов) Здравейте, аз съм Джефри Мишлов и днес ще разгледаме употребата на дистанционното наблюдение за исторически и археологически цели. В частност става дума за случая с японската императрица Химико. Днес мой гост е Джоузеф Макмонигъл (автор на няколко книги за RV). Добре дошъл, Джо.

(Джо Макмонигъл) Радвам се, че съм тук, Джеф.

В допълнение към дългата ти кариера, свързана с военното разузнаване и правителствените агенции, като дистанционен наблюдател си имал възможност да свършиш много работа в търговския сектор, в сектора с нестопанска цел, както и в чужбина, извън Съединените щати – по-специално в Япония, където се провежда този проект, за който ще говорим.

Да, бях помолен да работя за една група от Окинава, съставена от ветерани. Не съм сигурен как точно да произнеса името ѝ, така че дори няма да се опитвам, но това, което ги вълнуваше бяха митологиите за Япония. Те се опитваха да докажат тяхната правдивост или да ги опровергаят. И така, те ме гледали по телевизията в Япония в продължение на много години (повече от 4 години) и накрая решили, че трябва да се срещнат с мен. Видяхме се и това, което ги интересуваше беше да докажат, че жена на име Химико действително е била императрица в Япония и реално е съществувала.

Бел. RV Insights: Изображенията на Химико в японските популярни медии представят един от следните три характерни архетипа: Химико е мъдра, стара владетелка; Химико е симпатична и енергична шаманка; или Химико е съблазнителна магьосница. Тя се свързва с няколко ритуални предмета, включително дотаку – две големи бронзови камбани, използвани ритуално в края на периода Яйои, както и с клонката сакаки и китайските бронзови огледала. В „Уей джи” шаманизмът на Химико е описан като гидао или японско кидо, вид даоистка народна религия. В тази връзка Химико понякога се асоциира негативно с черна магия или демони. Управлявайки в преходния период между епохите Яйои и Кофун, изображенията на Химико често я показват облечена в дрехи, произхождащи от различни периоди, често въплъщаващи мъжки елементи. Кралица по време на късния Яйой, Химико вероятно е носила едноцветна косоде с широки ръкави под жилетка и пояс. Тя също така често е изобразявана с мъниста магатама и диадема. Никой обаче не може да бъде сигурен какво е носила Химико. За сметка на това нейният образ и архетип присъстват в редица филми и видеоигри, като персонажът ѝ заема централно място в игралния филм от 2018 г. „Tomb Rider: Първа мисия”. Съпоставка на трите основни архетипа на Химико, генерирани чрез ИИ, и визията ѝ от филма може да видите по-долу.

Защото основно има легенди, свързани с нея, ли?

О, абсолютно! Има 400 годишна история, свързана с две семейства, чиято информация звучи много сходно и това води до спор за произхода на Химико. Тя е толкова известна, защото е първият император, който разменя посланици както с Китай, така и с Корея. Тя е била гост в двора на златния дракон в Китай, и докато е била там, са ѝ били дадени много подаръци като бронзови огледала и други неща…

Това по мои спомени трябва да се пада някъде около 200-300 години сл. Хр. по западния календар?

Да. И по това време е имало много малко записано за нея, въпреки че е управлявала Япония в продължение на около 75 години. Един от проблемите е, че единственото историческо свидетелство, което съществува днес за нея, е във връзка с назначаването на посланици в Китай. Това е много малък абзац, написан на китайски (дори не е на японски), така че идеята беше да намерим нещо, което да докаже нейното съществуване.

И те са избрали теб да използваш дистанционно наблюдение за тази цел?

Точно така. Моите цели винаги се поставят в двойно опаковани непрозрачни пликове, които нямат никакви обозначения върху им. С тях работят само съпругата ми и филмов екип, а аз правя RV сесията² и връщам материалите в Япония. Месец по-късно отиваме там и се срещаме с възложителите, за да поговорим какво могат да означават получените резултати.

Значи си работил по този случай продължително време?

Да, проектът продължи около шест години и половина. И през това време успяхме да открием някои неща. Първото нещо, което открихме, бяха останките от дворец. Това бе много голяма открита площ на върха на планината, като никой не вярваше, че има възможност там да съществува дворец. Те ме попитаха защо мисля, че е тази планина, а аз отвърнах: „защото това е единствената планина в района на долината Нара“. Там е 15 градуса по-хладно през лятото заради океанския бриз. Всъщност, когато стигнахме до върха на тази планина, установихме, че разликата е около 15 до 20 градуса. Намерихме и останки на нещо, което очевидно е било много голяма сграда, и докато разглеждахме моят възложител ми каза, че тук трябва да има вода, защото ако това е истинското място, на което е живяла, трябва да е имало много коне, животни и хора, които са живели на тази планина. А той не виждаше никакви доказателства за вода. Това бе самият връх на планината. Казах му да ме последва и го поведох през джунглата. Накрая се озовахме при извор, който излиза от страната на планината... всъщност приличаше на вход към пещера и имаше много голямо езеро... Езерото бе с неправилна форма и в него имаше гигантски кои (брокатни шарани), а отвън стояха древни камъни с архаични надписи.

Гигантски кои ли каза?

Да, това са вид декоративни риби като шарани. Но са много пъстри. Само че това не бяха стандартни кои, бяха наистина много големи.

Значи в действителност си бил на точната локация?

Да, отидохме там, за да проверим или по-скоро да докажем, че дистанционното наблюдение е било вярно.

Значи си извършил дистанционното наблюдение от съвсем различна локация?

От трапезарията ми в централна Вирджиния.

Значи от Вирджиния до Япония. И вероятно си скицирал какво трябва да представлява тази локация? И си я позиционирал на картата?

Не съм ползвал никакви карти. Това, което направих, бе да начертая нещо, което според мен бе бреговата ивица, и да поставя планините там, където би трябвало да се намират на базата на образите в ума ми. След това идентифицирах разни други неща около планините и така японците успяха да установят, че това реално е долината Нара.³

С други думи са използвали аналитичните си способности, след като са получили скиците и другата информация.

Правилно.

Те са идентифицирали мястото и са те завели на тази локация. И докато сте били там са казали, че при това положение би трябвало да има вода, която да осигури поддръжката на цял замък.

Абсолютно вярно.

А ти си проявил интуиция, за да ги отведеш до водата.

Аз просто знаех в каква посока се намира. На практика все едно се намирахме на кула на ръба на скала, от която се виждаше всичко. Тогава моят възложител каза, че тук някъде трябва да има вода, но не вижда такава никъде. Затова го преведох през джунглата до едно вдлъбнато място в планината.

Предполагам, че от техническа гледна точка това не е точно „дистанционно наблюдение“. Повече прилича на вид интуиция.

Така е. В дистанционното наблюдение има протокол, по който се работи. Като вюър ти можеш да ползваш радиестезия, да следваш интуицията си и още много други неща. Стига процедурата да е двойно сляпа. Ако е така, тогава няма проблем.

Значи си идентифицирал локацията и те са открили руини на голяма сграда, за които до този момент не се е знаело нищо?

Точно така. Година по-късно отидохме на второ място. Локализирах място, за която считах, че се явява неин храм. Мислех така, защото за нея се знае, че е била шаман преди да стане императрица. Значи трябва да е имала храм.

А откъде се знае, че е била шаман?

Това е продължение на митологията. За да управлява Япония е трябвало да бъде шаман. Тя управлявала 75 години и по това време не е имало никакви войни или дори битки между военачалниците. Това е било нещо уникално.

Значи в допълнение към китайската референция е имало и други митове, които са се събирали през годините.

Да, през годините се е случило точно това. Основно като предания и устна традиция, която идва от две различни семейства. И двете претендират, че тя произхожда от тяхната генетична линия. Това е спор, който продължава повече от 400 години в Япония.

Значи, тя е била нещо като митологична фигура и до този момент изобщо не е било ясно дали е съществувала в действителност?

Освен този китайски абзац, в който тя е спомената, няма запазени други документи... И така, отидохме до локацията на храма, който се намираше долу на края на главния остров. И там съпругата ми откри храма по средата на царевично поле. Точно там, където бях казал, че трябва да се намира.

Предполагам, че отново е бил в руини?

Да, бе пълна развалина. Само входните стъпала и 2 колчета показваха, че този вход е съществувал. Останалата част от храма бе купчина камъни.

И за тази находка ли си използвал дистанционно наблюдение?

Да, от трапезарията ми във Вирджиния. И след това посетихме мястото. Тогава много ми се ядосаха, защото за да стигнем до локацията, отново минахме през джунглата, но този път беше през лятото, а в Япония има много отровни змии. От моя страна това бе непростима постъпка, защото рискувах живота си, минавайки през зоните със змиите.

Но все пак ти си свикнал да функционираш в опасни ситуации…

О, да. Привикнал съм към живота в джунглите.

Ветеран си от Виетнам. Участвал си в много военни зони.

Участвах в четири от важните битки във Виетнам… и все още съм жив.

Оставам с впечатлението, че изначално си бил избран да участваш в разузнавателната военна програма по дистанционно наблюдение, защото по това време хората, които са планирали и проектирали програмата, са считали, че войници които са успели да оцелеят (както в твоя случай) при многобройни опасни ситуации… могат да имат „вградено“ шесто чувство.

Да, те преглеждаха работното досие, и ако работата е била екстремно опасна, си създаваха мнение за това дали човекът е имал голям късмет или пък не. И считаха, че ако открият хора, които очевидно са изкарали късмет, това вероятно са индивиди с голяма интуиция. И в този случай това се доказа като вярно. 

Значи склонността ти да влезеш в джунгла с отровни змии…

За мен не бе нищо особено. Просто предположих, че мога да се справя. Но за обикновения японец е много стресиращо. Особено за филмовия екип, на който му костваше много да ме следва. Но все пак открихме храма. Имаше и втори храм, който позиционирах на един остров, който се казва Амами. Това е един много малък остров. Толкова малък, че липсва на повечето карти. Той е най-северният остров от островната верига Окинава. Предположих, че предците на императрицата са пътували от Югоизточна Азия и от горен Китай. Баща ѝ вероятно идва от Китай, а майка ѝ от Югоизточна Азия. Те са били номади, пътуващи по море. Намерих локацията на върха на една планина на остров Амами. Този остров представлява основно планински върхове, които в миналото са изпускали лава, т.е. са били вулкани, които вече не са активни. Местоположението, която предложих, се намираше в края на едно малко рибарско селище. И в действителност отидохме там. Попитахме местните къде се намира храма. Единственият храм на този остров, за който те знаеха (а това са хора, които са там от поколения наред), бе малък храм, изграден в самата планина. Отидохме там и бе очевидно, че това не е храма, който търсим. Реално бе изграден през 30-те години на 20 век. Канехме се да си тръгнем, когато забелязах един камък, вграден в самата планина. Почистих храсталака около него и видях архаична писменост. Така че си казах, че трябва да има и друг храм тук някъде. Човекът, който финансира изследването, предположи, че може да се намира на върха на планината. Бе много трудно изкачване и трябваше да ползваме въжета в някои части. Това е много висока планина. Накрая успяхме да се доберем до върха. А той беше модифициран така, че да изглежда напълно кръгъл. Имаше едно определено растение, което са използвали още от „каменната епоха“. Те са го употребявали в ритуалните мистерии на тяхната религия. Това е познато растение и то беше навсякъде в околностите. Части от това растение се използват в техните церемонии. Това бе първото нещо, което открихме. В средата на тази окръжност нямаше дървета, но имаше нещо като олтар. Не истински олтар, а по-скоро купчина каменни отломки и счупена керамика от многобройните дейности, които са извършвали там. Така че имаше само неща от „каменната епоха“.

Когато казваш „каменна епоха“ - това е много специален термин за японците.

Точно така. Това е специфичен термин за тях, който идентифицира периода преди модерната епоха. Така те го изразяват. Но реално означава някъде около 250 г. сл. н. е. Дори японците обаче вече не могат да прочетат писмеността на тези камъни. Открихме много такива камъни с архаична писменост. А впоследствие някои американски университети проявиха интерес да направят разкопки там. И вече са доказали, че става въпрос за периода около 240-250 г. сл. н. е. 

А имаше ли някакви връзки с императрица Химико?

Не успяхме да намерим такива, освен може би, че това вероятно е храм на нейната баба или прабаба. Защото са същите мореплаватели, които са се заселили на южния остров много преди това.

За мен интригуващата нишка тук е, че твоят възложител (японският бизнесмен от Окинава) е предложил да се отиде до върха на планината. Не е било твоята интуиция или пък дистанционното наблюдение.

Правилно. Уникалното в цялата тази ситуация е, че това е човек, който не харесва особено американците. Той не харесва да е сред тях. Гледал ме е по телевизията как откривам изчезнали хора и решил, че трябва да се срещне с мен. На практика аз съм първият американец, който той среща по собствена воля. Той организира много луксозна вечеря за нас, запазвайки целия ресторант за мен и жена ми както и за хора от неговото обкръжение. По време на дискусиите на вечерята той ме попита дали имам някаква идея защо знам толкова много за Япония. Отговорих му, че не съм сигурен, но вероятно просто съм прочел информацията в книгите. Той каза, че е много по-дълбоко от това, защото е свързано с тайминга ми и начина, по който водя разговори и изобщо с начина, по който реагирам. Каза ми, че само древните самураи действат по този начин. Тогава той изказа своята теория, че в предишен живот съм бил самурай, който се преражда в американско тяло. И след това ме попита какво мисля за тази теза. Помислих над това около половин час или дори повече, докато отпивах от сакето. Заключението, което накрая споделих с него, бе, че вероятно „покорявам чужди територии“. Той се смя до края на вечерта. 

Освен това обаче изглежда той също притежава някакви природни интуитивни способности.

И аз мисля така. Това е една малка група хора, която проучва огромен набор от митологии, свързани с Япония, с цел да ги докажат или отхвърлят. И те са изключително сериозни по този въпрос. Няма да тръгнат да си изфабрикуват факти, те анализират всички получени резултати.

Предполагам, че когато си ангажиран с RV проект, свързан с исторически и археологически проучвания, може да се каже, че целият екип е важен.

Абсолютно. И има причина за това. Вероятно помниш, че съм ти казвал, че всички хора имат пси-способности. Когато събереш двама души и наречеш единия „вюър“, а другия – „монитор“⁴, и ако използваш правилно двойно сляпа техника, тогава нито един от двамата не знае каква е целта. Причината за това е, че обикновено „мониторът“ е този, който трябва да зададе точните въпроси в правилното време, за да предизвика получаването на търсения отговор.

Ако правилно разбирам историята, свързана с проекта за императрица Химико, ти действително си локализирал местоположение, което се счита, че се явява нейната гробница.

Точно така. И това изненада всички в Япония, защото при тях де факто има подобна длъжност, т.е. човек, който се грижи за опазването на кралските гробници. Той работи за императора и знае къде са погребани всички членове на кралското семейство. Знае къде се намират всички кралски гробници в Япония. И когато го уведомихме, че сме открили нова гробница, той първоначално не ни повярва.

Това е моментът, в който ти си я идентифицирал от своя дом?

Точно така. И това бе могила, напълно покрита с дървета. Не само това, ами на всичко отгоре бе близо до една дупка на голф игрище. Така че и за мен бе голяма изненада. Когато пристигнахме там, никой освен мен не успя да я разпознае. Тя изглеждаше точно така, както и в RV сесията ми. Но после успяхме да намерим свещените камъни във външния периметър, както и каменната пътека, водеща до вътрешността. Така успяхме да уведомим пазителя на кралските гробници и той дойде да я види. След което потвърди, че това в действителност е гробница.

Доколкото разбирам, той е публикувал нотификация, че е намерена нова кралска гробница.

Не знам дали е имало някаква конкретна публикация или просто този факт е влязъл в официалните регистри по някакъв начин, но съм убеден, че те вече я наблюдават.

Но в крайна сметка бе публикувана и книга относно всичко това.

Да, това е обширна книга на японски и е една от най-продаваните книги в страната. Там се поставя този 400 годишен спор, за който говорихме, липсващата информация за кралицата и т.н. Преди всичко това дори аз не знаех, че е имало император от женски пол. Разбрах, едва когато ми бе поръчано да я търся.

Добре познат си в САЩ с дейността си, свързана с дистанционното наблюдение и в частност с военните, но доколкото разбирам, в резултат на тази твоя демонстрация в Япония и многобройни други телевизионни прояви там си станал нещо като суперзвезда за тях.

Те може и да ме наричат „суперзвезда“, но за себе си съм просто Джо. Това, което понякога ме дразни, е, че на практика ми е трудно да се движа по улиците в Япония, без някой да ме заговори и да ме пита различни неща. Но от друга страна това има и своя чар. Японците са добри хора. Знаете за техните претъпкани влакове в метрото и това е самата истина. Хората са привикнали да стоят по специфичен начин, изправени с характерна поза. Веднъж една жена ме разпозна и веднага каза нещо на жената до нея, и изведнъж се получи нещо като верижна реакция. Внезапно хората се отдръпнаха в знак на респект и около мен и жена ми се появи свободно пространство.

Нека те попитам тогава още нещо, защото съм останал с впечатлението, че Япония притежава уникална култура. От една страна, японците обожават инженерните науки и висшата технология, но в същото време са запазили живи своите древни традиции. Вероятно при това положение са способни да оценят и парапсихологията по начин, по който американците не го правят в повечето случаи. Можеш ли да кажеш нещо относно това?

Бих казал, че донякъде нещата стоят точно по този начин. Ако направиш конкретно заявление в Япония (като например, че можеш да опишеш нещо, което се намира на другия край на света), при положение че „целта“ се намира в двойно закрит плик, те ще ти дадат шанс да го демонстрираш. В ума си вероятно биха казали: „може би ще успее, не знам, нека му дадем възможност“. И ако успееш да го демонстрираш, те ще те приемат. Ако и друг направи подобно твърдение, те просто ще искат да видят демонстрацията. Мисля, че се дължи на тяхната история. Митологията на Ориента датира от хиляди години. Имат легенди за хора, които са летели, за индивиди, които са скачали по върховете на дърветата, или за такива, които са чупели мечове с голи ръце. За тях това е истинско и въпреки че не се случва в днешно време, това няма значение. То е част от техните предания.

Как би сравнил това с американската реакция?

Типичният американски отговор е, че си губиш времето, и че това са глупости. Дори да успееш да го направиш пред очите им, ще кажат, че това вероятно е някакъв фокуснически номер. Това е типичната реакция.

Но ти си успял да поддържаш твоята кариера на вюър почти четири десетилетия. Което означава, че все пак има някакво малцинство в САЩ, което е с нагласа, подобна на тази на японците.

Положението е такова, че ако някой види конкретна полза, материална стойност или решение на даден проблем чрез RV, той ще го използва.⁵

Това звучи като прагматизъм, което е и американската философия.

Точно така е. Работил съм за хора от сферата на геологията. Хора, които искаха да знаят каква е структурата на земята под краката им, за да могат да сравнят резултата с действителна проба след това. Идеята е, че след като този анализ бъде направен, стойността на имота се покачва. Така че закупуването на имот, под който не знаеш какво има реално, е рисковано начинание. А никой в света не може да ти каже това… освен някой, който използва метода на дистанционното наблюдение. Защото полученият резултат може реално да бъде тестван и потвърден. За тях той вече има огромен смисъл. И ако успееш да дадеш информация, която след това бъде удостоверена за валидна, и реално след като имота е закупен се удостовери, че съответства на данните, получени чрез RV… от този момент нататък имаш препитание за цял живот.

Е, Джо, това бе една много интересна дискусия за практическите приложения на дистанционното наблюдение. Благодаря ти за това интервю.

Благодаря за поканата.

***

Документалният филм, описващ полевата работа на Джо Макмонигъл по проекта, свързан с японската императрица, можете да гледате тук: