В съвременния свят практическата употреба на всяко едно знание показва неговата истинска стойност. Това е дори в пъти по-валидно, когато става въпрос за сфера на човешкия живот, която години наред бе държана встрани от масовото възприемане на реалността и начина, по който тя функционира.

Вероятно едно от най-големите доказателства, че нещо истински работи и дава резултати, е живият интерес на различни корпорации и правителства към него. Съвсем резонно в миналото този интерес е бил до голяма степен скрит от публичния фокус по много различни причини, включително и поради конкурентното предимство, което методът на дистанционното наблюдение може да предложи на някои участници в различни сфери.

След официалното разсекретяване на RV протокола през 90-те години тази информация започна трайно да си пробива път в публичното пространство по различни канали, но въпреки това на официално ниво до голяма степен си остана своеобразно табу. Просто защото влизаше в директен конфликт с голяма част от „научните постулати“ за това какво е възможно в нашия свят. Едва в последните години свидетелствата в това отношение добиха „критична маса“ и все повече хора говорят за истинските практически приложения на RV. До голяма степен част от информацията по тези въпроси остава твърде деликатна и бива коментирана само в определени „позволени граници“. Въпреки това картината се избистря все повече и повече благодарение на хора като Яна Роге¹, която дава информация „от кухнята“ за това с какво се е сблъсквала през годините на този „фронт“. Яна е главен редактор и съавтор на антологията „Основи на контролираното дистанционно наблюдение“ и освен това е вюър, мениджър на RV проекти и изследовател. Представяме ви нейното интервю с Джефри Мишлов, излъчено на 22 март 2024 г. Водещият на интервюто също има предишен опит в използването на дистанционно наблюдение и се включва активно в дискусията.

Интервюто

Здравейте и добре дошли. Аз съм Джефри Мишлов. Днес ще разгледаме приложенията на дистанционното наблюдение (RV). Радвам се, че съм тук, в моето малко студио в Албъкърки, заедно с Яна Роге, която е дошла чак от Германия. Яна е специален човек за мен, защото е главен редактор на списание New Thinking Allowed. Освен това тя е и редактор на Aperture – списанието на Международната асоциация за дистанционно наблюдение. В допълнение, тя е главен редактор на вълнуваща, важна, историческа нова книга, наречена „Основи на контролираното дистанционно наблюдение". Тя е собственик на Center Lane Books – издателска компания, фокусирана върху научни изследвания в областта на парапсихологията. Освен това самата тя е и вюър и ръководител на проекти по дистанционно наблюдение и същевременно с това изследовател на материята. Дори мога да кажа, че нейно пространно изследване скоро ще бъде публикувано. Добре дошла, Яна!

Благодаря, Джеф, че ме покани тук. Темата за практическото приложение на дистанционното наблюдение я взимам присърце. Следя практическите приложения на парапсихологията вече около половин век. За мен е вълнуващо да видя, че се откриват нови перспективи благодарение на твоята работа и тази на други професионалисти в областта на дистанционното наблюдение.

Вече е добре известно, че има някои частни консултантски компании, като най-популярната вероятно е тази на Гейл Хюсик. Тя предоставя консултантски услуги, основани на дистанционно наблюдение, за корпоративни клиенти. Има и други, по-малко известни, предполагам най-вече поради факта, че държат на конфиденциалността. Клиентите обичат поверителността, когато това се отнася до техните дела. Вероятно в сферата на дистанционното наблюдение това е валидно много повече, отколкото мога да предположа.

Да, на практика не може да се каже какво и колко се случва на този фронт. Лично аз знам за вюъри, които признават, че работят за клиенти от различни сфери на бизнеса. Но на повечето от нас (хората от тази гилдия) не им е позволено да говорят за това, което в действителност правят. Можем да мислим по въпроса, но не и да говорим за това публично.

Обикновено причината се крие в традиционно противоречивото възприемане на понятия като парапсихология, дистанционно наблюдение, паранормално и т.н. Самият бизнес не иска да бъде възприеман и свързван с тези термини. Но ако се осъзнае, че на практика може да има конкурентно предимство благодарение на имплементацията на подобен тип методология… тогава бизнесът е склонен да го използва, но го прави конфиденциално.

Знам от някои от по-големите консултанти, използващи дистанционно наблюдение, че те в действителност работят с бизнес клиенти, а в някои случаи дори с правителства! Но всички ние имаме споразумения за поверителност и нямаме право да споменаваме за кого на практика работим. Така че мога да кажа, че нашите клиенти не искат никой да узнава, че се ползват от тези методи. Много вюъри работят за частни клиенти, но в по-малки мащаби. Обикновено това са проекти, които имат по-малка степен на поверителност. Така от време на време се оказва, че можем да говорим за проекти от подобен клас. Но това обикновено са индивидуални проекти като например: запитвания за откриване на изгубен предмет, търсене на информация за отминало събитие с цел да бъдат изяснени определени неща, разни археологически проекти и т.н. Но това в повечето случаи са единични проекти – един клиент с конкретен въпрос. С намиране отговора на въпроса проектът свършва.

Но доколкото разбирам, е честно да се каже, че съществуват и големи проекти (за които се говори).

Да, за щастие е така. И се надявам, че в даден момент нещата ще се развият до степен, при която ще бъде напълно нормално и приемливо да се ползва този метод за придобиване на информация.

Мисля, че това своеобразно табу няма да трае вечно.

Да, от днешна гледна точка изглежда, че това табу постоянно отслабва.

Определено е така и дори някои биха казали, че този период, през който преминаваме през последните 400-500 години, на западен механистичен материализъм, е просто малка брънка в историята на човечеството. Защото през по-голямата част от човешката история доминантната визия е приемала паранормалното във всяка една точка по света.

Да, а и повечето култури вероятно са нямали този проблем, който ние сега имаме. Защото на практика ние сме един вид пионери. Донякъде е вълнуващо да си пионер, но понякога приспособяването към определени ситуации би било по-лесно, ако това, което вършим, се приемаше за нещо нормално.

Разбира се. От днешна гледна точка може да се каже, че има много информация за практически проекти по дистанционно наблюдение, извършени в миналото. Доколкото знам има около 1 милион страници правителствени архиви, обхващащи 20-годишен период, които вече са разсекретени и са на разположение. Дори бе публикуван техен синтез в 4 тома. Освен това и археологическата дейност на Стефан Шварц също е добре известна. Отделно е ставало дума за това, че вюъри са били използвани за локализиране местоположението на Садам Хюсеин. Има и други публично оповестени случаи, така че не всичко остава скрито. Но нека кажем, без да  навлизаме в  подробности… на база личния ти опит и този на твоите колеги… от какво най-много се интересуват клиентите в сегашния период?

Както вече казах, частните клиенти се интересуват от техни лични въпроси като намиране на предмети или изследване на отминали събития. Бизнес клиентите, от друга страна, са доста по-заинтересувани от бъдещето. Това е една от възможностите на дистанционното наблюдение – да се премине границата между настояще, минало и бъдеще.

Нещо, което според много хора е невъзможно.

Да, има скептици. Но въпреки всичко ние винаги сме имали методология за предсказване или предвиждане на бъдещето. Хората винаги са се вълнували от това какво ще последва. Но не е толкова лесно, колкото изглежда на пръв поглед. Не става просто да се погледне в бъдещето и да извлечем дадена информация, ако искаме да ползваме реално тези данни. Например, ако се опитвате да си набавите информация за дадена технология, не може просто да погледнете в бъдещето и да я копирате в настоящето… просто защото тогава самото бъдеще би се променило по отношение на начина, по който тази технология се е развила.

Отделно, ако някой човек отпреди 100 години види света в момента, например види видеокамерите, той не би могъл да опише съвсем адекватно какво вижда.

Да, може да се каже, че не можеш да опишеш това, което не познаваш. Но от друга страна, и това не е съвсем вярно, защото можеш да го опишеш поне частично. Това именно е една от силите на дистанционното наблюдение, базирано на методология. При него се учиш да описваш нещата, без да ги дефинираш и наименуваш. Но ако се опитваш да опишеш нещо технологично и самият ти нямаш технологична грамотност или експертиза… Да вземем например нашите телефони. Ако някой преди 50 години е трябвало да ги опише, би казал, че това представлява плоска кутия с определен размер и искрящи образи. Това не би ни дало информация за функцията. Затова, ако искаме да разберем повече, трябва да имаме „ръководство“, което да ни помага как да подхождаме към проблема. Това е многослоен подход. Можем да вземем конкретна технология, която е налична в настоящето, и да проследим колко продължително тя ще бъде използвана в бъдещето. Проследявайки я в бъдещето, трябва да определим специфична точка в настоящето и специфични точки в бъдещето, в които тази технология е все още налична. По-лесно ще е, ако използваме като пример някой обект. Ако една сграда съществува сега, аз мога да я „адресирам“. Мога да го направя и след 5 години или 10 години. След това може би тя ще изчезне. И тогава ще получим данни, че тази сграда вече я няма или пък не изпълнява същата функция. Вюърите могат също да описват концепции, така че функцията на сградата влиза в това. Има и друга много интересна част. Вюърът може да отиде някъде (ментално) и да види някоя къща и да я опише като двуетажна  къща с червени керемиди, да каже размера и т.н. Но дори гледайки само отвън, вюърът също може да каже дали тази сграда е училище, музей или болница. Това е концептуално познание, което се придобива по време на процеса. Така че, дори когато не можеш да опишеш точно какво се случва, все пак имаш това концептуално знание. И ако се опиташ да проследиш нещо в бъдещето, се вижда дали тази концепция се променя.

Може също да се проследят различните видове технологии, с които разполагаме сега, и да се види какво ще се случи с тях в бъдеще. Може да проследят и неща, които всички знаем, че са все още в процес на разработка, неща, за които имаме малка представа. Не са се случили все още на практика. Не е нещо реално присъстващо, но ние правим изследвания върху него. Мислим за него. Така че с мисленето за даден предмет можем да имаме представа и можем да се опитаме да го проследим. А освен това можем да се опитаме да скочим директно в бъдещето и да разкажем от тяхна гледна точка как виждат нещата или как ги управляват. И след това да съберем всичко, да го сравним и да стигнем до заключение, което вероятно няма да ни позволи да изградим нещата, които виждаме в бъдещето по същия начин. Но ще знаем кой път си струва да следваме. Можем да узнаем, че си заслужава да инвестираме в дадена технология, а може просто да я пропуснем. Това на практика е по-реално да се случи.

Да, ако клиентът ни е инвестиционна компания, която инвестира в стартъпи, и има 100 кандидатури, той може да си позволи да инвестира само в 10 от тях.

Да, а може би вече са инвестирали и искат да разберат дали инвестицията им е била добър избор. Или трябва да променят нещо, или да видят как се развиват нещата с вече взетите решения.

Или да анализират персонала.

Да, това е едно от другите приложения, при които RV се използва за вземане на решения относно персонала. Например имате различни кандидати и се опитвате да откриете кой е най-добрият от тях. Но това е част от нещата… Не е задължително да използвате само дистанционното наблюдение за описване на характеристиките на хората. Моят подход е да работя с различни видове екстрасенси. Имам вюъри, имам и някои природно надарени екстрасенси, както и хора, които се занимават с констелации или други видове работа. Аз обединявам всички тях. Дистанционното наблюдение има определени преимущества. Например това, че вюърът е сляп за целта. Той не знае върху какво работи,  не знае предварително каква е целта. Така че можете да се доверите на данните, които се добиват. Можете да използвате дистанционно наблюдение. А след това, в допълнение, може целта да бъде описана от екстрасенси, които вършат по-обща работа. Те гледат снимката и се свързват с нея, и ви разказват за този човек (ако той се явява целта). Това също е ценно и може да бъде полезно допълнение към комбинирането или полезен начин на работа, за да се съчетаят двата подхода.

Очевидно при това положение възниква въпросът дали е по-добре да се вземе средната стойност (от данните) на няколко талантливи човека? Те могат да бъдат дистанционни наблюдатели, природно надарени екстрасенси, прорицатели или други – има много различни стилове на занимание с екстрасензорна работа. Или е по-добре да се работи с един наистина талантлив човек?

За мен отговорът е, че е по-добре да имаме няколко различни човека. Доколкото съм виждала, нито един екстрасенс не е бил 100% прав. Така че дори да имаме един изключително талантлив вюър или екстрасенс, и да знаем, че в четири от пет случая той е прав, никога няма да сме сигурни дали този конкретен случай не е петият.

Доколкото си спомням, Лин Бюканън, който се опитваше да води статистика за подобни неща, разказа за Джо Макмонигъл,  – един от най-известните вюъри. Той ми каза, че Джо е 100% прав в 10% от случаите.

Чух различни разкази за точността на Джо, така че не знаем със сигурност, но все пак става дума за същия проблем. Имаме зрелищни сесии и много добри попадения. Това е много добро доказателство за функционалността на екстрасензорните способности. Но за оперативната работа не бих се доверила само на един човек.

Със сигурност съм виждал RV сесии, при които всеки детайл, предоставен от вюъра, е бил точен. Така че може да се каже, че определена цел е описана в детайли със 100% точност. Това се случва.

Точно така. Това ми се е случвало като вюър. Имам някои сесии, които обичам да показвам и които са много добри, но знам и за всички други сесии, в които съм се издънила.

Следователно от статистическа гледна точка има смисъл да се включат няколко души и да се разгледа къде техните данни се припокриват?

Да. Но все още съществуват проблеми. Твърде лесно е да вземем петима души и да ги оставим да изпълняват една и съща задача. И ако четирима от тях докладват едно и също нещо, да направим заключение, че то е вярно. Но все още има възможност петият да е прав, а останалите четирима да бъркат². Така че за анализаторите понякога е трудно да свършат добра работа при обработка на данните, но все пак те обичат да работят с дистанционното наблюдение, защото то има определена структура. Анализаторите се опитват ясно да разграничат данните от шума. Те са наясно с този проблем и могат да ви дадат по-добър резултат, който да ви свърши работа. А природно надарените екстрасенси, ако изобщо записват това, което правят, то е по неструктуриран начин. Трудно е да се разбере това и да се намерят основните данни в тяхната работа, на които може да се разчита и с които може да се работи.

Именно това е основната насока на CRV (контролирано дистанционно наблюдение).

Да, това е част от смисъла на CRV и по-късно появилите се негови разновидности. То улеснява работата на анализаторите. Но все пак е полезно да се работи и с природно надарени екстрасенси. Не бих казала, че те са по-малко надеждни в това, което правят. Повечето от тях обаче не са наясно с проблема с шума. От голяма полза е, че при дистанционното наблюдение ние сме наясно с този проблем, свързан с „предположението“ или с „психичния шум“, който наричаме аналитично наслагване (AOL). И тъй като сме наясно с него, имаме начини да се справим. А природно надарените екстрасенси не отделят много внимание на това. Те просто предоставят информацията. Също така съм виждала как на някои от тях им е трудно вярват в себе си. Правят прогноза и след това виждат, че тя се случва точно по начина, по който са я предвидили, но им трябва време да натрупат този опит.

Имал съм много положителен опит с природни ясновидци и познавам доста от тях, които се захващат с това изневиделица, защото получават вдъхновение, неочаквано, спонтанно. Те ми се обаждат и казват: „Джефри, имам съобщение за теб“. В един от случаите например участвах в бизнес преговори. Изненадващо се обади човек, с когото не бях разговарял скоро, и каза: „Знам, че участваш в бизнес преговори. И ми беше казано да ти предам, че в момента можеш да получиш много повече, отколкото мислиш. Трябва да сключиш по-добра сделка“. И в действителност това се получи прекрасно.

Ако хората правят такива неща, означава, че имат предишен опит. Знаят какво е усещането да получиш вдъхновение или послание, което наистина отразява такива данни. Но за да разберете какво е усещането да получавате тези входни данни, трябва да имате опит. Мисля, че за хората, използващи дистанционното наблюдение, е малко по-лесно, защото те научават процеса, имат метод и каквото и да се случи, могат да го отдадат на процеса. При естествения медиум човекът разчита сам на себе си. Трябва да поддържа баланс, да не се впуска в усещане за прекалена увереност в това, което се случва, да не е прекалено скептичен към него или да не пропусне част от нещата. Много често се случва да се възприемат неща, но да не бъдат съобщени. А по-късно човекът си казва: „О, знаех си“. Това се случва непрекъснато. Мисля, че това е и ползата, която получаваме за живота си чрез този постоянен опит. Възприемайки нещата, ние често правим нещо, което наричаме вътрешно редактиране, тоест не казваме или не записваме част от данните. А после се оказва, че те са верни.

Сигурен съм, че на всеки му се е случвало да не се довери на интуицията си.

Да, но това е ценен урок за нас в ежедневието. Изпитах това през последните няколко години. Сега се опитвам да се доверявам повече на това, което бихте нарекли интуиция, вътрешно усещане или каквото и да било друго. Не разполагаме с доказателство и всъщност не можем да кажем откъде идва тя. Но се опитвам да ѝ вярвам повече.

И, разбира се, винаги съществува риск да сбъркаш или да се почувстваш глупаво. Познавам хора, които са смятали, че са много добри екстрасенси, и са ми се обаждали и са казвали „знаеш ли, имам това напътствие за теб“, и в крайна сметка резултатът не би могъл да бъде по-лош. Радвам се, че съм имал инстинкта да не им обръщам внимание.

Мисля, че това също е ефект от тази неструктурирана работа. Не знам дали има ефект от първия път. Може би е така. Да кажем, че имате опит с предсказване, при който сте абсолютно прави. След това отново се оказва, че сте напълно прави. А когато получавате следващите данни и нямате никаква представа за ефекта на спада или аналитичното наслагване, вие, разбира се, приемате, че сте прави. И сте напълно убедени, че това, което казвате, е вярно. И после сте абсолютно разочаровани. А може би дори подценявате ситуацията, когато това не се случва.

Знам за такъв случай. Има един човек, който в момента работи с ITC и получава информация чрез старомоден телефон, очевидно от „духовни източници“. На два пъти този човек е направил много пари, като е направил малки залози - по 10 или 5 долара. Сега е спечелил 50 000 долара от лотарията. Какви са шансовете да се случат две подобни последователни попадения в лотарията? Всяко от тях е едно на десет хиляди, така че да се получи точното четирицифрено число, което излиза в лотарията. Шансовете му са едно на сто милиона да има две такива попадения подред. Сега той е убеден, че може да го направи отново по всяко време и ще има всички пари, от които някога ще се нуждае, защото очаква, че винаги ще работи по този начин.

Да, точно така. Ще видим какво ще се случи. От предишни наблюдения знаем, че хората са го правили по някакъв начин. Те са имали няколко поредни попадения, но след това просто изведнъж късметът се е променил. И са имали редица пропуски подред.

Да, точно това се случва. Една от отличителните черти в дейността на хората, които се занимават с финансови спекулации, трейдърите, е, че миналото не предсказва бъдещето.

Да.

Ако имате система, чрез която търгувате и която е работила в миналото, това не означава, че ще работи и утре.

Точно така. И все пак говорим за модели. Хората се опитват да намерят модели или обяснения защо нещо се случва. Имаме и по-научни модели, в които се говори за ефект на спад, за връзка с неврологията. Имаме и по-духовни модели, които говорят за карма или системи от вярвания. И все още не знаем.

Но от работата ви като вюър, когато говорим за приложни проекти в областта на дистанционното наблюдение… на мен лично ми се струва, че бъдещето на тази сфера е свързано повече с проекти на индустриално ниво – да можете да работите с големи корпоративни клиенти и да отговаряте на техните нужди. Разбирам, че това е и вашето виждане за нещата. А това изисква мислене, което е много различно от работата по малки проекти, нали така?

Абсолютно. Малките проекти не са нещо, от което човек може да се издържа. Просто има твърде много работа и от двете страни – от страна на вюърите и от страна на мениджърите на проекта. Мащабните проекти, при които има множество сесии, тези, които продължават месеци или дори години, са съвсем различен вид работа. Все още се чувствам малко… сякаш случайно съм попаднала в тази сфера. Бих казала, че вярвам донякъде в напътствията. В живота си имам интересни преживявания, свързани с напътствия. Аз идвам от научната сфера и исках да правя изследвания. Исках да правя проекти и да разработвам експерименти, за да разбера повече за тези въпроси. Когато погледнах плановете си, си казах: „Леле, имам нужда от група вюъри и ми трябват години време, за да го направя“. А знаем, че е сложно да се получи финансиране за научни проекти, дори в здраво стъпилия на земята научен свят, да не говорим пък в парапсихологията.

Така е, винаги има борба за финансиране в почти всяка една сфера.

И така, имах желание да работя с дистанционното наблюдение. Търсех възможни източници на финансиране за експериментите. Оказа се, че имаме клиенти, които плащат за оперативната работа, а тя от своя страна съфинансира моето време и изследванията.

Това звучи като почти идеална ситуация?

Да, имам и двете. Разбира се, оперативната работа все още отнема много време.

Но това означава, и мисля, че това е ключово, че ако правите сериозен широкомащабен приложен проект, той трябва да има изследователски компонент.

Да. Когато планираме експерименти или се опитваме да намерим решения, за клиента със сигурност има значение, ако му кажете, че трябва да се направят 500 или 600 сесии. Това зависи от начина, по който задавате въпросите. И когато гледаме в бъдещето, проблемът не е само в това, че не можем да кажем колко надеждна е една бъдеща прогноза. Някои хора казват, че гледането в бъдещето е по-малко достоверно или по-малко точно, отколкото гледането в настоящето или миналото. Нямаме никакви измервания по този въпрос.

Правил съм много интервюта с моя приятел Ръсел Тарг и той всеки път ми казва, че бъдещите цели не са по-трудни за вюърите, отколкото целите в реално време.

Да, но се нуждаем от продължително измерване. Мислила съм много пъти как да го направим. Интересната част е, че имаме някои индикации от единични опити и сесии, че ако приложите идеята за отворено бъдеще, в което имате различни възможни резултати, не напълно определено бъдеще, но различни възможности, и се вгледате в една от тях, на практика е по-вероятно тя да се случи. Но няма как да имаме доказателство, защото разполагаме със сесия и прогнозирания от нея резултат. Този резултат е малко вероятно да се реализира, но няма как да имаме контролен опит, който да ни каже какво би се случило, ако сесията не беше направена.

Така че това е просто идея и точно сега в един от нашите проекти се занимаваме с това да открием дали има механизъм, който прилага това влияние върху бъдещите резултати. Изхождайки от тази гледна точка, ако се опитваме да търсим или ако се опитваме да описваме бъдещето на даден клиент, трябва да бъдем предпазливи в това, което правим, и как го правим. Трябва да имаме някакво познание преди да решим за конкретния подход към съответния казус.

Помня, че навремето един медицински изследовател ме помоли да използвам дистанционно наблюдение, за да измисля лек за множествена склероза - болест, за която, доколкото ми е известно, досега няма лек. Изглежда, че това е много изтощително заболяване, което може да бъде овладяно, но не може да бъде излекувано.

Чувала съм за този проект и мисля, че сте имали пет различни варианта. Права ли съм?

Това, което се случи в конкретния случай, е, че медицинският изследовател вярваше, че има финансиране за проучването. И ние работихме по разработването на предложение (план), но стана ясно, че финансиращата организация се е отказала. Така че проектът така и не започна да се реализира. Според мен това се случва често, когато имате потенциални финансиращи организации, които са заинтересовани, но сключването на сделката не винаги е толкова лесно, колкото развиването на първоначалния интерес.

Правилно. И колкото по-голяма е организацията, толкова повече време отнема сключването на сделка. С правителството това отнема месеци, дори години.

Но когато имате такова предизвикателство, като да речем да намерите лек за множествена склероза, трябва да се запитате как изобщо да започнем да го правим? Какви са въпросите, които трябва да зададем? Как ще започнем да намираме отговори по този въпрос? И както отбелязахте, не можете просто да отидете в бъдещето и да кажете: „О, ето ни през 3020 г. и те са решили проблема, и това е отговорът“. Така няма да се получи.

Да, дори и да имаме някакви индикации какво ще се случи в бъдеще, например че автомобилите ще се самозареждат по електрически начин, има толкова много други фактори. Като какъв вид батерии ще се използват. А технологията на батериите от днес със сигурност не е технологията на батериите в бъдеще.

Но това, което намекнахте преди малко, е да предложим пет възможни алтернативи и да видим коя от тях е най-обещаваща.

Да. А може би има и шеста, която все още не познаваме. Винаги разполагаме с друг вариант. Имаме определени възможности и една, която не знаем. Тъй като дистанционното наблюдение е описателен процес, не може да опишете неща, които не знаете. Затова имаме идея да обучим хора, които да правят дистанционно наблюдение в своята професионална област, да обучим експерти, бизнес експерти, които да използват дистанционно наблюдение в допълнение към други обучени вюъри, за да ни дадат тази малка липсваща част, за да знаем за какво говорят.

Чувал съм например, че вюъри, които искат да работят в областта на медицината, смятат, че е много полезно да изучават анатомия. За да могат да използват подходящ език в своите описания.

Точно така. Или обратният подход би бил да обучите на дистанционно наблюдение няколко лекари и да ги включите в екипа си. Те ще знаят как да описват.

Оставам с впечатлението, че това се случва все повече и повече. Хората със специализирани познания осъзнават, че ако научат дистанционно наблюдение, то ще им бъде полезно, дори и самите те да не го използват. Те биха могли да работят с други вюъри и да оценят по-добре целия процес.

Или пък могат да работят като мениджъри в даден проект и да знаят как да четат сесиите. В една RV сесия има много повече неща, които можете да разберете наистина само когато знаете върху какво работи вюърът. Това е особено валидно за проектите, основани на методи като CRV (контролирано дистанционно наблюдение). Ако имате CRV сесия на хартия и познавате метода, можете да я прочетете, за разлика от необучен човек, който само би гледал написаните думи...

Виждал съм CRV стенограми, но не ги разбирам напълно.

Да, но бихте ги разбирали, ако познавате процеса. Ние също можем да обучим тези хора да четат стенограмите и да познават процеса.

Което е част от управлението на проекти.

Също така обучаваме клиентите как да възлагат задачи на вюърите. Те трябва да знаят как да зададат въпроса си, как да го формулират по начин, така че изобщо да получат отговор от тях. Този въпрос не може да е двусмислен. Винаги трябва да помним, че изхождаме от интуицията. Интуицията е нещо, което всеки познава. Работейки чрез интуицията, вие стигате до приложната „пси“. Като например дистанционното наблюдение. В този смисъл ние не започваме с дистанционното наблюдение, то идва по-късно в процеса.

Тъй като някога бях президент на една малка организация, наречена „Мрежа на интуицията“, мога да кажа, че работата на екстрасенсите и вюърите е подкатегория на работата с интуицията. Интуицията е по-голяма, защото включва целия житейски опит. Но психичната страна на нещата в много отношения е ядрото на интуицията.

Мисля, че имаше едно проучване, в което бизнес лидерите бяха попитани как вземат решения. Те отговориха, че най-успешните бизнес лидери основават решенията си на интуицията. Изхождайки от тази перспектива, мисля, че това показва развитие в тази област. Ако отидете в някоя компания и им кажете, че интуицията е инструмент за вземане на по-добри решения и че колкото е по-добра интуицията, толкова по-добри решения могат да се вземат... И същевременно им кажете, че интуицията може да се тренира, че може да се развие и укрепи. Това от днешна гледна точка е ситуация, при която те биха казали: „Да, съгласни сме  с това, нека да тренираме интуицията“. Но ако след това излезете с предложение за екстрасензорно дистанционно наблюдение, това е моментът, в който те вече казват, „не знаем, нека не говорим открито за това“. Това просто е следваща стъпка.

За мен дистанционното наблюдение е форма на интуиция. Преминаване отвъд табуто. Един ден то ще се счита за приемливо и напълно разбираемо от гледна точка на нашата метафизика и на нашия по-широк мироглед. Тогава ще стане ясно, че в момента живеем в културна епоха, която е извън равновесие. И затова нещата, които обсъждаме, в много кръгове се смятат за тема табу, която не трябва да се обсъжда.

Когато започнах да се занимавам с дистанционно наблюдение, имах редовен бизнес. Можем да се върнем дори още 10 години назад, когато започнах с първите си екстрасензорни преживявания, които не бяха дистанционно наблюдение, но все пак получавах информация и правех неща. За известно време имах два различни живота. Единият беше обикновеният ми бизнес живот, а другият – „другата ми страна“. И наистина се колебаех дали да разкажа на хората какво мисля. Смятах, че ако кажа на бизнес клиентите си, а тогава имах няколко правителствени клиенти или по-големи компании, какво мисля или правя, просто ще избягат и ще кажат: „О, тя е луда“. И ми трябваха много години, за да приема, че това съм просто аз. Е, загубих някои от клиентите си, но не и по-голямата част. Интересното е, че при мнозинството от хората, ако започнеш да им разказваш за тези неща и за определени техни ключови думи, споменати в разговора, сякаш се пропуква язовирна стена и те казват: „О, да, аз също съм имал подобен опит“, и споделят конкретика. Накрая добавят: „Никога не съм казвал на никого, защото винаги съм си мислел, че ще ме сметнат за луд“. И всички мислят точно това. Всички ние имаме тези преживявания, но никой не говори за тях.

Особено валидно е в научния свят, защото учените имат толкова паранормални преживявания, колкото и другите хора, но твърде много се страхуват да говорят за това.

Да, и тъй като никой не говори за това, всеки приема, че е единственият с подобни преживявания. Но ако го изкажем на глас, ще осъзнаем, че това е валидно за всички.

И знаете ли какво? С това, което правим точно в този момент, ние допринасяме за обществената дискусия и оставяме малка следа, в която година след година хората ще стават все по-отворени.

Да. От всичко това научих, че почти всеки има такива преживявания и това ме доведе до момент, в който мога лесно да разказвам на хората какво правя и какво мисля, защото знам, че има резонанс. Може би има един или двама, които няма да повярват или са решили да не вярват. Това е нормално. Но при мнозинството… те са отворени.

Бих искал сега да се задълбочим заедно с вас в темата за мащабните, дългосрочни проекти, базирани на дистанционно наблюдение, за корпоративни клиенти. Почти съм сигурен, че изследванията, които правите, и за които говорихме в предишното ни интервю, проправят пътя за това. Защото ако клиентът дойде при вас и кажем хипотетично, че става въпрос за медицински проблем, и той иска да открие лек за болест, който все още не съществува, вие имате представа за стъпките, през които трябва да преминете, за да започнете да решавате този проблем.

Да, и не само аз. Надявам се, че работата, която върша, проправя път и на други вюъри да правят същото. Колкото повече сме, толкова по-добре е за цялата сфера.

Може да се каже, че имате екип от хора, на които можете да разчитате. Познавате добре всички вюъри в този екип, знаете конкретните им силни и слаби страни по отношение на стиловете им на възприемане.

Аз разполагам с един по-голям екип за научната работа и други по-малки екипи за различни проекти. Най-големият проект, който правим в момента, е едногодишен проект, при който просто се опитваме да създадем базова линия за определено измерване, а след това прилагаме някаква промяна и виждаме какво ще се случи. Групата, която работи, е от около 40 души. Други по-малки групи работят по други проекти, а също така имаме вюъри, които са в няколко групи и паралелно с това се включват и в оперативната дейност.

Значи, ако клиентът дойде при вас с подобен проект, вие разполагате с инструментите, за да започнете да оформяте заедно конкретния план? И той очевидно ще иска да знае колко ще струва това, може ли да си го позволи, влиза ли в неговия бюджет, с две думи може ли да работи с вас или не?

О, да, много добре си спомням първия път, когато съставих подобен план. Като видях числото в края на изчислението, си казах: „Боже мой, какво ще кажат?“. От друга страна, знаем, че в други бизнес приложения в областта на консултациите винаги начисляват подобни суми. И така, мислих може би два-три дни и продължих да се чудя. Наистина ли искам да им покажа предложението си? Адекватно ли е то? И после го прегледах и си казах, че трябва да го направим по този начин. Това беше предложение, което също трябваше да бъде многогодишен проект. Показах го на клиента и неговите думи бяха: „Добре, изглежда разумно. В момента нямаме пари, но ще ги намерим. Организираме финансиране“. И това е първият път, в който го направих в такъв мащаб. Тогава почувствах, че това е голямо признание за процеса, и че те оценяват труда, който влагаме в него. Или може би, че резултатът, който можеш да получиш от работата с екстрасенси или вюъри, си заслужава инвестицията, защото не можеш да получиш същите отговори никъде другаде.

И тук говорим за проект, който може да продължи години. Ще предположа, че в него може да става дума за стотици индивидуални сесии.

Да, в този случай става дума за стотици сесии, които се планират във времето. Но в противен случай нямаше да се чувствам добре. Разбира се, мога да взема някой вюър (суперзвезда), да му задам въпроса и той да каже нещо по темата. Но тогава не бих била сигурна. Може би се доверявам прекалено много на науката в този случай.

Но вие основавате целия този план на база данни, която сте  разработили усилено, трябвало е време да съберете всичко. Знаете каква е статистическата вероятност за определена група хора, поне въз основа на предишния опит.

Хубаво е, че мога да покажа на клиента моите данни, моята база данни и цялата статистика и да му докажа, че това, което му казвам, не са просто приказки или слухове.

А и вие го правите на ниво, което бих нарекъл индустриално.

Да, в момента е точно така.

Преди много години направих едно хубаво интервю с Джо Макмонигъл, който беше помолен от група хора в Япония да се включи в археологически проект за откриване на гробницата на един от древните владетели на Япония преди хиляди години.

Той търси гроба на една жена.

Точно така. Тя е била императрица. Древна императрица, която, ако си спомням правилно, също е била нещо като шаман. И ми описа как е работил сам по този проект в продължение на месеци, отново и отново, и отново.

Джо е естествен медиум и винаги е работил чрез този естествен подход, наречен ERV (Extended Remote Viewing - разширено дистанционно наблюдение). Това е формат на Генеричното дистанционно наблюдение с някои елементи, които Скип (Фредерик Атуотър) внесе от Института Монро. Той формира тази негова версия и я нарекоха ERV.

Вие знаете много повече от мен за различните букви, които се поставят пред RV. Никога не съм успявал да ги запомня всичките. Но Джо работеше сам и в продължение на месеци добавяше, добавяше и добавяше към тази „рамка“, докато не успя да им даде точно описание. Доколкото ми е известно, те действително са открили мястото на погребението и в Япония е бил заснет документален филм за него.

Точно така. И Джо е известен в Япония с това, че е успял да го постигне. Но той има десетилетия опит и е много вещ природен ясновидец.

Доколкото ми е известно, той е смятан за един от най-добрите.

Не можете лесно да съпоставите това, което Джо де факто постигна, с това, което правят други вюъри. Е, може би след десетина години.

Може би след участието им в някои от тези мащабни дългосрочни проекти...

В моята група има някои хора, които са наистина невероятни в това, което правят. Съвсем наскоро работих с Бил Рей и съпругата му Санди. Бил е един от бившите командири на подразделението и също така обучен вюър. Той е обучен както в CRV, така и в ERV. Той работеше като „монитор“³, а Санди като вюър за този проект. Тя направи три или четири сесии и беше толкова невероятно добра по отношение  на тази цел, че на практика веднага я описа. Имаше и малко AOL  и те наистина са го маркирали като AOL. А останалата част от сесията е с чисти данни и е наистина невероятна. Така че не е само Джо, но има определени хора, които също могат да го правят. Но и Санди има десетилетия опит.

Лично аз смятам, че обществената осведоменост все повече нараства макар и много бавно. Не виждам причина да се очаква, че това ще спре или пък тенденцията ще се обърне.

Част от този процес е това, че говорим открито за дистанционното наблюдение. И когато разказвам на приятелите си какво правя, усещам, че те, семейството ми и т.н. нямат нищо против да разкажат на други хора какво прави Яна. Те не го задържат и не се опитват да го прикрият. Разбира се, първият въпрос, който винаги получаваш, е: „Добре, ти като правиш тези неща, можеш ли да се издържаш с тях? Можеш ли да си изкарваш прехраната с това? И как?“.

Това е големият проблем в момента за хората, които инвестират много време и пари, за да се обучат в метода на дистанционно наблюдение. Дали това ще им донесе финансова полза по-нататък?

Да. И отново отговорът не е еднозначен. Зависи от това какво искате да правите с RV. Ако просто търсите преживяването, че сте нещо повече от това, което сте смятали, че светът е различен, или че имаме това поле на съзнанието, достатъчно е просто да направите малко проучване. Да натрупате малко опит, да изкарате курс през уикенда. Това е добре. Така че не е нужно да плащате за седмици и седмици обучение и да инвестирате хиляди долари.

Както сте направили вие.

Да. Има и хора, които се занимават с ARV (асоциативно дистанционно наблюдение), при което се предвиждат резултати с двоичен избор. Задава се една цел или обект за вариант 1 и друг обект за вариант 2, а след това вюърът прави сесия и на базата на това, което получава като данни, ви казва какъв ще бъде резултатът.

Като например дали дадена акция ще се повиши или понижи?

Правилно. И тук е важно да се приложат много различаващи се една от друга цели, за да е възможно най-лесно да се направи разграничението коя цел е описал вюърът, По принцип би трябвало да можете да различите ябълка от молив. Това не изисква много умения, то е нещо като базово ниво. И отново - не е нужно дълго и скъпо обучение. То е необходимо само когато влезете в оперативната област и са нужни концептуални знания, за да се извличат много подробни данни, да се навлезе в дълбочина. Там вече ви е необходимо специализирано обучение. Но има и такива вюъри, които имат само базов опит и не разбират защо не могат да бъдат полезни за оперативната работа. Трябва да им се обясни, че има разлика.

Може да се каже, че аз съм типичен пример за това. Имах великолепна сесия през 1976 г., но не се смятам за професионален вюър. Беше чудесно преживяване и много пъти показвах на други хора, че могат да го направят. Често първият път е най-лесен, но ако го правите последователно отново и отново, както Джо Макмонигъл направи в този японски проект, или това което вие правите в проектите си с групи хора, това го издига на друго ниво. И не е същото като просто да знаеш, че е възможно.

Точно така. Нуждаем от специализирани вюъри. И това е като с всеки друг набор от умения. Можете да имате китара и да изсвирите добре някоя песен край лагерния огън, но за да станете концертиращ китарист, трябва да имате повече подготовка и повече опит.

Това се превръща в занимание за цял живот. Правиш го, защото изпитваш огромна страст към него и винаги продължаваш да се учиш.

Навсякъде където се прилагат определени умения, дали в музиката, в спорта или друга сфера, има специализирано обучение. Учителите и менторите ви водят или насочват по този път. Но и наставникът няма само да ви покаже как се работи, а ще ви наблюдава и след това и ще ви каже какво можете да направите по-добре или какво да промените, за да станете по-добри.

Е, Яна Роге, много е вълнуващо да споделя ентусиазма ви в тази дейност и дълбочината на знанията и опита ви, както и изследванията и плановете, в които участвате. За мен ще бъде много интересно да наблюдавам работата ви, докато тя се развива през следващите години.

Благодаря, Джеф. Нека завършим с един коментар за насоките. Съветите и наставленията могат да ви свършат работа само ако вече се движите. Но първо трябва да тръгнете. Просто правете стъпка по стъпка и тогава наставникът ще ви даде посока, но не можете просто да седите и да чакате нещата да се случат.