Текстът, който ви представяме, е написан въз основа на разработен RV проект и има за цел да онагледи практическите възможности на метода „Дистанционно наблюдение“ за изследване на лични казуси.

Работата по проекта е извършена изцяло на сляпо, като е използван blind pool¹, за да могат членовете на екипа да работят в пълно неведение за целта на заданието и за максимална достоверност на получените данни. Заданието касае епифизата – може би най-мистичният и мистериозен орган в човешкото тяло и представлява интерес както за вюърите от екипа на персонално ниво, така и за човешките възможности като цяло. Функцията на епифизата все още е малко изследвана, а нейният потенциал продължава да бъде подценен. Това провокира нашия интерес и ни мотивира да се заемем с нейното проучване, прилагайки техниките на RV.

ЧАСТ I. КОНТЕКСТЪТ

В геометричния център на човешкия мозък се намира миниатюрна жлеза, която произвежда и секретира жизненоважния хормон мелатонин.

Но дали тази жлеза има и друга функция?

Древните култури и традиции се отнасяли с благоговение към епифизата. Според метафизичните вярвания, тя отключва нашата връзка с вселената и божествената ни същност. Възможно ли е тези вярвания да са основателни?

И ако е така – има ли начин съзнателно да активираме тази връзка?

Епифизата е част от ендокринната система на човешкото тяло.

Тя е разположена в междинния мозък, точно между двете полукълба. Размерът ѝ е колкото оризово зърно, а формата – конусовидна, наподобяваща шишарка. Тази жлеза често пъти се свързва с разширени състояния на съзнанието.

Ако погледнем енергийната система на чакрите, ще видим, че тя съответства на ендокринната система на тялото.

Виждаме, че „третото око“ съответства на епифизната жлеза, която в индуизма се счита за портал към ясновидство и просветление. Епифизата се намира в непосредствена близост до шестата чакра и има фоторецептори по себе си. Древните цивилизации са имали информация за това преди хилядолетия. Очевидно в миналото се е знаело много повече за нея, отколкото ние днес с всичките ни напреднали технологии. Отпратки към епифизната жлеза се откриват в древни египетски изображения и артефакти. Египетските символи за окото на Хор и окото на Ра поразително наподобяват епифизата и местоположението ѝ в мозъка.

Горната илюстрация съпоставя напречен разрез на лимбичния дял на мозъка с епифизата в него с окото на Хор. Очевидно това е репрезентация на някакъв вид вътрешно виждане. Неслучайно този орган е известен точно като „третото око“. Веднъж стимулиран и активиран, той ни дава проницателно вътрешно виждане.

Интересно схващане излага руският хирург-офталмолог Ернст Мулдашев в книгата си „От кого сме произлезли“². Известен с интуитивния си подход и смелите си идеи, често пъти далеч отвъд общоприетите стандарти, той пише:

Знаем, че в древността третото око е съществувало при хората – за това свидетелстват данните от ембриологията. При съвременните хора то е под формата на рудимент – шишарковидна жлеза, скрита дълбоко в недрата на мозъка. Третото око е считано за орган на човешката биоенергия (телепатия и др.) и, както разказват легендите, е правело чудеса – да предава мисли на разстояние, да въздейства върху гравитацията, да лекува болести и т.н. А индийските жени вероятно рисуват точката на челото си като спомен за чудодейния орган. Отворих книгата на Нострадамус и там открих, че легендарните атланти са могли, като че ли само с поглед, да преместват огромни тежести и да строят монументални съоръжения благодарение на своята вътрешна енергия, предавана посредством третото око.

По-нататък Мулдашев коментира, че благодарение на третото око атлантите са притежавали биоенергийно въздействие върху гравитацията и затова лесно са премествали в пространството огромни каменни блокове. Изказва се предположение, че тази способност ще се развива у хората паралелно с човешката еволюция.

Читателите на езотерична литература със сигурност и друг път са попадали на подобни теории, част от тях нерядко отнасяни към графа „конспиративни“. Нашата цел тук не е да коментираме тяхната истинност. Но като продължение на тезата на д-р Мулдашев, ще споменем безспорен медицински факт: мозъкът е изграден от мозъчна тъкан. Почти изцяло. С едно изключение: епифизата. При човека тя всъщност не е част от неговия мозък, а по-скоро се развива от специализирани тъкани на небцето на ембриона. След това се премества към средата на мозъка. Какво всъщност представлява тя от анатомична и функционална гледна точка? Закърняло трето око, остатък от генетиката на предходни цивилизации? Или орган с огромен еволюционен потенциал в зародишна форма?

Нека разгледаме още малко анатомични и физиологични факти, които по-нататък ще се окажат доста интересен контекст за нашите RV изследвания.

През по-голяма част от съвременната история, епифизата е обградена в мистерия. Едва през 1958 г. учените откриват, че тя отговаря за секрецията на мелатонина. Този хормон, дериват на серотонина, спомага за регулиране на циркадния ритъм: когато сме изложени на светлина, която стимулира жлезата, се отделя серотонин, който ни държи будни и активни; но когато сме на тъмно, започва производството на мелатонин, който предизвиква състояние на покой или сън. Точно в такова състояние изпитваме вътрешно виждане и сънуваме.

Серотонинът и мелатонинът са наистина от критична важност за функционирането на нашите тела, но има още един, донякъде мистериозен химически компонент, който епифизата произвежда, наречен диметилтриптамин или ДМТ.

ДМТ е психоактивно съединение, което естествено присъства в човешкото тяло, както и при животните и в поне 60 вида растения. Представлява основната химическа съставка на аяуаска - церемониално питие, което се използва в шаманските практики в Южна Америка, и традиционно лекарство, което възстановява връзката между тялото и съзнанието. Теорията приема, че спомага за навлизане в разширени състояния на съзнанието.

През 2013 г. проф. Джимо Борджигин и нейният екип установяват наличие на ДМТ в епифизата на плъхове, което води до хипотезата, че тази жлеза синтезира ДМТ. Последващи изследвания установяват, че двата ензима, необходими за биосинтеза на ДМТ, се намират не само в мозъка, но и в други части на тялото. Когато диметилтриптаминът се изолира от своя естествен източник, той се счита за нелегална дрога в повечето страни по света. Тук стигаме до един извънредно интересен въпрос: защо субстанция, която е ендогенна за човешкия организъм, се счита за незаконна?!

Понастоящем учените нямат ясна представа за ролята на ДМТ в тялото ни. Но една теория, популяризирана от д-р Рик Страсман, изказва хипотезата, че епифизната жлеза отделя ДМТ в големи количества по време на съновидение и в момента на смъртта. Тази хипотеза намира известна подкрепа през 2018 г., когато учени установяват, че при предизвикан инфаркт при плъхове, нивата на ДМТ в мозъка скачат двукратно при 60% от изследваните животни.

И като че ли наличието на ДМТ в епифизата не е достатъчно мистериозно само по себе си, едно друго неотдавнашно откритие озадачава още повече.

През 2002 г. учените правят забележителното откритие, че по повърхността на епифизата има микрокристали калцит, които могат да взаимодействат с електромагнитни полета. Тези кристали имат пиезоелектрически свойства с възбудимост в честотния диапазон на мобилните телекомуникации. Учените излизат с теорията, че взаимодействието на тези кристали с вълновите честоти на Глобалната система за мобилна телекомуникация (GSM) е възможно да представлява нов механизъм за трансдукция върху мембраната на епифизата. Просто казано, човешката епифиза представлява клетъчен телефон. Безжичният трансмитер, който ни свързва със съзнанието на вселената, е нашата епифизна жлеза.

Като използва тези най-нови открития в своите научни изследвания върху мозъка, американският невробиолог д-р Джо Диспенза търси начини за активация на епифизната жлеза с цел да възстанови духовната връзка, до която той вярва, че всеки един от нас има достъп³: 

Сега си представете, че поемате бавно и дълбоко дъх. Бавно проследете движението на дъха си и докато правите това, съкращавайте вътрешните си мускули, докато дъхът ви стигне до епифизата в мозъка; тогава задръжте дишането си и съсредоточете вниманието си върху жлезата, която е вашата цел. Съкращаването на вътрешните мускули едновременно със задържането на дъха започва да изтласква гръбначномозъчна течност нагоре по гръбначния стълб директно към мозъка. А когато започнете да задържате дъха си, изтласквате гръбначномозъчната течност директно към кристалите по повърхността на жлезата. Тогава механичното напрежение започва електрическа активация на кристалите. Това включва радиоприемника във вашия мозък.

Като цяло епифизната жлеза и нейната функция все още представляват в голямата си част загадка за съвременната наука. Възможно е човешките цивилизации в древността да са имали значителен опит с изумителния духовен потенциал на епифизата - познание, което изглежда е изгубено в днешния свят. Сега вече може би е дошло времето отново да се свържем с тази миниатюрна ендокринна жлеза в нашия мозък и да изследваме това, което нашите предци преди хиляди години са знаели толкова по-добре от нас.

ЧАСТ II. ПРОЕКТ MUSHROOM

В началото на 2015 г. група от трима вюъри започнахме работа по проект с кодово название Mushroom, което беше дадено произволно. Вече понатрупали известен опит в дебрите на RV, изпълнени с ентусиазъм да го прилагаме на практика и преливащи от любопитство, бяхме си приготвили т.нар. blind pool – предварително депозирани написани на лист RV задания, така че да се осигури възможност за работа на сляпо при проучване на целите. Както вече знаете, при работата на сляпо вюърите нямат никаква предварителна информация върху каква задача работят. Това гарантира както достоверността на извлечените данни за всеки скептичен страничен наблюдател, така и чистотата на самите данни. Когато вюърът предварително знае върху какво работи, е възможно известно наслагване върху данните от аналитичния му ум по време на сесия; т.е. неговият аналитичен ум се опитва да предложи интерпретация и да осмисли това, което подсъзнанието събира като сурови данни.

Заданието по проект Mushroom касаеше „оптимална психическа способност“ на екипа от вюъри. Търсена беше онази способност на съзнанието, която би дала възможност за ъпгрейд на нашите психически умения. Един вид коя е оптималната посока, в която да развием своите латентни психически способности, така че да достигнем ново еволюционно ниво.

Както вече споменахме, по заданието работихме трима вюъри и след приключване на сесиите по него трябва да кажем, че точността на описанията и съвпадащите данни с това, което прочетохме в литературата по въпроса, надмина всички очаквания. Казано накратко, на вюърски жаргон – цел в десетката. Представяме ви нашите „открития“ на база обобщение на всички направени сесии, сходни данни и груповото резюме – консолидирания текст на работата ни. На финала на тази първа фаза от проекта, с цел доизясняване на неясни моменти, са направени т.нар. „доработки“ – уточняващи сесии за извличане на повече подробности по първоначалните данни и тяхното интерпретиране в окончателна концепция по търсения отговор.

Първият вюър наблюдава два обекта (аспекта). По-важният от тях (основен аспект) е естествен и се намира вътре в тялото. Описан е като малък, мек и слузест. Разнася и предава информация. Вюърът го свързва с мисъл, идея, знание и опит. Хаотичното му тяло напомня за невронна мрежа и електрически импулс. Но наблюдаваният аспект е хаотичен само на пръв поглед. Има естествена подредба в привидно безразборната конфигурация от форми. Всяка форма е асоциирана с магически тунел и идеята за застиналост във вечността. Вюърът определя основната функция на наблюдавания аспект като процес на вълнообразно движение напред, свързано с пътуване и струя. Също и с механизъм, подобен на махало, който се активира в точния момент, след правилното указание. Върти се по часовниковата стрелка. Процесът и механизмът работят в синхрон, като първият се наблюдава в две крайни точки. Върху този детайлно описан първи аспект вюърът наблюдава втори нематериален аспект, който определя като движеща сила. Описва го като плътен, внезапен, моментален, „идващ отникъде“. Обръщаме специално внимание на AOL-ите, които извлича вюърът: мозък, радиосигнал, кристал, космос.

Припомняме на читателите, че AOL е съкращение на аналитичен овърлей – думи и фрази, най-често съществителни имена, които се изолират по време на сесия, тъй като се считат за намеса на аналитичния ум, който се опитва да „фиксира“ някакъв смисъл в потока данни, извличани по интуитивен път. НО! Както добре знае всеки опитен вюър, понякога AOL-ите са безценни зрънца точна информация, получена на ранен етап от сесията. Ето защо ние в някои случаи ги разглеждаме в аналитичната част от сесията. В този конкретен случай AOL-те на вюъра не са просто „в десeтката“, а в самото ѝ око, както ще видим по-нататък.

Преминаваме към данните на втория вюър. Той наблюдава три аспекта, които заедно обрисуват процес на трансформация. Основният аспект се оприличава на кабел с кръгло сечение, който се асоциира с понятията „спирачна течност“ и „маркуч“. Вторият аспект е органична течност под налягане, която извира, избликва и е заредена. В горната си повърхност течността е гладка и статична. Под нея се засича движение на извиращ към повърхността флуид, който е под налягане и се свързва с клапан, канал и набиране на енергия. При изследване вътрешността на аспекта се детектира движещ се газ, син на цвят, който прочиства и трансформира, движи се спираловидно нагоре като силна мощна струя. Вторият наблюдаван аспект от този вюър представлява цилиндрична тръба, в която струята се движи. Тя се описва като входяща, основна и важна и се асоциира с главна артерия.

Този аспект се преобразува в третия – твърда повърхност, която е студена, фиксирана и запечатана. Прави се директна асоциация с „пломба“.

Тази находка доста изненадва вюъра и го кара да изследва аспекта допълнително чрез оглед от най-добрата за наблюдение позиция, която в този случай вюърът преценява, че е от върха. При този оглед на повърхността му се наблюдава зърнеста структура: малки капсуловани частици във въздушни мехурчета като джобове с неправилна форма, които се възприемат като фиксирани и застинали. Потърсени са взаимовръзките между аспектите; те се описват с понятия като начален импулс, сила, поток, трансформатор, зареждане, пренос; черпене на сила и вдъхновение, връзка с източника, цялостност, завършеност; отдалеченост във времето, мост, директна връзка, байпас.

Ето какво установява третият вюър: сцената, която той описва, е с три аспекта. Основният аспект е продълговат и топъл, като дескрипторите (описателните думи, които вюърът използва) навеждат на идеята за органичен произход на аспекта. Вюърът го възприема като изоставен и блуждаещ, а функцията му е да служи „за помещаване“ на нещо. Вторият доловен аспект взаимодейства с основния и представлява лъчист, енергиен и мощен вихър. Той е електромагнитен и поразяващ. Плашещ е.

Дотук двата аспекта на вюър 3 добре корелират с описанията на другите двама вюъри. Приканваме ви да обърнете особено внимание на третият аспект – той не присъства физически на сцената, но въздейства върху нея. Представлява стоманено-кристално устройство, продълговато и плътно. На цвят е сивкаво-черно и синьо-златисто. Закрепено е нависоко. Активирано е и излъчващо. Вюърът го асоциира с… антена!

Точно както и ние, вюърът е заинтригуван достатъчно, за да продължи с допълнително изследване на елемента, оглеждайки го с по-голямо приближение. Вюърът „вижда“ хълмиста местност с вход на тунел и излъчващо сферично съоръжение, свързано към кабел.

Тук е моментът да припомним, че по време на сесия, вюърите възприемат образи и идеи, чието значение често пъти е символично и подлежи на метафорично интерпретиране при анализа на следващия етап от сесията. Тъй като зададеният въпрос към Матрицата в нашия случай е със силно идеен характер, то и възприеманите данни са силно символични и трябва да се тълкуват като метафори. По-нататък ще дадем техния финален анализ.

Третият вюър е също така заинтригуван да изследва допълнително енергийния вихър, търсейки произхода му. Още със самото влизане в сцената, вюърът изпитва усещане за силно засмукване и замайване. Озовава се на място, където наблюдава три „обекта и явления“ (аспектите на сцената). Представяме ви дословно неговото описание: Основният аспект помещава останалите два и представлява механизъм с формата на куб, който е енергиен и ефирен, „от висш порядък“. Той е естествен, създаващ, мултиизмерен, превантивен и ултимативен. Асоциирам го с „куба на Рубик“ и с „въртоп“. Аспектът е напасващ се, променящ формата си, подобно на тесеракт, влизащ в себе си и излизащ от себе си. Изпитвам възхита и интерес, докато го наблюдавам.

Вторият аспект пронизва основния, вирее и функционира в него, и представлява тунеловиден механизъм, който е въздушен, газообразен, енергиен и горещ. Аспектът е закрепен, твърд, материален, елегантен и деликатен. Той е усукващ се, извиващ се, преминаващ и празен, но укрепен. Долавям, че „се появява в точното време“. Той е също така мълчалив, но комуникиращ, телепатичен, моментен и ефимерен, безграничен.

Третият аспект също пронизва основния и представлява уред, устройство, асоциирано с идеята за бариера. Той е метален и твърд, междинен, прояден и употребен. Долавям, че е „междинна станция“. Злокачествен и болезнен е. Асоциирам го с „протекция“ и „смърт“.

Теорията на RV приема, че данни, които се повтарят при поне двама от вюърите, работещи по съответното задание, имат достоверност 85-100%. Нека сега да видим какви са тези данни в нашия конкретен случай.

1. Маркучовиден елемент (вюър 2 и вюър 3)

а) Сходни графични данни:

 б) Сходни вербални данни:

- въздушен, газообразен, енергиен и горещ;

- газ, въздушна струя под налягане, прочистващ и трансформиращ.

2. Въртящ се енергиен тунел/вортекс, който идва отгоре (вюър 1 и вюър 3)

а) Сходни графични данни:

б) Сходни вербални данни:

- електромагнетичен, невронна мрежа, електрически импулс;

- върху основния аспект на вюър 1 има висящ, нематериален обект като облак и шаблон, който се свързва с движеща сила. При третия вюър, вторият аспект е над основния и взаимодейства с него, като също има енергиен компонент - свързва се с енергиен вихър и е лъчист и мощен.

3. Цилиндричен обект с газ/флуид вътре

а) Сходни графични данни:

б) Сходни вербални данни:

-      метален, сиво-черен, сивкаво-черен контейнер;

-      въздушната струя се движи спираловидно под налягане, излъчваща и активизирана отвън;

-      хем висящ (горе), хем извиращ (долу).

4. Идея, че сцената се наблюдава в човешкото тяло или метафорично представяне на цялостна система или организъм, който функционира по подобие на човешкото тяло.

5.Сходни конфигурации: зърнеста структура, зърно.

На база припокриващите се данни от сесиите на всички вюъри, се изготвя групово резюме, което има за цел да даде представа за общата картина на целта в резултат от сесията – „сцена“ на вюърски жаргон. В нашия случай тя изглежда така:

Наблюдаваната сцена е трансформационна (т.е. наблюдава се обект/явление в динамичен преход между състояния) и на нея присъстват три аспекта. Основният аспект представлява въртящ се енергиен вортекс. Свързан е с електромагнетизъм и пренос на данни като при невронна мрежа. Получени са данни, че аспектът е единствения по рода си.
Вторият аспект е маркучовиден обект, свързан с газ, с въздушна струя под налягане. Той е прочистващ и трансформиращ.
Третият аспект представлява метален, сиво-черен, цилиндричен контейнер с газ/флуид във вътрешността, в който въздушната струя/течност се движи спираловидно нагоре под налягане, излъчваща е и активизирана отвън. Тя е хем висяща отгоре, хем извираща отдолу. Според получените данни, аспектът се проявява „в точния момент след правилното указание“.

Време е вече да видим какво всъщност представляват тези аспекти, които вюърите наблюдават, каква е тяхната интерпретация и значимост по отношение на заданието: „Оптимална психическа способност“ и най-вече как те се съотнасят към човешката епифизна жлеза.

ЧАСТ III. ПРОЕКТЪТ В КОНТЕКСТ

И така, да видим как данните на тримата вюъри се вписват в Контекста на изследваната тема.

Данните на първия вюър дават ясна и недвусмислена препратка към епифизата: описва се аспект, който е малък, мек и слузест. Тялото му напомня за невронна мрежа и електрически импулс, което е точно описание на средата, в която се намира жлезата в мозъка. Забележителна „находка“ на първия вюър е и една от функциите на аспекта, която той възприема като механизъм, подобен на махало, който се активира в точния момент след правилното указание и се върти по часовниковата стрелка. Приканваме ви да се върнете в Контекста на описанието на циркадния ритъм на човешкия организъм и финия хормонален баланс между мелатонина и серотонина, пряко свързан с функцията на епифизната жлеза. Денонощният ритъм на бодърстване и покой е предизвикан от редуването на светлина и тъмнина и асоциацията на вюъра на този физиологичен ритъм с часовник е особено удачна.

Данните на втория вюър се интерпретират добре в контекста на техниката за активация на епифизата, описана от д-р Джо Диспенза. Кабелът с кръгло сечение, който се асоциира със спирачна течност и маркуч е гръбначният стълб, а органичната течност под налягане е гръбначномозъчната течност, която се движи отдолу нагоре в посока към мозъка. Може би най-интересната измежду находките на този вюър е неговият трети аспект: твърда повърхност със зърнеста структура. При наблюдение с по-голямо приближение се оформят малки капсуловани частици във въздушни мехурчета с неправилна форма, които се възприемат като фиксирани и застинали:

Вече видяхме, че има и сходство в графичните данни по отношение на тази зърнеста структура с първия вюър.

Интерпретацията тук е, че вюърите възприемат микрокристалите калцит по повърхността на епифизата и които, както разбрахме, имат пиезоелектрически свойства, като при активиране задействат своеобразен радиоприемник в задната част на мозъка, който е в състояние да улавя честотите на Вселената.

Изображения на изолирани микрокристали и на по-големи струпвания по повърхността на епифизата, получени с помощта на сканиращ електронен микроскоп

Тук ще направим един своеобразен „скок“ направо към вероятно най-интригуващия аспект от данните на вюър 3 - стоманено-кристалното устройство, възприето като активирана и излъчваща антена.

В следващите редове ви предлагаме тълкуване на тези данни, както и на най-впечатляващото измежду всички съвпадения между тримата вюъри по този проект – енергийните форми. Тези енергийни форми в своето изобилие от вариации описват явление, което по своята природа, детайли и обхват идеално се вписва в представената концепция на невробиолога д-р Джо Диспенза:

Измежду четирите състояния на съзнанието – будно състояние, сън, съновидение и моменти на трансцеденталност, повечето хора прекарват живота си в първите три. Редките моменти, когато се оказваме в четвъртото състояние, ни карат да се чувстваме по-живи, отколкото в триизмерната реалност, в която живеем. В такива редки моменти успяваме да надзърнем иззад воала на собственото си заучено възприятие за реалност и да видим един по-обширен и богат свят. Всички ние трябва да разберем, че идваме в тази триизмерна реалност с цялото необходимо биологично, физиологично и неврологично „оборудване“, за да можем да изживяваме точно такива трансцедентални моменти – мигове, в които се отваряме към свръхестественото.

Това вродено наше оборудване, веднъж овладяно, ни помага да видим, че съществува мост между нашето пространство-време и по-висши измерения, до които достигаме при активиране на епифизната жлеза. За такъв мост свидетелстват и данните на тримата вюъри, при които той се появява също и под формата на път или тунел.

Вече коментирахме как епифизната жлеза, с нейните миниатюрни микрокристали (зърнестата структура на вюърите), може да бъде активирана с електричество. Видяхме, че тя притежава пиезоелектрически свойства. Когато се приложи механичен стрес посредством специфична дихателна техника, тялото започва да функционира като магнит, генериращ външно електромагнитно поле. В известен смисъл ние освобождаване енергия от тялото, която можем да използваме креативно. Ето как тези микрокристали в епифизата се активират, започват да осцилират и да хващат честоти, които обичайно са недостъпни за сетивата ни. Това е моментът, в който епифизата се превръща в радиоприемник (антената на вюър 3), способен да преобразува тези честоти, носещи информация, в смислени образи. В статията, озаглавена „Нов кристал в епифизната жлеза: характеристика и потенциална роля при електромехано-трансдукцията“⁴, има две ключови думи: пиезоелектрически и преобразувател. Дихателната техника, която прилагаме, за да придвижим гръбначномозъчната течност нагоре към мозъка, изтегляйки същевременно цялата енергия от долната част на тялото нагоре, е добре онагледена на сходните графични репрезентации на вюърите:

Медицинският термин за това придвижване е интратекално налягане. Това вътрешно налягане оказва механичен натиск върху кристалите с пиезоелектрически свойства по повърхността на епифизата. Настъпва електрическа активация. В мозъка се излива енергия. С придвижването на енергията към върха на главата, там се образува положителен заряд, който се противопоставя на отрицателен такъв в основата на краката. При движението на енергията между двата полюса, около човешкото тяло се образува външно електромагнитно – или торсионно поле.

Втората ключова дума в статията се отнася за преобразувателя – устройство, което превръща количественото физично вариране, каквото е налягането, в електрически сигнал, или обратно. Това е всеки вид устройство, което получава сигнал под формата на един вид енергия и я преобразува в сигнал в друга форма на енергия. Така например телевизионната антена прихваща честоти и ги преобразува в изображения.

Точно това прави и епифизата. Как точно става това? На електромагнитния спектър в единия край се намират много бавни вълни с много голяма дължина на вълната, а на другия – много високи честоти, наречени космически лъчи. Нашите органи на зрението са способни да улавят само една малка част от този електромагнитен диапазон - така наречения видим спектър.

С отворени очи улавяме светлинните вълни, които активират производството на серотонин, и така ние функционираме в будно състояние в нашата триизмерна реалност. В състояние на медитация очите ни са затворени и нивата на мелатонин се повишават, защото вече не усещаме светлината. Епифизата се активира. Веднъж щом кристалите по повърхността ѝ се задействат електрически, започват да функционират като радиоприемник и да възприемат честоти, които вече не съответстват на видимата светлина. Всяка материя, която се движи със скоростта на светлината, се превръща в енергия, а квантовото поле съществува отвъд скоростта на светлината. Защо това е важно? Защото веднъж щом епифизата се активира и започне да действа като радиоприемник, на физическо ниво се случва нещо, което съчетава честотата, към която се прикачваме, с биологията на нашия мозък. Целта на медитацията е да ни отведе отвъд аналитичното мислене. Това, което разделя съзнанието от подсъзнанието, е аналитичният ум. Можем да кажем в такъв случай, че памет-картата на Аз-ът, седалището на нашата идентичност, нашата връзка с триизмерната реалност, е неокортексът (мозъчната кора). Когато по време на медитация започнем да забавяме мозъчните си вълни от бета към алфа и дори тета, става потискане на мисловния процес в неокортекса. И когато вече не анализираме и не мислим, а мозъчните вълни се забавят, съзнанието буквално се премества от неокортекса в лимбичния мозък (който е седалището на емоциите). Сега вече човек става съзнателен в подсъзнанието си! Сега вече вратата между съзнанието и подсъзнанието е отворена и епифизата е в готовност да получава информация. С други думи, когато аналитичното мислене функционира в състояние бета вълни, ние сме отделени от операционната система, където става свързването с квантовото поле. Чрез практикуване на забавяне на честотата на мозъчните вълни и съответно потискане на мозъчната кора, започваме да използваме радиоприемника в мозъка си – епифизата – за да се настроим на честоти отвъд нашите сетива. От този момент нататък започва поредица от активации на отделни части от лимбичната система на мозъка, придружена с отделянето на определени хормони, като крайният резултат е невъобразимо движение на енергия вътре в и около човешкото тяло. В резултат от няколко химически субстанции, освободени в телесните органи, се повишава притокът на кръв към сърцето и усещаме прилив на енергия, съпроводен с усещане за невероятна благодарност. А каква е емоционалната характеристика на благодарността? Това е абсолютно състояние на получаване – на приемане. И тук отново се случва нещо изумително. След нова поредица от комуникации между епифизата, хипофизата и щитовидната жлеза следва нова каскада от освободени в тялото химически субстанции, насочени към всички енергийни центрове на тялото. Да си припомним отново какво се случва, когато правим дихателното упражнение за активиране на епифизата на д-р Диспенза:

Енергията се движи нагоре от долните енергийни центрове и веднъж щом достигне четвъртия енергиен център, тя много бързо достига и до мозъка. При движението си нагоре активира епифизата, тя активира хипофизата, започва отделяне на неврохормони и около тялото се образува външно енергийно поле – човек започва да изпитва неимоверна благодарност и изпада в състояние, което е идеално за получаване/приемане. Сега вече започва да функционира енергийно поле с обратна посока – от върха на главата – което започва да черпи енергия от външното за тялото поле. Това поле е носител на информация. И точно в този момент епифизата повишава драстично нивата на секреция на мелатонин. Същевременно протича взаимодействие с електромагнитното поле около тялото и мелатонинът получава ъпгрейд. Сам по себе си той представлява антиоксидант. Защо това е важно? Антиоксидантите са субстанции, които имат противораково, противостареещо, противоневродегенеративно, противовъзпалително и противомикробно действие. Това вече представлява ъпгрейд на целия организъм. Точно каквото търсехме със заданието на нашия проект.

Но нещата не спират дотук. Мелатонинът стимулира производството на бензодиазепин, чието освобождаване в организма буквално седира мозъчната кора и затваря центровете на оцеляване в мозъка. Това, което следва, е потискане на свръхмисленето, свръханализирането, на мисленето, насочено към миналото или бъдещето. Тялото се отпуска максимално в настоящия момент. Ако вземем същата тази молекула и я завъртим -

получаваме най-мощния халюциноген, известен на човека – диметилтриптамин (ДМТ). Сега вече човек преживява дълбоко осъзнато вътрешно виждане. С други думи, мелатонинът вече ни е релаксирал и предразположил към сън, но когато се задейства като преобразувател на честота, честотата на входящото поле в тялото бива преобразувана в изобилни изображения, по същия начин, по който антената улавя честота и я превръща в картина. А епифизата е наричана трето око, защото предизвиква изобилно вътрешно виждане, което е по-реално, отколкото светът, в който живеем. Можем да кажем, че човек има пълно сензорно изживяване, без да използва сетивата си.

Другата изключително мощна субстанция, която епифизата индиректно стимулира, е хормонът вазопресин. Когато неговите нива се повишат, клетките на тялото са в състояние да съхраняват повече вода. Това ги подготвя за по-голяма честота на вибриране. Всички клетки започват да осцилират и да създават повече кохерентност в тялото, обработвайки постъпващата информация по по-кохерентен начин. Можем да кажем, че за един миг човек получава биологичен ъпгрейд. Точно каквото нашият екип от вюъри търсеше! Информацията, постъпваща от квантовото поле, буквално променя човешката операционна система.

Повечето хора смятат, че честотите са просто вълни. Но нека се опитаме да мислим за тях по друг начин. Когато епифизата се активира електрически, често пъти започваме да виждаме цветни фрактали. Независимо дали с отворени или затворени очи, виждаме сложни геометрични фигури:

Колкото по-организирани са тези фигури, толкова по-кохерентна е енергията. Сърцето и мозъкът, намирайки се в състояние на кохерентност помежду си, започват да преобразуват именно тези вълнови структури точно като баркод: по същия начин, по който лазерът прочита баркода и интерпретира информацията. Епифизата декодира тази информация, идваща от квантовото поле, и я трансформира в изобилни картини и образи.

Ето как д-р Джо Диспенза представя неговата дефиниция за епифизната жлеза:

Епифизата, когато е напълно активирана, представлява кристален свръхпроводник, който получава информация чрез преобразуване на сигнали вибрационна енергия (с честоти, недоловими за сетивата, които идват директно от квантовото поле) в биологична тъкан (мозъкът и съзнанието) под формата на мисловни образи, така, както антената транслира различни канали върху телевизионния екран.

Това определение е в пълен синхрон с находките и на тримата вюъри. Часовниковият механизъм, който символизира циркадния ритъм, зърнестите структури, които представляват калцитните кристали с пиезоелектрически свойства по повърхността на епифизата, движението на гръбначномозъчната течност, антената и изобилието от форми на енергия намират своето недвусмислено обяснение.

Когато епифизата е активирана, в нашата нервна система бива даунлоудвана информация, която се явява свръхсензорна по отношение на нашите сетива. Какъв е страничният ефект от това? Ето тук настъпва дълбоко мистичният момент. Може да преживеем пътуване през измеренията. Можем да изпитаме излизане извън тялото си, да пътуваме по дълъг тунел (какъвто вюърите описват), тялото ни е изпълнено с енергия, която усещаме осезаемо с всяка своя клетка. Напълно възможно е да преживеем минал или бъдещ живот, докато всичко се случва в пространството на безвермевото „сега“. Когато отново се завърнем в сферата на сетивата си, ние вече виждаме нещата по различен начин. Мозъкът вече е настроен да възприема това, което винаги е съществувало, но досега са липсвали съответните електрически вериги, с чиято помощ да го видим. В известен смисъл нашият спектър на възприемане на реалността се е разширил неимоверно.

ЧАСТ IV. ПРОВЕРКА НА ХИПОТЕЗАТА

Дотук можем с увереност да кажем, че находките по проект Mushroom бяха повече от удовлетворяващи за екипа от вюъри. Налага се изводът, че хипотезата ни, че епифизата има функционално отношение към разгръщането на оптималната човешка психическа способност е вярна.

Все пак, за да проверим тази хипотеза, е направена така наречената на вюърски жаргон „доработка“: сляпа сесия със задание „Човешкото тяло/Епифиза/Основна функция“. Тук е приложен модифициран протокол с изследване на основния аспект и скоростно преминаване към геометрия на целта с последващо директно влизане в сцената (степени S6 и S10). И при това задание вюърите отново излизат с поредица от сходни данни, най-впечатляващи от които са цветовете в жълто-синьо-виолетовия спектър. Отново е потвърден органичният произход на наблюдаваната цел. Първият вюър свързва функцията на епифизата с възприятие и необходима тъмнина за нейното функциониране. Прави любопитна асоциация с кристал и регистрира още по-интересен AOL шишарка. При втория вюър функцията е свързана с латентно състояние и сложен код, както и с движение на противоположни потоци енергия. Дотук всички данни са в унисон с Контекста.

Най-интeресна е функцията на епифизата при третия вюър. Даваме пълно описание на кинетиката на вюъра при директно влизане в сцената, осъществено в степен S10 от RV протокола: Намирам се на тъмно и влажно място. Вътре е топло и уютно, виждам преминаващи електромагнитни импулси. Виждам обекта, подобен на дупка в тъканта. Знам, че това е най-важната част и се насочвам първо към нея. Тя е обрамчена от нещо като ципа на входа. Ципата е многоцветна и преливаща, ефирна е. Възхитена съм! Усещам, че отваряйки тази ципа, се преминава към ново състояние на съзнанието и се отключва вход към други светове. Отделно, наблюдавам вкостенелости по периферията на тъканта. Те са много грозни и усещането ми за тях е затлаченост, но не непременно фатална, защото тази дупка в средата се намира при всички хора и тя реално не може да бъде запушена никога, само трябва „да се премине воалът“.

Анализът на това допълнително изследване ще поставим в контекста на книгата на американския психиатър д-р Рик Страсман „ДМТ – молекулата на духа“⁵. В периода 1990-1995 г. той провежда клинично изследване с 60 доброволци, които инжектира с различни дози ДМТ. При болшинството от доброволците това предизвиква излизане извън тялото, духовно-мистични преживявания, пътуване в други светове и контакт с чужд интелект. Резултатите от изследването потвърждават концепцията на д-р Страсман, че ДМТ стимулира излизане на душата извън тялото и представлява неделим елемент от постигане на висши състояния на медитация. Неговото убеждение е, че молекулата на духа е средство за разкриване на духовните измерения на битието. Това са светове, обикновено невидими за човешките сетива, недостъпни в нормално състояние на съзнанието. ДМТ ни помага да променим способността за възприемане на своя мозък, да ги забележим и да взаимодействаме с тях. Тази способност на молекулата добре обяснява метафората на първия вюър „мехур на възприятието“.

При кинетично навлизане в сцената същият вюър докладва, че изследваният обект – епифизата – има нещо общо с тъмнината: „тя е нужна за него и то работи на микроскопично ниво“. Ето какво пише д-р Страсман в своето проучване:

С изкачването на живите същества по стълбицата на еволюцията, епифизата се премества все по-навътре в мозъка, скрита и отдалечена от външни влияния (…) При бозайниците, включително човека, е скрита още по-надълбоко в мозъка и не е пряко чувствителна на светлината, поне при зрелите индивиди. 

Интересно е възможното обяснение, че като придобива по-духовна роля, епифизата се нуждае от цялата възможна изолация спрямо околната среда чрез преместване навътре в черепа. По подобен начин я възприема и вторият вюър – „под повърхността“.

Вече коментирахме изобилието от енергийни форми, наблюдавани и от тримата вюъри, в контекста на пиезоелектрическите свойства на жлезата, функцията ѝ като антена за излъчвания на квантово ниво и генерираните електромагнитни потоци в резултат от нейната активация. Тук отново се натъкваме на забележително съвпадение по отношение на възприеманите енергии: вихри, хаотична вътрешна среда, спираловидни електрически потоци. Подобни възприятия имат и субектите, изследвани от д-р Страсман. Ето неговият коментар:

Най-общата хипотеза гласи, че епифизата отделя психеделични количества ДМТ при по-необикновени събития от човешкия живот. Произведената от тази жлеза субстанция – ДМТ – е веществен израз на невеществени и енергийни процеси. Тя ни дава средство да преживеем движението на нашата жизнена сила в нейните най-ярки и мощни проявления.

Отново е подчертана ключовата роля на епифизния ДМТ за достигане на нива на дълбока медитация и отключване енергийния потенциал на човешкото тяло и човешкото съзнание. Само ще добавим, че според д-р Страсман има три основни момента, в които епифизата отделя ДМТ в максимален обем: когато индивидуалната жизнена сила прониква в зародиша, моментът, в който той наистина се превръща в човек – тя минава през епифизата и отключва първичния прилив на ДМТ. По-късно, по време на раждането, епифизата отделя още ДМТ. По време на смъртта силата напуска тялото през епифизата и освобождава последния приток от тази психеделична молекула на духа.

Енергийните форми, наблюдавани от вюърите, са съпроводени от характерна цветова гама: жълто-електриково-виолетово-синьо. Такива са и цветовите възприятия на доброволците на д-р Страсман след инжектиране с ДМТ: „синьо-жълто ядро от смисъл и семантика“, „калейдоскопично изобилие от синьо и виолетово“. И тук ви приканваме да си припомните описанието от кинетичното влизане в сцената на нашия трети вюър, който при изследване функцията на епифизата наблюдава многоцветна ефирна ципа и говори за преминаване през воал. Доброволците на д-р Страсман съобщават за идентични изживявания и за преминаване през бариера/воал/мембрана от цветни светлини: „сякаш пробиваш мембрана и навлизаш в усещане за осмисленост и увереност“; „агресивна въртяща се шарка от цветове“; „най-напрегнатите моменти от пътешествието бяха при оплитането в цветовете“; „искряща шарка от светлини“; „вихрушка от цветове… успявах да се задържа, да помня, че не бива да пропадам в отвличащата вниманието игра на светлините“; „да мина през цветовете“. Коментарът на д-р Страсман е, че „изглежда хората се прехласват по цветовете. Ако успеят да минат през завесата, която като че ли представляват, често получават повече информация или представи“. В този момент достигаме до същината на функцията на епифизата, до целия смисъл в динамиката на цветове и енергии, които жлезата стимулира, генерира и дирижира – да прехвърли съзнанието в разширено състояние и да го тласне в многоизмерни светове с различно пространство-време; там, в състояние на безтелесност и безвремие са възможни мистични изживявания и духовни прозрения, контакт с чужди съзнания.

Подобни изживявания носят мощен духовен потенциал за лечение и личностна трансформация. Ето преживяването, описано от един от доброволците:

Започна бързо и силно, в главата си чувствах неимоверен натиск. Той ме изтласка в пространството, където чистата жива енергия започна да придобива форма. Тя започна да се забавя и видях процеса на отделящото се съзнание. Забавянето създава формата и съзнанието. Преди това го няма. Енергията не е лишена от съзнание, но не е и осъзната. Тя е действителна, сама си е субстанция, не е разделена. Изумително е колко мудно се движи всичко тук, на земята! Енергията се разпростира, забавя се в периферията и придобива форма. Има безкраен поток на сътворение, после този необятен поток процесът отново го поема в себе си. И моята частичка енергия влиза и излиза, не повече и не по-малко от всички други частички. Не можеш да умреш. Не можеш и да се махнеш… Неспирният поток е безсмъртие. Идеята „аз съм“ се върти в кръговрат.

ДМТ изглежда възпроизвежда много от чертите на духовното просветление – коментира д-р Страсман – излизане извън линейното време, съчетаване на противоположности, контакт и сливане с могъщо и обичащо присъствие… увереност в съхраняването на съзнанието след смъртта на тялото и пряко опознаване на основните факти за сътворението. Забележително е как и доброволците след инжектиране на доза ДМТ, и нашият вюър в състояние на алфа-тета на мозъчните вълни по време на RV сесия наблюдават едни и същи картини и имат сходни изживявания благодарение на активацията на епифизата. Молекулата на духа реализира своята основна функция като водач към други светове.

Тук е моментът да се върнем отново към сходните данни на вюърите от проект Mushroom. Там откриваме времеви препратки – „застиналост във вечността“ и „време оно“. Контекстът на ДМТ експеримента се оказва благодатен за интерпретиране на тези съвпадащи данни. Вече споменахме, че част от доброволците също изпитват усещане за спиране на времето, безвремие и застиналост във вечността. В същия този контекст потвърждение отново намира интерпретацията и на други съвпадащи данни в сесиите на вюърите: тунел/мост/преход. Такова усещане за бързо пренасяне през тунел изпитва пътуващото съзнание по пътя към многоизмерното време-пространство на светове, станали достъпни в безтелесното състояние на разширеното съзнание при активно функционираща епифиза.

Като продължение на темата за времето, в сходните данни на вюърите откриваме куб и тесеракт. Известно е, че тесерактът⁶ е куб, разгърнат в четвъртото измерение. А четвъртото измерение е времето, но не линейното време в нашата триизмерна реалност, а времето във вечността. Извънредно интересна е символиката на куба/тесеракта в езотеричната философия. Това е репрезентация на по-висши измерения, разширяване на съзнанието и взаимосвързаността на всичко във Вселената. Тесерактът представлява идеята за измерения отвъд нашата реалност. Той символизира съществуването на по-висши равнища на съзнанието и духовни сфери, неограничени от обикновеното пространство-време. Той представлява също и идеята за всеобща цялостност и свързаност – така както тесерактът включва в себе си куба, всички неща представляват част от по-голямо цяло. Бидейки репрезентация на по-висши измерения, той, освен това, се свързва с идеята за манипулация на времето и пространството.

В езотериката съществува вярване, че е средство за преодоляване на времето и пространството, позволявайки да се достигне до изживявания и познание отвъд нормалното човешко разбиране. Често пъти той е възприеман като символ на духовна еволюция, представлявайки пътуването на душата отвъд физическия свят и сочейки пътя към по-високо съзнание и просветление. Някои практикуващи медитатори го използват като фокус при медитация и визуализация. Чрез медититране върху тесеракт, те се стремят да разширят съзнанието си, изследвайки по-висши състояния на осъзнатост и духовни прозрения.

Всяка една от тези интерпретации пасва отлично на Контекста на нашия проект. Която и интерпретация да изберем, тя ни води към идеята за отделяне от материалната вселена и средство за преминаване през плътностите/измеренията. Както се оказва, такава е и функцията на епифизата и вюърите добре са възприели нейната символика.

Сигурно вече сте забелязали, че всички данни в този проект се кръстосват, взаимосвързват и комуникират по между си на много нива. В текста на нашето изложение сме се опитали да подчертаем тази взаимосвързаност. На места умишлено сме удебелили шрифта на отделни думи и фрази с надеждата, че читателят ще разбере специфичната многопластовост и връзки вътре в текста и ще надгради своето разбиране за сложността на явленията и процесите, които вюърите детектират. Дано да сме успели в това трудно начинание.

ЧАСТ V. ЗАКЛЮЧЕНИЕТО

И така, да обобщим: на база събраните от вюърите данни по време на RV сесиите, се налагат следните изводи:

• Епифизата е орган в човешкия мозък с огромен потенциал за разширяване на съзнанието.
• На физиологично ниво тя е в състояние да взаимодейства с други жлези и органи и да дирижира физиологичен ъпгрейд чрез хормонална активация, която сама по себе си има изключително благотворно влияние върху човешкия организъм.
• Тя отключва генерирането на мощни биоенергийни потоци в човешкото тяло, които създават условия за навлизане в променени и разширени състояния на съзнанието.
• Епифизата, благодарение на кристалните структури по повърхността си, действа при активиране като антена, която улавя честоти от квантовото поле без използване на човешките сетива.
• Епифизата синтезира и секретира в човешкия организъм диметилтриптамин – „молекулата на духа“, която представлява средство за мост/преход към други плътности и контакт с други съзнания.

Можем да изкажем хипотезата, че ако за човешкия вид предстои еволюционен скок, епифизата ще играе ключова роля в него.

И в самия край на настоящия материал, не можем да не споделим с вас едно от най-изумителните съвпадения в този проект. В книгата на д-р Рик Страсман попаднахме на илюстрация на художника Алекс Грей, изобразяваща ДМТ – молекулата на духа. Представяме ви я редом с една от скиците от първата фаза на нашия RV проект:

Изумително е как професионалният художник, в разширено състояние на съзнанието, възприема на практика идентичен образ с нашия вюър, който се намира в алфа/тета състояние, индуцирано от работата с RV протокола по време на сесия! Приемаме това за благосклонно синхронично намигване от страна на Матрицата 😉

Благодарим ви, че стигнахте заедно с нас до края на този нелек за възприемане текст. Дано вашето удоволствие от четенето му да е било равносилно на нашето при написването му.