Бихме се обзаложили с Вас, че сте попадали на поне една теория за потъването на „Титаник“. По темата е писано много и вече над 100 години, хората търсят причините, довели до злополучния финал на това единствено плаване.

В глобалната мрежа са публикувани множество материали и теории – някои сериозни и основаващи се на задълбочени проучвания, а други откровено съшити с бели конци. С времето се е формирала една разноцветна палитра от мнения, в която всеки може да открие по нещо, кореспондиращо със собствения му мироглед.

Около потъването на „Титаник“ обаче продължава да витае една особена загадъчност... С все по-сериозното навлизане в темата, човек си дава сметка, че чудовищно количество детайли са се напаснали, за да достигнат своя синергичен връх в една перфектна сцена. И колкото да си задаваме въпроси като „Защо?“ и „Как е възможно?“, не намираме достатъчно добро обяснение, което да ни удовлетвори напълно. Усещаме, че има нещо, което ни се изплъзва... Нещо по-голямо от самото събитие, което би ни дало контекста и разбирането за него... Нещо, което продължаваме да търсим.

С метода „Дистанционно наблюдение“ (Remote Viewing, RV) се оказа, че притежаваме един от най-добрите инструменти за изследване на енигматични теми като потъването на „Титаник“. Той позволява всяка една ситуация да бъде разгледана освен конвенционално, но и по начин, който излиза от традиционните шаблони. Изследванията, свързани с RV, започват в началото на 70-те години на 20 век в Станфордския институт¹ в САЩ. Когато методът доказва неоспоримо, че чрез него може да се добива напълно достоверна информация за всякакви цели, бива интегриран в шпионски програми на ЦРУ и армията на САЩ. Обучените в техниката хора наричаме вюъри (viewer, viewers, на български – наблюдатели). Повече за историята и развитието на дистанционното наблюдение можете да прочете в тази тема на сайта.

Водени от идеята, че понякога е необходимо да разфокусираш поглед, за да видиш по-ясно връзките между нещата, ние като изследователи с вкус към мистичното, решихме да обърнем нашия RV взор към „Титаник“ под един малко по-нестандартен ъгъл. Планът беше да минем съвсем набързо през изследванията и анализа на грубите факти, каквито и без това са правени много пъти, и да съсредоточим усилията си в търсенето на най-значимата окултна причина за потъването.

Защо точно окултната причина за потъването на „Титаник“ ли? Защото това е единственият ъгъл, от който никой вюър не е поглеждал… досега 🙂. Искахме да предложим нещо ново и различно от общоприетото, като подходихме с ясното съзнание, че това е своеобразен „изстрел в тъмното“ с непредвидим резултат и се оставихме да бъдем изненадани. Знаем, че изследването на „Титаник“ от такава гледна точка е непопулярно и може да срещне отпор у тези от вас, които са здраво стъпили на земята, а резултатите няма как да бъдат проверени… поне засега. Не очакваме да се съгласите с данните ни, а просто да отворите съзнанието си за още една възможност.

От самото начало е важно да уточним, че нашето търсене няма за цел да разглежда, подкрепя или отхвърля някоя от теориите за потъването на „Титаник“, циркулиращи из интернет пространството. Ние работим единствено с данните, придобити по време на собствените ни RV сесии, и имаме за цел да представим независимо и безпристрастно заключение, водени от желанието да достигнем до скритите (окултни) причини, стоящи зад този мрачен момент в световната история, ако такива са налице.

Сега ви предлагаме да вземете бордната си карта и заедно да се отправим на едно необикновено пътуване към миналото и тайните на „Титаник“.

Bon Voyage!

Вдъхновението

Започнахме нашето пътуване към разкриването на най-значимата окултна причина за потъването на „Титаник“ от далечната 1898 г. Тогава писателят на кратки разкази Морган Андрю Робъртсън публикува своята новела Futility², която се оказва почти напълно точно пророчество за събитията с „Титаник“ 14 години по-късно.

Корицата на първото издание на новелата Futility

В новелата си Робъртсън разказва за най-големия кораб, създаван някога – луксозен лайнер, на който той дава името... „Титан“. Корабът плава под британски флаг, дълъг е 244 метра (800 фута), има 3 двигателя, 2 мачти и капацитет на пасажерите 3 000 души. През април „Титан“ е във водите на Северния Атлантик, където се удря в айсберг и потъва. Загиват 2 987 души, екипаж и пасажери.

Сходствата между историята за „Титан“ и истинските събития с „Титаник“ не се изчерпват с това. И двата са можели да се движат с над 22 възела, и двата потъват на 400 мили от брега на Нюфаундленд, като нито един от тях не е разполагал с достатъчно спасителни лодки. След потъването на „Титаник“ през април 1912 г., Робъртсън решава да се възползва от инцидента и преиздава новелата си с разширеното заглавие Futility or the Wreck of the Titan, и няколко промени в текста, който да съответстват по-добре на трагичните събития.

Историята с тази пророческа новела не е единственото мистично нещо, което витае около „Титаник“, но тя активира нашата сигнална лампа и стимулира търсенията ни отвъд общоизвестните теории. Само дотук вече имахме сериозно основание да се запитаме дали зад потъването на „Титаник“ не стои нещо много по-мащабно, нещо с нефизичен аспект.

Преди да преминем към резултатите от RV изследването, ще засегнем накратко още няколко слабо известни факта. Много хора не знаят, че заедно с „Титаник“, компанията White Star Line построява още два кораба – „Гигантик“ (по-късно преименуван на „Британик“) и „Олимпик“, като и трите са почти идентични. Двата кораба „рамо до рамо“ можете да видите на автентична снимка³ от строителството им в Белфаст.

„Олимпик“ и „Титаник“ се строят в продължение на две години (1909-1911) в Белфаст, Северна Ирландия

Съществува теория, че корабът, който потъва не е „Титаник“, а представения за него „Олимпик“. Двата толкова си приличат, че замяната е възможно да се осъществи много лесно.

„Олимпик“ и „Титаник“ (вдясно)

Хронологично „Олимпик“ е пуснат на вода преди „Титаник“ и започва да носи приходи на компанията до деня, в който се сблъсква с военния катер Hawke. В корпуса на кораба се отваря голяма пробойна и щетите като цяло са сериозни. Извършен е ремонт, но от застрахователната компания отказват да застраховат кораба, тъй като са осведомени за неговото цялостно състояние. Собственикът Дж. П. Морган предприема рискован ход – заменя повредения „Олимпик“ с току-що завършения „Титаник“, който получава застраховката без проблем. Табелите са сменени бързо и така счупеният „Олимпик“ е представен за чисто новия „Титаник“. Свидетелите са малцина и една от малкото следи в тази посока са разкритията на член на персонала.

Около „Титаник“ се вдига много шум и всички – богати и бедни – искат да са на борда за неговото първо пътешествие.

Оттам нататък историята следва познат ход. „Съшитият“ „Олимпик“ потъва, а собственикът прибира застраховката от него и запазва здравия си кораб, който плава дълги години след това. При изпълнението на целия този план обаче умират над 1 500  души.

Първа страница на New York American, 16 април 1912 г.

Звучи ли ви като теория на конспирацията? И на нас така ни прозвуча. В световен план обаче съществуват много случаи, в които дадени събития, първоначално приемани на шега като конспиративни бръщолевеници, се оказват действително продукт на тайни замисли, неизвестни на широката общественост (за справка – аферата „Уотъргейт").  Затова сме се научили да не отхвърляме нито една следа просто защото ни е прозвучала невероятно, въз основа на знанието, с което разполагаме в конкретния момент. Не съдете прибързано и просто запазете отворен ума си. Следват още по-невероятни неща ;)

70% от пасажерите от 2-ра и 3-та класа на „Титаник“, тръгнали към своята мечта за нов живот, намират смъртта си. Пасажерите от 1-ва класа дават 123 жертви – едни от най-влиятелните хора в света по онова време. Замисляли ли сте се дали не е твърде удобно това, че всички те са се намирали на едно място по едно и също време? Фактически на борда на „Титаник“ са били събрани едни от най-богатите хора и интелектуалният елит на онова време. Това са значителна част от хората, които биха определяли световната икономика за следващите 20-30 години.

В допълнение бихме насочили вниманието ви и към това, че командният състав на „Титаник“ е игнорирал всички предупреждения за ледени полета по маршрута, първото от които е получено 14 часа преди инцидента.

Това са само малка част от странностите⁴ около потъването на „Титаник“, които ни подтикнаха да разследваме и потърсим какво наистина се е случило в един по-глобален и общ план.

В следващите редове ще ви представим един различен поглед към събитията от нощта на 14-ти срещу 15-и април 1912 г.

RV проектът

Всички данни в този проект са добити чрез използването на техниката, наречена „Дистанционно наблюдение“ (Remote Viewing, RV). Тя позволява на обучените в нея хора да извличат данни за иначе недостъпни за тях цели. Тези цели могат да варират в много широк спектър и да се отнасят до хора, географски места, обекти, събития и процеси от миналото, настоящето и бъдещето.

Всички вюъри работиха по този проект в пълно неведение относно неговата тема и цел (т.нар. работа на сляпо), с оглед осигуряване на максимална чистота на информацията. Предметът на изследването им бе разкрит едва след извличането на всички данни. В проекта са включени данни, оценени според възприетата в RV класификация, с вероятност за достоверност от 85-100%. Това са всички взаимно припокриващи се данни от независимата работа на най-малко двама вюъри. 

Данните, поместени в проекта, са вербални и графични. Поднесени са по един популярен начин, който не изисква да имате каквато и да е предварителна подготовка, свързана с темата или с метода RV.

Изследването е развито в общо 7 фази в периода 2015-2017 г., с фокус върху следните основни направления:

• Коя е най-значимата окултна причина за потъването на „Титаник“?

• Дирижиран ли е инцидента и ако да – от кого?

• Какъв е първоначално целеният окултен ефект и какво всъщност е постигнато?

• Търсена ли е глобална политическа промяна и ако да – каква?

За удобство на читателя, анализът на данните е вплетен в основното тяло на текста, по един ненатрапващ се начин. В края сме поместили и нашето безпристрастно заключение.

Окултната причина за потъването на „Титаник“ 

В първия етап на проекта бе установено, че потъването на „Титаник“ се описва от вюърите като процес на ритуално събитие. Това беше и първата изненада за нас, тъй като до момента не си бяхме представяли, че е възможно режисирането на събитие от подобен род.

Вюърите характеризират наблюдаваната от тях сцена като описателна и съдържаща множество елементи, които са динамични и различни по същност. Между някои от тях е установена причинно-следствена връзка. В скиците си вюърите рисуват и описват едновременно материални и нематериални елементи, формиращи заедно връзката към най-значимата окултна причина за потъването на „Титаник“. Ясно е изведено, че с по-голяма тежест на наблюдаваната сцена са нематериалните аспекти, а именно: мащабен ритуал и непозната сила.

Ритуалът се определя като мащабен, дори космически. Доколкото е възможно да се придаде образ на нещо нематериално, в скиците на вюърите ритуалът е пресъздаден интуитивно чрез две форми:

• сфери от разпръскващи се искри, които се движат като болиди и оставят следа след себе си при спускането си надолу (Фиг. 1);

• гъвкав поток от енергия, извиващ се вълнообразно (Фиг. 2).

Фиг. 1 и Фиг. 2. Фрагменти от RV скици

Вюърите посочват, че ритуалът е свързан с определен природен елемент и започване на цикъл, който не може да бъде спрян. Предизвиква асоциации с „механизъм на живота“. В същината си е преобразуващ и определящ, описва се като страховит. При наблюдението му вюърите докладват за усещане на угнетеност и стягане в гърлото. Основната му цел е свързана с власт и пари.

Силата запълва почти цялата сцена и формира фона на събитията. Спуска се надолу, движи се вълнообразно и се напластява. Фигури 3 и 4 показват как я възприемат вюърите. Разтеглива и разрастваща се, тя се характеризира с висок интензитет, категоричност и непоколебимост. Мощта ѝ е титанична, засмукваща, затапваща. Описва се като ненаситна, войнствена и жадна за кръв.  Оприличава се на гръм с голяма ударна сила.

Фиг. 3 и Фиг. 4. Фрагменти от RV скици

Между ритуалът и силата съществува взаимовръзка, изразена в последователност и обусловеност в хронологията на случването – упражненият от силата натиск въздейства върху и задвижва ритуалния процес.

Освен ритуалния процес и задвижващата го сила, на своеобразната „сцена“, която се оформя по време на RV сесиите, вюърите наблюдават още сферично устройство, продълговат предмет, плазмена субстанция и организъм, които имат отношение към най-значимата окултна причина за потъването на „Титаник“.

Корпусът на устройството е сферичен и частично прозрачен. Вътрешността му не е празна. Устройството създава ефект при работата си, който отеква в околното пространство.

Формата на продълговатия обект е цилиндрична. Оприличен е на палка от метал. Този предмет е категоризиран от вюърите като опасен.

Плазмената субстанция се наблюдава под формата на облак и е тъмносиня към лилаво-черна на цвят. Съставена е от малки частици, възприемани като нейни структурни елементи. Субстанцията е в движение, полюшва се и се разпръсква. Динамична и променлива е. Има идея за подреждане и пренареждане на елементите в различни структури. Нейното представяне виждате на Фиг. 5. Плазменият облак заема голяма площ, в която оказва влияние.

Фиг. 5. Фрагмент от RV скица

Взаимовръзката между ритуалът, силата и останалите аспекти на сцената не е установена дефинитивно. Трудността в това отношение произтича от самото естество на тези обекти – основната част от тях са нематериални (ритуал, сила), а останалите са веществени.

В получените данни присъства идеята за аспекти от наблюдаваната картина, чийто източник не е от този свят, като това в най-голяма степен се отнася за титаничната сила. Любопитството ни в тази насока беше твърде голямо и ни отведе до разклонение на проекта, търсещо конкретика относно източника на силата. Поради абстрактния му характер то ще представлява интерес за онези от Вас, които активно изследват световете отвъд зримото. Представяме го като отделна част, обозначена в син цвят, след обобщението по настоящата фаза.

Освен стандартните данни в сесиите, методът RV позволява извличането на „по-високо ниво данни“, които се възприемат като компресирана информация за целта. Често тя идва под формата на абстрактни или на пръв поглед нямащи отношение към целта понятия, изразени на вербално ниво с метафори от единични думи или цели фрази. Tе са сложни по характер и не трябва да се интерпретират в буквален смисъл. В конкретния случай са извлечени следните „високо ниво данни“:

• за ритуала: „механизъм на живота“, „диктофон“, „сън в лятна нощ“, „за пари“, „на игра“;

• за силата: „използва се в краен случай“, „засища за дълго време“, „механизма на Братството“, „голяма ударна сила“, „радиовълни“.

На обобщеното графично представяне на оригиналните скици на вюърите, участвали в проекта за установяване на най-значимата окултна причина за потъването на „Титаник“ ще видите ясно взаимодействието между ритуала, вълнообразното движение на силата и динамиката на плазмения облак, който променя формата си непрекъснато.

Обобщена художествена репрезентация на всички сходни елементи от RV сесиите, които оказват въздействие върху кораба с относителната им позиция на „сцената“

Съгласно представените по-горе и други допълнително получени данни, можем да заключим, че най-значимата окултна причина за потъването на „Титаник“ е действието на непоколебима и интензивна сила, приложена за задвижването на мащабен ритуал. Тези два елемента действат заедно и дават най-съществен ефект върху сцената.

Силата, даваща енергия на ритуала, присъства толкова значимо на сцената и я изпълва до такава степен, че се възприема като неин фон. Интересен елемент от данните пък за ритуала е, че той е свързан с нещо природно, с някакъв цикъл, който не може да бъде спрян. Това навежда на мисълта, че може би е използвана някаква естествена циклична възможност за подпомагане случването на събития в определена посока и интензитет.

RV данните, получени в проекта, ни насочват и към допускането, че събитията около потъването на Титаник сами по себе си могат да се дефинират като ритуал. Сякаш всичко, което се е случило – от строежа на кораба до неговото потъване – е било предварително „договорено в една друга реалност“ и тук събитията просто са следвали един предопределен ход, и са се напасвали, така че да доведат до точно определен резултат. От конструктивни недомислици като централният винт на кормилния механизъм да не може да променя посоката, през поставянето на слаби (негодни) нитове по корпуса на кораба до това, че радистите изобщо не обръщат внимание на предупредителните сигнали за айсберги по маршрута, тъй като били заети с личните телеграми на богатите пасажери – нелогични и странни решения и действия, които сякаш са програмирани и се натрупват, така че да постигнат крайната цел. И тъй като от гледна точка на настоящия анализ под „крайна цел“ имаме предвид не самото потъване, а основната причина, която води до него, то тук е мястото да си припомним и основната цел на ритуала. Тя бе изведена от сесиите на вюърите и звучи доста познато – за власт и пари.

Кой е имал изгода от потъването на „Титаник“? Какво друго събитие е предотвратено да се случи чрез потъването на „Титаник“? Или пък точно обратното – след него вече не е имало пречка да се случи нещо друго… Въпросите могат да са много...

Относно куполовидното устройство, продълговатия предмет, плазмената субстанция и организма, в сесиите не се посочва дефинитивно тяхната роля, но с относителна сигурност можем да кажем, че те са части от технология, която впряга по някакъв начин силата и/или опосредства ритуала.

Въз основа на всички данни от първата фаза на проекта, можем да изведем следното обобщение: потъването на „Титаник“ е своеобразно ритуално събитие, чиято цел е преразпределение на влияние. Причинено е от прилагането на неземна сила в комбинация с технологично устройство.

Както споменахме в началото, нямаме за цел да подкрепяме или отхвърляме вече известни теории, но след доказване на ритуалния характер на събитията и тяхната основна цел, няма как да не отбележим, че RV данните се комбинират много добре с една от тях. Хипотезата за това, че на кораба са били едни от най-богатите и влиятелните хора, които били пречка за други богати и влиятелни хора да станат още по-всесилни, вече ни звучи една идея по-сериозно. Популярно казано – създала се е възможност една фракция да вкара в капан друга фракция. Тази възможност е подкрепена от механизма на някакъв естествен природен цикъл, който случайно (или не) е паснал по време. Разбира се, към това трябва да добавим и сила с неземен произход, която да задвижи всичко. Така се формира рецептата на един магически ритуал.

Източникът на силата

За тези от вас, които имат интерес към мистичното и изследват зоните отвъд видимото, представяме обещаното по-горе кратко разклонение на проекта, имащо за цел да установи източника на титаничната сила.

Изследването на нещо напълно непознато, за което в нашата реалност дори нямаме необходимия лексикон, води след себе си и някои трудности, най-голямата от които е описанието му на що-годе разбираем език. Няма как да се избегне по-абстрактното звучене на данните – нещо, в което ще се убедите в следващите редове.

Фиг. 6 Фуния – поглед отгоре и отстрани

Източникът на титаничната сила се свързва с жива структура, асоциирана с кълбовидно енергийно явление, която оставя бляскава ефирна следа след себе си. Прилича на гъста облачна формация или фуния (Фиг. 6) от концентрични кръгове, които се размиват в пространството.

Цветовете, асоциирани със структурата, са тъмни, мрачни и с проблясващи електрически импулси. Тя притегля нещо към себе си, което бива преработено и изхвърлено под формата на много опростен сигнал.

Структурата е основна активираща сила за множество хаотично движещи се и въртящи се елементи, които са малки, черни, златисти и много бързи. Повърхността им е черна и обсипана с малки блещукащи точици. Абсолютно непроницаема и плътна. Асоциират се със стелт технология и се свързват с „инвазия“. В тях е капсулирана енергия.

Тези точици представляват супер плътна точка материя (Фиг. 7), към която се прилага активиращ момент, импулс, заряд, който е с естествен характер, но не е случайно събитие. Постигнатият ефект отеква като вълни и разнасяйки се наоколо информира околното пространство за настъпилата промяна. Пространството е определено като разумно.

Фиг. 7 Хаотични елементи от суперплътна материя

Основната функция на елементите се свързва с идеята за дърво на живота. Възприемат се като клетка, шушулка. Те са нещо като вирус и носител, семена, които посяват и заразяват.

При изследване на най-важното действие около източника на силата, се наблюдават еднакви разгъващи се спирали със стрелки навън. Свързват се с цикличност, точка на усукване, центрофуга. Движението е последователно и следва определени стъпки, етапи.

Вюърите имат силно усещане за темпорална аномалия, за тласъци, изместващи встрани тъканта на времето. Създава се усещане, че явлението е породено далеч в пространството от появата на точка на усукване, която е възникнала от само себе си и която се асоциира с посявка.

Цялостното значение на наблюдаваната сцена се изразява в напасване на множество различни форми с различни функционални особености и различна консистенция, с цел формиране на по-висш ред. Асоциира се с фрактални подредби. Същевременно се наблюдават пикове и спадове, цикличност и ритмичност.

Изследването на източника на силата вероятно поражда повече въпроси, отколкото отговори. Данните са твърде интересни и потенциално мащабни, за да бъде представено заключение въз основа на едно изследване. В интерес на основната линия на проекта, това разклонение остава за проучване в бъдещ момент.

Фактическа причина за потъването

Макар изследването ни да акцентира върху окултната причина за потъването на „Титаник“, любопитството ни надделя и решихме да потърсим коя е причината за това, което е проявено в реалността. В следващия абзац, представяме накратко данните от това допълнително изследване.

Фиг. 8 Измервателен уред

Вюърите наблюдават измервателен уред с кръгла форма и дисплей (Фиг. 8). Свързан е с измерване на налягане и котел. По някаква причина уредът отмерва грешно, което води до пренапрежение и асоциацията с „избиване на кран“. Уредът е прикрепен към метален контейнер, който се определя като част от двигателя на кораба, система от парна машина. От контейнера се детектира утечка, гъст дим, пара, слуз, „нещо, което не трябва да е там“. Възприема се тъмна „течаща” материя, която е сиво-черна, леденостудена и мазна. Тя се спуска и дипли. Свързва се с огън и лед и с изковаване на меч.

Фактическата причина за потъването е формулирана като отчупване, разливане и изтичане на гъста субстанция от машинното отделение. Причина за изтичането е повреда и некачествено изпълнен детайл, което води до критично нарушаване работата на машината.

В това разклонение на проекта един от вюърите доби данни чрез едно от най-екзотичните нива на RV метода – S10. Данните не са потвърдени от втори вюър, но поради уникалната им идея ги публикуваме в съкратен вид в следващия абзац.  

Взрив отвътре, в машинното отделение, отваря пробойна от дясна страна в предната част на кораба.  Взривът е чут от всички, а корабът е спрян. На хората не е дадена никаква информация – те не знаят какво става до последно. Отначало няма паника, но тя постепенно завладява всички. Корабът достига до айсберга сякаш „по инерция“, но той не е причина за потъването. Корпусът му вече е бил пробит от взрива.

Макар това допълнително изследване да акцентира върху физически проявеното, тук отново на преден план излизат аспекти, свързани с по-общите причини за потъването, дори бихме казали механиката на процеса:

Наблюдава се тройно „разслояване на сцената“ – в горната част се вижда завихряне, което се оприличава на торнадо, извличащо „есенция“, екстрахиране на „субстрат“. Под него се наблюдава „уплътняване“, свързано с тъканта на „време-пространството”. В него се оформя пукнатина, зев, през която се извършва проникване, нахлуване. Ефектът е краткотраен, след което пукнатината се свива отново сама.

Въз основа на последното можем да обобщим, че потъването на „Титаник отеква като силно енергийно въздействие, което води до нарушение в тъканта на време-пространството. То е свързано с вид изсмукване, екстрахиране на есенция-субстрат.

Окултната цел: търсено и постигнато

Както стана ясно в първата част, окултната причина за потъването на „Титаник“ е извършването на мащабен ритуал, а всеки ритуал преследва дадена цел. Решени да се сдобием с повече конкретика в тази посока, насочихме поглед към  първоначално търсения окултен ефект.

Всички получени в тази фаза данни, категорично ни насочват към връзка със съзнанието на човека.

Фиг. 9 „Ветрило на знанието“

Водещата роля на съзнанието е подчертана чрез сравнението малко човече – огромно съзнание. В съзнанието се наблюдават импулси, движещи се в посока разгръщане на „ветрило на знанието“  (Фиг. 9).

Един от основните наблюдавани от вюърите аспекти представлява зрително явление, дефинирано като „картина зад очите“, „образ в съзнанието“. Визуализира се „като падащи звезди“ – множество малки златистобели точици, които пулсират, проблясват. Могат да „потапят в друг свят“, водят, омайват. Свързани са с индикация и метаморфоза. Носят издигане, промяна, „натрупване на необходимото“.

Източникът на зрителното явление е увличащ вихър от знание, асоцииран с Вселенски разум и споделен от много хора. Определя се като идея, замисъл, концепция с голям мащаб и представлява форма на гъста енергия, която заема цялото пространство и се визуализира като остра, жилеща и опасна.

Основната цел на явлението се свързва с експлозия, водеща до моментално знаене, моментално усещане и моментален опит. Експлозия, водеща извън обичайно достъпното. Визуализира се и като сфера, която затваря определен отрязък от реалността, огъва я и създава холограма – картина. Генерира се от вълни и наситени вибрации и се определя като изкуствена среда, която е създадена и съзнателна.

В допълнение към зрителния ефект се наблюдава някакъв способ, начин на действие, който носи сигурност, твърдост и обезпеченост. Това е мащабен комплекс от еднакви стъпки, които водят до градация, издигане. Усеща се целеустременост, решителност, граничеща с „груба сила“.

В обобщение на тази фаза (окултната цел) от проекта бихме могли да изведем следните постулати:

1.  Търсена е промяна на съзнания чрез тяхното отслабване (източване на енергия) или предаване на импулси към тях с цел активиране на процес.

2.   Търсено е видоизменяне на отрязък от реалността чрез промяна на съзнания в световен мащаб.

3.   Комбинация от горните две.

Постигнатият окултен ефект рисува твърде интересна картина.

Като основен обект вюърите наблюдават разумен „облак“, асоцииран със сила и енергиен поток. Той дава „посока на развитие“, „коловоз, в който влиза“. Задава тон, русло на случването. Облакът е въздействащ, мощен, не можеш да му се противиш. Втъкан е в околната „тъкан“, която го обгръща.

Същността му се свърза с есенциите на много хора, събрани на едно, а наблюдаваният процес – с поглъщане на съзнания. Всички са засмукани, издърпани като във фуния и падат в капана към паст, която поглъща (Фиг. 10). Вюърите имат силна асоциация с идеята за омилостивяване на боговете.

Фиг. 10. „Поглъщане“ на съзнания

Облакът се движи към нематериален обект, който се асоциира с края на фунията, там където отива всичко – Изсмуквателят, Хранещият се. Представлява паразит, енергийно същество. То поглъща, храни се и нараства. Това е неговият начин на „живот“, негово обичайно състояние.

В сесиите на вюърите има силен акцент върху наблюдавана времепространствена аномалия и вмъкване и фиксиране на нещо външно, чуждо, породено в друго измерение, тук в нашата реалност.

Почти едновременната смърт на толкова много хора носи със себе си огромен емоционален и енергиен заряд, а това е 100%-ова дефиниция за храна от една друга гледна точка.

Диригентът на събитията

Планирал ли е някой потъването на „Титаник“? Кой е мозъкът на „операцията“? За съжаление на всички любители на конспиративните теории не можем да посочим образа на един човек или група хора. След толкова много нефизични връзки в целия проект, данните и тук са напълно закономерни.

Вюърите наблюдават витален обект, асоцииран с топка мозък и мисловна енергия, която е мощна, интензивна и упражнява силен натиск навътре. „Обектът“ е смислово приравнен към 1 (единица), около която се развиват различни ръкави. Всеки ръкав репрезентира различно проявление (реалност), в което действат различни закони.

Макар и рядко, се създават условия за осъществяване на контакт между ръкавите в пресечна точка/коридор. Това става чрез раздуване на Времето, което води до изтъняване на текстурата. Ефектът от формирането на пресечна точка/коридор се проявява в нашата реалност в събития на крайностите – големи бедствия или свръхестествени явления.

Около мозъка се завихря „линията на Времето“. Тя формира „сфера на влияние“ – там, където може да се оказва влияние. „Титаник“ е бил на място, където е можело да се оказва влияние от друго място (измерение или нематериални сили).

„Пропукване“ в тъканта на времето води до завихряне на събитието с „Титаник“. Формира се коридор към друга реалност.

В обобщение и тук се натъкваме на нещо нефизично и не можем да потвърдим изцяло теорията за земен заговор. Общото усещане на вюърите е, че ако има mastermind, то той не е от тази реалност.

Глобалната промяна

Вюърите асоциират търсената чрез потъването на „Титаник“ промяна с идеите за кръговрат и прераждане.

В сесиите се оформя алегорична сцена. Наблюдава се живо формирование, което се върти вътре в себе си, свива се навътре и отново се отваря. То сякаш се самоизяжда и подновява. При този процес от него се ражда изключително съкровище – златен къс материя, асоцииран с идеята за „жътва“.  Той разпръсква сфери, излъчващи топлина. Вюърите ги оприличават на топки за елха, „светещи частици“, „блестящи звезди“, късчета енергия. Те завихрят торсионно поле и към тях се отнася идейната концепция за структуриране и преминаване от хаос към ред. Различни елементи се пренареждат, подреждат и разменят. Асоциация с „шахматна размяна“.

Тълкуването на подобен род абстрактни данни е сложна задача и за да бъде направено що-годе коректно, трябва да се вземат предвид множество детайли от различно естество. Предпочитаме да оставим анализа в тази част отворен, като насочим вниманието ви към общата формулировка: глобалната промяна е свързана с подновяване, създаване и подреждане на нов ред.

Заключение

Ако решим да погледнем зад завесата на удобното общоприето мнение, бихме заключили, че потъването на „Титаник“ е едно твърде необикновено събитие. 

Добитите RV данни изобилстват от нематериални аспекти и темпорални аномалии, което в голяма степен ни напомня и за други експерименти, провеждани във времето (проектът „Монтоук“⁵, 9/11 и др.). Дали между тях има някаква връзка е предмет на допълнително изследване.

На този етап самите ние нямаме пълно разбиране за нефизичния аспект, който присъства почти навсякъде в сесиите и очакваме, че тази история ще разкрива още от себе си. Самият факт, че споменът за „Титаник“ изплува периодично в общественото пространство (спускането на Камерън, строежа на Титаник II и др.) показва, че тази сага тепърва ще се разгръща.

Остава само да отворим сетивата си!