В света на парапсихологията и практиките за разширяване на съзнанието, понятията дистанционно наблюдение (RV) и опитност извън тялото (ОИТ), известно още като астрално пътуване или астрална проекция, често се смесват и от любителите на парапсихологията, и от изследователите. И двете практики предлагат начин да се премине отвъд границите на физическото тяло и сетивата, позволявайки на съзнанието да „пътува“, да възприема информация от отдалечени места, от различни точки в двете посоки по оста на времето или от други измерения.

RV е техника, разработена в рамките на военни и научни програми като проектът „Старгейт“ на ЦРУ по време на Студената война. Тя се фокусира върху получаването на конкретна, проверяема информация за отдалечени във времето и пространството цели.

От друга страна, ОИТ е по-духовна и субективна практика, при която индивидът усеща, че напуска физическото си тяло и се движи в астралното измерение – невидимия свят на енергии, нефизически същности и символи.

В тази статия ще направим кратък преглед на сходствата между двете, но ще акцентираме върху ключовите разлики – методологически, практически и философски. Ще наблегнем на практическите приложения, като се опираме на мненията на такива утвърдени експерти в бранша като Дик Алгайър¹, Джордан Краудър² и Джо Макмонигъл, за да видим как тези практики могат да се използват в реалния живот. В крайна сметка, макар и свързани с идеята за нелокално съзнание, RV и ОИТ служат на различни цели: едното е инструмент за събиране на информация, другото – средство за лична трансформация.

Общи корени в разширеното съзнание

Въпреки различията, RV и ОИТ споделят фундаментални черти, които ги правят част от по-широкия спектър на паранормалните феномени. И двете изискват дълбока релаксация и промяна на състоянието на съзнанието, често постигана чрез медитация, хипноза или звукови честоти (например техниките за синхронизиране на мозъчните полукълба на Института Монро³).

И двете практики разчитат на „нелокалното съзнание“ – идеята, че (под)съзнанието може да се свърже с информация отвъд времето и пространството. В това отношение особено ценни са „показанията“ на Джо Макмонигъл, вюър 001 в проекта „Старгейт“, който освен че е професионално обучен вюър, след травмиращо преживяване отключва и естествена способност за ОИТ.

В интервю за подкаста Behind greatness той разказва за изпадането си в състояние, близко до смъртта през 1970 г. в Австрия, когато неволно поглъща отрова и остава цели 38 минути в клинична смърт, без сърцебиене и дишане. По време на тази криза той внезапно напуска тялото си, наблюдавайки отгоре как колегите му го слагат в джипа и го карат към болницата, без да може да взаимодейства с тях физически. Описва усещане за „летене“ извън тялото, вижда 360-градусова панорама на околността, включително такива подробности като река и планини, които по-късно са потвърдени. Той чува мислите и усеща емоциите на хората около себе си, но не може да им се обади, което го кара да се чувства безпомощен. След последвалото съживяване без мозъчни увреждания, Макмонигъл започва да изпитва спонтанни излизания извън тялото, които го водят до Института Монро за обучение. Тези излизания извън тялото му помагат да преодолее страха от смъртта и да развие способностите си за дистанционно наблюдение, които по-късно прилага в правителствени програми за шпионаж. Той подчертава, че това близко до смъртта изживяване е отворило за него „вратата“ към нелокалното съзнание, където времето и пространството не съществуват.

Макмонигъл споделя, че подобни преживявания са често срещани сред вюърите и че те променят фундаментално възприятието за реалността. В интервюто той свързва ОИТ с еволюцията на човешкото съзнание, включително с теории за извънземни интервенции в човешката история. Споделя още, че това критично преживяване е отключило спонтанно проявяващи се способности, които по-късно успява да интегрира в RV техники. Джо Макмонигъл прекарва повече от 14 месеца в института Монро, за да се научи да контролира и използва спонтанните си епизоди извън тялото.

По време на това обучение Джо иска да установи за себе си коя от двете техники е по-добра за събиране на информация – дистанционното наблюдение или ОИТ. Оказва се, че с ОИТ може да се правят някои много специфични неща, но по отношение на събирането на данни, RV все пак е за предпочитане. Той дава следния пример: ако искате да наблюдавате най-новото ядрено оръжие на Китай, ОИТ е по-добрият механизъм, защото отивате на място до това най-ново оръжие, оглеждате го отблизо и му правите детайлна скица. Но когато искате да разберете откъде идват отделните части за това оръжие, дистанционното наблюдение предоставя по-добрите данни. Всичко зависи от това каква е крайната цел, която преследвате.

През същия този период на тренировки и обучение, неговият наблюдаващ офицер от проекта „Старгейт“ пристига да провери дали има подобрение в RV уменията му. Джо обикновено работи по практически полувоенни цели в напълно сляп режим. Този път обаче получава плик със задание, което депозират при Робърт Монро, в което пише „Марс, 1 милион години преди новата ера“. Това, което следва, е едно от най-забележителните наблюдения на планетата Марс, правено някога от вюър. Интегрирайки излизане извън тялото със стандартен RV протокол в своеобразна хибридна форма, Макмонигъл наблюдава огромни древни структури на повърхността на планетата и расата, която ги е построила.

Те са на ръба на планетарна тектонична криза след преминаване на комета и Джо улавя тяхната подготовка за изпадане в продължителна хибернация, докато чакат завръщането на тези, които са изпратили в космоса да търсят нов дом. Най-забележителното откритие по време на сесията на Джо е, че тази раса сме ние самите отпреди милион години, преди да дойдем на Земята.

Друг общ елемент между двете техники е потенциалът за „билокация“ – усещането, че съзнанието е едновременно в тялото и на друго място. Дик Алгайър споделя в подкаст на Future Forecastеrs, че по време на RV сесии често изпитва визуална билокация, където реалността „изчезва“ и той се чувства на мястото на целта. Джордан Краудър, в подкаста си Conscious Observers, обяснява, че и двете практики могат да се активират чрез обучения в Института Монро, където ОИТ се използва като „портал“ към RV, тъй като и двете разчитат на тета мозъчни вълни в диапазона 4-8 Hz. Тези сходства правят двете техники достъпни за хора с естествена интуиция, като подчертават идеята за съзнанието като енергийно „поле“, което не е ограничено от физическото тяло.

Макар и двамата да говорят за сходства в двата подхода, те също така подчертават и разликите между тях. Дик Алгайър посочва, че при ОИТ цялото съзнание напуска тялото, обикновено спонтанно и неконтролируемо, докато при RV вюърът целенасочено го изпраща до в повечето случаи пространствено и темпорално отдалечена цел и при поискване получава ясна и структурирана информация. Първото се случва на човек, второто той го предизвиква и контролира.

Пълно отделяне на съзнанието по време на RV сесия и пренасочването му изцяло към локацията на целта също е възможно, въпреки че е по-рядко срещано. Може да се получи толкова здрав контакт с наблюдавания обект, че вюърът да се озове изцяло там и изживяването да е пълнокръвно и ярко. При висшите степни от RV протокола той се стреми именно към такова пълно „изживяване“ на целта, което го доближава до преживяването в ОИТ.

Според Джордан Краудър и двете състояния включват достъп до информация отвъд нормалната перцепция, но се различават по отношение на подход и изживяване. RV e ментална техника, при която наблюдаващият субект остава в тялото си и използва насочена интуиция да опише отдалечени цели. Тук по-скоро става дума за получаване на ментални впечатления, а не за цялостно „изживяване“ на целта. При ОИТ усещането е за пълно напускане на физическото тяло. Излизането извън тялото се случва в по-дълбоко състояние на медитация и релаксация, в състояние тета на мозъчните вълни. Най-добре се постига на границата на събуждането или заспиването. Съзнанието се прехвърля в своеобразно „светлинно“ тяло, енергиен двойник, и чрез него става придвижването в астралната равнина. Всичко се случва със скоростта на мисълта. Помисляш си го и си там. Движещият механизъм е намерението. Човек може да се придвижи натам, накъдето желае, затова е необходимо да е наясно какво възнамерява да прави и каква е целта му.

Макар сходствата да са интригуващи, различията между RV и ОИТ са по-дълбоки и определящи, особено в контекста на тяхната научна валидност и ментален контрол.

Методология: Протокол срещу спонтанност

RV е строго структурирана дисциплина, базирана на протоколи, разработени от екип от учени физици в Станфордския научноизследователски институт (SRI) през 70-те години на 20 век. Тя включва етапи като „идеограма“ (бързо рисуване на първоначални впечатления), „събиране на сензорни данни“ (усещания като топлина, движение и др.) и „аналитичен овърлей“ (филтриране на субективните интерпретации на аналитичния ум). Целта е да се получи проверяема информация за „сляпа“ цел (например координати на място), без физическо отделяне от тялото.

Джо Макмонигъл подчертава, че RV е „дисоциативно“ – наблюдателят остава в тялото си, седнал на масата с химикал в ръка, и описва впечатленията си в реално време, без да напуска физическата реалност. Той обяснява, че армията и ЦРУ са предпочели RV пред опитността извън тялото, защото ОИТ е твърде субективно и неконтролируемо: по думите му, в ОИТ се използват всичките сетива, сякаш сте стъпили в стаята физически, но това може да доведе до емоционални смущения или грешки.

За разлика от RV, астралната проекция е по-интуитивна и спонтанна. Тя включва релаксация до хипнагогично състояние (границата между будно състояние и сън), където „сребърната връв“ (енергийната връзка с тялото) позволява на астралното тяло да се отдели. При астралните пътувания ние се намираме в състояние, което се определя като „будно съзнание в спящо тяло“. При RV ситуацията е малко по-различна: тялото трябва да е на автопилот – достатъчно будно, за да записва дескриптори и да рисува скици, но достатъчно разфокусирано, за да се даде възможност на съзнанието да бъде някъде другаде, събирайки информация за далечна цел, четейки енергоинформационното поле.

Джордан Краудър, който също е преминал през обучение в института Монро, описва в епизода „Настройване на душата” на своя подкаст, че ОИТ е „симулатор за еволюция на душата“ – съзнанието пътува в астралното измерение, където вибрациите са по-високи и формата следва мисълта. За разлика от RV, тук няма строги протоколи; фокусът е върху изследването на заобикалящата среда, а не върху валидиране на информацията.

Дик Алгайър, в сесията си за Multiverse 5D, отбелязва, че докато RV е като гледане на филм (пасивно наблюдение), ОИТ е пътуване с всички сетива, което може да включва срещи с нефизически същности, но често води до „астрален шум“, т.е. субективни интерпретации.

Сензорна имитация срещу пълно потапяне

Изживяването по време на RV е фрагментирано: зрителят получава сензорни данни (форми, цветове, емоции), но без пълно усещане за присъствие. Джо Макмонигъл обяснява в интервю за „Шоуто на Шон Райън“, че RV е като сканиране на книга – бързо и обективно, без да се „влиза” в целта, за да се избегнат грешки поради аналитично наслагване. Това позволява наблюдение на миналото или бъдещето, както в сесията на Алгайър за инцидента в Розуел, където той вижда „3D нанотехнология“.

ОИТ, напротив, е „пълно потапяне“, включително емоционално: практикуващият усеща вибрации, лети и взаимодейства с астрални същности. Това може да е свързано с изживяване, близко до смъртта, при което съзнанието „излиза“ и наблюдава от гледна точка с 360-градусов обхват, но това е ограничено до астралното измерение, не до физическото. Алгайър предупреждава в свои лекции, че ОИТ носи и риск от закачане на „астрални паразити“ (негативни енергийни същности), докато RV е по-безопасно, тъй като вюърът остава в „земното измерение“.

Практически приложения: От шпионаж до лична еволюция

Разликите водят до различни приложения, където RV е по-пригодно за обективни цели, а OИТ – за субективни.

RV се използва в разузнаването и бизнеса: Макмонигъл е наблюдавал дистанционно ядрени съоръжения в Китай и е предсказвал такива събития като 9/11. Алгайър използва RV за крипто прогнозиране и UFO разследвания във Future Forecasters, и за практически цели като локализиране на изгубени обекти. В ежедневието RV помага за намиране на паркирани коли, изгубени хора и предмети или инвестиционни решения, но е чудесен и за проучване на енигматични цели. Приложението на RV е много широко, като за част от възможностите можете да прочетете тук.

OИТ от своя страна е по-подходящо за терапия и духовен растеж. Краудър го използва за „духовна еволюция“ в програми на института Монро, където практикуващите разрешават травми чрез припомняне на минали прераждания. То е приложимо в холистичната медицина (напр. лечение чрез астрални пътувания) или за повишаване на творческите способности, но Макмонигъл посочва, че армията го е отхвърлила заради ниското ниво на контрол – „ОИТ е като да шофирате в непознат район без карта, докато RV е GPS навигация“. В YouTube, инструктори от института Монро прилагат ОИТ в шамански пътувания, но отново подчертават рисковете от дезориентация.

Дистанционното наблюдение и опитността извън тялото имат общи корени в нелокалното съзнание, но се разминават в използваните методи, изживяване и цел: RV е точен инструмент за набиране на информация, а ОИТ – експлозивно пътуване за самопознание. Експерти и в двете области илюстрират това чрез практически примери – от шпионаж до духовно изцеление. В крайна сметка и RV, и ОИТ ни напомнят, че границите на ума са илюзия, но изборът на практика зависи от целта: обективна истина или субективна свобода.

Всеки от нас може да се научи да прилага и двата метода. Това е естествена, изначална способност, която човек притежава, но поради редица установени културни, традиционни и социални фактори на настоящото статукво е оставена неактивна, неизползвана и в крайна сметка закърняла. Ползата и от двата метода е, че имат способността да отворят и разширят съзнанието ни и човешкия ни потенциал, и да ни накарат да осъзнаем, че сме много по-могъщи, отколкото предполагаме.