Ако някога сте се чудили дали има период от денонощието, в който RV сесията ви ще бъде по-успешна, тази статия ще ви даде много добра насока за размисъл и експериментиране. В началото ѝ обаче е необходимо да си припомним кои са основните методи за отчитане на времето днес и да поясним основните разлики между тях, а впоследствие ще насочим вниманието си към изследванията, касаещи дистанционното наблюдение.

В съвременните еталони за измерване на времето се използва един от следните три процеса:

·      обиколката на Земята около Слънцето,

·      въртенето на Земята около нейната ос и

·      излъчването или поглъщането на електромагнитни вълни от атомите или молекулите на някои вещества при определени условия.

При първия начин отмерваме т.нар. слънчево време, а при втория – звездно (или сидерично) време.

Какво е слънчево време?

Както всички знаем, най-разпространеният начин за измерване на времето днес е основан на въртенето на Земята спрямо Слънцето, или това е т.нар. слънчево време. Времето, необходимо на Земята да се завърти напълно спрямо звездата, наричаме слънчев ден. Средната продължителност на слънчевия ден варира през годината поради промените в орбиталната скорост на Земята и други фактори, но за удобство се приема, че е тя е 24 часа (1440 минути, 86 400 секунди). Поради тази причина периодично се налагат корекции или, иначе казано, синхронизиране на слънчевото време с гражданския календар. Пример за това е въвеждането на високосни години, когато се добавя един допълнителен ден през февруари, за да се компенсират разликите между слънчевия и календарния годишен цикъл.

Слънчевото време е в основата на формирането на местните часови зони, които разделят планетата на 24 зони, всяка от които е различна по отношение на часовото отместване спрямо останалите. Това се дължи на факта, че Слънцето не изгрява и залязва едновременно за целия свят, а времето на изгрев и залез варира в зависимост от географското местоположение на наблюдателя.

Слънчевото време се използва главно за граждански цели – в часовите зони, за координиране на различни дейности като работа, транспорт, образование и много други аспекти на ежедневния живот.

Какво е сидерично (звездно) време?

За разлика от слънчевото време, сидеричното (звездно) време се основава не на движението около Слънцето, а на видимото движение на далечните звезди на небето и галактическия център. Сидеричният ден обхваща периода, за който Земята се завърта един път около своята ос по отношение на далечните звезди. Един сидеричен ден е 23 часа 56 минути 4 секунди, тоест е малко по-кратък от средния слънчев ден (с почти 4 минути), защото Земята се движи напред в своята орбита около Слънцето. Така се получава изоставане с малко повече от ден годишно.

Сидеричното време е постоянно и представлява удобна референция за астрономически наблюдения, защото движението на звездите по небесната сфера е неотменно и предсказуемо. То не изисква корекции, тъй като е фундаментално свързано със звездната сфера и небесните обекти. Затова се използва в астрономията за точни измервания на положението на небесните обекти и за синхронизиране на астрономически инструменти като телескопи и радиотелескопи. Използва се още при изследване на мистериозната природа на пулсарите – силно магнетизирани, въртящи се неутронни звезди, които са източник на гравитационни вълни.

Сидеричното време и RV

В ежедневието си сме свикнали да вярваме, че успехът на повечето занимания зависи изцяло и само от нашето желание и мотивация за действие, но изглежда има доказателства, че пси-феномените могат да се повлияят от външни фактори като геомагнитните сили и подравняването на планетата ни с други космически обекти.

Колкото и странно да звучи, изследователят Джеймс Спотисууд (James Spottiswoodе) открива статистически значими данни, които показват, че изпълнението на RV сесия в определени времеви периоди според сидеричното време е пряко свързано с успеха ѝ. Макар да натрупва данни в подкрепа на тази теза, засега той няма отговор на въпроса защо това е така.

Джеймс Спотисууд е работил за Станфордския изследователски институт по време на програмата за дистанционно наблюдение, финансирана от ЦРУ. Той е парапсихолог, който е бил ангажиран по редица финансирани от правителството на САЩ проекти, изследващи психокинезата и екстрасензорното психическо възприятие. Докато изучава телепатията, Спотисууд провежда експерименти, чиято цел е да тестват влиянието на квантова оптика и изключително нискочестотни електромагнитни вълни върху психичните функции.

Спотисууд открива, че има пикови моменти през деня, когато ориентацията ни към галактическия център може да подобри успеха в RV сесиите и психическите способности като цяло, които той обобщено нарича аномално познание. Респективно в други периоди през деня пси-способностите могат да бъдат неблагоприятно повлияни. Той стига до това заключение, като проучва богат набор данни от RV сесии, провеждани в продължение на 20 години в 22 различни проучвания. Броят на първоначално анализираните от Спотисууд сесии е 1468. В тях той установява 340-процентов скок в степента на успеваемост в определен период от денонощието. Като за начало, той проверява как този резултат се отнася спрямо слънчевото време, но не открива никаква връзка. Когато обаче организира данните въз основа на сидеричното време, корелацията се вижда съвсем ясно (фиг.1).

Фиг.1. Среден размер на ефекта спрямо LST за оригиналния набор от данни

Пик на пси-възможностите в 13:30 LST

В 13:30 часа местно звездно време (local sidereal time, LST) данните показват, че човек би имал близо 4 пъти по-голям успех на RV сесията. По това време нашата планета е ориентирана спрямо Млечния път така, че галактическият център е разположен точно на хоризонта. Този период на пиково психическо познание продължава около два часа – от 12:45 до 14:15 ч. LST. Когато центърът на галактиката е точно над главите ни, или в нашия зенит, психическото познание пада до най-ниската си точка (между 18 и 20 часа LST).

Този връх на способностите става известен като Максимум на Спотисууд и се изказва хипотезата, че трябва да е свързан с нещо извън нашата слънчева система, защото звездното време изключва всякакви местни фактори.

Въпреки че целта на Спотисууд е да разгледа емпирично данните, а не да се опитва да измери качеството на успешните сесии, изследванията му го насочват именно към заключението, че сидеричното време има реален ефект върху дистанционното наблюдение. Това го провокира да събере отново данни, за да провери констатациите си. Така той проучва нова извадка от 1015 сесии и достига втори път до същото заключение, като дори отчита 450-процентово увеличение на ефекта (фиг.2).

Фиг.2. Среден размер на ефекта спрямо LST за оригиналните и валидиращите данни

Спотисууд казва, че ако беше открил корелация със слънчевия ден, щеше да свърже явлението с циркадните ритми или работните дни, но случаят не бил такъв. „Проверих данните си внимателно и тези видове ефекти не можаха да имитират зависимостта от сидеричното време, която открих. Не ме питайте какво точно е, но е напълно реално“, казва той.

Обобщената графика от цялото проучване на Спотисууд изглежда така:

Фиг. 3 Осреднен размер на ефекта спрямо локалното звездно време за целия набор от данни

Както може да се види от тези данни, успеваемостта на RV сесиите се повишава в 06:30 и към 08:30 часа, но най-същественият пик е измерен в 13:00-13:30 ч. LST. Ширината на този диапазон може да бъде увеличена до 1 час преди и след пика. На графиката виждаме и най-ниската точка на успеваемост – в 18:00 часа LST.

Изводът, който Джеймс Спотисууд прави, е, че съществува причинно-следствена връзка между неизвестно влияние от фиксирана точка в небето и функционирането на аномалното познание. То би трябвало да произхожда извън слънчевата система, тъй като всички известни обекти в нея имат различни позиции по време на изследването, вкл. и такива отдалечени обекти като Нептун и Плутон. Той публикува данните от изследването си в The Journal of Scientific Exploration, Vol, 11, No. 2, 1997, и посочва, че трябва да бъде свършена още много работа, за да се изясни причината за открития от него ефект.

По-нататъшни изследвания установяват, че същият ефект се проявява върху предусещането при животните. Едно проучване установява корелация между 13:30 часа сидерично време и прекогнитивната реакция на зебровите чинки¹ към стимул.

Зависимост между психическите феномени и сидеричното време е открита и от друг изследовател. По време на експеримент, проведен от Рупърт Шелдрейк, участниците са тествани, за да се види дали могат да разберат кой им се обажда по телефона, преди да отговорят. Заключението е, че субектите са значително по-склонни да предвидят обаждащия се по време на пика (13:30 часа LST) в сравнение с 19 часа звездно време.

Геомагнитната активност е фактор

В допълнение към откритието си за сидеричния ефект, Спотисууд открива зависимост между аномалното познание, слънчевия вятър и геомагнитната активност. Той установява, че по време на ниска геомагнитна активност има увеличение на телепатичните преживявания и това е единствената известна засега физическа променлива, която влияе на аномалното познание. Геомагнетизмът се дължи на взаимодействието между слънчевия вятър и йоносферата, когато йонизираната плазма от слънчевите бури достига Земята, причинявайки колебания в нашето геомагнитно поле.

Откритието на Спотисууд изисква по-нататъшно изследване на феномена и причините, които го предизвикват. За съжаление, той не успява да развие проучването си, тъй като правителственото финансиране на проекти, свързани с психически феномени и дистанционно наблюдение в САЩ, е прекратено… поне според официалните данни. Но хората, които медитират, занимават се с астрална проекция или RV, може да вземат под внимание данните на Спотисууд и да съобразят практиката си.

Вашето местно звездно време

Днес е сравнително лесно да се изчисли какво е LST за всяка една локация в света към даден момент. Има множество сайтове, които предлагат калкулатори на сидерично време, в които ползвателят следва да въведе единствено географските си координати или директно името на града, в който се намира. Два от най-семплите и лесни за употреба са:

·      localsiderealtime.com

·      jcrass.space

За да се справите бързо, следва да знаете, че географската дължина и ширина се измерват в градуси, минути и секунди, и могат да бъдат изписани по няколко начина:

·      в градуси и десетични части от градуса, например: 42.382146;

·      в градуси, минути и десетични части от минутата, например: 42°15.3423’;

·      в градуси, минути, секунди и десетични части от секундата, например: 42° 15’ 12.6”.

Ако знаете координатите си в градуси, минути и секунди, можете да ги преобразувате в десетични градуси. Не забравяйте да отбележите „източна дължина“ в калкулатора 😉

За ваше удобство публикуваме тези данни за някои от по-големите градове в страната (longitude in decimal degrees):

София 23.319941, Варна 27.910543, Пловдив 24.742168, Бургас 27.461014, Велико Търново 25.6290400, Русе 25.965654, Сливен 26.32917.

Ако искате да оптимизирате вашата RV сесия, уверете се, че попадате в правилния сидеричен прозорец и планирайте сесията, когато слънчевата прогноза е добра 🙂 Направете собствен анализ на данните от достатъчно количество сесии и преценете сами.