Интересът към екстрасензорните възприятия съществува от дълбока древност. Човек винаги е искал да осъществи контакт с невидимото или да надзърне в бъдещето. Затова едни от най-почитаните членове на архаичните общества са именно шаманите. С течение на времето те сменят своята „титла“ и в различните култури се появяват като знахари, магове, врачки, вещици, гадатели, медиуми, пророци, екстрасенси. Част от тези наименования носят негативната конотация, с която невежият ум обременява всичко непознато, но в крайна сметка, дори в съвременното общество, често сме по-склонни да се доверим на хора с подобни способности, отколкото на науката. А когато самите ние изпитаме подобно усещане, го наричаме шесто чувство или интуиция.

В даден момент от историята се появява желанието екстрасензорните възприятия да бъдат обяснени чрез науката. Макар тя винаги да е гледала скептично на тази тема, е имало очевидни „попадения“, които били твърде недвусмислени и не позволявали повече игнориране. Някои смели учени рискуват репутацията си и изправяйки се срещу широката научна общност, започват изследване на парапсихологичните феномени.

Предлагаме ви едно кратко пътуване назад във времето, за да ви запознаем с работата на някои известни учени и общественици, които не се притесняват да навлязат в дебрите на пси-феномените и с работата си допринасят значително за поставянето на екстрасензориката на сериозна научна основа. Проучванията на трима от тях се ползват като основа за развитието на дистанционното наблюдение години по-късно.

Екстрасензориката като научна тема

Противно на общоприетото мнение, науката винаги е проявявала интерес към екстрасензорните възприятия, макар и с известна доза скептицизъм. Въпреки че те трудно се поддавали на проучване, експерименти и анализи, такива са правени. За първите опити с положителен резултат съобщава американският химик проф. Робърт Хеър (1781–1858). През 1853 г. той провежда експерименти с медиуми и се увлича по спиритуализма. Година по-късно пише книгата „Експериментално изследване на духовните прояви“, която е посрещната с ентусиазъм от спиритуалистите, но е критикувана от учените. Те посочват, че при експериментите с движенето на маса, на която седи медиум, е възможно медиумът да използва фини трикове, ловкост и разсейване.¹

През 1860 г. в различни изследвания се включват германският астрофизик Йохан Карл Фридрих Цьолнер (1834-1882) и цял списък от известни учени от основаното през 1882 г. Общество за психични изследвания (SPR) в Лондон. Неговото формиране е първото систематично усилие за организиране на учени за изследване на паранормални явления като телепатия, хипноза, феномените на Райхенбах, привидения, преследвания и физическите аспекти на спиритуализма като накланяне на масата, материализация и апортация². Общество за психични изследвания се превръща в модел за подобни общества в други европейски страни и Съединените щати в края на 19 век.

През 1884 г. носителят на нобелова награда за физиология и/или медицина Шарл Робер Рише (1850-1935) съобщава за най-ранните експерименти с ясновидство. Той поставя карти за игра в пликове, а субект, поставен под хипноза, се опитва да ги идентифицира. Съобщава се, че субектът е познал съответната карта в серия от 133 опита, но резултатите са спаднали до ниво на случайност, когато са извършени пред група учени в Кеймбридж.

През 1885 г. в Бостън отваря врати Американското общество за психични изследвания, което по-късно, през 1905 г., се мести в Ню Йорк. Разследвани са известни за времето си случаи на контактьори с духове, потенциални материализации, активност на полтъргайсти и др.

Първата академична институция в САЩ, която през 1911 г. започва да изучава свръхестествените възприятия, е добре известният на всеки вюър Станфордски университет. В него през 70-те години на 20 век Ръсел Тарг и Харолд Пътхоф правят първите опити с непосредствения предшественик на днешното дистанционно наблюдение. Но да се върнем към началото на века. Уважаваният университет започва официално изучаване на екстрасензорните възприятия и психокинеза³. През 1911 г. Джон Едгар Хувър започва да провежда експерименти в лабораторна среда и макар след 10 000 експеримента заключението да е „статистическата обработка на данните не успява да разкрие никаква причина извън случайността“, началото е поставено.

През 1930 г. университетът „Дюк“ става втората голяма академична институция в САЩ, която се занимава с критично изследване на екстрасензорните възприятия и психокинезата в лаборатория. Психолозите Уилям Макдугъл, Джоузеф Б. Райн и Луиза Е. Райн започват изследвания със студенти доброволци с карти и зарове. Разработени са процедури за тестване на пси-способностите, които по-късно са приети от изследователите по целия свят.

Освен Станфордския университет и университета „Дюк“, в по-късните периоди паранормални изследвания се провеждат още в университета „Принстън“ (1979-2007), „Харвард“ (от 90-те до 2008), университета във Вирджиния (1967 – досега), университета в Аризона в две различни програми („Веритас“ 2006-2008, „София“ 2008-досега), университета в Калифорния (1968-1978), университета „Корнел“ (2002-2010), университета в Единбург (1985-досега), университета „Голдсмит“ в Лондон, университета в Аделаида (2003-досега), университета „Лунд“ в Швеция, университета „Утрех“ в Нидерландия, университета в Амстердам (1990-до наши дни).

В следващите редове ще ви представим накратко работата на тримата най-важни изследователи на екстрасензорните възприятия от гледната точка на дистанционното наблюдение. Макар последното да възниква години по-късно, проучванията на тези хора стават основата, върху която бащата на RV Инго Суон стъпва, за да обясни различни специфики в начина на възприемане на информацията при различни екстрасензорни изследвания. Защо и най-надарените екстрасенси могат да сгрешат, разказваме в тази статия.

Дж. Б. Райн – бащата на парапсихологията

Дж. Б. Райн

Джоузеф Банкс Райн (29.09.1895 г. – 20.02.1980 г.), или Дж. Б. Рaйн както е по-известен, се счита за бащата на парапсихологията и неговите открития относно телепатията, ясновидството, предусещането и психокинезата оспорват конвенционалното неверие. Райн нарича всичко това с общия термин екстрасензорно възприятие (ESP⁴) и приема, че това е способността да се добива информация, която не е получена чрез стандартните физически сетива, но може да бъде доловена. Той създава лабораторията по парапсихология в университета „Дюк“⁵, САЩ.

Интересът на Райн към паранормалното се заражда през 1922 г., когато получава докторска степен по ботаника в Чикагския университет. Райн и съпругата му Луиза са всеотдайни учени, но имат въпроси, на които простият биологичен редукционизъм⁶ изглежда не може да отговори. През май същата година те отиват на лекция на сър Артър Конан Дойл, който излага аргументите си за живота след смъртта.

Дойл бил заклет спиритуалист от 1916 г. Той вярвал, че духовната комуникация чрез медиуми може да предложи научно доказателство за отвъдното. Неговото лекционно турне в Америка през 1922 г. е един вид спиритуалистическа мисия, разпространяваща добрата новина, че воалът, разделящ опечалените живи от любимите мъртви, е тънък и лесно се отваря от психическото възприятие. Това послание отеква сред американската общественост, която по това време страда от опустошенията на Първата световна война.

Всъщност Райн е привлечен не от самия спиритуализъм, а по-скоро от идеята, че науката може да изследва отговорите, които спиритуализмът предлага. След дипломирането си през 1925 г. той започва работа като преподавател по ботаника в университета на Западна Вирджиния, но истинската му страст остават големите въпроси, свързани с екстрасензорните възприятия. През 1926 г. се появява възможността да учи при д-р Уилям Макдугъл – психолог, който се интересува от психически изследвания, и Райн и Луиза се местят в Бостън. Те просто решават да изоставят кариерата си във физиологията на растенията, за да видят дали могат да намерят научни доказателства за задгробния живот. Същевременно подхождат изключително скептично към всички медиуми, с които се срещат, и дори публикуват разобличаващи ги материали.

През 1927 г. Макдугъл, наставникът на Рейн по психология и психически изследвания, се премества в университета „Дюк“ и Райн скоро го последва. Той изоставя търсенето на доказателства за живот след смъртта и вместо това започва да се фокусира върху способността на човешкия ум да получава информация извън основните ограничаващи принципи като време, пространство и физика.

Първите му опити да тества телепатията са неформални: той използва номерирана карта или нормална карта за игра, за да види дали субекти - обикновени хора, най-често студенти, а не медиуми или хора, които са си изградили репутация на екстрасенси - могат да отгатнат картата, без да я видят. Това, което открива обаче, е, че хората са склонни да имат любими карти и биха ги предложили, вместо да се опитват наистина да отгатнат коя е картата. Затова Райн се обръща към колега от катедрата по психология – психолога д-р Карл Зенер (1903-1964). Той иска от него изцяло нов набор от карти, включващи изображения, които нямат предишни асоциации в съзнанието на неговите субекти. Така се „раждат“ всеизвестните карти Зенер.

Карти Зенер

Зенер проектира картите, които Райн използва, за да установи наличието на екстрасензорни възможности у тестваните субекти. Той избира петте прости символа - звезда, квадрат, кръг, три вълнообразни линии и кръст - защото хората изглежда нямат пристрастия към нито един от тях. Тестето идва с пет комплекта от петте символа, което означава, че шансовете да се познае правилно първата карта е едно към пет, но шансовете да се направят 10 или повече правилни предположения в серия от 25 карти е около 1 към 20. Символите са отпечатани в черно на бял фон. На обратната страна има абстрактна шарка, подобна на всяко друго тесте карти.

Доброволците в изследването трябвало да отгатнат правилния символ, когато картите са скрити. Тестовете са забавни и популярни сред студентите от „Дюк“, така че не е имало недостиг на субекти. Само през 1931 г. Райн провежда 10 000 теста с 63-ма студенти, много от които според него са постигнали по-добри резултати от случайността. Някои се открояват със значително по-високи резултати, които се определят като статистически значими.

През 1934 г., след няколко години прецизни лабораторни изследвания, 90 000 теста и статистически анализи, Райн публикува първата си книга, озаглавена „Екстрасензорно възприятие“⁷. В нея той описва човешкия капацитет за придобиване на информация независимо от обикновените сетива и разказва за основния експеримент по парапсихология в университета „Дюк“. Книгата първоначално е публикувана в сътрудничество с Бостънското общество за психични изследвания и остава в историята като „Доклад, който дава отчет за най-важното изследване, правено някога в това, което е известно като телепатия, четене на мисли и ясновидство“.

Работата на Райн придобива огромен тласък през 1935 г., когато богат покровител дава на него и на лабораторията му 10 000 долара⁸ годишно за две години, с възможността да се удължи периода до пет години, ако всичко върви добре. С парите Райн създава собствена лаборатория, все още под егидата на херцога, но независима от отдела по психология. Благодарение на неговия спонсор, лабораторията става най-добре финансираната в университета.

Райн вярва, че може да има непознат естествен причинител на мистериозните способности у хората и се опитва да установи съществуването му чрез използване на експериментални и математически техники.

В края на 30-те години на миналия век Райн изследва „психокинезата“ в лабораторна среда. Той проучва дали субектът може да повлияе на хвърлените зарове – първоначално с хвърлени зарове на ръка, по-късно със зарове, хвърлени от чаша, и накрая с машинно хвърлени зарове. Някои хора давали правилни предположения по-често от стандартното разпределение и Райн заключва, че тези лица имат екстрасензорни възприятия. Той постулира, че екстрасензорните възприятия съдържат в себе си ясновидство (възприемане без фактическо наблюдение), телепатия (възприемане мислите на друг човек) и предчувствие (способността да се предсказват събитията).

Междувременно апетитът на широката публика за изследване на ESP става огромен. През 1937 г. е можело да се купят карти Зенер от всяка будка за вестници. Новата книга на Райн „Нови граници на ума“ става много популярна, а ESP експериментите са обект на радиопредавания и всички искат да говорят за телепатията.

Дж. Б. Райн издава общо 9 книги, посветени на парапсихологията. Неговите изследванията проправят пътя за прилагането на научния метод върху способностите на човешкото съзнание. Радушното приемане от широката публика и колебливия прием от страна на утвърдената наука обаче не са достатъчни, за да затвърдят парапсихологията като „приемлива“ дисциплина. Въпреки първоначалното обещание на лабораторията и стотиците хиляди опити, за които Райн и други смятат, че са установили валидността на ESP, парапсихологията все още носи петната на окултизъм.

На този етап лабораторията по парапсихология вече е изцяло финансирана от външни източници, включително от армията⁹, Службата за военноморски изследвания и Фондация Рокфелер. През 1948 г. лабораторията се превръща в независима единица в рамките на университета, която не е преподавателска, губейки достъпа си до студенти и допълнително се дистанцира от учебното заведение.

Когато Райн се пенсионира през 1965 г., лабораторията затваря. Той основава изследователски център с нестопанска цел – „Фондация за изследване природата на човека“¹⁰ и се занимава с изследванията на ESP до смъртта си през 1980 г. на 95-годишна възраст.

Макар Райн в крайна сметка да не успява да отговори на въпроса как работят пси-способностите, неговата работа допринася за частичното легитимиране на мрачния свят на паранормалното и поставя стандарти за нова експериментална наука.

За другите две забележителни имена в историята, чиито проучвания впоследствие се използват в дистанционното наблюдение – писателят Ъптън Синклер и френският инженер-химик Рене Варколие – можете да прочетете в „Екстрасензорните възприятия, науката и RV – част 2“.