Колкото по-голямо намерение имате да скриете нещо, толкова повече то блести като фар в психическото пространство.

Тези думи са на Пат Прайс – едно от най-големите имена от зората на RV. През 70-те години на 20 век той работи рамо до рамо с Инго Суон и заедно формират първия RV екип изобщо. Интересът му към НЛО и невероятно точните му данни за свръхсекретни бази стават причина ЦРУ да се заинтересува от RV програмата в Станфордския научен институт (SRI¹), а по-късно да развие и свое собствено звено. Въпреки това информацията за Пат Прайс е оскъдна и около неговата личност витае една неуловима мистерия, която едва ли се дължи само на липсата на достатъчно достъпни за широката публика писмени свидетелства от онзи период. Смъртта му е също толкова загадъчна, колкото и всичко останало. Днес дори най-близките му приятели не знаят точно къде е погребан. Но да започнем от самото начало…

За живота на Патрик Харолд Прайс (Пат Прайс) преди Станфордския научен институт знаем малко. Роден е в Солт Лейк Сити, Юта, САЩ на 8 декември 1918 г. През 1939 г. се жени за Хелън Мари Томас, с която имат един син. Работи като полицай, комисар и заместник-кмет на Бърбанк, Калифорния. По-късно той споделя, че още тогава е имал „интуитивни проблясъци“ за някои сцени на престъпления, по които е работил и за които впоследствие се оказва прав. Той разказва, че често седял с диспечера в полицейския участък и всеки път, когато чуел съобщение за престъпление, сканирал мисловно града и изпращал кола на мястото, където виждал да се крие уплашен човек. Екстрасензорните му способности са високо ценени от хората около него.

Истински интересната част обаче започва с това, че е бил сциентолог, което за пореден път осъществява връзка по оста сциентология – дистанционно наблюдение. След една среща с колеги сциентолози, на която присъства и Хал Пътхоф, през 1973 г. Пат Прайс се присъединява към новата програма на Хал и Ръсел Тарг, провеждана в рамките на SRI в Калифорния и спонсорирана от ЦРУ. Тя изучава дистанционното наблюдение като неконвенционален метод за добиване на информация за отдалечени обекти. Той работи основно с Инго Суон, а впоследствие и за кратко с първата жена вюър, която е първият вюър „нормален човек“ без предишен опит с пси-възприятия – Хела Хàмид.

Пси-подвизите на Пат Прайс в SRI са легендарни. Най-известният е може би този, при който заедно с Инго Суон „проникват“ в секретно съоръжение на Агенцията за национална сигурност (АНС)² в Шугър Гроув, Западна Вирджиния през 1973 г. Случаят започва като обикновена тренировъчна цел, но резултатите ѝ едва не довеждат до грандиозен скандал между АНС и ЦРУ. Двете агенции са зашеметени от данните на вюърите и случаят е засекретен до 1996 г.

Всъщност това е първата цел, която ЦРУ подава към SRI. На 29 май 1973 г. агенцията дава географски координати на вюърите с цел да тества способността им да опишат точно намиращото се на дадена отдалечена локация. Координатите отговарят на гориста местност в Западна Вирджиния, близо до ваканционна хижа. Никой в SRI няма представа какво се крие зад този набор от градуси, минути и секунди. Ако случайно се опитат да хитруват, търсейки координатите, нямало да открият нищо. Обаче нито един участник в експеримента, включително лицето, предоставило координатите, не знае, че на пешеходно разстояние от хижата се намира тайно подземно съоръжение, принадлежащо на Агенцията за национална сигурност. Тази база, разбира се, не е посочена на нито една карта. И именно тя накрая привлича вниманието на вюърите.

„Това изглежда са някакви могили или хълмове“, започва Инго Суон. На известно разстояние на север описва град, а в целевата зона – много трева. Той бързо установява, че в непосредствена близост няма нищо особено интересно. „Нямаше нищо на тези координати“, спомня си той. „Хал ми каза да се огледам, трябва да има нещо там. Огледах се и намерих това друго място, което изглеждаше отдалечено от координатите на около 1 км.“

На „това друго място“ Инго открива поддържани тревни площи, напомнящи му за тези около военна инсталация. Той съобщава за стълб със знаме, структури с различни описания и силно впечатление за нещо под земята. В оформлението си целият обект подсказва за бившата ракетна база „Найки-Херкулес“. След това той скицира доста подробна карта къде са разположени различните елементи, които е възприел. Докладът е изпратен до тяхното лице за контакт в ЦРУ.

Но Инго Суон не е единственият, който работи по целта.

В деня, в който Пътхоф дава координатите на ЦРУ на Инго Суон, внезапно получава обаждане от своя приятел Пат Прайс. Двамата се срещнали на светско събитие известно време преди това, но Прайс сам бил чул за работата по дистанционното наблюдение и се обажда да предложи услугите си като доброволец. Той има дълга и разнообразна професионална история, работейки като полицейски комисар и минен началник, но знае, че има друга дарба. Без да му казва нищо, Пътхоф му дава координатите на ЦРУ и резултатите на Пат Прайс са препратени на „клиента“ заедно със сесията на Инго Суон.

Реакцията e почти мигновена. „Описанието на Суон беше не само правилно във всеки детайл, но дори и относителните разстояния на картата бяха в мащаб!“, съобщава Пътхоф. Още по-голям интерес представлява работата на Пат Прайс. Според д-р Кен Крес³, ръководител на проекта от страна на ЦРУ по договора със SRI, между сесиите на двамата вюъри има поразителна корелация и недвусмислено се говори за военно съоръжение.

Широката общественост научава за този случай след 1996 г., когато ЦРУ разсекретява доклада на Кен Крес от зимата на 1977 г., озаглавен „Парапсихология в разузнаването: лични наблюдения и заключения“⁴. На стр. 10 Крес пише за Пат Прайс:

...той скоро откри секретна правителствена инсталация на няколко мили от ваканционния имот. Това откритие доведе до искане Прайс да предостави информация относно дейностите, които се извършваха вътре в този конкретен обект. Всички данни, събрани от двата субекта, бяха прегледани от ЦРУ.

Оценката, както обикновено, беше смесена. Пат Прайс, който няма военен или разузнавателен опит в миналото, предостави списък с имена на проекти, свързани с настоящи и минали дейности, включително един с изключително чувствителна информация. Освен това той предостави и кодовото име на обекта. Данните относно физическото описание на обекта са точни. Други данни, като например имената на хората в обекта, се оказаха неверни.

На практика Пат Прайс не само описва точно секретен военен обект, както прави и Инго Суон, който на този етап е доказал пси-възможностите си в SRI, но „влиза“ в него и „преглежда“ наличната документация, от която научава свръхсекретните имена на дълбоко засекретени проекти. Това поставя пред АНС и ЦРУ много въпроси, свързани със сигурността. Те неминуемо си задават въпроса до каква разузнавателна информация може да достигне всеки руски вюър, без дори да напусне уюта на собствения си дом.

Във филма Third Eyes Spies Кен Крес споделя още:

Той [Прайс] имаше карта на бюрото си със забодени пинчета навсякъде около континентите и в океана. Когато го попитах за тях, той отговори: „О, аз просто следя всички ядрени подводници в света и местя пинчетата, когато те се движат”.

Инго Суон и Пат Прайс проучват между 30 и 60 различни географски локации в първата година от сътрудничеството на SRI с ЦРУ. Всички резултати са толкова зашеметяващо добри, че финансовата подкрепа от страна на ЦРУ е удължена с още две години.

Интензивният режим на парапсихологични изследвания в SRI обаче изтощава Инго Суон и той има нужда да се връща периодично в любимия си Манхатън, за да се възстанови от стреса, докато в един момент обявява, че се оттегля напълно. Така Пат Прайс става основният вюър в SRI. Той показа смелостта си в редица проекти, както експериментални, така и оперативни. Този, с който остава най-известен, е дистанционното му наблюдение на така наречената цел PNUTS⁵, която изследва съветско съоръжение в близост до гр. Семипалатинск в днешен Казахстан, тогава СССР.

Случаят е от 1974 г. и Пат Прайс успява да извлече информация за това съоръжение, разположено дълбоко на съветска територия, работейки с карти и снимки, предоставени му от ЦРУ. Неговите скици на кранове и портални стълбове от съветската база са едни от най-известните изображения, с които се сблъсква всеки, тръгнал да изучава историята на RV. Те напълно съответстват на разузнавателната информация на ЦРУ. Пат скицира кран, който е видян на сателитни изображения, както и конструкцията на метални сфери, които са потвърдени две години след смъртта му.

Вляво е представена скицата на Пат Прайс, вдясно – близък изглед от разузнавателната информация. Забележете, че колелата и в двете изображения са 8.

Скица на цялото съоръжение за научноизследователска и развойна дейност в Семипалатинск, СССР, направена в ЦРУ по сателитни снимки.

ЦРУ наричат обекта в днешен Казахстан с кодовото име „Байкал 1“ и по това време го определят като „неидентифицирано съоръжение № 3 за изследователска и развойна дейност“⁶, а военновъздушното разузнаване предполага, че там има подземна площадка за ядрени опити. Освен с няколко сателитни снимки, те не разполагат с никаква друга информация.

В SRI дават кодовото име на това разследване „Проект Атлас“ и  резултатите от него често се цитират като един от най-убедителните случаи на дистанционното наблюдение в аналите. Това е така, защото Пат Прайс не само успява „да хване“ описанието на много отличителен елемент от средата, която се намира на хиляди километри разстояние, но и описва дейността на обекта.

RV разследването на базата в Семипалатинск се провежда в рамките на 4 дни – 9, 10, 11 и 15 юли 1974 г. По време на повечето сесии Ръсел Тарг е бил в стаята и по-късно, след разсекретяването на RV, публикува впечатленията си в статията „Дистанционното наблюдение в Станфордския научен институт през 70-те години на миналия век: мемоар“[7] за Scientific Exploration през 1996 г. В нея той описва Прайс като истински пси-супермен, който без усилие обикаля половината планета, за да шпионира отдалечен съветски полигон. Въпреки това посочва, че все пак не е всезнаещ и „сигналът е дошъл с шум“, от което се подразбира, че част от информацията не е счетена за достоверна.

„Лежа по гръб на покрива на дву- или триетажна тухлена сграда“, заявява Пат Прайс. „Там има нещо удивително. Гигантски портален кран, който се движи напред-назад над главата ми. Изглежда, че се движи по коловоз с по една релса от всяка страна на сградата.“ Той докладва, че в сградата, върху която се озовава, има зала, където се сглобява „огромна метална сфера с диаметър 18 метра“ с „дебели метални дупки“, които приличат на сегменти от гигантска портокалова кора. Работниците са имали проблеми със сглобяването на вдлъбнатините, за да образуват сферата, съобщава още Пат Прайс, и е трябвало да намерят някакъв нискотемпературен начин, за да предпазят вдлъбнатините от изкривяване по време на сглобяването. Той докладва и за група от високи силозни бутилки със заоблени върхове, съдържащи сгъстен газ. Резултатите на Пат Прайс са прегледани и оценени. Строго секретни сателитни изображения потвърждават наличието на огромен, многоетажен портален кран, който съответства напълно на скицата, която Прайс прави на необичайната структура. Кранът наистина се движи по две широко раздалечени релси и преминава през поне една дву- до триетажна сграда. Скиците на Прайс на газовите бутилки също съвпадат почти точно с това, което сателитите виждат. Но никъде не откриват 18-метровата сфера, защото тя е детектирана от Пат вътре в сградата по това време. Тази сфера дори не се споменава в окончателния доклад на SRI от 1975 г. до ЦРУ, като по онова време очевидно тези данни се смятат просто за „шум“. Съществуването на такава сфера или сфери е потвърдено от снимки едва през 1977 г. – две години след смъртта на Пат Прайс.

В ляво – снимката от 1977 г., която потвърждава данните на Пат от 1974 г. В дясно – скицата на Пат Прайс на газовите бутилки.

 През април  1975 г. ЦРУ решава, че заради възможни проблеми със сигурността ще прекрати договора си със SRI и ще работи с Пат директно. Така и става. Настаняват го във вила в покрайнините на Вашингтон, където Пат Прайс извършва всекидневен шпионаж за тях. В резултат на това са осъществени прониквания в някои чужди посолства, поставени са подслушвателни устройства и е получен достъп до оперативни файлове. Как работела тази схема? ЦРУ представяли на Пат снимка на сградата на посолството, в което трябвало да се осъществи проникване. Чрез дистанционно наблюдение той намирал най-важната стая, в която се съхранявала секретната информация и се провеждали тайните разговори. С това знание, оперативен служител на ЦРУ прониквал в посолството през нощта и поставял подслушвателни устройства в указаната от Пат стая. Точността му се доказала многократно.

Пат Прайс е смятан за най-добрия вюър на своето време и за единствения, който можел да „чете“ думи и числа. Нямал е съмнение в способностите си и в това какво знае и какво не, бил е и много приятелски настроен. Твърди се, че един ден през 1973 г. Прайс влиза в офиса на Хал Пътхоф, хвърля папка на бюрото му и казва: „Може би ще се заинтересуваш от тези бази на НЛО“. Имал е особен интерес към темата за НЛО и също както с подводниците, които следил на карта, е знаел къде се намират базите, къде летят и защо летят. Той открито е споделял информация, но на тази тема с годините започва да се гледа с насмешка и хората с авторитет в дадена професия се притесняват да пишат за нея, за съжаление.

 Четири месеца след като се присъединява към ЦРУ, Пат Прайс умира. Кен Крес разказва, че това става няколко дни след като в началото на юли 1975 г. Пат прави поредица от сесии, които описват тренировъчно съоръжение под водата на няколко километра от брега. Твърди се още, че се натъква на секретна база под връх Хейс в Аляска. В това кратко видео можете да чуете хипотезите за връзката между информацията, с която е разполагал Пат Прайс, и смъртта му:

И до момента смъртта на Пат Прайс остава енигма. Официалната версия е, че е получил сърдечен удар, но обстоятелствата са изключително странни. Хората от близкото му обкръжение смятат, че е убит.

Събитията от последните два дни достигат до нас през погледа на негов приятел, който условно е наречен Франк Пърлман. Франк е бивш ветеран от морската пехота, който е служил във Виетнам. След смъртта на Прайс, той мъдро е избрал да изчезне от сцената с аргумента, че дори да знае истината, едва ли някой би му повярвал, а и не би постигнал нищо с разкриването, освен да привлече вниманието върху себе си. Поредица от странни случаи го убедили, че старата поговорка – дискретността е по-добрата част от храбростта – е вярна.

Пърлман разказва, че на 13 юли 1975 г. Пат лети от Западна Вирджиния за Вашингтон, окръг Колумбия, където се среща с хора от Службата за военноморско разузнаване (Office of Naval Intelligence) и Агенцията за национална сигурност (NSA), които са били замесени в работата, която той върши за ЦРУ.  Пат не разкрива целта на срещата, но казва на Франк, че носи документи със себе си и ако нещо му се случи, докато е в Лас Вегас, Франк трябва да изпрати материалите на Хал Пътхоф, преди местната полиция да ги изземе.

Същия ден той лети от Вашингтон за Солт Лейк Сити, където се среща със сина си, който имал позиция в администрацията на президента Джералд Форд в Белия дом. Прекарва 2-3 часа със сина си и след това отлита за Лас Вегас, Невада.

Пат пристига на летището в Лас Вегас около 17 ч. и Франк и съпругата му Шери го посрещат. Заедно отиват в хотел „Стардъст“, за да се настанят. По пътя към гишето за регистрация някакъв мъж се блъска в Прайс. Дали този контакт е бил преднамерен или не, остава в сферата на предположенията. След регистрацията отиват на вечеря, но малко по-късно на Пат му прилошава и обявява, че ще си легне рано.

В 5 сутринта на 14 юли Пат се обажда за помощ на Франк по телефона на хотела и го моли да дойде в стаята му, която била две стаи по-нататък. Обяснява, че цяла нощ е изпитвал болка в мускулите на гърба, стомашни спазми и имал проблеми с дишането. С изключение на това изглеждал здрав и не се оплаквал от болки в ръцете и гръдния кош. Потял се обилно.

Пърлман му помогнал, доколкото можал, докато накрая Прайс не казва, че се чувства много по-добре и смята, че може да поспи. Франк искал да се обадят на лекар, но Прайс отказва. Било около 6:30 ч сутринта.

Когато Франк се връща в стаята си, обсъждат с Шери ситуацията и решават, че все пак трябва да извикат лекар, въпреки твърденията на Прайс, че не е необходимо. Петнадесет минути след като си тръгва от стаята на Пат, Франк се връща отново при него, за да му каже, че идва лекар.

Когато Франк влиза в стаята за втори път, намира Пат Прайс да седи изправен в леглото, скован от кръста нагоре и втренчен. Лицето му било изключително зачервено, но според Франк бил спокоен. Той казал: „Мисля, че ще се оправя“. След това тялото му се изпънало в дъга, така че само тилът и петите му докосвали леглото. Пат изпада в конвулсии и след това отново се изпъва. Франк чува някакви хрипове, които описва като „предсмъртно хриптящо“ дишане. Когато стига до леглото, Прайс вече не диша. Франк му оказва първа помощ в опит да го свести. На няколко пъти прави сърдечен масаж и дишане уста в уста, вика лекар, след което отново се опитва да го реанимира.

Пат започва да диша, но малко след това тялото му отново преминава в обратна дъга и дишането спира. Това се повтаря цели 4 пъти. Тогава в стаята идва човек от охраната на хотела, който се обажда на 911 по радиостанцията си. Малко след това пристигат парамедиците. Те местят Пат от леглото на пода. Франк държи Пат за краката, когато парамедиците правят първия от няколко електрошока, като до ден днешен е озадачен от факта, че това не се отразило и на него.

Д-р Кристофър Грийн (Кит Грийн), който по това време оглавява научния отдел в ЦРУ споделя:

В спешното отделение влиза някакъв човек с куфарче. Той показва на дежурния лекар скорошни ЕКГ на Пат Прайс, от които се вижда, че той страда от сериозни коронарни изменения. Така лекарите и полицията решават, че смъртта е естествена и не правят аутопсия, въпреки че такова било изискването. Мъжът с куфарчето изчезва, неговото име не е записано в архива. После тялото на Пат Прайс е кремирано и чак след това се обаждат на съпругата му.

Не е ли странно, че съпругата му не е уведомена веднага за смъртта му? Още по-невероятно е, че дори е взето решение и е извършено кремиране на тялото.

Франк си спомня инструкциите, които получил по-рано от Пат какво да прави, ако с него се случи нещо. Обажда се веднага на Хал Пътхоф и го информира за развоя на събитията. Хал Пътхоф му казва да вземе всички документи, касаещи конкретно или бегло експериментите в SRI.

Франк събира книжата на Пат Прайс, преди охраната на хотела да дойде да вземе вещите му. Преглежда всичко, за да е сигурен, че има връзка със SRI. Спомня си, че сред документите е видял и договор между Пат, неговия син и SRI във връзка с находищата на въглища в Юта, както и предварителен доклад на SRI за тяхната дейност. Той не се сеща към кого е бил адресиран докладът, но го взема, тъй като в него се споменава SRI.

По-късно Пътхоф лети за Лос Анжделис, където се среща с Франк и взема документите. Франк споменава, че с Шери ще се върнат с колата до Портланд и Пътхоф ги кани да спрат в Пало Алто по пътя, за да се видят там. Вече в Пало Алто, Франк и съпругата му се настаняват в мотел, тъй като пристигат късно, и звънят на Хал за среща на следващата сутрин. Хал идва в хотела за късна закуска, но по време на разговора отклонява всички въпроси, свързани с Пат, като казва: „Нека изчакаме, докато стигнем до къщата. Там ще говорим“. Тримата отиват в къщата на Хал, където той ги кани в „стаята с малката библиотека“, и настоятелно им обяснява, че изследванията му не са свързани с разузнаването и Пат нямал нищо общо с такива агенции. Бил непреклонен и по отношение на това, че в смъртта на Пат няма нищо изненадващо. Звъннал на някого по телефона, когото нарекъл „доктора на Пат“. Този човек обяснил на Франк, че Пат Прайс е имал сърдечни проблеми и го уверил, че случилото се всъщност е инфаркт на миокарда. По повод на това Франк разказва:

Изглеждаше ми очевидно, че някой е казал на Пътхоф да си затваря устата и да направи всичко възможно да убеди Шери и мен, че няма нищо странно в цялата тази работа. Бил инструктиран да го направи в стая, където разговорът може да бъде записан.

След прибирането си в Портланд Франк и Шери започват да забелязват странни прищраквания на телефона си. Веднъж когато говори по него, връзката с отсрещната страна прекъсва и Шери чува други гласове, които коментират, че касетата била свършила. После мистериозно тя е свързана отново с човека, с който е разговаряла.

Когато излизат с колата си, забелязват бял ван, който изглежда ги следи от време на време. По-късно колата им е разбита и от нея е откраднат материал, по който Франк и Пат са работили заедно, който не е бил свързан със SRI. След този случай Франк и Шери решават да „изчезнат“ от светлината на прожекторите.

Хората от близкото обкръжение на Пат Прайс спекулират с няколко версии за смъртта му, освен официалната. Първата посочва, че е възможно да е отровен от руснаците, но тази версия на практика не е подкрепена от никакви аргументи. Тъй като Пат Прайс е бил сциентолог, изглежда в ЦРУ е имало известни съмнения, че той е предавал класифицирани данни на сциентоложката църква. Стъпвайки на тази основа, Ръсел Тарг подозира в убийство самото ЦРУ, като посочва:

Ако някой може просто ей така да влезе в президентския офис и да види ядрените кодове, и се окаже, че този супермен е двоен агент, какво бихте направили?

Пат Прайс отива да се види с Ръсел Тарг малко преди смъртта си. Ръсел свидетелства, че преди да си тръгне, Пат се обадил на няколко приятели и си взел довиждане по особен начин. Сключил застраховка живот, която дал на жена си на летището, преди да замине. Променил пътуването си, за да се види със сина си в Солт Лейк. Възможно е да е предусещал смъртта си, но е възможно загадката да е много по-голяма.

Във филма на Ръсел Тарг Third Eye Spies се казва, че група вюъри от армията на САЩ правят сесия за смъртта на Пат Прайс няколко години по-късно и данните сочат, че Пат е жив и работи. Това ни подсказва друго възможно развитие на събитията.

На 13 август 1977 г. в Chicago Tribune излиза следната новина:

Вашингтон. През 1975 г. ЦРУ финансира проект за създаване на нов вид агент, който наистина може да се нарече „призрак“, разкрива директорът на ЦРУ Стенсфийлд Търнър. Той казва още, че агенцията е намерила човек, който може да „види“ какво се случва където и да е по света чрез пси-силите, които притежава. Търнър казва, че учените и служителите на ЦРУ показвали на човека снимка на някакво място и той описвал всичко, което се извършвало там в това време. Лаконичният директор не разкрива доколко точен е бил „призракът“, но споделя, че агенцията се е отказала от проекта през 1975 г. „Той почина и оттогава не сме чували нищо за него“, казва Търнър.

Интересна формулировка при положение, че едва ли някой очаква да се чуе с починал човек.

Официално Пат Прайс е погребан в гробищен парк „Валхала“ в Северен Холивуд, окръг Лос Анжделис, Калифорния, САЩ. Гробът му не е отбелязан. Отровен, починал от естествена смърт или просто „дълбоко засекретен“, той остава завинаги в историята на RV като един от първите и най-успешни вюъри на SRI. Неговите постижения в експериментите на SRI допринасят до голяма степен за това програмата за дистанционно наблюдение да предизвика интереса на ЦРУ и впоследствие да започне дългогодишно финансиране от страна на тайните служби и армията на САЩ.