Освен че е първата жена вюър изобщо, Хела Хàмид е и първият „нормален човек“, който започва да се занимава с RV. Тя е включена в програмата за  изследване на дистанционното наблюдение като контролен субект – участник без екстрасензорни способности, който да осигури базовата линия, спрямо която да се измерва представянето на предполагаемо „по-надарените“ вюъри. Както разказват Ръсел Тарг и Стефан А. Шварц, обаче, за голяма изненада на всички Хела се оказва сред най-добрите. Нейните новооткрити способности я правят желан участник в изследванията на Станфордския научен институт (SRI)¹, които включват много практически задачи, решавани с помощта на дистанционното наблюдение. Сред тях са редица RV проекти, подпомагащи археологическите търсения на Стефан А. Шварц. С помощта на вюърите той открива двореца на Клеопатра в пристанището на Александрия, руини от Александрийския фар и потънали кораби по цялото крайбрежие на Калифорния и Бахамите.

Историята и постиженията на Хела Хàмид по същество проправят пътя за осъзнаването, че пси-способностите са присъщи на човека и могат да бъдат съзнателно развити.

Животът на Хела Хàмид преди RV

Хела Хàмид е родена на 15 юли 1921 г. в Кронберг им Таунус – градче близо до Франкфурт, Германия, като Хела Хилде Хейман. Емигрира в САЩ през септември 1937 г., поради еврейските си корени, и живее по-голямата част от зрелия си живот в Ню Йорк и Лос Анджелис. Майка ѝ е фотограф и тъй като Хела винаги ѝ помага, успява да научи занаята от нулата. В Калифорния тя асистира на немско-американската художничка и галеристка Галка Шайер при организирането на различни курсове и изложби. Именно по препоръка на художничката приемат Хела в колежа „Блек Маунтин“, Северна Каролина, но поради финансови причини тя не успява да завърши обучението си там. Връща се в Ню Йорк, където асистира на снимачната площадка на различни продукции и учи социология в „Сити колидж“. Утвърждава се като фотограф и писател на свободна практика.

През 1949 г. Хела се омъжва за австрийския режисьор и оператор Александър Зигфрид Джордж Хакеншмид, известен по-късно като Александър Хàмид. Заедно се местят в Манхатън и имат две деца. Хела преподава в Калифорнийския университет и продължава да работи на свободна практика за списанията Life, Ebony и New York Times. Нейни снимки се появяват на корицата на The Sun деветнадесет пъти.

Корици на британския таблоид The Sun със снимки, правени от Хела Хàмид.

От фотографията към RV

Ръсел Тарг и Хела Хàмид се запознават през 1961 г. и имат дългогодишно приятелство, преди той да я покани да се присъедини към програмата, изследваща дистанционното наблюдение. Ръсел разказва:

Срещнах Хела, когато тя работеше активно като фотограф на деца в Горен Уест Сайд в Ню Йорк. По-късно, през 1974 г., когато вече бяха минали две години откакто с Хал Пътхоф работехме по нашата програма за дистанционно наблюдение в Станфордския научен институт, нашите спонсори от ЦРУ поискаха да намерим неопитен „контролен“ субект, който да допълни Пат Прайс и Инго Суон, които цял живот практикуваха дистанционно наблюдение. Хела, която току-що се беше преместила в Лос Анджелис, смяташе, че ще бъде много забавно да бъде част от спонсорирана от правителството програма за екстрасензорно възприятие и ни увери, че няма предишен опит в тази област. За десетте години в програмата тя стана най-надеждният ни вюър.

Хела влиза в RV програмата на 53-годишна възраст и без никакъв предишен опит с екстрасензорни възприятия. Този период от живота ѝ е интензивен и пълен с изненади, не на последно място за самата нея. Тя става много популярна в SRI, защото е топъл и очарователен човек, но освен това работата ѝ като вюър е една от най-надеждните. Уменията и точността ѝ често надминават тези на доказалия се Пат Прайс. В доклад за SRI от септември 1979 г. нейният начин на работа е обсъден по-специално:

Подходът на Хела към RV е доста интересен. Преди провеждането на RV сесия тя се опитва да не се фокусира върху това, което предстои и ѝ трябват само около 5 минути непосредствено преди сесията, за да се отпусне. Нейният нормален режим на сън е да спи 6 часа през нощта и да прави кратка следобедна дрямка. По този начин, ако има следобедна сесия, тя подремва за кратко преди нея, за да не заспи по време на провеждането ѝ. Хела извършва сесията по дистанционно наблюдение легнала със затворени очи. Въпреки това, когато има визуално впечатление, тя отваря очи и рисува видения образ. След визуалната/рисувателната част от сесията тя позволява на другите си сетива да влязат в играта и доста често възприема звуци, миризми, температурни условия и т.н. от средата, в която се намира целта. Тук има един интересен момент, на който Хела обръща внимание: тя винаги заема позиция на тялото, която е много удобна, така че телесните усещания, свързани със стаята, дивана и т.н., да не се натрапват или да повлияят на способността ѝ да изпитва физически усещания по време на сесията. Тя споменава, че винаги е много наясно с телесното си състояние и ако не се чувства физически добре, не очаква да направи добра сесия.

Скица от първата RV сесия на Хела Хàмид.

Всъщност още първата сесия на Хела е много успешна и нейният колега Ръсел Тарг я дава като пример за визуална лаконичност и точност. Сесията е водена от него като интервюиращ или водещ сесиите на всички вюъри по това време. При провежданите експерименти даден човек отива на произволно избрано място в града, а вюърът трябва да опише местонахождението му в същото това време. В процеса е участвал т. нар. интервюиращ – лице, което е задавало внимателно подбрани въпроси на вюъра, целящи да разкрият впечатленията му за обкръжаващата го среда. По-късно този метод е наречен „Генерично дистанционно наблюдение“ (Generic Remote Viewing) и е основният метод на работа за всички вюъри през първото десетилетие от историята на RV. В следващото кратко видео можете да видите демонстрация от 1983 г. с участие точно на Хела Хàмид.

Чрез същия метод, но от друг екип, е открито и местоположението на изчезналия кивот. Тази интересна история можете да прочетете в статията „По следите на изчезналия кивот“ на нашия сайт.

Любопитна подробност около RV практиката на Хела Хàмид е, че подобно на Пат Прайс тя имала малък ритуал, който изпълнявала преди да отиде на RV сесия. Всеки път тя почиствала очилата си и си обувала „късметлийските чорапи“, на които имало по едно нарисувано око на двата палеца. Така тя „виждала“ по-добре.

Хела Хàмид участва в редица експерименти

В своята лекция „С почит към Хела Хàмид: първата жена вюър“, която изнася заедно със Стефан Шварц на конференцията на Международната RV асоциация (IRVA) през 2009 г. и в документалния филм Third Eye Spies, Ръсел Тарг показва някои интересни примери за нейната работа. През 1981 г. ѝ е дадена цел да посети кабинета на Леонид Брежнев в Кремъл. Резултатите били впечатляващи, както се оказало впоследствие. Хела описва врата, тапицирана с червена кожа, голямо бюро отдясно, прозорец отляво и врата в стената зад бюрото. Когато три години по-късно Ръсел Тарг е поканен да посети Москва, той се уверява с очите си, че всичко е точно както го е описала Хела. Разбира се, не успява да посети тайната подземна стая с компютърна техника, за която също била добита информация.

Изследователска подводница „Таурус I“

С напредването на експериментите с дистанционното наблюдение в SRI възникват въпроси като предават ли се пси-сигналите и по какъв начин става това, както и каква е зависимостта от разстоянието и екранирането. Накрая бил изключен почти целият електромагнитен спектър като носител, като останали само ELF вълните². За да бъдат проверени и те, било решено, че човек трябва да се намира в подводница. Така през 1977 г. в сътрудничество със Стефан А. Шварц е проведен известният експеримент „Дълбоко търсене“ (Deep Quest). Когато попитали Хела Хàмид дали иска да участва в експеримента с подводницата, тя отговорила: „Наистина не харесвам лодки“. Въпреки това преодолява страха си и се качва на борда. С Инго Суон правят четири спускания с подводния апарат „Таурус I“ на дълбочина 170 м. По време на спускането са поставени три въпроса:

Влияят ли ELF вълните на RV?

Може ли Асоциативното дистанционно наблюдение (Associative Remote Viewing или ARV) да се използва за комуникация между кораби и подводници?

Възможно ли е с RV да се намерят неизвестни останки на морското дъно?

В резултат на това на борда на подводницата се провежда първият ARV сеанс в света.

Първоначално експериментите започват с познатото търсене на местоположението на даден човек. В предварително определено време вюърите от подводницата трябва да опишат местонахождението на Хал Пътхоф и Ръсел Тарг, които били на случайно избрано място от шест предложени локации в района на залива.

Шварц, който организира подводния експеримент от есента на 1976 г., поставя въпроса дали тази форма на дистанционно наблюдение може да се използва за комуникация с подводници и всяка цел да бъде свързана със съобщение. Например голям фонтан да означава командата „излез на повърхността за радиовръзка“. А ако целта е плувен басейн, това да означава „скрий се под леда и чакай инструкции“. Хал Пътхоф и Дейл Граф вече били обмисляли подобна комуникационна концепция преди това, така че помогнали в разработването на набора от цели и транслирането им в съобщения. Шест цели и съобщенията, прикрепени към тях, били запечатани и дадени на вюъра след приключване на сесията. Той трябвало да определи коя от шестте цели е описал, след което се взема съобщението от гърба на листа и се предава като инструкция за действие на капитана на подводницата. Така се родило това, което по-късно ще стане известно като ARV – Асоциативно дистанционно наблюдение.

Инго Суон и Хела Хàмид през 1980 г.

Хела Хàмид започнала поредица от експерименти. Малката подводница потънала на дълбочина от 170 м. Под нея оставали още 150 м до дъното. Тази позиция била изчислена, за да се постигне максимално екраниране на ELF вълни, чиято възможна роля като среда за предаване било приоритет за изследване. Хела получила морска болест по време на спускането, защото малката подводница се разклатила силно, преди да се потопи. Въпреки това, тя се концертирала и „видяла“ мястото, където били Пътхоф и Тарг, което било отдалечено на около 800 км от нейната позиция. Тя правилно описала голямо дърво със скат зад него и посочила, че Пътхоф се прави на клоун около него по един „много ненаучен“ начин. Всъщност той се бил покатерил на дървото. Инго Суон описва също така точно местоположението на Тарг в атриума на оживен търговски център. Предвидени са повече потапяния, но двамата с Хела успяват да направят общо четири, защото подводницата променя оперативните си планове и изследователите остават с това, което направили до този момент. Но в крайна сметка откритията им са забележителни и са важен крайъгълен камък в научните изследвания. Става ясно, че ELF вълните могат да бъдат изключени като начин за предаване на пси-вълните, което означава, че целият спектър на електромагнитни вълни се изключва от обяснението на пси-възприятията изобщо. Това от своя страна довежда до драматичното заключение, че очевидно няма физическа възможност да се защити която и да е цел от дистанционното наблюдение. Този факт, който става много интересен за разузнавателните агенции в бъдеще, означава, че трябва да се изключи RV от общоприетата наука. Тъй като феноменът на пси-възприятието не може да се обясни с физически средства, той не се вписва в научния мироглед. Това, което науката не може да обясни, се изключва като „ненаучно“.

В The National Enquirer³ по това време излиза статия, озаглавена „Медиуми откриват останките на кораб, пръснати на площ от 3885 кв.км в океана“. Предлагаме ви пълния текст на статията с несъществени съкращения.

Двама медиуми, работещи независимо един от друг, посочиха с точност мястото на корабокруширал кораб от 1890 г. край бреговете на Калифорния и точно описаха артефактите, които гмуркачите ще открият дълбоко под повърхността.

Инго Суон и Хела Хàмид изумиха скептично настроените учени със своите удивително точни пси-прогнози.

„Трябва да кажа, че открихме точно нещата, които като цяло те казаха, че ще намерим и то в района, в който посочиха, че ще ги намерим“, заяви д-р Ан Б. Кале, независим учен наблюдател. Експериментът, който е част от проект, наречен „Дълбоко търсене“, се провежда от „Мобиус груп“ – международна организация на учени и екстрасенси, оглавявана от Стефан Шварц. Експерти от известния Институт за морски изследвания към университета на Южна Каролина сътрудничиха в теста. Суон и Хàмид получиха карта, обхващаща 3885 кв.км от Тихия океан край бреговете на Калифорния. Те бяха помолени да използват силата си, за да определят подводното местоположение на неоткрит до момента корабокруширал кораб и да предскажат какво ще бъде намерено там. „Беше удивително, че двамата независимо един от друг избраха едно и също място – на няколко стотин метра едно от друго“, каза Юджийн Вийк, директор по съоръженията в Морски институт и бивш командир на подводница от ВМС на САЩ.

Сред скиците, които Хàмид нарисува, имаше вериги, колело със спици и странен правоъгълен блок. Суон даде описание на тръба, кабели, верига и различни отломки. След това водолазите на борда на „Таурус I“ се отправиха към района – близо до калифорнийския остров Каталина. Всъщност подводницата е била в района 5 месеца, работейки със сонар, но не открила нищо, което да показва корабокрушение според капитана Алън Уиткомб. Но с картите на екстрасенсите и с тях на борда се случило съвсем друго нещо.

На 52 м дълбочина Суон започнал да насочва подводницата. „Той ни заведе точно до останките и артефактите“, казва Уиткомб. „Беше невероятно. Насочваше ни от един обект към друг. Прогнозите бяха удивително точни. Имаше макари, много кабели и вериги и беше забележително лесно да се идентифицира рулят на кораба на 82 м дълбочина, точно както Хела го нарисува.“

Друга удивителна находка била огромен правоъгълен каменен блок, който поразително приличал на това, което нарисувала Хàмид. „Наистина открихме много неочаквани неща, които бяха подобни на описаните от екстрасенсите“, казва д-р Кале, известен геофизик, който работи по сателитните програми на НАСА. Дори висш правителствен морски експерт признава, че точността на двамата екстрасенси е изумителна.

Д-р Дон Уолш, директор на института за морски и крайбрежни изследвания, проверява проекта „Дълбоко търсене“, търсейки евентуална измама. „Не съм непременно поддръжник, но не можах да намеря нищо, което да постави под съмнение твърденията на екстрасенсите“, заключава той.

Възможно ли е находките да са били поставени там наскоро? „Би било изключително трудно да се направи такава измама“, каза д-р Уолш. „Да поставиш неща на океанското дъно, за които се твърди, че са били там толкова дълго, и да ги накараш да изглеждат по този начин, би надхвърлило и най-добрата холивудска сцена със специални ефекти“.

За съжаление, не разполагаме със снимки на сесиите на Инго Суон и Хела Хàмид с добро качество, но от свидетелствата на хората, които наблюдавали и участвали в този експеримент, можем да заключим, че описанията им са били изключително точни. Автентични кадри от проект „Дълбоко търсене“, включително самите вюъри в действие, можете да видите в това видео:

Този експеримент и неговите резултати изиграват централна роля в историята на дистанционното наблюдение. Така че Хела притежава поне три титли: първата жена вюър, първият вюър „нормален човек“ без предишен опит с пси-възприятия и човекът, участвал в първата ARV сесия.

Впоследствие Хела Хàмид сътрудничи на Стефан А. Шварц дълги години и заедно правят 9 експедиции. Едни от най-известните им разработки са „Проект Александрия“ и корабокруширалия бриг⁴ „Ленадър“. В резултат на тяхната работа възниква терминът психоархеология.

През 1982 г. Хела напуска SRI и се връща към фотографията. Снима до края на живота си. В последните си месеци тя споделя с основателя и главен редактор на The Sun: „Гледах смъртта право в лицето през по-голямата част от изминалата година. Имам рак, но се боря с всички сили. Затова не съм се захванала с нова работа, но скоро ще го направя“. Няколко седмици по-късно му изпраща три уникално красиви снимки: ученичка в цялата си невинност и прохождаща сексуалност, втренчена замислено в камерата; затъмнен прозорец, обрамчен от пухкави завеси; мексикански деца в дрипави дрехи, танцуващи по засипаните с боклук улици. Придружаващата бележка гласи: „Животът никога не е бил толкова красив. И като си помисля, че може би щях да пропусна тази му наситеност, ако не се бях разболяла. По-щастлива съм от всякога”.

Хела умира в дома си на 1 май 1992 г. на 70-годишна възраст. Съобщението за смъртта ѝ съдържа няколко думи, снимка, на която тя държи букет и се усмихва лъчезарно, и последния ѝ подарък към приятелите – рецепта за „Плодовата пита на Хела“.

Възнамерявахме да завършим тази статия с някоя от хилядите снимки на Хела, които свидетелстват за нейната невероятна способност да улавя с обектива това, което простото око често не може – тези неуловими, скрити същности във всеки от нас. Но избрахме друго, което сме сигурни, че тя би оценила.