Представяме ви едно изключително любопитно интервю на д-р Майкъл Сала с невероятната Бърди Явòрски, известна още като Прудънс Калабрезе.

Бърди Яворски започва да се интересува от дистанционното наблюдение през 1995 г., веднага след разсекретяването на метода и програмата „Старгейт“. Още през следващата година преминава обучение при д-р Къртни Браун и става вицепрезидент на неговия новосъздаден „Фарсайт институт“ (Farsight Institute). Малко по-късно създава своя собствена организация за RV, наречена „Трансдименсионални системи“ (TransDimensional Systems), в която работи заедно с нейния сътрудник Джон Виванко.

През 1998-1999 г. при работа по рутинна RV цел тя наблюдава дистанционно следващата терористична атака срещу САЩ. В сесията си скицира кулите близнаци и самолети, които се врязват в тях. Успешното ѝ предсказание за събитията от 11 септември 2001 г. ѝ носи вниманието на големите медии, където тя дава множество интервюта. Разузнавателната общност обаче също е заинтригувана, което води до посещения и заплахи към нея и Джон Виванко. Страхувайки се за петте си малки деца, тя закрива TDS и се оттегля от сцената, като в продължение на над две десетилетия се концентрира върху семейството си и различни други дейности. Макар да излиза от светлината на прожекторите обаче, тя никога не спира да прави RV сесии.

След 22 години, през които стои настрана от публичното пространство, но активно практикува дистанционно наблюдение, през 2024 г. тя се завръща, за да създаде нова организация за RV, наречена „Трансдименсионално картографиране“ (TransDimensional Mapping, TDM).

На 24 ноември 2025 г. Бърди дава интервю за канала на д-р Майкъл Сала, което ви предоставяме по-долу с незначителни съкращения. Бърди разказва увлекателно какво ѝ се е случило и какво е правила през последните 22 години, както и RV сесиите, по които е работила. Тя представя откритията си: подземни военни бази, в които се строят огромни космически кораби-ковчези; сиви извънземни, които посещават Земята от хилядолетия; цивилизации във вътрешността на Земята, за великани, за клониране на хора, за супервойници и за древния произход на 3I/ATLAS.

Приятно четене!

***

(Майкъл Сала) Добре дошла в предаването, Бърди.

(Бърди): Благодаря ти, Майкъл. Много се радвам да бъда тук.

Твоят професионален път е наистина забележителен, а голяма част от моята аудитория вероятно не те познава. Би ли разказала как попадна изобщо на метода „Дистанционно наблюдение“ (Remote Viewing, RV) и как се стигна до това да бъдеш заплашвана и да се оттеглиш от тази сфера за повече от две десетилетия?

Разбира се. За първи път чух за дистанционното наблюдение през 1995 година, когато американското правителство го декласифицира¹. Тогава официално признаха, че за над 20 години са похарчили над 20 милиона долара за програма, наречена „Старгейт“. В нея са обучавали военни да бъдат „психични шпиони“ и те са първите дистанционни наблюдатели (вюъри).

Аз бях очарована, а темата обиколи всички новинарски емисии. Военните, участвали в програмата, даваха интервюта навсякъде, бяха по всички големи медии. Интернетът тогава едва прохождаше, така че информацията другаде беше оскъдна.

Тогава живеех в Атланта и бях бременна с най-малкото си дете. Разбрах, че в университета „Емъри“ в моя град има професор, който се казва Къртни Браун и току-що е обучен лично от един от тези военни вюъри, а именно майор Ед Деймс.

Къртни тъкмо създаваше своя институт – Farsight Institute. С него се договорихме аз да изградя първия уебсайт на Farsight, а той да ми предостави място в една от първите си групи за обучение. Така станах един от първите цивилни хора, обучени в дистанционно наблюдение, и се оказа, че имам усет към това. Всеки човек може да се научи, защото всички имаме тази естествена интуитивна способност. Но точно както се учим да свирим на музикален инструмент – някои имат естествен талант, а други се нуждаят от много практика.

Работих във Farsight няколко години и станах вицепрезидент. Но имах собствени идеи и исках да изследвам границите на дистанционното наблюдение. Напуснах и основах своя компания – Transdimensional Systems. Там обучих стотици хора. Имахме около 200 вюъри в нашата група. Мой сътрудник беше Джон Виванко – прекрасен човек и добър приятел.

По това време правехме много интересни проекти. Изследвахме бъдещото разкриване на информация за извънземните и какво ще се случи. По това време, още преди 25 години, видяхме, че разкриването ще започне след 25 до 30 години, именно около сегашното време. Удивително е, че всичко, което предсказахме тогава, се случва точно пред очите ни.

След известно време надхвърлихме границите. Правехме прогнози и бяхме точни. Получавахме задачи от правоохранителни органи, които ни наемаха да работим по случаи на изчезнали хора и други подобни. Успехите ни привлякоха внимание… и тогава започна тормозът.

Трябва да призная – бях доста шумна тогава. Исках да направя фурор и всеки в света да знае, че може да научи RV. Имах толкова много страхотни идеи тогава. Но това започна да дразни хората от разузнавателната общност. И мен, и Джон започнаха да ни посещават мъже, свързани с разузнаването – частни подизпълнители, лица в „сивата зона“ по отношение на принадлежност, които не се идентифицират. Те ни следяха с онези бели микробуси без маркировка и с тъмни стъкла, паркираха на улицата, на която живеех тогава, и притесняваха съседите ми.

После започнаха обажданията. Първо заплахи към мен, което не ме притесняваше толкова, защото го приемах като „просто приказки“. Но после започнаха да заплашват и децата ми и това ме ужаси. Имах пет малки деца. Реших, че не си заслужава да излагам на риск семейството си. Затворих TransDimensional Systems, и изчезнах от публичното пространство. Смених името, под което работех, от Прудънс на Бърди и започнах напълно различен живот – продавах Avon от врата на врата, започнах вестник, преподавах на осмокласници. Но не спрях да практикувам дистанционно наблюдение – правех го всеки ден, сутрин и вечер. И през всичките тези 22 години извън сцената разработих наистина страхотен нов метод, който нарекох „Трансдименсионално картографиране“. Той е следващо ниво в дистанционното наблюдение – позволява ви да разберете какво казва подсъзнанието ви в реално време, докато правите RV сесия.

Преди малко повече от година се върнах на сцената и съм много развълнувана. Отново обучавам хора, изграждам оперативен екип и е невероятно вълнуващо.

В предварителния ни разговор спомена, че си видяла разрушаването на кулите близнаци няколко години преди 2001 г. – нещо, което смяташ за основен фактор, допринесъл за тормоза и преследването ти, защото очевидно това е било планирано събитие под фалшив флаг. Какво можеш да кажеш за 11 септември, какво се случи и кой стоеше зад това?

Да. Няколко години преди 9/11 получих цел да наблюдавам дистанционно „следващата терористична атака в САЩ“. Както често се прави в RV, целта беше „сляпа“, което означава, че вюърът не знае какво му е дадено да наблюдава. Получава само произволни числа, които някой е асоциирал с тази „цел“.

Не знаех каква е целта. Можеше да е Тадж Махал, Дисниленд или сватбата на принц Чарлз и лейди Даяна. Започнах сесията и нарисувах кулите близнаци. Нарисувах и Статуята на свободата, което беше начинът на моето подсъзнание да ми подскаже, че това е Ню Йорк. Нарисувах самолети, удрящи кулите. Тогава това нямаше смисъл за мен и дори не разбирах, че съм нарисувала самолети. Мислех, че рисувам карикатурни бомби с малки крилца, като от анимационни филмчета, и че това е бомбардировка. Не осъзнах какво е.

Публикувахме това на сайта ни, но без коментар – нямаше контекст за нас.

Когато 11 септември се случи… избухна медиен хаос. Започнаха да ни канят за интервюта, както преди години канеха военните вюъри. Дори лондонския „Сънди таймс“ изпрати репортери, които не само да вземат интервюта и да направят снимки, но да минат през обучение и самите те имаха страхотни преживявания. Дори женското списание „Космополитан“ изпратиха журналистка да мине през моя курс, което беше много забавно. Статията, която тя написа, се казваше: „Как да бъдеш психичен шпионин и да имаш множество оргазми“… Все пак това беше „Космо“, не може без сексуалния аспект.

По-късно, когато прегледах данните си, осъзнах, че в тях има доста неща, които не съвпадат с официалната история за 11 септември. Това беше само една сесия, а не голям проект по темата, но имаше много необичайни неща и моята сесия загатваше, че „официалният разказ“ не съвпада напълно с реалността.

Би ли обяснила каква е разликата между слепи и двойно слепи сесии, и между военния протокол и това, което сте правили в ранните години във Farsight и после в твоята организация „Трансдименсионални системи“?

При двойно сляпа сесия никой, дори човекът, който дава целта на вюъра, не знае каква е тя, защото целите се изтеглят на случаен принцип от хиляди таргети. Военните обичайно са работели по този начин, но понякога са използвали и единично слепи сесии, при които този, който дава целта на вюъра, знае каква е тя.

Във Farsight почти всички сесии бяха от втория вид. Къртни или аз знаехме какво даваме на учениците. В „Трансдименсионални системи“ правехме комбинация от единично слепи и двойно слепи сесии. Днес, при обученията по моя нов метод „Трансдименсионално картографиране“ също залагаме на комбинация.

Повечето мои сесии напоследък са двойно слепи. Имам предварително изготвена база от над 8000 цели или преживявания, както аз ги наричам, които в последната година компютъризирах за удобство. Ако искам да правя сесия, кликвам на един бутон в малка програма, която съм написала, защото съм и компютърен специалист, и се появяват случайни числа. За да разкрия целта, после натискам друг бутон и ми се показва снимка или написаното задание – зависи от конкретния случай.

Може ли да обясниш какви са предимствата на слепите сесии, тъй като виждаме много хора в YouTube напоследък с аудитория в каналите си, които казват: „Нека да видим дистанционно какво се случва в момента в Русия например“ и правят някакъв вид дистанционно наблюдение. Тоест те си избират целта сами и добиват някаква информация, която звучи добре, но това надеждно ли е?

Чудесен въпрос. Това се нарича фронтлоудед режим на работа. При него вюърът знае предварително каква е целта, преди за започне сесията. Например знае, че ще търси конкретен сериен убиец или ще наблюдава 3I/ATLAS и т.н. Може ли да се добиват достоверни данни във фронтлоудед режим? Да, абсолютно. Понякога върша част от работата си за правоохранителните органи по този начин. Ако имаш богат опит, се научваш какво е усещането от данните. Проблемът с фронтлоудед режима е, че си склонен да смесваш собствените си идеи за нещата с данните, защото не можеш да се отделиш от процеса. Всички имаме собствен бекграунд – образование, религия, социален произход, култура, начина, по който сме израснали, начина, по който сме отгледани – всички тези неща играят роля. И така, когато развивате разказ в сесията си, ако вече си мислите, че знаете какво ще бъде, това може да замъгли вашите данни. Затова предпочитам да не работя във фронтлоудед режим. Правя го само при спешни случаи, когато получа обаждане от щатската полиция за изчезнала жена например. Тогава нямам време да правя цел и да чакам да я изтегля случайно след месец. Трябва да направя сесията веднага. Така че в такива случаи работя фронтлоудед.

Добре. Това е важно, защото хората използват термина „дистанционно наблюдение“ за неща, които изглеждат много различни от RV. Така че е добре да знам точно какво е това.

Да.

По-рано спомена трансдименсионалните системи, които създадохте с Джон Виванко през 90-те, а наскоро ти изобрети трансдименсионалното картографиране. Каква е разликата между двете?

Трансдименсионалното картографиране е моят нов метод за дистанционно наблюдение. Това е визуално ориентиран метод в стария военен стил, който почти всеки, който се занимава с RV, практикува.

Старият военен стил се нарича CRV, съкратено от контролирано или координатно дистанционно наблюдение. Всички форми на RV, които са се развили след това, са производни на CRV. Имаме Farsight с научното дистанционно наблюдение (SRV), майор Ед Деймс разви Техническо дистанционно наблюдение (TRV), всеки промени малко военните протоколи, добавяйки свой собствен поглед, но все пак всички тези си остават производни на CRV.

Аз исках да се отърва от този начин на мислене, защото в сесия по военния стил се получават отделни части от данни. Системата е настроена така, че да държи „заето“ лявото ни мозъчно полукълбо – логичното, което винаги иска обяснение, конкретика, то е контролиращата, манипулативна част от вас. То иска отговор, иска да знае нещо и да му сложи етикет. Това пречи на дистанционното виждане, защото това е частта, която прави заключения, които може да не са верни. Дясното полукълбо е вашата интуитивна, нежна, по-любяща, по-приемаща част, която обича загадките и ви дава всички данни. Така че при военния метод държите лявото си полукълбо заето, докато дясното генерира малки фрагменти от данни. И това работи. Всички тези системи за дистанционно наблюдение работят чудесно. Аз изобщо не критикувам военната система. Научих се на нея и я изпълнявах в продължение на 16 години, а се занимавам с RV общо 30 години.

Започнах да разработвам тази нова система и направих първите си карти преди около 14 години. Реших, че вместо да събирам мънички части от данни и да не разбирам какво преживявам до самия край, и да чакам някой да ми даде отговора накрая, искам да имам истинско преживяване. Искам да преживявам сцената напълно – да усещам, да виждам, да чувам, да „бъда там“.

Затова разработих тази нова система, която позволява това да бъде направено. Доста е различно от военния метод и позволява да се вземе каквото дава подсъзнанието, дори всички онези заключения и етикети, и докато правите сесия да ги раздробите до основните им елементи. Това ви дава цялата история. Учениците ми имат истински преживявания от типа „билокация“ – те наистина усещат, че се намират в самото място, при това изключително живо. Удивително е.

Интересно, че спомена билокацията. Дистанционното наблюдение по същество вид билокация ли е?

Да, или поне аз смятам, че трябва да се приема така. Всъщност това наистина е форма на билокация.

Например в един от последните ми курсове дадох на учениците преживяване с цел, която представляваше фотография. На снимката имаше много малки деца на окръжен панаир, които участваха в състезание по ядене на пайове. Те бяха събрани около голяма маса и се тъпчеха с пайове. Встрани имаше и един мъж с хронометър. Една от моите ученички буквално се почувства толкова зле, докато наблюдаваше дистанционно тази сцена, че искрено мислеше, че ще повърне. Тя стана част от самата сцена – сякаш всички тези пайове минаваха през нея и ѝ причиняваха физически дискомфорт.

В друг случай бях дала фотография на Жак Кусто във водолазен костюм, който е под водата и плува сред риби. Една от моите ученички седеше, а аз я наблюдавах, защото тя започна да се люлее напред-назад. Помислих си, че може би не се чувства добре, затова отидох при нея и я попитах: „Добре ли си?“. А тя ми отговори: „Да, аз съм под водата“. Тя знаеше къде се намира. Виждаше всичко около себе си и усещането беше толкова реално, колкото реално е усещането да си под водата. Така че билокацията е реална. Колкото повече практикуваш какъвто и да е вид дистанционно виждане, толкова повече билокация започваш да изпитваш и толкова по-интензивни стават тези преживявания.

Фантастично. А през онези 22 години, в които трябваше да изчезнеш от публичното пространство, да се съсредоточиш върху семейството си и да се занимаваш с други неща, ти все пак си продължила да се занимаваш с дистанционно наблюдение. Спомена, че си направила около 300 сесии, посветени на сивите извънземни и взаимодействията им със Земята в рамките на осемгодишен период. Би ли ни дала кратък обзор на това, което откри?

О, това беше наистина страхотен проект. Всъщност той все още донякъде продължава. Създадох около 400 различни цели и ги добавих в моят „пул“ за изпълнение. Отне ми осем години, за да премина през по-голямата част от тях, защото, както казах, ги изтеглях на случаен принцип и те бяха двойно слепи. Можеше да изтегля снимка на планината Ръшмор или някакво проверимо историческо събитие. Повечето от това, което правя, е проверимо, но има и малък процент „по-забавни“ цели, които умишлено добавям. Затова отне доста време да се премине през всичко това.

Това, което научих, е абсолютно смайващо. Сивите извънземни са истински извънземни същества, които наистина идват от друга планета. Тяхната планета е умирала заради технология, излязла извън контрол. Те са напуснали планетата си с огромни кораби – гигантски кораби майки. Те са с форма, наподобяваща куршум, с леко заострена предна част.

Един от тези кораби в крайна сметка е достигнал Земята. Това е било нещо като аварийно кацане – катастрофа. Корабът е паднал в океана близо до мястото, което днес наричаме Антарктида. Това се е случило изключително отдавна — преди стотици милиони, дори милиарди години. Континентите тогава са изглеждали много по-различно, отколкото днес. Отнело им е еони, за да поправят кораба си, и през това време започнали да строят по-малки летателни апарати, с които да летят над повърхността на планетата. Оттогава те са с нас. Всъщност те предшестват човешката история, защото са били тук преди ние да еволюираме. Те са били на Земята по времето, когато комета, метеор или някакво друго голямо небесно тяло е унищожило динозаврите. Те вече са били тук тогава. В известен смисъл това е толкова тяхна планета, колкото и наша. Те са космически пътешественици и с течение на хилядолетията са успели отново да излязат в космоса. Но през цялото това време те са ни наблюдавали. Участвали са в генетични манипулации на Земята не само по отношение на хората, но и на растенията и животните. Те са изиграли много важна роля, правейки малки, постепенни промени, защото според тях това е тяхната планета. Те искрено вярват, че това е техният свят. И кой може да каже, че не е така? Те са били тук много по-дълго от нас.

Това е наистина много интересен въпрос, защото има огромно количество литература, която описва различни извънземни раси, дошли тук и извършвали биоинженерство върху хората по свой образ. Някои източници – и ти със сигурност си запозната с материалите на Алекс Колиър – говорят за 22 различни извънземни вида, които са участвали в експерименти по създаването на човечеството, като Анунаките са един от тях. Спомням си, че и сивите бяха сред тях…

Да, те определено са били част от това, особено в най-ранните етапи. Разглеждала съм Анунаките, както и редица други видове, и да – те също са участвали в генетични манипулации по свои собствени причини. Независимо дали са искали роби, или същества, които да изпълняват заповедите им, или пък са се интересували от бъдещето на нашия вид и на човечеството като цяло – най-вероятно става дума за комбинация от всички тези мотиви. Но сивите също със сигурност са били замесени в това.

Що се отнася до историческото им влияние върху човешката генетика, те самите наричали ли са се „сиви“? Имали ли са име за себе си или за своята планета?

Да, имали са и до днес имат свои собствени имена и начини, по които разбират кои са. „Сиви“ е просто название, което ние сме им дали. Нарекли сме ги така, защото са ниски на ръст, със сивкав цвят – не напълно сиви, но достатъчно близо. Това е наименование, измислено от хората. Те обаче със сигурност имат собствено име за себе си. Те не са изцяло клонинги, не са смесица от биология и технология. Това са биологични същества. Те се възпроизвеждат безполово. В известен смисъл са „изградени“ по начин, наподобяващ клониране, но това не е пълно клониране. Те са индивидуални същества, но същевременно имат колективно „кошерно“ присъствие – представляват напълно телепатично общество. Способни са да мислят и да общуват помежду си толкова естествено и лесно, колкото ние дишаме – вдишване и издишване. За тях телепатичната комуникация е нещо напълно нормално.

Спомням си, че посланието на Голямата стъпка (Саскуоч) към човечеството в известен смисъл потвърждава това, което току-що каза, защото там се твърди, че преди хората е имало рептили, а преди рептилите – инсектоиди. Така че, ако разглеждаме сивите като инсектоидни същества, това напълно съвпада с тази история от посланието на Голямата стъпка, според която тези инсектоиди са били тук милиони години преди хората и рептилите, включително е имало комбинация от богомолкоподобни и сиви.

Да, всички тези видове са изключително древни. Те съществуват от изключително дълго време.

Предполагам, че донякъде това се свързва и с темата за т.нар. „хора-мравки“. Работя с човек с военен опит, който е срещал тези хора-мравки в структури на подземни цивилизации. Те притежават някои от характеристиките на сивите и приличат на инсектоиди. Това ли е пример за древното инсектоидно присъствие на сивите тук?

Да. Хората-мравки според мен са много тясно свързани със сивите. Честно казано, възможно е дори да са техен разклон или производна форма. Всъщност това е едно от нещата, които се надявам да изследвам в близко бъдеще като част от проекта, по който работя от дълго време, а именно, че те вероятно са разклонение или по някакъв начин са родствени на сивите. Хората-мравки са изключително интересни. Тук, в Ню Мексико, някои от местните коренни общности имат истории за тези хора-мравки, което прави темата още по-интересна за мен.

Знам, че си правила дистанционно наблюдение на подземни бази. Има един много известен пример, който мисля, че публикува ЦРУ, при който Пат Прайс е получил задача да наблюдава четири подземни бази, разположени под планини. Той описва тези четири подземни бази: една в Аляска, една в Австралия, една в Южна Африка, а четвъртата не мога да си спомня в момента. Въпросът ми е дали ти си наблюдавала дистанционно някоя от тези планини?

Да, наблюдавала съм същите подземни бази. Мисля, че много неща са се променили от времето, когато Пат Прайс за първи път е разглеждал тези обекти. Сега там определено има много повече технологии, изключително напреднали технологии, които не са публично достояние. Разбира се, правителството и тайните групировки са с 50 до 100 години напред в сравнение с това, до което ние, обикновените потребители, имаме „достъп“.

Също така по мое мнение има и много интересни други подземни бази, които са били изградени през последните 10–20 години. Това е свързано и с проекта, по който работя в момента, наречен „Най-голямата тайна в света“. По него изпълнявам множество цели, защото в момента има много силен тласък към изграждането на колосални по размер бункери. Почти като своеобразни „ковчези“. Тези съоръжения са предназначени да приютят избрани хора, когато се случи тази голяма катастрофа. Те очакват мащабни промени на Земята – може би огромно слънчево изригване, може би изместване на полюсите. Всичко това е свързано с глобални земни промени. Затова те изграждат тези подземни бункери, за да спасят „най-добрите, най-умните, най-младите“. Ние с теб не сме в този списък, Майкъл J. Това са хората на власт, така да се каже.

Това е интересно, защото донякъде напомня на филма „2012“, в който бяха построени огромни океански „ковчези“, за да преживеят наводненията и земните катаклизми. Значи ти виждаш, че нещо подобно вече се случва в много от тези подземни бази, така ли?

Да. И не само това – някои от тези „ковчези“ са проектирани за космически пътувания. В момента са под земята, но някои са създадени за космически полети, а други са предназначени просто да „изкарат бурята“ под земната повърхност. Но някои са огромни и са предназначени да отведат хората на друго място. Аз така или иначе вярвам, че съществува тайна космическа програма и че тя функционира от доста време. Това, което виждаме сега, е разширение на тази тайна космическа програма.

Много интересно. А какво още си видяла в тези подземни бази? Хората говорят за доста „тъмни“ неща, които се случват там.

Да. Някои от тези подземни бази разполагат с групи от дистанционни наблюдатели – военни вюъри, обучени от армията. Аз съм изследвала подробно тези групи, основно защото исках да разбера какво правят и какво мога да науча от тях.

В момента повечето от тези групи – правителствени, тайни правителствени или свързани с правителството чрез подизпълнители – използват невероятно количество технологии, за да усилват своите пси-способности.

Едно от нещата, които вършат и което открих преди повече от 10 години, докато правех сесии по тази тема, е, че те следят мозъчните си вълни. При всяка една сесия по дистанционно наблюдение използват устройства, подобни на EEG, които измерват мозъчната активност. Те наблюдават мозъчните вълни, защото това буквално може да им подскаже каква е целта. Може да даде индикации за това какво възприемаш.

Преди около 10 години реших да правя същото. Казах си: „Добре, щом те го правят, ще го правя и аз“. Купих си устройство Muse – лента за глава, която обикновено се използва за обучение по медитация, но също така измерва мозъчните вълни и позволява да ги наблюдаваш в реално време. През годините си купих и други подобни устройства.

Сега абсолютно всеки път, когато правя сесия, следя мозъчните си вълни. Това, което забелязах в данните, е изключително интересно. Появяват се определени модели на мозъчни вълни, които ми казват какво има на наблюдаваната сцена. Например има специфичен „сигнал“ в мозъчните ми вълни, който се появява, ако целта включва извънземни или какъвто и да е вид нечовешки интелект. Има и друг модел – ако на целта има кон, мозъчните ми вълни реагират по определен начин.

Започнах да използвам тази EEG активност, защото буквално „шпионирах“ тайните програми за дистанционно наблюдение. Но това не е единственото нещо, което се случва в тези подземни бази. Там се провеждат всякакви експерименти, включително тестове, свързани с човешко клониране. Генетичните експерименти и манипулациите, които извършват са наистина ужасяващи. Всичко това се пази в дълбока тайна. Опитват се да създадат „супервойници“, „суперхора“ – по-едри, по-високи, по-силни, по-бързи и с невероятни пси-способности. Те анализират генетичния код на всеки. Всъщност хората, които избират за тези програми за дистанционно наблюдение, преминават през генетични тестове – търсят се конкретни маркери. Така че в подземните бази се случват много зловещи неща.

Знам, че е имало своеобразно „меко разкриване“ чрез филми, които засягат тази тема, например „X-Men“. В сериала „Вавилон 5“ също се говори за организация, наречена „Пси корп“, където хората с пси-способности са класифицирани в 10 скàли. В скàла 10 е човек, който може буквално да накара стаята около теб да се „разтвори“ и да се превърне в океан или друго невероятно нещо. Значи според теб това е реално?

Да, абсолютно. Те работят активно върху това да установят кои хора на тази планета имат най-силните способности в тази област и ги привличат в програмите си. Правят генетични експерименти с тях, за да се опитат да „отгледат“ и усилят тези способности. И да – някои от вюърите в тези тайни програми са наистина невероятни. Те могат да правят неща със съзнанието си – телепатия, телекинеза, да местят предмети само с ума си. По принцип всички ние притежаваме тези способности на вродено ниво и колкото повече работим върху тях, толкова по-добри можем да станем. Но те използват техники, които надхвърлят обикновената практика. Те прилагат всякакъв вид технологии, за да усилят тези преживявания, включително и ноотропни лекарства – вещества, които повишават когнитивните и пси-способности, както и много други интересни неща. Честно казано, това е ужасяващо.

Добре, а какво да кажем за вюъри, работещи за правителството, които пречат на цивилни вюъри като теб, когато се опитват да проникнат например в подземна база? Имала ли си случаи, в които правителствени вюъри са се намесвали или „бъркали“ в това, което виждаш, докато си се опитвала да изследваш определени цели?

Да. И всъщност това е едно от нещата, които преподавам в по-напредналите нива на моите курсове. Те са способни да поставят блокировки. Някои нечовешки същества – като сивите извънземни, рептилите и други – също могат да изграждат такива блокировки, така че да не можеш да виждаш или възприемаш отвъд тях. Но аз успях да открия начини да заобикалям тези блокировки и преподавам тези антиблокиращи техники в курсовете за напреднали, така че човек да може да „влезе“ и да види какво има в подземния бункер или в космическия кораб. И това работи много добре.

Понякога обаче това дразни този, който е поставил блокировката, и тогава трябва да прецениш дали рискът си струва. Но те не могат да ти навредят. Няма нищо, което да могат да направят, за да ти причинят вреда. За 30 години практика аз съм „минавала границите“ безброй пъти и никога не съм имала ситуация, в която да се чувствам застрашена. Никой не е поемал контрол над ума, душата или тялото ми. Всички ние така или иначе вече сме свързани с всичко в тази фина вселена и отвъд нея. Става въпрос просто за това къде насочваш вниманието си. Така че нищо не може да ти навреди.

Те могат да се опитват да поставят блокировки, но това е предимно психологически инструмент от тяхна страна. Ние също можем да поставяме блокировки. Аз обучавам хората как да го правят – как да си поставят собствена защита, ако не искат някой да ги наблюдава дистанционно.

А какво ще кажеш за дистанционното наблюдение на извънземни? Например, ако наблюдаваш космически кораб и „влезеш“ вътре, доколко можем да сме сигурни, че това, което вюърът вижда, е наистина това, което се намира в кораба, а не някаква проекция, създадена от самите извънземни или от кораба?

Да, това е много добър въпрос. Ако трябва да бъда напълно откровена – винаги трябва да го приемаш момент за момент и да усещаш какво е преживяването.

Например, ако ми дадеш като „сляпа сесия“ целта „Дядо Коледа“, аз ще възприема дебел, весел мъж с червена шапка, сняг и може би подаръци, въпреки че Дядо Коледа е мит – нещо, което човечеството е създало колективно, вдъхновено от историята на Св. Николай и други елементи. Той не е реална личност и въпреки това в данните ще го възприема така, но едновременно с това ще получа и информация, че това е мит, че е история, която си разказваме, че не е напълно реално. Получаваш онова, което се очаква да получиш, но също така идва и усещането, че „тук има нещо нередно“.

По същия начин се случва и когато изследвам някои извънземни теми, независимо дали „влизам“ в кораб или проучвам случая с НЛО в Калвайн – известната снимка от Обединеното кралство на голям ромбовиден кораб, преследван от изтребител „Хариър“. Туристи бяха направили снимки, които дълго останаха скрити, но най-накрая някои от тях излязоха наяве. Преди няколко години всичко стана публично достояние и аз направих сесия. На този кораб имаше едно извънземно, каквото никога преди не бях срещала. Беше изключително интересно. Но то се опитваше да поставя „екранни спомени“² и блокировки. Въпреки това постоянно получавах усещането, че нещо не е съвсем наред, че нещо не е истинско, че има манипулация на преживяването, което имах. Дори когато това се случва, ти осъзнаваш, че се случва, особено ако имаш много практика и знаеш как „се усещат“ тези неща. Един нов ученик не би го разпознал. За него всичко би изглеждало напълно реално, защото все още не е натрупал достатъчно опит, за да различава всички тези „нюанси“ в данните.

Нещо ми се случи на една конференция във Франция през 2024 г. Правихме наблюдение на нощното небе и се появи една бяла светлина. Погледнах я и изведнъж се озовах вътре в нея. Можех да виждам вътрешността ѝ и екипажа вътре. Когато те сякаш ме „видяха“ или по-скоро усетиха съзнанието ми, те се изправиха и застанаха в редица, сякаш „застанаха мирно“, както когато на кораба пристига офицер. Това случай на спонтанно дистанционно наблюдение ли е?

Да, бих го нарекла така. Всички хора го правим буквално през целия ден, ако просто обърнеш внимание. Може да вървиш по улицата и внезапно да усетиш, че някой те гледа, и когато се обърнеш – някой наистина те гледа. Или си помислиш за сестра си и десет минути по-късно тя да ти се обади, въпреки че не сте се чували от седмици.

Правим това непрекъснато. Но понякога преживяването е като това, което току-що описа – цялостно, потапящо преживяване. Бих го нарекла билокация. Но това също е форма на спонтанно дистанционно наблюдение. Случва се на всеки в даден момент от живота му.

Интересно. В края на 2024 г. и началото на 2025 г. се появиха всички онези дронове над военни съоръжения по източното крайбрежие на САЩ, в Ню Джърси, Ню Йорк. Те бяха голяма загадка. Какво знаеш за тях?

Направих множество сесии по тази тема и всеки може да ги види – аз ги правих на живо в канала си в YouTube. Дроновете в Ню Джърси не бяха дронове. Това бяха разумни, променящи формата си летателни апарати. Това са апарати със собствено съзнание. Някои от тях може да са имали някакъв вид интелект на борда, но много от тях не са имали живо същество вътре – самият апарат е бил интелигентен. Той може да се трансформира в светлинни кълба, може да се преобрази в нещо, което изглежда като военен дрон, но винаги има нещо леко „не на място“. Може да приема форма на хеликоптер или самолет.

И до ден днешен хората продължават да ги виждат всяка нощ в Ню Джърси. Това явление не е спряло. Медиите просто спряха да му обръщат внимание, но то продължава. Един от синовете ми живее в Хобокен, Ню Джърси, и ми каза: „Мамо, виждаме ги навън всяка една нощ“.

Сега започваме да ги виждаме и в Северна Европа – в Норвегия, Финландия и други райони. Това е същият тип явление. Те са разумни, наблюдават и чакат нещо. Това е истинско „надигане“ на нечовешки интелект, защото вярвам, че се насочваме към големи промени на тази планета и ни очакват сериозни изненади. Мисля, че тези същества са тук, за да наблюдават процеса. Интересуват се от това, което правим.

А самите дронове – каквито и да са те – са изключително фокусирани върху активността на нашето Слънце. Това постоянно се появяваше в сесиите ми, напълно неочаквано. Те наистина наблюдават какво се случва със Слънцето. Аз вярвам, че нашето Слънце преминава през трансформация. Мисля, че учените биха се съгласили с това. В момента сме в слънчев максимум, има много изригвания.

Дроновете се интересуват от това. И продължават да се показват. Броят им нараства и те наблюдават какво правим. И сякаш искат да се събудим. Все едно ни казват: „Хей, ние сме тук. Искаме да се събудите“.

Хората също са ги виждали да излизат от океана и да се връщат обратно в него.

Точно така. Има толкова много подводни бази, че е направо невероятно. Направих сесия за онзи известен случай, който публикуваха в „Ню Йорк Таймс“ през декември 2017 г., за военноморските пилоти, които бяха засекли тези кораби с форма на „тик-так“ и са ги видели как се спускат и гмуркат в океана. Всъщност сесията ми беше на живо пред група ученици. Те ми я бяха дали и аз я изпълних пред тях. Видях „тик-така“, но също така видях как той навлиза във водата и че там, под водата край бреговете на Южна Калифорния, има огромно, наистина огромно съоръжение. Беше почти като фабрика за „тик-так“ кораби.

Има такива места по цялата планета. Има бази в Марианската падина – най-дълбоката част на океаните ни. Има подводни бази край Аляска, със сигурност и около Антарктида. В антарктическият регион всъщност гъмжи от извънземна активност. Там има бази на много различни видове извънземни.

Интервюирал съм няколко души, които разказват, че са попадали на подземни или подводни градове в района на Бермудския триъгълник, около Бахамите. Ти попадала ли си на такива подводни градове?

Виждала съм веднъж такъв подводен град. Това беше, когато изследвах Атлантида – дали Атлантида е мит, дали е просто история, която хората са си разказвали? Аз вярвам, че е била реално място. Когато я наблюдавах в разцвета на нейната цивилизация, тя имаше части под и над водата. Наистина забележителен град – много високотехнологичен, но същевременно и много органичен. Имаше много кристални структури. Различни видове извънземни същества са били ангажирани с човечеството в онзи период. Беше невероятно красиво и изключително интересно. Можеше да се усети, че са се интересували от изкуство, поезия, музика, философия. Това беше сякаш най-доброто от човечеството по онова време, смесено с нечовешки интелект. И ми е тъжно, че вече не съществува, има само останки.

Да. Хората говорят и за тези древни атлантски „зали на архивите“ и артефакти. Казват, че когато пристигат нови флотилии от кораби, това е вид „активация“.

Точно така. Да.

Наблюдавала си дистанционно 3I/ATLAS и имаш три видеа в YouTube за него. Би ли разказала накратко какво откри?

Да, 3I/ATLAS е интересен обект. Случайно го наблюдавах дистанционно на 31 юли – денят преди да замина да преподавам курс в Уилмингтън, Северна Каролина. Впоследствие дадох тази цел и на моите ученици.

По онова време не знаех много за 3I/ATLAS. Той беше просто една от целите в моя „пул“, която излезе на случаен принцип. Това, което получих, беше естествен, но необичаен астрономически обект, движещ се в космоса по целенасочена траектория. Беше подобен на комета, но имаше нещо особено в него. Да, той е естествен кометоподобен астрономически обект, малко необичаен, вероятно защото е междузвезден. Но вътре в него имаше нещо като „товар“.

Когато се върнах назад, за да разбера как е станало това, видях, че този обект е преминал преди милиарди години покрай една конкретна звездна система, както сега преминава през нашата. В тази система е съществувала цивилизация – много древна, много стара и много мъдра. Тази цивилизация е била в процес на изчезване, по-скоро по естествен път. Планетата им е била изтощена до известна степен и те вече не са били способни да се възпроизвеждат, така че постепенно са измирали. И те са направили нещо подобно на това, което ние направихме с „Вояджър“ — изпратили сме сонда с наша музика, изкуство, наука и математика. Те са създали нещо подобно, но много по-напреднало от „Вояджър“. Създали са пълно хранилище, сборник на всичко, което някога са знаели, научили и обмисляли. Тяхната музика, математика и прочее. Математиката е била изключително важна за тях.

Те са изпратили малка сонда към кометата. От нея е излязла нещо като роботизирана ръка, която е пробила отвор в кометата и е поставила този обект вътре. В моята сесия го описах така: „Все едно е флашка“, защото е устройство за съхранение на информация, но далеч по-високотехнологично от флашка.

Това устройство се намира вътре и излъчва повтарящо се съобщение. Получих информация, че ние вече сме засекли този сигнал преди години. И е възможно това да е т.нар. WOW! сигнал. Планирам да направя още сесии по тази тема, и когато стигна до тях, ще ги споделя публично. Но това е изключително – тази цивилизация е изпратила това послание и много други цивилизации са го забелязали, докато 3I/ATLAS продължава пътешествието си през Вселената, през галактиката. И в него няма нищо лошо или негативно. Напротив, това е красиво послание. Мисля, че би резонирало много силно с човечеството.

Получих и данни за друго, което е доста интересно. Нашите учени в момента наблюдават тази комета 3I/ATLAS, но, както знаем, не ни се дава много информация от „властимащите“. НАСА не публикува снимките, което е доста любопитно. Аз описах много конкретно една от сондите, които са там, и казах: „Това е човешка сонда“. Нарисувах и учен, който е свързан с нея. Получих информация, че точно тази сонда ще бъде ключова за разбирането на нещо много важно относно 3I/ATLAS. Тя ще улови евентуално самото излъчване, посланието, и може би ще събере още повече данни. Това най-вероятно ще се случи през декември. Сондата, която нарисувах по време на сесията, в крайна сметка изглеждаше точно като сондата „Луси“. Дори по време на сесията си тананиках и записах Lucy in the Sky with Diamonds. Оказа се, че вътре в тази сонда има голяма плоча, направена от диамант – ето защо получих тези данни. Така че тази сонда ще събира информация за 3I/ATLAS през декември. Това е изключително интересен случай и наистина ми е приятно да слушам преживяванията на всички и техните мисли за 3I/ATLAS. Никога досега не сме имали извънземен „посетител“ като този и е вълнуващо. Вълнуващо е да живееш в такова време.

Да, наистина е така. Досега всички изображения на 3I/ATLAS, които са заснети от големи разстояния, показват нещо, което няма обичайната дълга опашка на комета. Така че в някакъв момент ще осъзнаят, че това изобщо не е комета, а всъщност е древен космически кораб.

Точно така. Мисля, че каквото и да е поставила тази цивилизация вътре в кометата, то е способно да я направлява. Така че това е нещо като комбинация между естествен обект и технология.

Значи смяташ, че създателите на този апарат умишлено са го проектирали да изглежда като комета, но въпреки това той има нещо като маневрени двигатели? Последните изображения показват, че сякаш има такива?

Да, точно така. Той може да се движи по начин, по който не би трябвало да може, ако беше просто естествен обект. Значи има нещо, което участва в задвижването му напред, което избира посоката, в която да се движи. И мисля, че той умишлено прави „спирки“ по пътя си, образно казано, или решава кого иска да посети. И мисля, че ние определено сме в този списък. Явно представляваме интерес.

Да, определено. И според мен това е изключително елегантен начин да се „събуди“ планета като нашата, особено предвид десетилетията на секретност и факта, че правителствата не разкриват нищо. Изведнъж се появява тази комета – или предполагаема комета – и след това астрономите стигат до извода, че това всъщност е космически кораб.

Ави Льоб е доста откровен, че това не изглежда като естествена комета. Наистина се радвах да чуя неговата гледна точка – винаги е хубаво, когато член на научната общност подкрепя нещата, които ние интуитивно усещаме. Това е прекрасно и наистина – в какво невероятно време живеем. Това е като най-великият момент в човешката история, когато светът е на път да разбере, че наистина не сме сами. Работи се по т.нар. „меко разкриване“ вече почти десетилетие, но мисля, че сега се приближаваме към момента на голямото съобщение. Смятам, че това ще се случи сравнително скоро.

Съгласен съм. Ти вече спомена, че НАСА всъщност задържа някои изображения, заснети от Mars Reconnaissance Orbiter – изображения с най-високата резолюция, правена досега, и не ги публикува. Европейците са публикували нещо, китайците също, но изображенията са доста размазани. Дясната камера на Mars Reconnaissance Orbiter е много по-мощна, но тези кадри не са пуснати. От друга страна – и може би това е част от някаква глобална инициатива за разкриване – има организация към ООН, наречена Международна мрежа за предупреждение за астероиди, която включи 3I/ATLAS в кампания за наблюдение от 27 ноември, което е след две седмици от момента, в който записваме сега, до 27 януари. Всички погледи са вперени в небето.

Точно така. Те ни казват, че е време да се събудим. И мисля, че това е добър начин да се случи разкриването. Защото, ако излезе например президентът на Съединените щати и каже „Не сме сами“, кой ще повярва? Много хора биха имали сериозни затруднения да го приемат. Тези от другата страна на политическия спектър не биха му се доверили. А различни религиозни групи биха заявили, че това са демони и трябва да стоим настрана. Но тази ситуация сега е различна, тя опира до това да се покаже нещо. Хей, хора, погледнете небето. Имаме дронове. Имаме това наистина необичайно, кометоподобно нещо, което не е съвсем комета и което прелита над нас. Сега хората започват да виждат и да разбират, че това е реалност. Ние определено се намираме в средата на тази космическа симфония и всички тези различни нечовешки интелекти идват, за да изиграят своята роля в нея. Мисля, че те ни приветстват. Те ни канят към следващата ни стъпка – да излезем напред като космически граждани.

Съгласен съм. Определено предстоят големи разкрития. А какво ще кажеш за Вътрешната земя? „Поглеждала“ ли си вътре в Земята? Има истории за Телос и Шамбала – цивилизации във вътрешността на Земята. Наблюдавала ли си ги чрез RV?

Да. Във вътрешността на Земята са съществували и съществуват и до днес някои изключително древни цивилизации. Те предпочитат изолацията. Някои от тях са космически пътешественици, но също така са успяват да живеят под земята. Част от местата там са невероятно красиви. Те наистина са направили нещо прекрасно с пространството и то изглежда впечатляващо. Всички наши истории и митологии във връзка с вътрешността произлизат от някакво зрънце истина. Затова са толкова важни за нас и затова са значима част от начина, по който споделяме преживяванията си.

Така че – да, има подземни цивилизации. Поне няколко, които аз съм изследвала. Една от тях е в Тибет и е изключително интересна. Много от древните традиции в този регион говорят за тази цивилизация. При нея имаме комбинация от човешки и нечовешки интелект, които живеят заедно и работят по различни неща. Изключително духовно развити, технологично развити – много интересни същества.

Джей Пи, който е бивш военен от американската армия, твърди, че е бил заведен в едно от тези подземни места. Там имало хора-мравки, които живеели заедно с хора, но тези хора били бежанци от повърхността отпреди векове – избягали са от Тридесетгодишната война, от събитията в Америка по онова време, от конкистадорите и т.н.

И аз съм възприемала подобни неща. Тези хора не са имали контакт с останалото човечество от много дълго време и произхождат от смесица от различни цивилизации. Но сега това е тяхната идентичност. Те живеят заедно с нечовешки интелекти – хора-мравки или други видове извънземни, сиви извънземни и т.н. И работят заедно. В тези райони има много тясно сътрудничество и голямо доверие между хората и нечовешкия интелект.

Очевидно има много обширна мрежа от подземни градове по целия свят. Освен този в Тибет, попадала ли си на други подземни градове?

Да, определено. В Антарктида има такъв град, който е изключително древен и гигантски по размер. Разбира се, „Досиетата Х“ говори за подобни неща, и това донякъде прилича на него. Има огромни кораби майки и много неща, които се случват под леда.

Съществува и един подземен обект в Северен Китай, в много отдалечен район. Китайското правителство е напълно наясно с него. Всъщност те не позволяват на никого да стъпва в тази част на Китай. Районът е строго охраняван от войници. Не искат хора да влизат там и се опитват да наблюдават и да разберат какво точно се случва. Този обект е интересен и от геополитическа гледна точка.

Да, знам, че в Китай има древни пирамиди, които китайското правителство държи в тайна. Те просто се опитват да ги прикрият. Имаш ли потвърждение на това чрез дистанционно наблюдение?

Да. Китайското правителство е прикрило много неща, както, разбира се, е направило и правителството на САЩ. Но в Китай определено са запазили в тайна огромно количество древни неща на тяхна територия и в регионите наоколо. Задържали са това знание за себе си, изземвали са различни видове технологии. И както споменах в началото на предаването – ние строим бункери и подобни съоръжения в Съединените щати. Те правят същото. Това се случва и в Русия, и в много други страни. Китайците много активно изграждат бункери, семенни банки, дори генетични проби от собственото си население. Те създават каталог на това, което съществува в страната, във връзка с идващите земни промени и събития. Те искат да могат да възстановят това, което са имали, или поне да съхранят памет за това, което съществува днес.

А какво ще кажеш за гигантите? Наблюдавала ли си ги дистанционно?

О, да. Обичам древната история. Изследвала съм много от мегалитните структури на планетата. Човек се пита как изобщо са били построени тези огромни конструкции като пирамидите или някои от гигантските стени и структури. Днес все още не ги разбираме напълно.

В изграждането на някои от тези структури са участвали гиганти. Гигантите всъщност са били нечовешки същества или смесица между нечовешко и човешко. Тази идея я има дори в Библията: „синовете божии“ са слезли и са се съвкупили с „дъщерите на човеците“, създавайки гиганти. Мисля, че тези древни истории и библейски традиции се основават на реални събития.

Гигантите са изключително интересни. Обикновено си ги представяме като груби, огромни, може би малко зловещи същества, които правят каквото си искат и строят неща със сила. Но истината е, че те са били изключително интелигентни. Не само са имали физическа сила, но и ум. Били са блестящи тактици, блестящи строители, дори математици. И мисля, че не са били разбрани правилно.

Веднъж имах много ярък сън. Бях заедно с други хора на едно място като зала или зона за наблюдение. И изведнъж влязоха около дванадесет гиганта. Те бяха около 4–5 метра високи. Излъчваха изключително доброжелателна енергия, почти като мъдри учители. Просто влязоха и застанаха пред тази публика. Усещането ми не беше за поклонение, а по-скоро за дълбоко уважение към тези гиганти. Това доста съвпада с това, което ти каза.

Да, това е и моето виждане за гигантите. Не мисля, че са били груби или примитивни. Те просто са били големи. Но също така – блестящи, интересни и определено интелектуалци.

Аз усетих тези същества като много любящи. Имаше една силна любяща енергия, която идваше от тях. Това е напълно противоположно на начина, по който са представени в Стария завет на Библията.

Точно така. Затова мисля, че не са били разбрани. Всеки път, когато съм ги изследвала – а съм го правила много пъти – съм била напълно очарована от тях. Те наистина са страхотни. Бих искала да ги срещна. Мисля, че би било невероятно преживяване. Бих научила толкова много и изобщо не бих се страхувала. Те изобщо не изглеждат плашещи, те са наистина страхотни същества.

Да. А правила ли си напоследък някакви RV проучвания, които би искала да споделиш – нещо, което смяташ, че би било особено интересно за аудиторията ми?

Много скоро, в рамките на следващата седмица, ще публикувам в YouTube една сесия за най-голямата тайна в света. Изследвала съм това няколко пъти. Тук може би ще се запитате: кой пази тази тайна? Как така това е „най-голямата тайна в света“? Когато видите сесията, ще разберете защо.

Тя е свързана с предстоящите земни промени. Правителствата буквално знаят датите, на които определени неща ще се случат. Всъщност те знаят това от известно време. Именно затова започна „бавно разкриване“ още през 2017 г. Те постепенно подготвят хората, защото знаят, че на определена дата – и знаят точно коя – ще има завръщане. Завръщане на флотилия, ако щеш. Ще има кораби, които ще пристигнат. И затова разкриването трябва да се случи преди корабите да дойдат.

Всъщност с Джон Виванко проведохме RV сесии за това още преди 25 години и го наричахме „голямото събитие“. Тази дата сега бързо наближава. А начинът, по който правителствата се подготвят за това, е абсолютно невероятен.

Много се вълнувам да споделя тази сесия. Мисля, че хората ще я намерят за интересна – може би малко плашеща, може би малко вълнуваща, в зависимост от това какво ги привлича в тази тема.

Но правителствата определено строят бункери. Подготвят се за всякакъв вид глобално напрежение. И те знаят точната дата, на която тези кораби ще пристигнат. Аз вярвам, че това е завръщането на Анунаките. Така го виждам аз.

Наистина невероятно.

Освен „Най-голямата тайна“ предстоят и още много други интересни неща. Още невероятни извънземни преживявания. Миналия уикенд говорих на конференцията Beyond the Brain за проект, по който работих – дистанционно наблюдение на мултивселената. Успях да наблюдавам различни измерения, различни вселени и различни времеви линии. Наблюдавах себе си в 63 различни времеви линии. Този проект ми отне няколко години. И това, което е изключително интересно: в някои от тези времеви линии съм омъжена, в други съм разведена, в някои изобщо нямам партньор. В някои съм много пълна, в други съм в страхотна форма. Има обаче едно нещо, което е абсолютно еднакво във всички тези времеви линии – във всяка имам куче. 🙂

Заснех тези RV сесии на видео и ще споделя някои от тях, за да могат хората също да надникнат в мултивселената и да видят какво представлява – какво е в различна времева линия, в различно измерение или в различна вселена. Това са наистина интересни неща и мисля, че дават много насоки относно възможните варианти на реалността както за философската, така и за научната общност. Различни учени могат да погледнат данните ми и да забележат неща, които аз може би не съм осъзнала като важни, защото това не е моята специалност.

Това звучи изключително интересно. Много се радвам, че се завърна и споделяш резултатите от RV изследванията си. Сигурен съм, че много хора ще имат полза от това и с нетърпение очаквам да видя следващите ти RV проекти.

Благодаря ти много, Майкъл. Наистина оценявам времето, което отдели, за да разговаряш с мен. Беше истинско удоволствие.

Благодаря ти.