Легендите са едни от най-интересните истории за изследване чрез метода на дистанционното наблюдение (Remote Viewing, RV), особено за вюърите¹ с приключенски дух. В България почти няма планина, в която да не се предават от уста на уста разкази за заровени съкровища, подземни тунели, свръхестествени същества, необясними явления и т.н. Но може би Странджа е една от най-тайнствените и слабо познати.

През 2015 г. легендите на Странджа разпалиха и нашия приключенски дух. Както често се случва обаче, историята, която ни отведе на място, се оказа съвсем различна от първоначално провокиралата интереса ни. Така наречената „гробница на египетската принцеса Бастет“, която е една от най-известните местни легенди, отстъпи пред вълнуващата история за скрито съкровище.

Разбира се, вече се бяхме запознали с всички материали относно потенциалните информационни депа в Странджа, които съхраняват важни данни за човешката цивилизация, и за нас историята за това съкровище силно резонираше точно с това. Може би нямаше да се натъкнем на злато и скъпоценни камъни, а на нещо много по-ценно. Бяхме чели историите на Раду Чинамар² и знаехме, че Източна Европа крие много тайни.

Впоследствие тези ни мисли намериха потвърждение в думите на Иля Прокопов – български археолог и нумизмат, който работи в областта на историята на стария свят и на Югоизточна Европа през древността. Той е един от малцината живи в наши дни участници в експедицията на Людмила Живкова през 1981 г. под връх Градище. Имахме удоволствието да се срещнем с него през пролетта на 2016 г., тогава все още търсейки информация от първа ръка за въпросната експедиция.  Прокопов не обича да говори за събитията от 1981 г. и последвалите ги разпити в Главно следствено управление. В едно от редките си интервюта споделя:

Бях безкрайно изненадан, когато един ден ме повикаха в Института по култура и ми казаха, че отивам командировка в Странджа. Без да ме питат дали искам или не. Нямах право да откажа. Тогава системата не приемаше откази. Заминах уж за малко. Върнах се след месеци. Информацията, с която разполагаше тази група, оглавявана от Людмила Живкова, беше за места, съхраняващи много големи ценности. Наричам ги информационни депа, които биха могли да променят коренно представите ни за света. Не ставаше дума за злато и съкровища, а за нещо много по-глобално. За документи и предмети, завещани от други култури преди много векове. По време на мисията много пъти се коментираше, че територията, върху която днес е България, е била центърът на човешката цивилизация. Светая светих на знанието. За мен е ясно, че много от нещата, които са откривани, не са оповестявани публично. В недрата на българската земя, колкото и да са орязани нейните граници, все още има две или три огромни депа, съдържащи важна информация за цялото човечество. Чувал съм тези неща по време на експедицията от Кръстю Мутафчиев³.

Прокопов казва още:

По-късно, когато бях директор на Националния исторически музей, дойдоха при мен двама души, живеещи в чужда държава. Те ме попитаха дали, ако предложат договор на нашето правителство, може да се направи нова експедиция в Странджа. Казаха ми, че на територията на нашата страна има две големи депа за информация, останали от древността, и аз съм бил на едното от тях. Съвършено ясно е, че към района на Странджа и още няколко такива места в България има изключителен интерес от чужди държави. Интерес, който дори не може да бъде скрит.

Бидейки известен с участието си в мистериозната експедиция от 1981 г., Иля Прокопов получава много обаждания с интересни истории от този район. Една от тях е историята, която отведе и нас в Странджа. Нарекохме я „Историята на Търговеца, Музиканта и Затворника“.

Ето я и нея:

Някъде през 2000 г. телефонът на историка позвънява:

–    Вие ли сте г-н Прокопов? – чува се глас на възрастен мъж. – Можете ли да дойдете в моето планинско градче да поговорим. Става дума за нещо, с което вие имате вземане даване, и нещо, което аз имам и мога да ви покажа.

Историкът взема със себе си приятел и въпреки че някак не му се връща към спомена за онези години, потегля с колата.

Прокопов разказва, че човекът тогава бил доста болен. Веднага след 9 септември 1944 г. го арестували и го пратили в бургаския затвор⁴, където лежал в една килия със земеделец, много курназ българин, мъжага⁵. Те го бият, той ги псува. Но ден след ден почнал да линее. И само викал: „Искам да се видя с Вълко Червенков⁶. Това, което ще му кажа, е много важно за България! Що ме биете, нищо лошо не съм направил. Даже искам още една благина за България да направя“.

Но те го били, били, накрая почнал да храчи кръв. Един ден му викнал: „Ела при мен, моето момче. Слушай внимателно. Аз си платих за това, че станах богат. Моят татко пътувал в района на Странджа⁷. Той вързал конете до някакви скали и тръгнал да се облекчи, но се срива и пропада в пукнатина. Пада в някакво кухо пространство. Имал кибрит и вестник, запалил го и какво да види? Огромно помещение – толкова голямо, че кънтяло от стъпките му. Краят му не можел да види. Било хидроизолирано, с огромни каменни блокове, с рафтове, стелажи – наредени някакви неща като в склад. Видял златни предмети, грабнал колкото могъл и се заизкачвал нагоре по пукнатината. Тъй като била тясна, успял да излезе. Закрил дупката с храсти и чимове и запомнил мястото по конфигурацията на скалите. После го описал на карта. Преместил се в друго селище, купил си имоти, забогатял. И синът му забогатял, но поради тази причина го обявяват за богаташ и го прибират в затвора.

Затворника разказва тази история на Иля Прокопов и му предлага: „Нека да го открием! Не зная колко ще живея, искам да оставя това добро зад мен“. 

Но историкът отказва с думите:

„Не зная дали добро ще направим, или лошо. Хората не са още узрели“.

Дали Затворника все още е разполагал с картата през 2000 г. – не знаем. Но със сигурност доста точно е описал на Иля Прокопов разположението на скалите спрямо населените места в околността, тъй като той предаде тази информация и на нас. Бихме загатнали, че използваните мерни единици за разстояние са необичайни, базирани върху използваното средство за превоз на стоката.

И така, нашето пътуване към съкровището започна през пролетта на 2016 г.

Разбира се, преди да скочим в туристическите си обувки, първо трябваше да проверим истинността на историята, а ние разполагаме с точния инструмент за тази цел. Методът на дистанционното наблюдение се справя изключително добре при описанието на хора, места, идеи, процеси и събития, разположени във всяка точка на пространството и/или времето (минало, настояще, бъдеще). Пред нас стояха следните въпроси:

·      Има ли изобщо такава кухина или историята е съчинена в местната кръчма за подлъгване на иманярите?

·      Какво има в кухината в наши дни, защото то може да се различава значително от това, което се е намирало там в миналото?

·      Къде точно се намира мястото (чрез изследване характеристиките и особеностите на района)?

·      И други любопитни въпроси, свързани с достъпа.

Още от първите сесии си пролича, че историята почива на реални факти и съществуването на кухината, в която пропада Търговеца, беше лесно доказано.

В тази първоначална, бихме казали дори тестова фаза на проекта, решихме да подходим по заобиколен път към целта. Използвахме историята по-горе като изходни референтни данни и потърсихме най-значимия артефакт, който се намира в кухината в наше време. Резултатите бяха категорични. В независимите сесии на няколко вюъри, проведени на сляпо⁸, се посочваше, че в кухината към този момент (2016 г.) има едно твърде специфично устройство. Ето как е описано то в сесиите:

Повърхността му е като звездно небе. То е омайващо, омагьосващо и музикално. Превзема разума и е способно да подчини волята на човек. Формата му е продълговата, а във вътрешността си е кухо. Покрито е с някакво покривало, което едновременно го скрива и има отношение към спиране на неговото действие. Устройството стои на постамент. Предполагаемата му функция на този етап бе установена като съхраняване на спомени, история и знание.

За по-незапознатите с RV трябва да уточним, че при така съставено задание не се очаква описание на всички предмети, които се намират в кухината, а единствено на най-значимия от тях. В допълнение – „най-значимият“ е формулировка, която разчита твърдо на преценката на Матрицата по отношение на това от каква гледна точка ще е тази значимост. Можете да си представите реакцията ни след като събрахме всички сесии и видяхме категоричността на данните! Всички описваха едно и също устройство, което само по себе си означаваше, че кухината съществува.

Ентусиазмът ни беше повече от очевиден 🙂

В Странджа планина има съкровище! 😊

Но колко работа ни чакаше преди да тръгнем на път…

След първоначалната еуфория се захванахме с изясняване на всички детайли, свързани с местоположението на кухината и нашия безопасен достъп до нея. На даден етап от работата се досетихме, че местоположението на кухината и точката на проникване в нея в наши дни могат да не са едно и също място. Тъй като говорим за планински район, прорязан от реки и техните притоци, с годините теренът може да се промени значително.

И работата ни се усложни много…

Трябваше да се отчетат много фактори, да се обработят значително количество данни и да се отсеят повтарящите се елементи. Да се състави една обща картина от съвместими и допълващи се данни.

През август 2016 г. все още не бяхме провели всички планирани изследвания, но времето минаваше бързо и бяхме на път да изпуснем подходящия момент за опознавателна експедиция. Целта ни беше да усетим планината, евентуално да детектираме местоположение на кухината, но да не влизаме в нея. Решихме да действаме бързо и се отправихме към Странджа – едно място, за което дотогава само бяхме чели.

Всичко, което някога сте чели за Странджа, е вярно. Тя наистина е такава, каквато я описват – пленителна и тайнствена, и необикновено красива! Почти цялата ѝ територия е обявена за природен парк. Намесата на човека е ограничена до малките селца, в които живеят предимно възрастни хора. Не се сещаме за друго толкова тихо място с такова богато небе!

Както може би предполагате, няма как да се приземите директно в Странджа... Най-близкият голям град с летище е Бургас. Но ако обичате да шофирате ви препоръчваме да попътувате с кола, за да се насладите на красивата природа. Така решихме да направим ние. И както се казва в едно стихотворение:

Накачихме се веднага,
че денят си бяга
и потеглихме лудешки
с викове и смешки.

Много скоро обаче стана ясно, че Странджа няма да ни разкрие тайните си така лесно. Малко след влизането ни на територията на парка, колата ни се предаде. Почти целият антифриз се изля на горещия асфалт и добре че разполагахме с няколко големи бутилки вода, за да изминем някак останалите 30-ина километра до най-близкото градче.

Малко Търново всъщност е най-големият град в Странджа с население от около 2000 човека. От тях през 2016 г. имаше само двама автомонтьори… любители.  Първият каза, че на колата всичко ѝ е наред (?!?!), така че трябваше да се доверим на втория. Оставихме я за ремонт и си платихме за транспорт до селото, в което трябваше да отседнем.

Вечерта разговаряхме с възрастен местен водач, от който получихме ценни детайли във връзка с маршрута, който бяхме избрали. От него научихме и къде са минавали старите търговски пътища едно време. Предстояха ни 30 км ходене пеша през долове, реки и пътеки.

И така, въоръжени с рисунките от сесиите ни, описващи най-важните елементи в района около кухината, в която пропада Търговеца, тръгнахме на поход, само с по една раница на гърба.

Сега е моментът да кажем на всеки ентусиаст, който се е запътил нататък, че този район на България е граничен – до самата граница с Турция, и има засилено полицейско присъствие. Това важеше в още по-голяма степен през лятото на 2016 г., когато бежанската вълна от Сирия към Европа беше в разгара си и в България се строеше телена ограда. Бъдете готови да се срещате често с граничните патрули.

В допълнение, не можете да се разхождате из планината с металотърсачи и оборудване за подземно сканиране. Иманярството е подсъдно и се преследва с цялата строгост на закона. И изобщо, ако сте тръгнали нанякъде с данни, добити по екстрасензорен път, бихме ви посъветвали да си мълчите пред властите и да не се опитвате да им обяснявате разни „врели-некипели“. Вие все пак сте просто турист, който разглежда района ;)

В нашия случай не носехме никакво оборудване, само няколко стари руски военни карти и RV скиците. Бяхме туристи, дошли да разгледат природния парк Странджа и няколкото светилища на негова територия.

Акцентът в търсенето ни бяха две характерни скали, условно наречени триъгълна и правоъгълна, които с голяма вероятност са част от по-голямо струпване на камъни (сипей) или част от по-голяма скала (назъбена каменна стена, с различни начупени вертикали).

Част от останалите основни характеристики и елементи в района са:

·       воден поток – с по-голяма вероятност това е малко поточе (което не тече винаги), отколкото голяма река;

·         теренът наоколо е песъчлив;

·         релефът е смесен: поляни, хълмове, гора с ниски и високи дървета, храсти;

·         вижда се метално съоръжение, което е свързано с електричество и вероятно не се използва или поне не според първоначалното му предназначение; възможно е да е част от по-голяма инсталация.

Ако си мислите, че не съществуват триъгълно-правоъгълни камъни, вижте тези две  снимки, направени на място.

Това е един и същ голям камък, сниман от два различни ъгъла. От едната си страна формата е очевидно триъгълна, а от другата ясно се вижда плоската част.

В крайна сметка, след близо 11-часов преход, включващ преминаването на кошмарно труден терен в коритото на един поток, прекосяването на широка река и километри път в компанията на бруталните черни мушички, снабдени с детектор за човешко движение, които всячески се стараят да влязат в очите на хората, имахме заподозрени няколко места и нито един категоричен фаворит.

Време беше да оставим Странджа и да се върнем вкъщи към RV сесиите...

В следващия месец и половина направихме куп допълнителни сесии и проучвания. Появиха се и нови указващи елементи от околната среда като:

·      каменен обект, който изглежда като споен от различни части, скупчен;

·      конфигурация от обект и тръбовидни обекти до него;

·      горски път, който първо се изкачва, а това, което ни е необходимо, е горе на хълма;

·      енергийно поле, което по време на сесиите описахме като звуково, силово, жужи, вибрира, движи се, пътува; през средата му минава тръбовиден обект/сензорна нишка, чиято реакция на външен обект е да дава заместващ образ, активира се, алармира.

Появи се идеята за промяна във възприятията, което потвърди предчувствието ни, че оптималната точка за проникване е достъпна, но скрита от очите на хората. Това означаваше, че има голяма вероятност да се мине покрай мястото и да не се забележи нищо необичайно. За откриването му трябваше да се използват ресурси като разширяване на съзнанието и възприятията, а може би и посещение в точно определено време.

През октомври 2016 г. се върнахме отново в Странджа. Искахме да минем през още един район, който не успяхме да обходим първия път. Появиха се още места-кандидати.

И отново имахме доста приключения. Граничните полицаи ни провериха около десетина пъти за два дни, газихме в кал до ушите, гони ни голям бивол, замръкнахме в гората и едвам отървахме кожите от глутница сърдито ръмжащи животни, покрай които минахме неволно… Все още водим спор дали бяха диви прасета, чакали или нещо далеч по-необикновено 🙂

И като споменахме „необикновено“ – не се учудвайте, ако в Странджа видите необясними светлини в небето, чуете близо до вас шум като от движение на невидим бумеранг или попаднете на място, което кара тялото ви да настръхва. Както вече споменахме – районът е пълен с мистика и тайни. И ако имате приключенски дух, силно ви го препоръчваме!

В следващите няколко години направихме по-дълга почивка от сесии по темата, обмисляйки кой е най-правилният подход. На терен се върнахме още два пъти – през 2021 и в края на 2022 г. Преди последната експедиция проведохме мащабно ударно изследване, прилагайки прогресивна техника, комбинираща елементи от GEOFIX и HARV. На този етап работата ни по „странджанското съкровище“ е почти приключила.

Разказваме всичко това не защото искаме всеки ентусиаст с време за губене да хукне към Странджа. Казваме го, защото знаем, че ще дойде време това, което е скрито да се разкрие, и че нашата роля във веригата от събития е може би именно в това – да подпомогнем някой друг в откриването на нещо наистина значимо за света.

Както можете да се досетите, в текста са спестени някои основни детайли, без които ще е все едно да търсите игла в купà сено… освен ако съдбата не ви е предопределила велики отрития 😉

Ако темата ви е заинтригувала силно, интуицията ви нашепва, че това е чакало точно вас и се чувствате готов за отговорността да откриете едно от информационните депа от древността, пишете ни. Остава да ни убедите, че сте точния човек, на който можем да доверим и останалите парчета от пъзела, които сме открили.

Оставяме ви с една от великите мисли на Лао Дзъ:

Добрият пътешественик няма твърди планове и не държи да пристигне на всяка цена..