Днес моят крилат кон ще лети, а аз ще ви заведа на Луната;
там ще ядем розови листенца.
Шърли Джаксън

Факт: 95% от вюърите¹ са правили RV сесия за Луната. Останалите 5% вървят бавно към планираната цел.

В тази статия ще ви запознаем с данните на един от най-известни вюъри в света, който е и първият изобщо, бидейки официално признат за Бащата на дистанционното наблюдение (Remote Viewing или накратко RV).

С други думи – каним ви на лунна разходка. И както Майкъл Джексън долови интуитивно, това неминуемо е свързано с вървене назад… в нашия конкретен случай – назад във времето.

През март 1999 г. Джеф Ренс провежда изключително интересно радиоинтервю с Инго Суон, което е едно от малкото изобщо, които той дава. Под заглавието „Луната – мистериозен космически кораб“ този разговор разкрива необикновените прозрения на Инго за Луната, телепатията и извънземния интелект.

Инго Суон не е просто изследовател – той е сред създателите на метода „Дистанционното наблюдение“ и участник в секретната програма „СТАРГЕЙТ“ (Stargate), финансирана от ЦРУ. Заедно с Харолд Пътхоф и Ръсел Тарг, Суон провежда експерименти в Станфордския изследователски институт², целящи да докажат, че човешкото съзнание има способности, далеч надхвърлящи познатите граници.

Този запис ни дава изключителен поглед в ума и характера на един от най-забележителните екстрасенси на нашето време. В това рядко интервю Инго Суон говори открито за тайните на Луната, мисиите „Аполо“, възможното присъствие на извънземни и силата на телепатията. Темите, които той разглежда, са шокиращи за онова време и остават такива дори днес за голям кръг от хора, нямащи изграден нужния контекст. Същевременно Инго обяснява данните, които е добил в своите RV сесии, чрез научен подход и по ясен, систематичен и убедителен начин.

Въведение и контекст на интервюто

Изглежда Инго Суон винаги е проявял дълбок интерес към космоса, което личи дори в неговото изкуство, и не за първи път насочва своя RV взор към далечни светове. Още през 1973 г. той извършва сензационен експеримент и „посещава“ Юпитер в своя RV сесия. Удивително е, че това се случва 6 години преди НАСА да изпрати първите си космически апарати до газовия гигант, а когато данните от мисиите най-накрая пристигат, те потвърждават всички добити от Инго данни. Това изследване не само демонстрира прекрасно възможностите на дистанционното наблюдение, но и разширява представите ни за потенциала на човешкото съзнание. Целият интригуващ разказ за него можете да прочете в статията „Първият човек на Юпитер“.

Няколко месеца преди интервюто с Джеф Ренс, през ноември 1998 г. излиза най-известната книга на Инго, озаглавена Penetration: The Question of Extraterrestrial and Human Telepathy („Проникване: Въпросът за извънземната и човешката телепатия“). Тя съдържа разтърсващи разкрития, които поставят под съмнение всичко, което знаем за Луната, и нейното истинско предназначение. В нея той разглежда теми като извънземни, телепатия, посещения на Луната, ултрасекретни НЛО дейности и прикрития. Както казва Инго – за повечето хора Луната е просто сив, безжизнен спътник, въртящ се около Земята, но дали наистина е така?

В следващите редове обхващаме ключовите моменти от разговора с Джеф за Луната, представяйки подробно основните идеи, факти и теории, без да претоварваме текста с излишни повторения. Допълваме с данните на Инго, публикувани от него в Penetration – книга, която сама по себе си е завладяващ разказ, свързващ множеството коментирани по-долу детайли в цялостна картина, предизвикваща традиционните възгледи за Луната и мястото на човечеството във Вселената.

Интервюто започва с представянето на Инго Суон като една от най-загадъчните, талантливи и интересни личности, които са участвали в програмата на водещия Джеф през последните шест години. Инго е гостувал в предаването месец по-рано, а заради провокативните си разкази в книгата, спомената по-горе, е поканен отново.

Роден с естествени психични способности, Инго Суон става известен с експериментите си в областта на парапсихологията през 70-те години на миналия век. През 1973 г. д-р Гертруд Шмайдлър съобщава за първия успешен експеримент за контрол над материята с ума, в който Инго Суон, използвайки само мисълта си, успява многократно да предизвика контролирани температурни промени в запечатан вакуум на разстояние. Това демонстрира, че човешкият ум надхвърля физическите граници на мозъка и може да въздейства на материята. Инго казва:

Когато мои ученици разберат, че техните системи за възприятие не се изчерпват с петте им физически сетива, а могат да получат достъп до всичко от разстояние, и не само това, животът им се променя на много фундаментално ниво.

След 1974 г. той става обект на интензивни изследвания в Станфордския изследователски институт и работи с множество изследователи в САЩ и Европа. През 1977 г. списание Reader’s Digest потвърждава, че в експерименти с дистанционно наблюдение той може да „посети“ всяка точка на Земята, и точно да скицира пътища, сгради и ландшафти, без да напуска лабораторията.

Remote Viewing на Луната и шокиращи открития

Инго Суон разказва как през 1975 г. е нает от „много мистериозни хора“ да извърши сесии с дистанционно наблюдение на Луната. За разлика от повечето му предишни задачи, които рядко били платени, този път му предложили пари – 1000 долара на ден³, и той приел. В книгата си Penetration Инго споменава тайнствената фигура, която го наема за проекта – мъж на име Акселрод, който изглежда е бил част от свръхсекретна правителствена агенция. Акселрод е описан като изключително сериозен и професионално изглеждащ човек, заобиколен от двама загадъчни асистенти, които никога не се представят с имена. Той разпитва Инго за детайлите от наблюденията му и очевидно вече разполага с информация за присъствие на нещо необичайно на Луната. 

Аксел ми даде лунни координати, като всяка позиция бе свързана с конкретно място на лунната повърхност. При някои от тях нямаше нищо за гледане, освен лунни пейзажи. Но на други места… е, там имаше объркване и аз възприемах много неща, които не можех да разбера. Направих доста скици, като ги идентифицирах с определени неща или поне приличаха на такива. Без да коментира, Акселрод бързо вземаше всяка скица и аз никога повече не ги видях.

Цялата история около Акселрод и неговата мисия остава забулена в мистерия, като Инго намеква, че това е само върхът на айсберга в една много по-голяма и дълбоко засекретена операция.

Инго Суон прави откритията си след мисиите „Аполо“ и е бил задължен да ги пази в тайна в продължение на 10 години. По-късно, около 1990–1991 г., когато установява, че с времето паметта му избледнява и започва да забравя детайли от тези сесии, записва всичко, което си спомня. Литературният му агент смята, че това би било основа за страхотна книга, но издателите отказват да я публикуват, заради „концепции, които са смущаващи за основните властови структури“.

От край време ни учат, че Луната е едно мъртво място – няма вода, няма въздух, няма нищо. Аз видях въздух там и не мисля, че съм попадал на вода, но едва в последните две години учените най-накрая признаха, че на Луната има вода и атмосфера⁴. Но през 60-те това се отричаше и ни учеха да вярваме, че това е един мъртъв сателит на Земята.

Инго допълва, че анализът на лунните скали, донесени от мисиите на НАСА, показва, че Луната е с около половин милиард години по-стара от Земята, което поставя под въпрос естествения ѝ произход като спътник. Освен това плътността на Луната е по-ниска от очакваното за твърдо небесно тяло и води до хипотезата за наличие на кухини във вътрешността ѝ, което подкрепя идеята, че тя може да не е естествен обект.

Дори Карл Сейгън пише, че един естествен спътник не може да е кух. Ако е кух, това означава, че не е естествен. Нито един учен няма да употреби думата „създаден“ или „изграден“, но това е прекия смисъл.

Според данните на Инго на Луната съществуват множество странни, но неоспорими доказателства за извънземно присъствие. Въпреки това, тяхната стойност се поставя под въпрос, защото в обществото не се акцентира върху доказателства, а върху начина, по който информацията се обработва и представя. Той въвежда идеята за „управление на информацията“, което определя какво ще бъде възприето като реалност в дадена социална или научна среда. В тази връзка той казва, че реалността не съществува сама по себе си, а се формира чрез управление на информацията. 

По време на RV сесиите си Инго наблюдава неща, които намира за „изключително странни“: хора, големи структури и оживена дейност на Луната. Той отбелязва, че след тези преживявания е бил шокиран и му е отнело два дни да се възстанови.

Беше много шокиращо за мен да видя всичко това и предпочетох да забравя за тези сесии.

Впоследствие все пак той ги описва подробно. Наблюденията му можем да разделим в две ключови групи: извънземна активност и изкуствени обекти.

Видях кули, машини, светлини в различни цветове, странно изглеждащи „сгради“. Намерих мостове, чиято функция не можах да разбера. Един от тях просто се извиваше навън и никога не стигаше до някъде. Имаше много куполи с различни размери, кръгли неща, неща като малки чинийки с прозорци. Те бяха съхранявани до стените на кратери, понякога в пещери, понякога в нещо, което приличаше на хангар на летище.

Инго казва, че е имал проблем с оценката на размерите на структурите, които наблюдава, но окачествява някои от „нещата“ като „много големи“.

Видях дълги тръбоподобни неща, машини, подобни на трактори, движещи се нагоре и надолу по хълмове, прави пътища, простиращи се на няколко мили, обелиски, които нямаха очевидна функция. Имаше големи платформи върху куполи, големи кръстовидни структури. Дупки, които се копаеха в стените и подовете на кратери, очевидно свързани с някакъв вид минни или земекопни операции. Имаше „мрежи“ над кратери, „къщи“, в които очевидно някой живееше, но не можех да видя кой – с изключение на един случай.

Макар че повечето от рисунките му изчезват, той прави обобщени скици на наблюдаваните от него структури, които публикува в Penetration:

На една от локациите Инго описва структури, които изглеждали като сгради или съоръжения, както и хуманоидни фигури, които работели върху нещо. Две от тези фигури го забелязали и посочили към него, което предизвикало тревога у Акселрод, който го кара незабавно да прекрати наблюдението. Акселрод го уверил, че не искат да го излагат на повече риск, но не отрекъл възможността извънземните да имат способност да навредят на наблюдаващ ги по този начин човек.

Видях някакви хуманоиди, заети с работа по нещо, което не можех да разбера. Мястото беше тъмно. „Въздухът“ беше изпълнен с фин прах и беше някак осветен – като тъмна зелена мъгла или пара. Особеното при тях беше, че или бяха хора, или изглеждаха точно като нас. Всички бяха мъже, както можех добре да видя, тъй като всички бяха напълно голи – нямах абсолютно никаква идея защо. Изглежда копаеха в склон на хълм или скала.

Защо спряхме да ходим на Луната?

Една от най-големите загадки, които Инго Суон разглежда, е внезапното спиране на лунните мисии след програмата „Аполо“. Той задава въпроса защо след последната мисия през 1972 г. САЩ и СССР изоставят плановете си за колонизация, добив на ресурси и развитие на Луната като база, въпреки огромните инвестиции в космическите програми през 50-те и 60-те. Той предполага, че това може да се дължи на открития, които не се вписват в рамките на възприетата картина за света, и поради тази причина са били скрити от обществеността.

Инго насочва вниманието ни към липсата на висококачествени снимки на Луната. Този факт е необясним, предвид напредъка в технологиите за сателитна фотография, които през 70-те могат да заснемат дори дребни детайли на Земята.

Фотографията с висока резолюция се прави от спътници, които се намират на височина между четиристотин до хиляда мили⁵ нагоре в небето – те могат да заснемат дъвка на тротоара в Ню Йорк, но няма такива снимки на Луната и това е възмутително.

През 90-те години мисията „Клементин“⁶ е заснела Луната в детайли, но тези снимки никога не са публикувани, макар да са обещани публично в New York Times. Водещият Джеф сравнява това с подобна ситуация при Марс, където снимките от мисии като Mars Global Surveyor също са размазани или ограничени. Инго споделя мнението си за причината:

Може да има само една причина да се укриват снимки с висока разделителна способност на Луната и Марс, и тя е, че те разкриват неща, които вероятно биха ни принудили да преосмислим мястото си във Вселената.

Извънземното присъствие

Инго напомня, че съвсем не е първият, който загатва, че не сме сами. В подкрепа на идеята за извънземно присъствие той цитира книгата на Уолтър Съливан от 1964 г., озаглавена „Ние не сме сами“⁷, както и публикуваната през 77-а „На Луната има някой“⁸ на Джордж Ленард и „Ние видяхме извънземни бази на Луната“⁹ на Фред Стеклинг, издадена през 1981 г.

Според Инго учените и правителството са наясно, че Луната не е това, което ни учат, че е. Той вярва, че астронавтите от „Аполо“ вероятно са знаели за необичайните явления там, но са обвързани с договори за секретност.

Най-интересната част от разказа на Инго е свързана, разбира се, с видените по време на дистанционното наблюдение хора на Луната. Той казва:

Това не сме ние, земляните. Няма причина извънземните да не са хуманоиди като нас. Аз не съм първият, който вижда хуманоидни извънземни.

Наблюденията му подсказват, че съществата на Луната може да притежават напреднали телепатични способности, които надхвърлят човешките. Това може да обясни защо са го „забелязали“ по време на дистанционното наблюдение.

Инго допуска, че Луната може да служи като космическа база или място за добив на ресурси, макар да няма категорични доказателства от собствените си сесии. Според трудовете на различни автори там може да има минни операции.

Друга аномалия е синхронизираното въртене на Луната, което ни позволява да виждаме само едната ѝ страна. В интервюто Джеф повдига този въпрос, отбелязвайки, че шансовете за подобно съвпадение са нищожни. Инго признава, че няма окончателен отговор, но отбелязва, че учените все още спорят за причините и Луната не се държи като естествен сателит. Това поведение, заедно с другите странности, подсказва, че тя може да е под контрола на нещо – или някого – извън нашето разбиране.

Инго Суон споделя, че хората, които наблюдават НЛО или изпитват необясними психични феномени, често са третирани сякаш са хора „втора ръка“, защото не могат да докажат преживяванията си. Това важи и за него самия, но той приема това като част от свободата да следва интересите си.

Общуване между хора и извънземни

Инго споделя, че винаги се е вълнувал най-много от невидимите нематериални сили и влияния, които имат видим осезаем ефект. В тази категория според него попадат много неща и едни от тях са пси-възприятието и пси-феномените. Тяхната основа не се корени във физическия свят, но те имат измерим физически ефект. В тази връзка той обсъжда и телепатията в контекста на потенциално извънземно присъствие и именно тя е една от централните теми в книгата му Penetration, наред с изследването на Луната.

Нека да приемем хипотетично, че извънземните съществуват. И дойдат, за да осъществят контакт с хората. Основната част от комуникацията ще се осъществява чрез телепатия – серия от образи и символи. Това е реална възможност.

Инго обяснява, че човешката телепатия е слабо развита, с изключение на спонтанни случаи между майки и деца или влюбени. Той предполага, че извънземните може да притежават напълно развита телепатия. Това би им позволило да общуват с нас без нужда от езици, използвайки образи и символи. Той критикува традиционната представа за телепатията, че тя действа като радиопредаване – с изпращач и приемник. Според него това не дава резултати, затова предлага нов модел, базиран на квантовата механика.

Ако попитате хора, които са добри в телепатията, какво преживяват в тези моменти, те ще ви отговорят, че сякаш са „едно“ с другия, споделят едно пространство-време. Това е квантов принцип, при който две идентични събития се случват едновременно, и разстоянието между тях няма значение.

Така отпада концепцията за „предаване през разстояние“, което е качествено различен поглед върху темата.

В заключение

Изглежда Инго Суон ни оставя с повече въпроси, отколкото отговори. Дали Луната е изкуствен спътник? Има ли там дейност, укрита от нас? Защо спряхме да я изследваме? Неговите открития чрез дистанционно наблюдение рисуват картина на Луната, която е всичко друго, но не и обикновена. Както казва в интервюто:

Колкото повече научаваш, толкова по-голяма става картината – и вече не можеш да я игнорираш.

Инго подчертава, че колкото повече човек научава за Луната, Марс и космоса, толкова повече се сблъсква с нелогични елементи, които не се вписват в официалните обяснения.

За тези, които са готови да погледнат отвъд учебниците, Penetration и изследванията на Инго Суон предлагат смел нов поглед към нашия загадъчен спътник.