Можем да кажем, че Инго Суон – надарен екстрасенс, един от най-добрите вюъри¹ в света, известен днес като Бащата на дистанционното наблюдение –  е бил първият човек на Юпитер. Това се случва прeз 1973 г. по време на RV сесия². Точно тогава той за първи път наблюдава пръстените на планетата, както и други уникални явления в нейната атмосферата и релеф, години преди те да бъдат научно потвърдени от мисия на НАСА. Преди космическите апарати да достигнат до тази отдалечена от Земята планета от Слънчевата система и да я заснемат, Инго Суон изпраща там своя психична сонда – така той нарича собствената си психокинетична енергия, която фокусира върху целта на дистанционното наблюдение с намерение да я „види“. Експериментът е надлежно документиран от екипа на Станфордския изследователски институт³, където заедно с физиците Харолд Пътхоф и Ръсел Тарг Инго работи по създаването на стриктен протокол за извличане на точна информация от несъзнаваното към будното съзнание относно цели, които са недостъпни за обикновеното възприятие по директен начин.

Проектът за Юпитер е едно от най-интересните постижения на Инго Суон в кариерата му на вюър и неимоверно разширява границите и разбиранията за това какво е възможно да се направи с RV. Представяме ви историята така, както е разказана от самия него през 1995 г.

Материалът е изключително интересен за всички, защото показва и доказва на практика възможностите на дистанционното наблюдение. Всеки практикуващ вюър ще е два пъти по-заинтригуван поне по още две причини.

Първо, дава ни непосредствена идея как е изглеждала RV сесията на Инго и какво се е случило по време на нея. Любопитно е да се види какво е представлявала една от много ранните форми на RV, преди разработването на протокола, какъвто се използва в TRV днес. Инго е работил с т.нар. монитор (интервюиращ наблюдател, в случая Хал Пътхоф), който го е насочвал, ориентирал и насърчавал по време на сесията. Самата сесията е била кратка, с продължителност от около четири минути, но изключително плодотворна. Това става ясно в годините след нейното провеждане, когато постепенно се натрупват неопровержими доказателства за стряскащите открития, които Инго прави на отдалечената от Земята планета. Естествено, в началото всички са скептични.

И тук стигаме до втория изключително любопитен за нас момент като действащи вюъри. Това е материал, който показва, че Инго Суон е бил пионер в истинския смисъл на думата: проправял е път за новосъздадената методика за извънредно оригинално събиране на данни, разбивайки съществуващото статукво, преодолявайки предразсъдъци и консервативни схващания, променяйки мисловни модели и нагласи. Между редовете прозира характерът му с типичното за него хапливо-иронично-сардонично отношение и с неговия сдържан и елегантен, но изключително остро прицелен хумор. Безспорно изправян пред безчет предизвикателства както по отношение на самата методика, така и поради скептицизъм и неверие, той остава безупречен в работата си, както се вижда от подреденото и педантично структурирано изложение, поднесено с прецизна аргументация и с внимание към всеки детайл.

Пожелаваме ви приятно гмуркане в атмосферата на Юпитер с умелия навигатор Инго Суон.

***

Контекст на негативизъм и неверие

В своята публикация в интернет на историята за психичната сонда на Юпитер, Инго Суон разкрива, че непосредствената причина за появата на неговия материал е поредният прекомерен медиен шум около психоенергетичните проучвания, в които той участва. Те започват около четвърт век по-рано и към тях почти незабавно проявяват интерес военните и разузнаването. Повечето от тези изследвания биват провеждани в Станфордския изследователски институт (SRI), вторият най-голям мозъчен тръст в САЩ. Тъй като този прекален медиен интерес изкривява фокуса на програмата на SRI да търси  приложения на психоенергетиката, бившият директор на проекта отправя молба към Инго Суон, главното действащо лице в този експеримент, да направи публично достояние в интернет пълната история за неговото пребиваване на Юпитер по време на RV сесия.

Когато през 1973 г. е проведен опитът, академичната общност и медиите единогласно се противопоставят на всякакъв вид парапсихология и експерименти в тази посока. Затова настъпва нещо като културен шок, когато един от най-големите мозъчни тръстове на нацията предприема точно такива изследвания – не само заради високите научни стандарти на институцията, но и заради нейните връзки с военната и разузнавателна общност. По това време се засилва интересът към това да се види докъде се простират човешките възможности за наблюдаване на обекти и явления от разстояние. Спонсорите на проекта на SRI споделят това мнение и много скоро започва разработването на протоколите за провеждането на серия от проучвания. Мястото на провеждане на експеримента е Лабораторията по радиофизика на SRI. Целта е да се провери какъв е максималният обхват на дистанционното наблюдение, да се установи времето, необходимо за появата на впечатления, и след това да се сравнят с публикувания научен фийдбек (обратна връзка). Избраната цел за дистанционно наблюдение е Юпитер и това изобщо не е случайно. По това време към планетата лети космическият апарат на НАСА „Пионер 10“, но той все още се намира твърде далеч, за да бъдат изпратени данни обратно на Земята. Това дава отлична възможност да се „види“ с RV техниките какво има там и след това да се провери дали то съвпада с телеметричните данни от космическия апарат на НАСА. Тъй като този крайно нестандартен експеримент вече е внесъл смут в средите на правоверната научна общност, се налага да се предприемат известни необичайни мерки: суровите данни, извлечени по време на RV сесията, трябва да се охраняват стриктно, за да не може след това да се каже, че са били променени постфактум. Затова са направени тридесет копия, като три от тях остават при спонсорите на проекта. Любопитно е какво се случва с останалите: десет са предложени на учени, известни със своята безпристрастност и те ги приемат. Но пък един бележит американски астроном и един известен популяризатор на научна литература отхвърлят и връщат обратно своите копия, едното дори придружено от подигравателно писмо. Две молби, отправени по телефона до видни скептици да пазят и съхраняват суровите данни, също биват отхвърляни. Останалите копия биват разпределени между учени в SRI и други места в Силициевата долина. Две от тези копия биват продадени на репортер от Сан Франциско и впоследствие получават широка публичност. Мнозина други пък правят ксерокопия, които също разпространяват.

Пет източника на обратна връзка

Екипът на експеримента започва да получава обратна връзка четири месеца след сесията на Инго Суон, през септември 1973 г. Допълнителните източници на информация се натрупват поетапно чак до 1980 г. Но основните от тях са пет реномирани издания с безупречна репутация на научно-техническите публикации. Това са: Aviation week and space technology⁴, Newsweek⁵, Science news⁶, Scientific American⁷, Time U.S. News & World Report⁸.

Инго изпреварва НАСА с 6 години – документирано с официален доклад

Сесията на Инго Суон показва, че той е идентифицирал пръстен около Юпитер: пръстенът се вижда на неговата рисунка и присъства във вербалните данни. Конвенционалната наука по това време твърди, че Юпитер няма пръстени. Това е една от причините експериментът да бъде подложен на присмех. Съществуването на пръстена е потвърдено чак след шест години и по думите на един от учените, участвали в анализа на получената от НАСА информация – идва „като гръм от ясно небе“. Приложените изображения на планетата са илюстративни.

Поради поразителното съответствие с това, което установява вюърът, екипът в SRI взима решение да организира всички сурови данни, да ги сравни с научно потвърдени източници и да състави официален доклад. Той е озаглавен „Сондата на Инго Суон до Юпитер“. Същинската сесия на Суон се състои само от четири страници, включително една страница с рисунки. Но потвърждаващите доказателства набъбват до огромния обем от 300 страници научно-техническа информация докъм 1980 г.  Всички те са включени в пълния им вид като гаранция, че нито един научен факт не е използван извън контекста на експеримента.

Какво се случва с официалния доклад?

Това е един от интересните моменти в историята на този проект. В него комичните аспекти често пъти преливат в драматизъм и абсурдност заради контекста, в който се случват събитията. На така съставения официален доклад са направени 10 оригинални екземпляра. Два от тях биват незабавно откраднати от иначе строго охраняваните офиси на SRI. Прави се предположение, че кражбата е организирана от чужди агенти под прикритие, което противоречи на здравия разум, тъй като копия от доклада се раздават свободно. Част от екзеплярите отиват в личните архиви на Суон и Пътхоф и в библиотеката на SRI. Един от тях е неофициално приет от високопоставен служител на НАСА с уговорката, че ще отрече, че го притежава, ако бъде разкрит. На много други учени също са предложени копия. Част от тях приемат, но други отказват, защото никой не желае да притежава документ, доказващ, че един вюър е успял да идентифицира пръстените на Юпитер преди официалната наука.

В крайна сметка този доклад за успешно проведен RV експеримент на Юпитер потъва в забвение. Инго Суон с горчивина отбелязва, че никой от осмиващите експеримента не е прочел и дори не е пожелал да прочете доклада.

Двама участници в експеримента със сондата до Юпитер

Всъщност участниците в този експеримент са двама: Инго Суон и още един забележителен екстрасенс – Харолд Шърман. Шърман още в края на 30-те години на 20-ти век взима участие в опит да добие дистанционно впечатления за Антарктика, намирайки се в Ню Йорк, докато през това време на терен е арктическият изследовател сър Хюбърт Уилинс. През 1942 г. двамата издават съвместно резултатите от своите опити в „Мисли през пространството“. За съжаление, тази книга на тема способности за усещане през големи разстояния излиза по време на ужасите на Втората световна война и не успява да получи вниманието, което заслужава. Причината Харолд Шърман да бъде поканен да участва е да се види дали двама вюъри, намиращи се на повече от 3200 км един от друг (Инго Суон в Калифорния, а Шърман в Арканзас) ще съобщят еднакви данни. С известни изключения, техните данни си съответстват добре. За съжаление, Шърман остава извън официалния доклад: по това време той не е официален консултант в SRI и няма как да бъдат оправдани разходите за анализ на неговите данни. Но при публикуването на историята на експеримента в интернет през 1995 г. Инго Суон чувства, че неговият принос трябва да бъде отбелязан и му отдава дължимото. 

Какво открива Инго Суон на Юпитер?

И така, стигаме до най-интересната част: самите сурови данни от сесията на Инго Суон, разпределени по категории и подкрепени от обратна информация от съответните научни източници. В следващите редове ви представяме в резюме тяхното съдържание.

Първата категория данни се отнася до водородния състав на планетата.

По време на сесията Суон установява, че Юпитер има изключително голяма водородна мантия, която се простира на около 160 000 км от повърхността на планетата.

В списание Scientific American от септември 1973 г. четем:

Над хипотетичното ядро се намира дебел слой, в който водородът е преобладаващият елемент; този слой съставлява почти цялата маса и обем на планетата. Водородът е разпределен в два слоя; и в двата се намира в течна форма, но в различни физични състояния. Вътрешният слой се простира от ядрото до разстояние приблизително  45 000 км. от центъра, където налягането се изчислява на повече от три милиона земни атмосфери… В този слой водородът се намира в състояние на течен метал, форма на химичния елемент, която все още не е наблюдавана в лабораторни условия, тъй като съществува само при екстремно високо налягане… Външният слой се простира до около 70 000 км. и се състои предимно от течен водород в неговата молекулярна форма. Над слоя молекулярен водород, простирайки се на още 1000 км. до върха на облаците, се намира газообразна водородна атмосфера.

Списание Science от 25-и януари 1974 г. също потвърждава, че Юпитер е обграден от обширен водороден торус.

Суон също така детектира голям брой интересни и изненадващи явления в атмосферата на Юпитер: бури и ветрове, високи стойности на инфрачервените отчитания, температурна инверсия⁹, цвят и конфигурация на облаците, вода и ледени кристали.

Той наблюдава страховити ветрове близо до повърхността. Те са потвърдени от две публикации в списание Scientific American през 1976 г. и списание Time през 1979 г.:

На Юпитер зоните и голямото червено петно са региони на високо налягане (антициклони), а ивиците – на ниско (циклони)…  В това отношение те наподобяват тропическите циклони (въртящи се урагани) и зрелите извънтропични циклони на Земята (Scientific American, март 1976 г., стр. 50).

Но това, което предизвика най-голямо вълнение, беше бурното време на Юпитер. Електронните очи на „Вояджър“ засякоха десетки бури по набразденото с ивици лице на планетата. Повечето от тях са около 6000¹⁰ мили в ширина, много по-обширни от техните събратя на земята… Астрономът Брадфорд А. Смит от университета в Аризона бе едновременно удивен и озадачен от тези бури (Time, 12-ти март 1979 г., стр. 87).

По време на сесията Инго Суон казва на своя монитор Харолд Пътхоф, че повърхността на Юпитер ще даде много високо инфрачервено отчитане и че топлината се задържа долу близо до повърхността. Това се потвърждава от научни източници по-късно:

Списание Science, брой 183,  25-и януари 1974 г., стр. 303:

Инфрачервеният радиометър на космическия апарат „Пионер 10“ установи, че отделената радиация е 2 до 2.5 пъти по-голяма от входящата слънчева енергия и че няма температурна промяна в най-горния облачен слой по протежение на зоната на здрача¹¹ на планетата.

Списание Science News, брой 105, 13-ти април 1974 г., стр. 236:

Изненадата е, че нагряването започва на такава голяма височина, практически без никакви индикации нито от наблюдения на земята, нито от инфрачервеното картиращо устройство на борда на космическия апарат. Това представлява огромно несъответствие – признава Килор – Не мога да го обясня. Най-близкото нещо до някаква теория в случая е, че навярно слой мъгла или прах, който заблуждава наблюдателите на земята, създава по-голям парников ефект, отколкото някой е очаквал, като улавя и натрупва входящата слънчева енергия до неочаквани нива.

Суон засича и температурна инверсия. Тя също е потвърдена от научни източници. Списание Science, брой 188, 2 май 1975 г., стр. 475:

По-специално, появата на инверсията на около 260 000 км. e странно подобна на входящия профил на „Пионер 10“, въпреки че измерването на „Пионер 11“ е направено на тъмната страна на Юпитер. По този начин инверсията не може да се припише на нагряване от определено поглъщане на слънчева радиация, освен ако бърза циркулация на полярната височина не е достатъчна да поддържа този ефект по протежение на зоната на здрача.

Суон наблюдава ефектен цвят и конфигурация на облаците на планетата:

От тази гледна точка хоризонтът изглежда оранжев или обагрен в розово, но над мен е зеленикаво-жълт. Веднъж сънувах нещо подобно, как облаците бяха огромна дъга, която се простира над цялото небе.

Неговото описание повече от добре съответства на обратната информация, изпратена от космическите апарати на НАСА:

Поразителни червени, оранжеви, жълти, кафяви и дори сини цветове карат сложния модел на Юпитер да изглежда още по-фантастичен… Основна цел на „Вояджър“ е да установи естеството и химията на оцветяващите агенти… Предложени са фосфен и други кандидати, но едва ли можем да сме сигурни (Списание Science News, брой 115, 10-и март 1979 г., стр. 148).

Едно от най-изненадващите открития по време на RV сесията на Суон са водните кристали в атмосферата на Юпитер, които се намират на слоеве в орбита и формират отчетлива синкава ивица. Определени области са течни като вода и изглежда сякаш там има обекти, прилични на айсберги. И тези наблюдения на Инго Суон получават потвърждение.

Списание  Science News (брой 106, 21-ви септември 1974 г., стр. 186):

Доста по-надолу може би има замръзнали водни кристали и вероятно дори течна вода, предполагат изследователите на сондата „Пионер“, въпреки че вода там никога не е наблюдавана. Пак там (15-и февруари 1975 г., стр. 102): Водна пара в атмосферата на Юпитер. Първата съдържаща кислород молекула, идентифицирана на външните планети, е открита от екип астрономи от Университета в Аризона.

Интересна категория електромагнитни явления, дистанционно наблюдавани от Суон на Юпитер, са полярните сияния, които той оприличава на търкалящи се облаци газ, които светят с призрачно жълта светлина и образуват многоцветни дъги.

Потвърждението и на тази категория наблюдавани феномени не закъснява след получаването на данните от комическите апарати „Вояджър 1“ и „Вояджър 2”. За тях съобщават две списания.

Списание Time (12-и март 1979 г., стр. 87):

„Вояджър“ открива също така ослепителен, с форма на поничка облак от електрически заредени частици, който създава ефекти, подобни на северното сияние на Земята.

Списание Science News (брой 118, 21-и юли  1979 г.):

Една основна придобивка от полевите изследвания е района с ослепителни северни сияния, открит около планетата от „Вояджър 1“ и по-късно проучен от неговия наследник „Вояджър 2“.

Рисунка с графични данни към сесията на Инго Суон

Безспорно най-големият хит в сесията на Суон е гравитационният пръстен от кристали навътре в атмосферата в непосредствена близост до планетата. Инго правилно предполага, че те могат да отразяват радиосигналите. В списание Time от 19-и март 1979 г. е публикувано драматичното описание на този пръстен по данни от космическата сонда:

Спускайки се от височина 278 000 км от водовъртежа на върха на Юпитерианските облаци, роботът, оцелявайки в силна радиация, се гмурва в планетарната буря; подмятан из облаците, той изпраща изумителни гледки от по-големите луни на Юпитер, и което е най-изненадващо от всичко, разкрива наличието на тънък, плосък пръстен около огромната планета. Астрономът Брадфорд Смит от Университета в Аризона казва: Ние стоим тук с увиснали ченета, без да можем да откъснем поглед от данните.

Освен атмосферни явления, Инго Суон наблюдава и феномени по повърхността на планетата. По време на сесията той съобщава за силното си усещане, че някъде има течност.

В списание Science News, брой 110 от 17-и юли 1976 г. четем потвърждението за това:

В действителност, течното състояние изглежда е най-изразената обща характеристика на Юпитер… Външният слой [„мантията“] се състои предимно от газообразен водород. С увеличаване на налягането, водородът постепенно преминава в течно състояние… Течният молекулярен водород се променя в течен метален водород на височина 25 000 км.

И накрая стигаме до може би най-противоречивите данни от сесията, за които има само индиректни доказателства. Инго наблюдава масивна планинска верига на повърхността на Юпитер. Ето как я описва той:

Ако погледна надясно, там има огромна планинска верига. Тези планини са грамадни, но все пак не могат да пробият облачната покривка от кристали. А в далечината, предполагам в посока изток, се намира много висока планинска верига, някъде около 9 000 метра, доста големи планини.

Ето и аргументацията, която откриваме в научните списания.

Списание Science (брой 183, 25-и януари 1974 г.):

Измерванията на магнитното поле на Юпитер ще ни позволят също така да изследваме по-прецизно ядрото на планетата. Предложени са няколко модела, които включват замръзнал или течен метален водород, както и скално ядро, отговарящо на няколко десетки земни маси.

Списание  Science News (брой 110, 10-и юли 1975 г.):

Една от най-известните характерни черти на атмосферата на Юпитер е голямото червено петно. Астрономите правят безчет спекулации и спорят относно неговата природа. Наблюдатели предполагат, че е атмосферен стълб, закачен на върха на извънредно висока планина….

Списание Scientific American (септември 1975 г., стр. 121):

Моделът показва малко скалисто ядро [„малко“ и все пак с размер няколко десетки земни маси] в центъра на планетата… Ядрото се състои предимно от желязо и силикати, материалите, от които е съставено и земното ядро. Очаква се ядрото да е такова поради космогонични причини: … то обаче не може да бъде установено чрез гравитационни изследвания, така че неговото съществуване не може да бъде доказано. [Тоест, не може да бъде установено, тъй като кристалите в горните слоеве на атмосферата отразяват всички радио или други сигнали.]

Списание Scientific American (март 1976 г., стр. 53):

Поради дългата продължителност на живот на Голямото червено петно, постоянното му присъствие на една и съща височина и неговата уникалност, изглежда сякаш то е прикрепено към солиден обект или топографска характеристика под него, които създават модела, видим на повърхността [облачната покривка]. Стълбът на Тейлър¹² представлява цилиндър от неподвижен флуид, за който се смята, че прикачва към солиден обект червения облак, който виждаме на върха на Юпитерианската атмосфера… Най-сетне и други зони изглежда имат свои собствени червени петна, което предполага, че Голямото червено петно не е уникално [тоест, с това, че е прикрепено към висока геологическа формация].

В общи линии това са данните, които биват извлечени в рамките на проекта с психичната сонда до Юпитер.

Реакциите

Първите реакции към данните на Инго Суон за Юпитер са повсеместно отрицателни, включително отзивите на спонсорите. Сърцевината на проблема е, че в суровите данни се споменават пръстени и планини. Преобладаващата научна мъдрост към 1973 г. е против възможността на Юпитер да има такива формации и е твърде непреклонна в позицията си по онова време. Отношението към експеримента започва да се променя след като водородните компоненти и кристалните структури в пластовете на Юпитерианската атмосфера са потвърдени (в края на 1973 г. и през 1974 г.). Когато се вижда, че скицата на вюъра на сложните атмосферни слоеве доста добре пасва на последвалите научни данни, тази основна категория е приета като „приблизително доказателствена“.

Тогава данните на вюъра относно пръстена и планините започват да се считат за ментален шум от въображението в сигналната линия¹³, покриваща дълго разстояние, като тази информация е определена като „минимално доказателствена“.

Така или иначе, този експеримент отваря широко вратите за дистанционното наблюдение на големи разстояния. Става очевидна необходимостта от експерименти с възможност за по-бърз фийдбек и биват предприети огромен брой от тях. Те дават многобройни бързи резултати, които в последствие спомагат за по-широко разбиране на потенциала на дистанционното наблюдение.

Ако не е фактът, че откраднати копия със суровите данни  изтичат към медиите, съществуването на експеримента със сондата до Юпитер можеше никога да не стане публично достояние. В този случай кражбите водят до добър резултат, тъй като както цялата информация, така и части от тях се появяват на ранен етап в медиите, включително The National Enquirer¹⁴. По този начин резултатите от RV сесията на Инго Суон стават достъпни за публиката още през 1974 г.

В периода 1974 - 1979 г. официалният доклад за експеримента потъва в забвение. Не е направен сериозен опит да се даде обратна информация за други негови категории и работата в SRI продължава по по-належащи и ползотворни проекти.

През 1979 г. научното откритие и потвърждение за съществуването на Юпитерианския пръстен идва като огромен шок и „изненада“ за астрономическата общност. Сега вече суровите данни за Сондата на Юпитер в тяхната цялост са подредени и сравнени с получените научни сведения – след което почти цялата информация може да се счита за потвърдена. Но тогава пък официалният доклад е повсеместно отхвърлен, тъй като никой уважаван учен не желае да се знае, че го е чел. И въпреки това за него се разчува.

Единствено за планините на Юпитер не се откриват преки потвърждения. Това остава единственото нещо, с което скептиците да се заяждат, когато решат да си затворят очите за масивния обем доказателствени материали в подкрепа на RV находките на Инго Суон на планетата.

Независимо от това, по думите на Инго Суон сондата на Юпитер се превръща в исторически RV артефакт. Тя дава солидни доказателства за потенциала на дистанционното наблюдение, които трудно могат да се пренебрегнат, въпреки скептицизма и неверието, отправяни към методиката на RV в здравословни и не дотам дози. Ние, вюърите от следващото поколение, можем да бъдем единствено благодарни на Инго Суон за пътя, който ни е проправил.