Настоящият материал има нелеката задача да ви представи Инго Суон – може би най-емблематичната фигура в света на дистанционното наблюдение (remote viewing, RV). Надарен екстрасенс, писател и художник, един от първите пси-шпиони, но най-вече всеотдаен експериментатор в дебрите на човешкото съзнание, той изиграва ключова роля за създаването на RV протокола, какъвто се използва и днес. Приносът му за разработването на контролираното дистанционно наблюдение (controlled remote viewing, CRV) е основополагащ. Инго Суон има централна функция в екипа на Станфордския научноизследователски институт, който разработва секретните правителствени програми, довели до усъвършенстването и прилагането на RV методиката. В следващите редове ви представяме накратко неговата личност и постижения.

Инго Дъглас Суон е роден в градчето Телурайд, Колорадо, на 14 септември 1933 г. Получава бакалавърски степени по биология и изкуство в колежа „Уестминстър“ в Солт Лейк Сити, след което служи три години в Американската армия в Далечния изток. Впоследствие се установява в Ню Йорк, където от 1958 до 1969 година работи в информационния отдел на Секретариата на Обединените нации. По същото време пише и рисува картини и се движи в средите на тогавашния нюйоркски културен и интелектуален елит.

Инго Суон проявява своите психични дарби още в ранното си детство. Той е чувствително и любознателно дете, изпреварило сериозно развитието на връстниците си. Психичните му изживявания трудно срещат разбиране от страна на суровите хора в малкото миньорско градче Телурайд. Негов единствен довереник е баба му по майчина линия, която притежава същите „отворени врати“ на възприятията като него и му дава подкрепа и разбиране. Инго се обръща към книгите, в които търси обяснение за ставащото с него и така сам поставя основата на ерудирания експерт на човешкото съзнание, в който ще се превърне с течение на времето. Психичните изживявания го съпътстват в годините, когато напуска родния си град, за да учи в колеж, и по-късно в армията. Когато се установява в Ню Йорк, този интерес към паранормалното вече е изразен и траен, като Инго Суон води подробни записки и картотека на собствените си изживявания и литературата, която открива във връзка с тях. С времето натрупва експертиза, която го прави особено желан и ценен гост в интелектуалните кръгове, повлияни от нарастващия интерес към парапсихологията в САЩ в началото на 70-те години на 20-и век.

През юли 1971 г. по време на парти на негови приятели в Ню Йорк, Инго участва в експеримент с Кирлианова фотография, при който се прави опит да се заснеме аурата на фотографирания субект, като доказателство за наличие на психически способности у него. Единствено на неговата снимка се наблюдава топка светлина в областта на главата. Тази случка е част от дълга поредица събития, водещи началото си от ранното му детство, които, в крайна сметка, го убеждават да се заеме професионално с екстрасензорни изследвания и го въвеждат в света на парапсихологията.

Историята с Кирлиановата фотография на Инго бързо се разпространява и двама уважавани изследователи започват да работят с него – Гертруд Шмайдлър и Карлис Осис. Д-р Гертруд Шмайдлър е психолог със солидна репутация в научните среди. Тя работи с Американското общество за психически изследвания (АОПИ)¹ и подлага Инго на множество тестове за установяване на психокинетични способности. По време на опитите той многократно предизвиква статистически значими психокинетични изменения в температурата на проби графит. Това е първият от поредицата такива експерименти, в които Инго Суон участва през следващите десетилетия, и които поставят извън всякакво съмнение неговите способности за психокинетично въздействие. Инго получава предложение за работа със заплащане като тестови субект в АОПИ и започва серия от забележителни експерименти с д-р Карлис Осис и неговата брилянтна асистентка Джанет Мичъл. Именно тук се заражда концепцията за дистанционното наблюдение, предшествана от две събития-пробиви в тяхната обща експериментална работа. По това време за първи път е употребен и терминът remote viewing.

Другата основна категория експерименти, в които Инго Суон активно участва в АОПИ, са изследванията върху екстрасензорното възприятие (ЕСВ). Той е свързан към апаратура за електроенцефалография (ЕЕГ) и в легнало положение се опитва да предизвика излизане извън тялото, за да идентифицира предмети на метален поднос, намиращ се извън полезрението му. Експериментът е успешен, като е отчетена висока активност на алфа-вълните на мозъка, установена и при други подобни опити. Инго започва да осъзнава, че му е нужна обратна връзка за резултатите от експериментите и моли за повече информация, за да установи дали съществува крива на развитие – нещо, за което никой не се е сетил до този момент. Той настоява да получава фийдбек в края на всеки опит, за да може да се отбележи собствената си кривата си на развитие. Джанет Мичъл, която участва в изготвянето и провеждането на експериментите, отбелязва, че Суон е най-талантливият пси-експериментатор, с когото някога е работила. Тя отчита множество такива криви на развитие при него, особено когато извършват корекции на видовете цели или на някои аспекти от постановката на експеримента. Междувременно Суон продължава да усъвършенства способността си да наблюдава от разстояние, преминавайки през многобройни постижения, подобрения и разочарования. Скоро установява, че търпи ефект на спад. Няма представа как да се справи с това явление, докато при един от експериментите не скицира предмет, който не може да разпознае. Написва думата „зелено“ и нещо като надпис, който му напомня на арабски букви. Когато целта е разкрита, първата му мисъл е, че се е провалил, тъй като това е опаковка от безалкохолната напитка 7UP – няма арабски букви по нея. Но човек от екипа взима скицата му и я обръща обратно. Тогава ясно се вижда надписа „7-UP“.

Инго Суон си спомня, че е бил толкова потресен от осъзнаването на факта, че тялото му може да достигне и с точност да регистрира информация, която остава напълно недостъпна за съзнанието му, че му се налага да седне на стъпалата на входа на нюйоркското метро, опитвайки се да осмисли случилото се. 

Подобни случки го карат да разбере, че понякога по-висшата мъдрост може да дойде от процеса на рисуване, вместо от записването на думи и фрази. Скицирането, преминаването от прости рефлексни знаци, наречени идеограми, към по-детайлни и представителни рисунки и дори използването на триизмерни модели от пластилин, се превръщат в отличителния белег на контролираното дистанционно наблюдение най-вече благодарение на Инго Суон. Нещо повече – това схващане води Инго до формулирането на теоретични модели, които очертават процеса, чрез който информацията се движи между съзнателни и подсъзнателни аспекти на ума. Бидейки художник, Инго е в състояние да илюстрира своите модели чрез атрактивни рисунки, които по-късно са публикувани в „Наръчник по ЕСП за всеки“ (2018). С годините работа типична негова черта се оказва силният му интерес към техническите и научните аспекти на експеримента. Той никога не е просто „опитно свинче“, а равноправен участник в постановката и провеждането на опитите.

Макар че целите, използвани в експериментите, биват променяни непрекъснато и се отбелязват криви на възходящо развитие, Суон отново започва да чувства задачите, които му възлагат, като скучни. В една такава ситуация, той се улавя, че съзнанието му блуждае по време на опита и вместо целта вижда образ на жена, стояща отстрани на сградата, облечена в абсурдно оранжево палто. Хора от екипа му хукват надолу по стълбите, оставяйки Инго да лежи в леглото, овързан с кабели, и изтичват навън точно навреме, за да потвърдят това, което той е възприел. Този случай поставя началото на нова поредица от експерименти, в които Инго се опитва да достигне със съзнанието си все по-далече. Първият от тези проекти успешно демонстрира как той може да опише неочаквани метеорологични условия в друг щат (дъждовно време в Тусон, Аризона), като много скоро след това започва да проследява от разстояние движението на хора в реално време – описва местоположението им, как са облечени, какви дейности извършват и т.н. В този контекст се появява терминът remote viewing поради възникналата необходимост да се категоризират експериментите. Суон предлага те да се обозначат като дистанционно усещане (remote sensing) или дистанционно наблюдение (remote viewing). Осис и Шмайдлър избират дистанционно наблюдение, тъй като именно наблюдението на град, отстоящ на известна дистанция от Ню Йорк, е бил предмет на изследването. Тези ранни експерименти по-късно биват поети и доусъвършенствани от Ръсел Тарг и Харолд Пътхоф в Станфордския научноизследователски институт и се превръщат в тяхната запазена марка.

Паралелно с работата му в АОПИ, Суон експериментира заедно с Клийв Бакстър, специалист по работа с полиграф, към когото ЦРУ често се обръща за консултации. Двамата се опитват да повлияят върху активността на листата на растения, прикрепени към полиграф (детектор на лъжата). Уредът записва смущения по време на изпитванията, когато Инго визуализира в съзнанието си изгарянето на листата, което предполага реакция на стрес. По-нататъшните експерименти включват опити за въздействие върху газ под налягане в малки контейнери. Суон успява да предизвика пикове на активност точно в момента, в който съсредоточава вниманието си върху флаконите, сякаш изпраща психическа сонда (както той нарича собствената си психокинетична енергия) в газа, по начин, аналогичен на гама-лъчите или радиоактивните частици. Суон също така успява да повлияе върху биологични цели като сперма и собствените си кръвни клетки. Именно Клийв Бакстър е този, който малко по-късно свързва Инго Суон с Харолд Пътхоф от Станфордския научноизследователски институт (SRI).

След първоначалния забележителен успех на експериментите в АОПИ, Инго се оказва в центъра на интриги, породени от разтърсеното статукво в средите на парапсихолозите, откровена колегиална завист, предразсъдъци и консерватизъм от страна на управителния борд на институцията. В допълнение, към него започват да проявяват нездрав интерес медиите, които целят единствено да го дискредитират, каквато е повсеместната практика по отношение на пси-феномените по онова време на доминиращ материализъм в науката и обществото. Такава работна атмосфера започва да се отразява твърде зле на Инго, който решава да се завърне към първоначалните си стремежи да стане писател и художник и окончателно да загърби кратковременната си авантюра с пси-експериментите. Точно тогава Инго получава дискретни намеци от негови приятели с високопоставени политически и дипломатически връзки в интелектуално-социалните кръгове, че секретните служби проявяват интерес към работата му. След първоначалното си изумление, той бързо осъзнава, че успехите му в наблюдението на отдалечени места и хора, намиращи се на солидно разстояние от мястото на провеждане на експеримента, на практика предоставят идеално средство за пси-шпионаж.

И случайно или не, точно по същото време Клийв Бакстър дава на Инго Суон да прочете материал на специалиста по квантова физика и лазери Харолд Пътхоф. Текстът е озаглавен „Физика на психоенергетичните процеси“. Хал Пътхоф се интересува от тахионни частици, които се движат със скорост, по-голяма от тази на светлината. Инго Суон се интересува от мигновеното пренасяне на информацията или това, което той нарича скорост на пси-сигнала. Инго е поразен от сходството в концепциите на двамата и вижда уникален шанс да провери собствените си хипотези. След известно обмисляне, на 30 март 1972 г. той пише писмо до Пътхоф, в което описва експериментите, в които участва и излага вижданията си. След няколко дни получава обаждане от самия Хал Пътхоф с покана да го посети в SRI. Следва пътуване до Силициевата долина в Калифорния, където се намира седалището на SRI. Инго остава там една седмица, през която се провеждат няколко емблематични експеримента с уникален за времето си резултат.

Още с пристигането си, той минава през психокинетичен тест, при който се опитва да повлияе чрез мисловни образи на стабилното магнитно поле на кварков детектор - апарат, предназначен за откриване на субатомни частици. Това оборудване е физически недостъпно, тъй като е обградено с алуминиеви и медни корпуси и е заровено дълбоко в бетона. По време на визуализациите на Инго е регистрирано значително вариране на изходните данни, което не може да бъде обяснено с такива ежедневни явления като вибрации, предизвикани от уличното движение, или от неволни помръдвания на тестовия субект. Инго успява да спре изходящите данни за цели 45 секунди, което, ако изключим очевидното обяснение, че той въздейства на апаратурата посредством мисълта си, е почти невъзможно да се обясни другояче, без да се прибегне до хипотезата за таен заговор с тези, които контролират експеримента. По време на експеримента присъстват представители на други отдели в института, за да се осигурят достатъчно компетентни наблюдатели. Някои от тях не издържат и напускат залата на експеримента бягайки, неспособни да приемат това, на което са станали свидетели. И този успешен експеримент бързо се разчува и когато Инго се завръща в Ню Йорк, за да довърши експерименталната си работа в АОПИ, на него вече гледат по друг начин и дори му предлагат увеличаване на заплащането.

През август 1972 г. следва втора визита в SRI и втори демонстративен експеримент в присъствието на заинтересовани инвеститори, вследствие на което на Инго Суон е предложен договор за работа по 8-месечен проект, финансиран от ЦРУ. Това поставя началото на едно забележително и изключително ползотворно сътрудничество между талантливия и професионално педантичен Инго Суон и гениалния и дискретно дипломатичен Хал Пътхоф. Сътрудничество, базирано на огромен взаимен респект.

Според подписания през 1972 г. договор със SRI, Инго Суон е „тестови субект“ и „научен консултант“. Архивни документи показват, че той не просто е бил поканен да участва в експериментите, а е изпълнявал важна роля в планирането и разработването на психоенергетичните програми. В един междинен доклад, адресиран до Кен Крес от ЦРУ с дата 14 февруари 1972 г., директорите от Станфордския научноизследователски институт Ръсел Тарг и Харолд Пътхоф отбелязват, че особен интерес представлява фактът, че способностите на Инго Суон очевидно са не толкова вродени, колкото развити от набор от обучителни процедури. Поради този факт те преценяват, че трябва да бъде събрана информация за възможни тренировъчни процедури за развитието на такива способности.

Сътрудничеството между Хал Пътхоф и Инго Суон не винаги е безоблачно, но продължава цели 14 години, до есента на 1986 г. То дава на света методиката на дистанционното наблюдение. Тя еволюира по естествен начин от по-ранните експерименти на Инго с излизане извън тялото в Американското общество за психични изследвания. Част от тези опити включват „пътувания“ до случайно избрани координати на картата. В поредица от десет експеримента с десет възможни цели, Инго познава седем пъти – резултат с много висока степен на достоверност. Той дава еднакво успешни резултати както когато координатите са криптирани, така и когато наблюдава секретни китайски или руски обекти, информацията за които бива потвърдена едва по-късно чрез сателитно наблюдение. Подобен експеримент демонстрира и един от другите сътрудници на SRI - бившият полицейски детектив Пат Прайс. Прайс едновременно успява да впечатли и да изплаши офицери от разузнаването, като прочита имената на файловете на свръхсекретен военен обект по време на такъв демонстративен експеримент, при който се намира на хиляди мили от мястото, където е разположен обектът. Самият Инго Суон никога не се уморява да участва в подобни демонстративни експерименти пред висшестоящи лица и потенциални спонсори, чувствайки, че това е единственият начин те да бъдат убедени, че явлението е реално. Според няколко публично огласени правителствени доклада, успехът на тези проекти заздравява убедеността, че RV действително има потенциал да се използва от армията и разузнаването.

През годините Инго Суон е човекът с най-съществен принос към разработването на новия метод координатното дистанционно наблюдение (coordinate remote viewing, CRV) и проекта SCANATE (Scan by coordinates). По време на вътрешен междущатски  полет, Суон получава прозрение. Случаят е описан в книгата му „Проникване“ (Penetration, 1998). Той допуска, че щом пилотите могат да проследят местоположение по координати с географска дължина и ширина, тогава тези координати биха представлявали идеални цели за дистанционно наблюдение с практическо приложение. Те също така биха позволили да се работи в тройно сляпа ситуация. Директорите от Станфордския институт отхвърлят идеята, тъй като по това време преобладаващото схващане в кръговете на парапсихолозите е, че придобиването на информация от разстояние изисква телепатично прехвърляне на данни между изпращащия, който се намира на терен, и получателя (вюър) – схващане, което незабавно би било елиминирано, ако се приеме предложението на Суон. Тогава Инго прави нещо, което ще се превърне в негов навик през следващите 20 години – заплашва да напусне. В серия от разменени писмени бележки между него и Пътхоф, Инго застава на категоричната позиция, че не работи в Станфордския институт само за да прави убедителни демонстрации съобразно академични или предполагаеми дефиниции на психокинеза или ясновидство, а за да изследва способностите си, да види как може да ги развие, дори ако не дават предвидим резултат в 100 процента от случаите. Накрая Пътхоф капитулира. Така се поставя началото на координатното дистанционно наблюдение. Освен че демонстрира как RV работи на каквото и да е разстояние, проект SCANATE привлича вниманието и на други правителствени агенции, заинтригувани от потенциала на метода като разузнавателно средство. Впоследствие координатното RV бива възприето в разузнаването и военната общност под наименованието контролирано дистанционно наблюдение (controlled remote viewing, CRV). Вече в структурата на Американската армия Инго активно участва в разработването на шест-степенната методика на обучение, която е подложена на щателно и строго научно изследване и става част от по-обширни усилия, насочени към разбиране на RV феномена. Основно на неговите усилия дължим разработването на методологията на RV и протокола за провеждане на RV сесия. Той създава цялостната експериментална постановка на метода и разработва систематичен, методологически процес, който всеки един участник да може да използва с цел намаляване на аналитичната интерференция, когато търси достъп и съобщава информация в подробен и подреден вид, без да се налага да се използва интервюиращо лице (т.нар. монитор). Резултатите от тези изследвания, както и други свидетелства за успешното използване на RV във военната сфера са понастоящем разсекретени и публикувани.

През своята кариера в SRI Инго Суон натрупва поредица от поразителни и забележителни успехи. По време на една от сесиите например той точно описва много от характерните черти на управлявания от френските власти остров Киргилен, включително съвместна френско-руска научноизследователска метеорологична станция. Но най-интересен измежду постиженията и приносите на Инго Суон е един проект, разработен през 1973 г., с който неимоверно се разширяват границите на това какво е възможно да се направи с RV. В архива на Суон се съдържа папка, обозначена като „Планетарно RV“, където е документирано вече станалото легендарно дистанционно наблюдение на Юпитер, извършено съвместно с неговия колега Харолд Шърман, друг консултант в Станфордския университет. При него Инго наблюдава за първи път в историята пръстените на Юпитер. В архивните бележки се съдържа информация за конферентен разговор между двамата, обозначен като изпращане на психични сонди до Юпитер и Меркурий. Той показва как двамата първоначално излизат с идеята да използват RV и да изпреварят мисията на НАСА, която трябва да направи първите сателитни снимки на планетата. Учените от Станфордския университет са първоначално скептични относно този план, но впоследствие се присъединяват. Най-впечатляващото в проекта е, че дефинира наново концепцията за работа на сляпо, която обикновено изисква вюърът да няма никаква представа каква е целта. В този случай всички знаят от самото начало, че местоположението е Юпитер. Стремежът е да се открие нещо значително на планетата, за което никой на Земята не знае към дадения момент. Тази постановка би проработила само ако се получи обратна информация сравнително скоро. Суон и Шърман се забавляват с факта, че техните доклади са изпратени преди получаването на обратна връзка от мисията на НАСА до водещи учени, измежду които и Карл Сейгън. Въпросните учени отхвърлят като смешни наблюденията на Инго на пръстените на Юпитер. Снимките, изпратени от сондата на НАСА обаче, много скоро показват кой е прав.

През септември 1977 г. във Форт Мийд се поставя началото на RV програмата на Американската армия под командването на лейтенант Фредерик Холмс „Скип“ Атуотър. Атуотър се запознава с вече извършената работа в Станфордския научноизследователски институт, както и изследванията на Робърт Монро върху ОИТ в Института Монро. Работната среда във Форд Мийд е изцяло съобразена с конкретните инструкции на Инго Суон, въз основа на неговите наблюдения на факторите на средата, които към този момент са му помагали или пречели по време на експерименталната му работа. Тези инструкции изискват обстановка, в която вюърите, лицата, които ги интервюират (т.нар. монитори), аналитиците и ръководителите на проектите да работят необезпокоявани от стресовите фактори на външния свят. Те трябва да могат да правят многобройни паузи по време на работа, да работят ограничен брой часове и да се фокусират изцяло върху дистанционното наблюдение, без да им се възлагат други задачи.

Пикът в кариерата на Суон във Форт Мийд е работата му по проект „СТАРГЕЙТ“. Тя стартира през 1978 г. и продължава близо две десетилетия. Проектът е иницииран от Агенцията за военно разузнаване (DIA), когато става ясно, че от началото на 70-те години Съветският Съюз има успешни разработки и приложения в сферата на екстрасензорните феномени. Това сериозно притеснява службите за национална сигурност. Усилията за създаването на програмата са в отговор на съобщенията, получени от източници на американското разузнаване, за психотронните проучвания в СССР, които изправят на нокти работещите в секретните служби на САЩ.

„Старгейт“ стъпва на разработките на проект SCANATE. В протежение на годините работа, той и неговите разклонения са известни под различни наименования: GONDOLA WISH, GRILL FLAME, CENTER LINE, PROJECT CF, SUNSTREAK. Инго Суон, заедно с Харолд Пътхоф, разработва набор от инструкции, които теоретично позволяват всеки да бъде обучен да извлича точни, подробни данни за наблюдаваните цели. Новата методология за събиране на данни е приложена към широк диапазон от оперативни и тренировъчни цели. По различно време към програмата работи екип от повече от четиридесет души, включително 23-ма вюъри, аналитици и поддържащ персонал. До 1995 г. в рамките на програмата са реализирани няколкостотин проекта за събиране на разузнавателна информация, по време на които са направени хиляди RV сесии. Мисиите биват възлагани на вюърите от програмата едва когато всички други разузнавателни усилия, методи и подходи са изчерпани. Забележително успешните проекти се обозначават като резултат категория „осем мартинита“ – извлечените чрез RV данни са толкова умопомрачителни, че човек трябва да излезе и да обърне осем мартинита, за да дойде на себе си. Екипът от вюъри успява да идентифицира шпиони, да локализира съветски оръжия и технологии, включително ядрена подводница през 1979 г., изгубени ракети „Скъд“ по време на войната в Персийския залив и залежи на плутоний в Северна Корея през 1994 г.

По време на проект „СТАРГЕЙТ“ Инго Суон става инструктор на първия екип от петима военни офицери, което му дава възможност отново да демонстрира предимствата на разработената методика за успешно обучение на „обикновени“ хора, които развиват естествените си способности и се превръщат в професионални вюъри. Измежду тях е и младият Ед Деймс - човекът, който след прекратяването на програмата и разсекретяването ѝ, я прави публично достояние и започва самостоятелна кариера като RV инструктор в цивилния сектор. Любопитно е да видим как Ед Деймс описва първоначалните си впечатления от своя учител и ментор (цитатът е от автобиографичната книга на Ед Деймс Tell me what you see²):

Първата ми среща със Суон мина добре, макар че имаше известно напрежение. Сприхав човек, който не търпи глупаци и затворен по природа, той беше типът характер, който се чувства еднакво удобно, облечен и в бермуди и сламена шапка, и в официален костюм – беше майстор на преобразяването. Беше човек с тежко телосложение и брада, комбинация между Ърнест Хемингуей и Индиана Джоунс, с глас като на Труман Капоти. В екипа ни беше забранено да говорим за него като за екстрасенс; той предпочиташе да го наричаме изследовател на съзнанието. Ако беше поискал, и Крал Артур щях да му казвам.

Първият екип от офицери от американската армия, обучени като вюъри (oт ляво надясно): Бил Рей, Пол Смит, Ед Деймс, Инго Суон, Том Макниър и Шарлийн Шуфелт в студиото на Инго в Ню Йорк, 1984 г.

Деймс доразвива и усъвършенства методиката на Суон и я нарича техническо дистанционно наблюдение (Technical Remote Viewing, TRV). В тази си форма тя е позната и разпространена и в България от Стефан Стефанов – един от професионалните инструктори по RV в света, обучен лично от Ед Деймс.

Паралелно с работата си по психичните експерименти, Суон е успешен художник, който твори в жанра на космическото изкуство. Понастоящем картините му са част от постоянни изложби в Музея на американското изкуство в Балтимор, Мериленд, в Асоциацията за изследвания на Едгар Кейси, както и в различни частни и публични колекции в Калифорния и Ню Йорк.

Изкуството му е тясно свързано с психичните му изживявания и е вдъхновено поне отчасти от визуалните образи, които получава по време на дистанционни наблюдения, когато вижда аури или има излизания извън тялото. Честа тема в картините му е дълбокият космос. Сам определя стила си като сюрреалистичен. През 2014 г. семейството му пише: „Един от начините, по които Инго предава своето собствено разбиране за духовните реалности – прокарвайки мост между обективната наука и вътрешното съзнание на човека – е чрез картините си“. А Мартин Ебон³ отбелязва, че Суон открива „един много фундаментален вид екстрасензорна система, която се намира във всеки от нас“, създавайки картини, базирани на психичните му видения.

Инго Суон е автор на повече от десет книги, като по-известните от тях са: „Проникване: въпросът за извънземната и човешката телепатия“, която представя биографично кариерата на Суон като екстрасенс; „Естествената ЕСП“ за същината на екстрасензорната перцепция (ЕСП) и нейните първични характеристики; „Наръчник по ЕСП за всеки: как да отключите екстрасензорната сила на съзнанието си“, „Твоят Нострадамус фактор“ – как да достигнете до вродената си способност за виждане в бъдещето, всяка от които горещо препоръчваме.

Колекцията с материали на Инго Суон, включваща неговата повече от 32-годишна кореспонденция, статии, речи, записи на експерименти, бележки от проучвания, астрологически карти и др. се намира в библиотеката на Университета на Западна Джорджия.

Ще завършим този текст с думите на Ед Мей, наследникът на Харолд Пътхоф като директор на Станфордския научноизследователски институт, след като той напуска през 1986 г. Думите са адресирани до Инго Суон след прекратяването на RV програмите от страна на Американското правителство през 1995 г.:

Инго, когато съвременната история на дистанционното наблюдение най-сетне бъде написана, на теб трябва да ти бъде отредено място на върха. Макар и други да са допринесли много, никой от тях не може да се сравни с теб. Разбира се, твоите практически умения са важни, но аз говоря за уникалния ти принос като изследовател. Никой друг от работещите в тази област не е толкова интензивно отдаден като теб на феномена, никой друг не е направил толкова много за неговото разбиране. Точно тази твоя отдаденост и резултатите, които тя донесе, трябва в крайна сметка да получат признание. Проектът на Станфордския институт нямаше да бъде възможен без теб.

Инго Суон умира на 31 януари 2013 г. Остава в историята като Бащата на дистанционното наблюдение.