Под пясъка на платото в Гиза пулсира неясно и почти забравено знание, чието фундаментално значение човечеството отдавна долавя на интуитивно ниво. Векове наред древните структури на повърхността стоят като неподвижни свидетели на една забравена връзка между човека и нещо, което колективно все още не сме готови нито да приемем, нито да назовем. И макар през годините отделни хора да са пристъпяли смело напред в разбирането си, то общият консенсус за това какво представляват пирамидите остава непроменен и фиксиран в плитки и безопасни теории.

Но дали не е дошло времето историята на Древен Египет да бъде пренаписана, а с нея и тази на целия свят?

През март 2025 г. в масовия фокус си проби път ново научно откритие и по всичко изглежда успя да разклати привидното спокойствие на академичния наратив. С помощта на съвременна технология – SAR радар и доплерова томография – екип от италиански изследователи обяви, че под платото се намира масивна подземна мегаструктура, съставена от вертикални шахти и структури на дълбочина от 650 м до 2 км, скрити камери и тунели, разположени под пирамидата на Хефрен и под самия Сфинкс. Екипът твърди, че структурите не са естествени – ъглите, симетрията и повтарящите се характеристики предполагат умишлен дизайн. Откритието бе определено като революционно – не само защото разширява границите на археологията, но и защото сякаш резонира с нещо по-дълбоко, закодирано в самата тъкан на човешката памет.

Но тази информация не беше нова за всички.

Още през 2014 г. нашият изследователски екип, използвайки метода за добиване на информация от разстояние „Дистанционно наблюдение“ (Remote Viewing или накратко RV), описа същите структури с безпрецедентна точност. В пълно информационно затъмнение и без никакви предварителни данни, без нито един сателит, сондаж или скенер, ние видяхме подземните вертикални структури, камерите и тунелите.

В тази статия ще проследим накратко какво откриха официално учените, на които бе дадена гласност¹ през 2025 г., как техните данни съвпадат с резултатите от нашите RV данни, и как други визионери от сферата на RV описват подземни структури под пирамидите в Гиза още в края на 20 век. Ще направим това не като доказателство за паранормалното, а като покана: да разширим разбирането си за реалността.

SAR и пирамидите в Гиза – научни данни от 2022 г.

На 19 октомври 2022 г. проф. Корадо Маланга от Университета в Пиза и инж. Филипо Бионди от Университета в Стратклайд, Шотландия, специалист по SAR технологии, публикуват научна статия в международното научно списание Remote Sensing² със заглавие „Доплерова томография с радар със синтетична апертура разкрива детайли от неоткрита вътрешна структура с висока резолюция на Голямата пирамида в Гиза“.

Статията представя новаторски метод за изследване на вътрешната структура на Голямата пирамида в Гиза чрез доплерова томография с радар със синтетична апертура (SAR). Този метод използва микродвижения, предизвикани от сеизмични вълни, за да създаде 3D изображения с висока резолюция на вътрешността на пирамидата и зоните под нея. Използвани са данни от италианския сателит COSMO-SkyMed от второ поколение, обработени чрез многоканален анализ (MCA) и доплерови суб-апертури, за да се визуализират структури, които не са били открити досега.

Обикновените SAR методи имат слаба проникваща способност в твърди обекти като гранит, което ограничава възможността за изследване на вътрешността на пирамидата. Новият метод преодолява това ограничение, като използва вибрации (фонони), вместо фотони, за да проникне дълбоко в структурата.

Ключовите открития в това изследване са:

·  Чрез интерферометрия (InSAR) е установено, че всички пирамиди на платото в Гиза (Хеопс, Хефрен и Микерин³) имат осем, а не четири страни, с вдлъбнатини, които стават по-изразени към основата. Това подкрепя хипотезата, че пирамидите са били проектирани да отвеждат вода по организиран начин;

·  Потвърдени са познатите елементи в пирамидата на Хеопс като погребалната камера на фараона, камерата на царицата, голямата галерия, квадратна zed структура⁴, намираща се над погребалната камера на фараона, свързана с други елементи, и незавършената подземна стая;

·  Открити са множество неизвестни досега структури: източни и западни възходящи рампи; хоризонтален коридор на височина около 90 м, свързващ възходящите рампи; паралелни рампи, които преминават в подземна секция; подземни коридори, успоредни на северната страна, с разклонения; сложна структура под основата на пирамидата, подобна на конструкции в други египетски пирамиди; нови проходи и стая под камерата на фараона; стаи под камерата на царицата, свързани чрез малки канали; празнина и коридор близо до входа на пирамидата; паралелепипедна структура, свързана с други елементи чрез двойна връзка.

Източна и западна рампи, успоредни една на друга, се спускат в подземна секция с променлив наклон (номера 4 и 5 в 3D модела и обозначение Tag 4 и Tag 5 на сателитната снимка)

Някои открития, като малката празнина близо до входа, съвпадат с данни от муонна спектроскопия⁵ от 2017 г., но SAR методът предоставя по-директни и надеждни доказателства. Той е неинвазивен, икономичен и бърз в сравнение с традиционните методи като муонна спектроскопия, но обработката на данните изисква значителни изчислителни ресурси.

Изследването от 2022 г. разкрива нови структури в пирамидата на Хеопс, което може да промени разбирането за нейното предназначение и строителство. Авторите предполагат, че пирамидата не е била само гробница, а е функционирала като гигантски резонатор, използвайки вода от река Нил, която е била вкарвана в структурата чрез система от канали и стаи. Тази вода, заедно с вибрациите от вятъра и нискочестотните звуци, е можела да създава акустични ефекти, вероятно използвани за религиозни или лечебни цели. Водата е била използвана за усилване на звуковите честоти, които са можели да резонират с обекти в стаите.

Авторите завършват научната статия с план за бъдещи изследвания – методът ще бъде приложен към други мегалитни структури, включително пирамидата на Хефрен, за да се получи по-пълна картина на комплекса в Гиза.

Пресконференция на 15 март 2025 г. и откритието под пирамидата на Хефрен

Година и половина по-късно, на 15 март 2025 г. в Болоня, Италия, се проведе пресконференция в тесен кръг, насочена към представители на международната преса, на която проф. Корадо Маланга, инж. Филипо Бионди и египтологът Армандо Мей представиха своите открития под пирамидата на Хефрен в Гиза. Учените твърдят, че са открили огромен подземен град под пирамидите в Гиза чрез SAR технологията, използвана по-рано при изследването на пирамидата на Хеопс. Конференцията е на италиански език и е изпълнена с научна терминология. Можете да я гледате в YouTube тук с достъпен автоматичен превод на български език.

На следващия ден, 16 март, се организира и публична конференция за обществеността в конгресен център в Болоня, където същият екип сподели находките си пред по-широка аудитория.

От ляво надясно: Армандо Мей, Корадо Маланга, Филипо Бионди

Интересът е толкова голям, че залата едва побира над 900 участници, а много не успяват да купят билет и остават отвън. Конференцията е с продължителност от близо 4 часа и можете да я гледате в това видео.

Екипът отново използва синтетична апертурна радарна (SAR) технология в комбинация с доплерова томография, за да изследва подробно подземните структури под пирамидата на Хефрен. Във видеото е обяснена подробно използваната методология, позволяваща преобразуване на фотонни (светлинни) данни във фононни (звукови) сигнали, което от своя страна дава възможност за откриване на дълбоко разположени структури. Технологията е подобна на сонарните радари, използвани за картографиране на океанските дълбини. Маланга обяснява, че радарните данни могат да се интерпретират по начини, подобни на звука. Техниката им включва изследване на радарните вълни, за да „чуят“ ехото, завръщащо се от подземни структури. Когато радарът излъчва вълни, те пътуват в земята и отскачат обратно при среща с различни материали, като скални образувания, кухини или други подземни характеристики. Маланга казва, че гранитът става по-прозрачен от стъклото, когато се „гледа“ през този процес на акустично преобразуване. Технологията им позволява да създават наслоени, триизмерни модели на това, което се намира под пирамидата на Хефрен.

Според представените данни, под пирамидите в Гиза са идентифицирани пет подземни структури, осем вертикални цилиндрични структури (шахти, кладенци) с дълбочина 648 метра, спираловидни формации около всяка шахта и две огромни кубовидни камери с размери приблизително 80 метра от всяка страна. Освен това под тези структури, на дълбочина между 1,2 км и 2 км, се открива още по-сложна мрежа от обекти, за които е изказана хипотезата, че приличат на останки от град. Подземните структури са десет пъти по-големи от самите пирамиди.

Впоследствие е използван изкуствен интелект за анализ на данните, идентифициране на модели и създаване на 3D реконструкции на подземните структури.

Структурите в дълбочина, представени на сателитна снимка (горе) и последващи 3D визуализации

Д-р Мей свързва откритията с древни митове и текстове като „Залите на Аменти“, споменати в „Изумрудените скрижали“ и „Книгата на мъртвите“, като предполага, че тези древни разкази може да са описали реални, физически структури – вероятно същите, които сега са открити.

Екипът прави връзка между откритието си и легендарната Зала на записите (Hall of Records), която според древноегипетски митове е скрита камера, съдържаща изгубени знания за древната цивилизация.

Въпреки представените снимки от радарната технология и 3D реконструкции, много експерти и египтолози засега изразяват съмнения относно валидността на тези открития. Липсата на независима рецензия в научен журнал на този етап води до критики и обвинения в разпространение на непотвърдена информация. ​

Екипът призовава за по-нататъшно проучване и физически разкопки. Те подчертават, че технологията, която са използвали, доказва, че има нещо, което сега светът трябва да реши дали да разследва. Маланга е категоричен:

Това не е теория, която се нуждае от повече потвърждение. Това са снимки. Като снимка на кулата в Пиза – не ви трябват 500 души, за да кажете, че е истинска.

Пресконференцията завършва с няколко въпроса, които все още остават без отговор за учените: кой е построил тези структури, кога са били построени, каква е била тяхната цел. Професор Корадо Маланга и екипът обещават още данни, тъй като по-дълбоките сканирания и проучванията продължават.

Но както ще видите в следващите редове – оказва се, че методите на науката догонват „Дистанционното наблюдение“, и докато учените тепърва търсят отговорите на тези въпроси, вюърите⁶ разполагат с тази информация отдавна.

Нашите RV данни от 2014 г.

Когато през декември 2010 г. Издателство „Паралелна реалност“ издаде книгата „Подземните тайни на румънския сфинкс“, бяхме изумени от възможностите на метода Remote Viewing, с който в следговора към книгата Стефан Стефанов изследваше в подземна перспектива намиращото се в тази зона в Румъния. Това отключи поредица от събития в нашия живот, изведе ни на нов път и резултира в стотици RV проекти, експедиции и приключения. Не на последно място това доведе до създаването и на сайта RV Insights, който четете в момента.

През 2014 г., вече обучени във всички тънкости на метода, решихме да изследваме една от най-притегателните зони на планетата – комплекса в Гиза, построен според науката преди около 4500 години на скалистото плато на западния бряг на река Нил в Северен Египет. Всяка пирамида там е издигната в чест на фараон. Голямата пирамида, построена за Хеопс, е най-голямата с височина около 146 метра и ширина в основата около 230 метра. Пирамидата на Хефрен е средната, а тази на Микерин е най-южната и последно построена от групата. В непосредствена близост до този ансамбъл е статуята на Сфинкса, към която именно бе насочен нашият интерес. Към онзи момент нямахме никаква информация за сателитни проучвания на района и интересът ни бе продиктуван от любопитство. Работното ни задание бе:

Сфинкса /подземна перспектива/ най-значим обект/ сегашно време

В метода Remote Viewing заданията имат специфична конструкция, изработват се по строги правила и имат за цел да укажат на подсъзнанието точната цел, за която ще се извлича информация. За незапознатите с метода бихме посочили като аналогия заявката за търсене в Google – колкото е по-специфична тя, толкова по-точни данни ще получите.

В конкретния случай целта е да се опише най-значимият обект, който съществува към момента на RV сесиите (2014 г.) под земята под Сфинкса.

Напълно бяхме забравили за тези RV сесии, когато след конференцията на италианския екип приятел ни попита дали сме правили RV проучване на Гиза. Преровихме архива и изненадата ни бе голяма, когато се натъкнахме на сесиите за Сфинкса и видяхме скиците, които сме направили, защото там бяха редицата вертикални стълбове, кубовете и усуканите коридори. На практика откритията на проф. Корадо Маланга, инж. Филипо Бионди и египтологът Армандо Мей, оповестени на 15-16 март 2025 г., потвърждават нашите данни, получени 11 години по-рано! До този момент за нас те бяха само любопитна информация, която нямаше как да проверим.

Следват данните от сесиите ни, които публикуваме тук за пръв път.

Лявата скица изобразява всички наблюдавани в сесията обекти, формиращи една обща конфигурация. Централният елемент на рисунката е предмет, който има празно обло тяло и поредица от удължени вертикални структури, наподобяващи тръби или греди, които се издигат от по-широка основа. Тези тръби се поклащат и са свързани с извити линии и кръгли форми, което подсказва сложна система или рамка. Предметът е дефиниран като много стар механичен уред и има съпровождаща и осигуряваща функция.

Основата му е описана като устройство с кубична форма, съставено от няколко много тънки плочи или пластини с режещи ръбове. Тези структури са най-малко две, като са изследвани детайлно на втората скица. Между плочите се създава поле, което води до огъване на пространството – в центъра се създава конусовиден вихър, който се върти много бързо. Асоциира се с движение и танц. При наблюдението на аспекта вюърът се усеща зашеметен, замаян, учуден.

Третата скица показва една от плочите в близък план. Виждат се множество вдлъбнатини или перфорации, организирани в строг ред.

Втората сесия се фокусира върху коридорите и кубичните структури.

Лявата скица показва тежък метален куб, който е изгубен, вкопан, хромиран, хладен и студен. Над него има някакво спускащо се покритие. Свързва се с UV лъчи, посока на движение, убежище и съхранение. Възприема се като извънредно плътен, не може да се помръдне.

Под него е разположен дълъг водещ коридор, показан на схемата по средата. В дъното на коридора се наблюдава вентилационна шахта с кръгъл въртящ се механизъм. Коридорът се възприема като изсечен, тъмен на цвят, намира се под и вътре, дълбок и тесен е. Обстановката е притихнала. Аспектът се асоциира с димоотвод.

Дясната скица показва извършеното допълнително изследване на коридора. Визуализира се тунелоподобна виеща се конструкция, която е изсечена, вградена, прогорена в скалата и се възприема като едно цяло. Тунелът е арковиден, подът е трасиращ и светещ. Стените са гладки, от тъмен гранит, лъскави до блясък. Възприема се като проход, път, свързващ коридор.

Комбинацията от елементи в двете сесии предполага, че е възможно да се възприема хибридна технология, която съчетава инженерство на много древна цивилизация и хипотетични извънземни технологии. Това е в съответствие с интердисциплинарния характер на откритията на Маланга, Бионди и Мей, обявени на 15 март 2025 г., а визуалната връзка е повече от очевидна:

Поради непосредствената близост на Сфинкса до пирамидата на Хефрен и визуалните сходства считаме, че наблюдаваме същата структура, която наблюдава италианският екип чрез SAR технологията.

Друго интересно сходство, което открихме между данните от нашите RV сесии и научната информация, е по отношение на една от известните структури вътре в пирамидата – т.нар. Zed комплекс. В бележка под линия обяснихме, че според официалната теория това е монумент, наподобяваш кула, изцяло изграден от гранит, състоящ се от горен покрив, оформен от два наклонени гранитни блока, и пет успоредни гранитни плочи, разположени на различни разстояния една от друга. Горната повърхност на всяка от тези плочи има ясно изразена грапавост, а долната повърхност е изключително гладка. Под този монумент се намира погребалната камера на фараона в Голямата пирамида. Гранитът, богат на кварц, е силно резонансен, така че тези плочи са проектирани да вибрират свободно, вероятно в резонанс с камерата на фараона. Съвременни тестове показват, че камерата реагира на ниски честоти (90 Hz), а каналите ѝ действат като органни тръби, усилвайки звука, който се описва като „дълбок и свръхестествен“.

В ляво е показан разрез на Голямата пирамида с известните вътрешни структури. Съседните две изображения показват поглед от изток и север към Zed комплекса с 5-те плочи, разположени една над друга. Най-дясното изображение е скица от нашите сесии през 2014 г., показваща същата конфигурация от 5 плочи. Освен това вюърът описва създаденото между плочите поле, което „огъва пространството“.

Zed кули са открити и в основата на пирамидата на Хефрен от италианския екип:

Те са общо пет и са разположени във формата на квадрат, като петата е в средата. Под всяка от страничните четири кули има детектирана дълбока вертикална шахта.

Съществува една интересна теория за Zed кулите, която принадлежи на Марио Пинкерле (1919–2012) – италиански инженер, писател и изследовател, известен с алтернативните си теории за древните цивилизации. Той твърди, че Голямата пирамида не е гробница на фараона Хеопс, а структура, построена около съществуваща по-стара кула – Zed – която според него е дело на атлантите. Пинкерле смята, че тази кула е космически календар, астрономическа обсерватория и свещено място, свързано с връщането на Озирис.

Същата структура с пет плочи се появява и в много изображения от древната египетска култура, описвайки символа, наречен „зед“ (или „джед“). В египетската митология това е символ, който може да се преведе като „стабилност“, „присъствие“. Той представлява гръбначния стълб на бог Озирис, цар на отвъдния свят. За египтяните гръбначният стълб е бил седалище на жизнената течност и символизирал стабилността („джед“ произлиза от ḍdi, което означава именно „да бъдеш стабилен“) и вечния живот. Йероглифът, който го изобразява, наподобява стълб с няколко хоризонтални линии в горната си част като напречни греди. Още преди да бъде свързан с Озирис, „джед“ е бил важен свещен символ за народа на Нил: в стенните рисунки той е оцветен в тюркоазено. През неолита е бил изобразяван като вид фетиш или амулет. Според други тълкувания той представлява победата на доброто над злото, както се случва в мита за смъртта на Озирис, убит от брат си Сет, и след това отмъстен от Хор⁷. Понякога символът бил антропоморфизиран и изобразяван с жезъл или бастун в ръка. „Зед“ е много тясно свързан с друг много известен символ – „анкх“, в мита за Озирис и неговата съпруга Изида. „Зед“ представлява гръбнака на Озирис и неговото възкресение, символизирайки стабилността и победата над смъртта. „Анкх“, от друга страна, често се изобразява в ръцете на Изида, когато тя възкресява Озирис, и представлява даряването на живот. Така „зед“ и „анкх“ заедно отразяват цикъла на смърт и прераждане в египетската космология.

Релефите насочват и към вероятна технологична функция. Символът прилича на структурата на трансформаторите от 50-те години, превръщащи ниско във високо напрежение. Ако е обвит с медни проводници и изолиран с памук или смола, може да е служил като генератор. В храма на Хатор в Дендера релефи показват „лампи“ със zed като източник на енергия, наподобяващи електрически устройства. Това подхранва интерпретация на „зед“ в по-алтернативни теории като технологичен символ (напр. резонатор или трансформатор), докато „анкх“ се свързва с енергийни или космически концепции. Тези идеи са много интересни и подсказват, че връзката между двата символа може да е била разбирана и в по-абстрактен контекст от древните египтяни.

RV данните на Инго Суон за Гиза

За незапознатите ще кажем накратко, че Инго Суон е емблематична фигура в света на „Дистанционното наблюдение“ и заедно с физиците Хал Пътхоф и Ръсел Тарг поставя основите за развитието на метода. Повече за него можете да прочетете в статията „Инго Суон – феноменът, който дава на света дистанционното наблюдение“.

От 1973 до 1996 г. Инго провежда серия от RV сесии, фокусирани върху пирамидите в Гиза. Тези сесии са били част от по-широки изследвания, свързани с приложението на RV в археологията, примери за което ще изведем по-долу. За съжаление, те не са толкова известни колкото проучванията му на Юпитер и Луната и са разпръснати в различни документи и архиви. През 2022 г. Даз Смит – опитен вюър с над 22 години практика, събира и анализира разпокъсаните данни за работата на Инго върху пирамидите, обхващаща над 20 години труд. Даз публикува статията в своето списание Eight Martinis през ноември 2022 г., заедно с множество оригинални скици.

В изследванията си Инго Суон описва детайли за вътрешната структура и неизвестни аспекти на пирамидите. По време на своите RV сесии той възприема структури и енергийни източници, скрити под повърхността на платото Гиза. Съобщава също за наличието на енергийни зони, които не могат да се възприемат с нормални сетива. Инго Суон описва пирамидите не просто като гробници, а като сложни технологични устройства, свързани с енергийни мрежи или портали. Особено внимание обръща на вибрационни резонанси, идващи от вътрешността на пирамидата, които имали ефект върху съзнанието. В някои от описанията си намеква, че пирамидите не са създадени само от хора, а имат древен, извънземен или хибриден произход.

Всъщност Инго започва изследванията си за пирамидите още когато е част от Станфордския научноизследователски институт⁸, в който през 1972 г. започват пилотните изследвания и развитие на метода Remote Viewing. Малко по-късно, през 1977 г., екип от друго звено на SRI участва в проект за изследване на Гиза, финансиран от Националната научна фондация на САЩ. Макар първоначално ръководителят на екипа Ламбърт Долфин⁹ да отрича сътрудничество с Инго, накрая все пак споделя:

Инго работеше с Хал Пътхоф и Ръсел Тарг по секретен проект в SRI, до който аз нямах достъп. Преди първото ни пътуване до Египет през 1974 г. Инго ми подаде лист хартия с нахвърляни RV скици на Сфинкса и пирамидите.

Макар да няма категорично потвърждение за степента на официално участие на Инго Суон в SRI проектите в Гиза е ясно, че той е имал сериозен интерес към мястото и действително е посетил Египет през 1973 г., като е провеждал RV сесии на живо в района на пирамидите. Близък приятел на Инго споделя, че целта му е била да подпомогне Ламбърт, който е използвал георадар, така че да стесни обхвата на търсене, за да не се обикаля с километри из пустинята

След провеждане на експедициите Долфин докладва:

Няколко аномалии бяха наблюдавани в резултат на нашето изследване на устойчивостта при Сфинкса... Зад задните лапи проведохме две напречни изследвания. И двете показаха аномалия, която може би се дължи на тунел, ориентиран северозапад–югоизток...

Следват някои от скиците на Инго Суон, които считаме, че най-добре скицират изследвания район.

Първата скица представя данните на Инго по отношение на Сфинкса. В горната ѝ част е нарисуван опростен профил на Сфинкса, гледан отстрани. Под него са нарисувани няколко линии, които представляват тунели и подземни пространства:

·  Тунел 1: вляво под Сфинкса е отбелязан „тунел към близък храм“. Той е изобразен като хоризонтална линия, която се простира наляво и надолу, с въпросителен знак, показващ несигурност относно предназначението му.

·  Тунел 2: вдясно от първия тунел има друга хоризонтална линия, отбелязана с „вход“, която предполага вход към подземна структура.

·  Вертикални линии: има две вертикални линии, които се спускат надолу от тунелите, вероятно представляващи шахти или по-дълбоки нива. Едната линия е отбелязана с „вода“, което показва, че Инго е усетил присъствие на вода в тази зона.

·  Разстояния: вдясно от вертикалните линии са отбелязани разстояния: „300 фута?“ (около 91 метра) и „150-175?“, с което Инго опитва да определи дълбочината или разстоянието на тези структури. Той добавя „Може би тогава отива на две различни места“, което предполага, че тунелите може да се разделят или да водят до различни зони.

В долния ляв ъгъл е отбелязано „Аномално?“, което показва, че Инго е усетил нещо необичайно в тази зона, вероятно свързано с подземните структури.

Впечатленията на Инго Суон за тунели са в съответствие с откритията на екипа на Ламбърт Долфин от SRI през 1977 г., който с помощта на ground-penetrating radar (GPR) открива аномалии зад задните лапи на Сфинкса, предполагащи тунел, ориентиран от северозапад към югоизток.

Следващата скица представя данните на Инго за Голямата пирамида в Гиза. Той е усетил вертикална шахта под погребалната камера на фараона, блокирана от масивни плочи, която достига до водоносен слой. В края той детектира отломки, което предполага, че пространството, което е усетил, може да е запълнено или частично разрушено. Вдясно от пирамидата стои надписът „Лакът?“, като тук вероятно думата се свързва с формата на тунел или проход, който Инго е усетил – може би тунел с рязък завой, наподобяващ лакът. Това съответства на описанията му за мрежа от тунели, простиращи се от пирамидата. В средата на пирамидата стои надписът „Ядро“. Под пирамидата има надпис „буря“, като думата е неясна в контекста на рисунката. Може да се отнася до усещане за турбулентна енергия или до воден поток във водоносния слой, който Инго е усетил под пирамидата. И на тази скица се отбелязва дълбочина от 80 до 75 единици (вероятно фута), което може да се отнася до дълбочината на шахта или тунел под пирамидата. В долната част на скицата Инго отбелязва тунел, който минава покрай пирамидата, вероятно простиращ се извън нея. Това съответства на неговите впечатления за обширна мрежа от тунели, която се простира на запад към скалите и пясъчните дюни.

Последната скица е за пирамидата на Хефрен. Инго предполага, че има пукнатини или канали, през които нещо (вероятно вода или енергия) изтича от пирамидата. Малката рисунка в кръг под пирамидата е изглед отгоре на структура, която той е усетил под пирамидата. Представлява квадратна стая (куб), в дъното на която има две статуи. Има две неоткрити стаи и обширна мрежа от тунели, простиращи се на запад към скалите и пясъчните дюни. Скицата отразява тези впечатления, като показва подземна структура с „изходящи пукнатини“, което може да предполага тунели или канали. Това съответства на идеята на Инго за сложна подземна мрежа, свързана с пирамидите в Гиза.

RV проучване на Гиза от 1996 г. с мистериозен възложител

През юли 1995 г., американското правителство (частично¹⁰) разсекретява документите по парапсихологичната си програма, използваща дистанционното наблюдение. Година по-късно, през есента на 1996 г., двама възложители с неизвестна самоличност организират RV проучване, отново фокусирано върху платото Гиза в Египет. То има за цел да събере информация за предполагаеми артефакти, скрити дълбоко под Голямата пирамида. Според тях дълбоко под земята в близост до Голямата пирамида са скрити изключително важни артефакти и дистанционното наблюдение изглежда най-подходящият начин за събиране на данни за предполагаемия обект. В проекта се включват шестима вюъри, като никой от тях не е информиран за естеството на задачата. Всички работят самостоятелно от собствения си дом или месторабота, и не комуникират помежду си. Един от тях е подпомаган от монитор¹¹.

На 2 ноември 1996 г. е зададен 24-часов прозорец, в който вюърите трябва да локализират пирамидалния комплекс в Гиза, да „слязат под земята“ и да намерят тунел, простиращ се на североизток. Единствената предоставена информация са географските координати на Голямата пирамида за тези, които използват Координатно дистанционно наблюдение (CRV). Вюърите представят писмени доклади от сесиите си, като двама включват работни листове със скици. Предполага се, че един от вюърите е самият Инго Суон.

Необработените данни от докладите са анализирани и от тях е изведена информация за обектите, представляващи цел на търсенето. Основните детектирани обекти са въведени в табличен формат, за да се съпоставят данните на всеки вюър. Няма двама вюъри, които да докладват еднакви данни, но въпреки различията в описанията, няма противоречия, всъщност се установява изненадващо високо ниво на корелация.

Открити са следните обекти: наличие на тунел (в сесиите на петима вюъри); първа стая в тунела (петима вюъри) с аномално осветление (трима вюъри) и детектирано интелигентно присъствие (четирима); запечатана или блокирана врата към втора стая (трима), която се асоциира с „библиотека“ или „кибернетично“ хранилище на информация (трима); „златна гробница“ (четирима); мрежова структура от възлови точки на Земята, която е свързана с подобна на нея извънземна структура (четирима вюъри).

Съставено е следното обобщение в типичния за RV разказвателен стил:

Тунелът е разположен под земята и следван от вюърите на значително разстояние до достигането на голяма стая, вероятно с овална форма. При влизане в нея, присъстващият „наблюдател“ усеща „съзнанието“ на вюъра. В стаята се забелязва дифузно осветление, вероятно от тавана, и може би от стените. Обзавеждането и формата на стаята са описани по различен начин, а предназначението ѝ не е установено.

Трима наблюдатели съобщават за запечатана аномална енергийна зона или блокирана врата, водеща към втора стая. Докладвано е наличие на аномални енергийни източници, сред които две „колони“, които може да са физически или „енергийни“. Подробностите за тази стая са описани различно от вюърите, но описанията не си противоречат.

Преди или след влизането във втората стая, вюърите усещат или им е дадено да разберат, че функцията на стаята е свързана с някакъв вид библиотека или аналогично информационно хранилище. Това не е физическа библиотека в обичайния смисъл на думата, а по-скоро ментален или кибернетичен източник, или комбинация от двете, която е извън способността на вюърите да разберат или опишат. Стаята е пронизана от усещането за дълговечност и съществуване за огромен период от време.

Четирима вюъри коментират съществуването на трета стая. Двама я наричат „златна гробница“, а един просто я нарича „златна“. Местоположението на тази стая спрямо останалите не е ясно, но е близо и е свързано концептуално. Между вюърите има съгласие, че тази стая съдържа останките на тела, артефакти от метал, камък и плат, както и нематериални артефакти и такива от извънземен произход.

Четирима вюъри съобщават за феномен с още по-голямо значение. Обектът е център или част от мрежа от „групов разум“. Мрежата се простира до различни други места на Земята и дори до Луната и Марс. Детайлите по отношение на тази „мрежа“ са описани по различен начин, но основната концепция е идентична. Например вюърите отбелязват „свързаност“, „старо и трайно“, и „извънземно по произход и поддръжка“. Свързва се с център на знания и информация, използван за комуникация и обучение.

Последният абзац от обобщението ни подсети за евентуална връзка с едно друго наше RV изследване, което проведохме през 2021 г. То имаше за цел да проучи съоръжение в Антарктида, описано от Раду Чинамар в книгата „Долината на златните тронове и пергаментът на Падмасамбхава“. Специално за следговора на българското издание на книгата подготвихме RV проект, в който изследвахме кой е изградил въпросното съоръжение, какво е неговото основно предназначение, какво е предизвикало енергийната му активация, детектирана от американските военни през 2007 г., и за кого е бил предназначен сигналът от него. Раду Чинамар твърди, че сигналът е насочен към един от спътниците на Юпитер (Европа), докато нашите данни насочват в друга посока: трима вюъри локализират местонахождението на получателя на сигнала на Луната, един от вюърите счита, че това е близка до Марс орбита, а друг от екипа говори за локация доста отвъд нашата звездна система. Където и да е крайната дестинация, едно е сигурно – има изградена мрежа за комуникация, която свързва тези места.

В контекста на мястото, което заема централна роля във всички разглеждани в статията проучвания, въпросната мрежа е доловена и от друг екип вюъри.

RV данните за Гиза на Farsight Institute от 2015 г.

Институтът Farsight е частна изследователска и образователна организация, посветена на прилагането на метода на дистанционното наблюдение за проучване на широк спектър от теми – от исторически мистерии до съвременни явления. Негов основател е д-р Къртни Браун – едно от най-известните имена в сферата на RV с дългогодишна активна дейност.

През 2015 г. Къртни Браун публикува в своя You Tube канал мащабен проект за пирамидите в Гиза с помощта на вюърите с много богат опит Даз Смит и Дик Алгайър. Проектът се фокусира в четири основни направления:

·  Как са добивани най-големите камъни, използвани в строителството на Голямата пирамида в Гиза? Дали това е ставало чрез примитивни методи като чукове и мокри дървени клинове, или чрез по-екзотичен процес? Към заданието по тази цел е включена и снимка на пирамидата, за да се избегне двусмислие.

·  Как най-големите каменни блокове са били транспортирани от първоначалното място на добив (предполагаемо района на Асуан, на около 800 км от Гиза) до строителния обект на пирамидата. Въпросът е как са били преместени тези тежки блокове на толкова голямо разстояние, като се има предвид, че традиционните средства са били ограничени до тръстикови лодки и камили.

·  Как е била построена Голямата пирамида в Гиза? Фокусът е върху процеса на строителство на пирамидата и по-специално как най-големите каменни блокове са били местени по време на строежа. Въпросът е дали са били бутани от множество роби или е използван друг метод за позиционирането им.

·  Какво е първоначално замисленото предназначение на Голямата пирамида? Целта е да се установи защо е била построена пирамидата и как е била използвана след завършването ѝ. Въпросът е дали е служила само като погребална камера или е имала и по-различно предназначение.

Целите са структурирани така, че да обхванат целия процес – от добива и транспортирането на материалите, през строителството, до предназначението и организацията на проекта. Вюърите работят „на сляпо“ (blind), без предварителна информация за целите, за да се гарантира чистотата на данните.

Тъй като фокусът на проекта на Farsight е съсредоточен образно казано „над повърхността“ на пирамидите, тук няма да преразказваме данните от сесиите. Ако желаете да се запознаете с тях, изгледайте следващото видео:

Както загатнахме по-горе, екипът на д-р Къртни Браун също установява наличието на мрежа от структури, участващи в общ комуникационен обмен. Базирайки се на данните от проведените RV сесии, се предполага, че пирамидата не е изолирана структура, а елемент от по-широка система, предназначена да работи с енергия и да служи за комуникация.

Най-ясното описание на мрежата от структури идва от сесиите на Дик Алгайър, касаещи първоначалното предназначение на Голямата пирамида. Къртни резюмира:

Вюърът описва вербално и графично съвкупност от пирамидални структури, които са разделени от големи разстояния, но свързани с енергия. Връзката между тях изглежда следва някакъв вид енергиен път или това, което понякога се нарича лей линии¹². Пирамидалните структури изглежда са свързани енергетично. Енергията, която свързва структурите, изглежда е поне отчасти електромагнитна по природа. Има усещане за земни честоти – енергията се движи през Земята и или не е естествена, или е овладяна и контролирана.

Той подчертава, че макар данните да са извлечени в сесия, отнасяща се до Голямата пирамида, тук не става въпрос само за нея, а за далеч по-всеобхватна мрежа, засягаща и други локации на Земята. Изказва се твърдението, че лей линиите са били използвани не само като пасивни пътища, но и като активно управлявана мрежа. Пирамидалните структури, разположени на различни места по света, са били използвани за манипулиране на планетарна енергия, като едновременно с това са имали и комуникационна функция, вероятно насочена към извънземни същности.

Заключение

Древната история на Египет неизменно заема челно място сред темите, които привличат вниманието на всеки практикуващ вюър. Всички искаме да знаем каква мистерия крият пирамидите, кой и как ги е построил, с какво предназначение, как бихме могли да ги използваме ние и към какви отговори от древното ни минало биха могли да ни насочат те. Методът на дистанционното наблюдение е изключително подходящ за приложение в тези случаи, тъй като той позволява извличане на данни относно всякакви цели, които са недостъпни за обикновеното възприятие по директен начин. Тези цели могат да се отнасят за хора, места, идеи, процеси и събития, разположени във всяка точка на пространството и/или времето (минало, настояще, бъдеще). През годините този подход е доказал своята ефективност при решаването на конкретни практически задачи в различни области, включително археологията. Особено показателни са постиженията на американските RV екипи от 80-те години, работещи под ръководството на Стефан А. Шварц. Сред техните най-забележителни успехи са локализирането на двореца на Клеопатра в пристанището на Александрия, идентифицирането на руините на легендарния Александрийски фар, както и откриването на потънали кораби по крайбрежията на Калифорния и Бахамските острови.

Интересно е да отбележим, че и двата коментирани в тази статия метода за добиване на данни - дистанционното наблюдение (Remote Viewing) и сателитната технология SAR (Synthetic Aperture Radar) – споделят фундаментална прилика като дистанционни техники за събиране на информация, макар и да оперират в коренно различни контексти и с различни принципи. Докато Remote Viewing разчита на човешкото съзнание и интуитивни способности за възприемане на данни за отдалечени обекти без физическо присъствие, SAR използва усъвършенствани радарни системи, за да генерира детайлни изображения на земната повърхност от космоса, независимо от метеорологичните условия, времето на денонощието и разстоянието. И двата подхода демонстрират впечатляващи възможности за преодоляване на пространствени бариери, предоставяйки достъп до информация, която иначе би била недостъпна. Въпреки различията в методологията – интуитивна за Remote Viewing и строго технологична за SAR – и двете подчертават човешкия стремеж към разширяване на границите на познанието чрез иновативни начини за наблюдение на света.

Откритията, направени през 2025 г. под платото на Гиза, може би ще влязат в учебниците като повратна точка в археологията. Но в един друг, по-тих регистър, следва да имаме предвид, че знанието не винаги идва отвън – понякога то изтича отвътре, от онази по-дълбока част на човешкото същество, която често пренебрегваме в името на обективността. Фактът, че нашият екип описа същите подземни структури 11 години преди те да бъдат официално открити, подсказва, че е време да започнем да разглеждаме интуицията, вътрешното възприятие и неконвенционалните методи не като врагове на науката, а като нейни съюзници.

Въпреки това оставаме с надежда, че каквото и знание да лежи под пирамидите в Гиза, човечеството скоро да е готово не само да го наблюдава дистанционно, но и да го разкрие пряко и непосредствено чрез директно изследване.