В част 1 ви разказахме за първите опити на науката да изследва и обясни екстрасензорните възприятия. Освен на работата на академичните институции, отделихме внимание и на живота и делото на едно от най-известните имена в тази сфера – Дж. Б. Рaйн, който се счита за бащата на парапсихологията. Неговите открития относно телепатията, ясновидството, предусещането и психокинезата оспорват конвенционалното неверие. Райн нарича всичко това с общия термин екстрасензорно възприятие (ESP¹) и приема, че това е способността да се добива информация, която не е получена чрез стандартните физически сетива.

В част 2 ще ви разкажем за другите две забележителни имена в историята, чиито проучвания впоследствие се използват в дистанционното наблюдение – писателят Ъптън Синклер и френският инженер-химик Рене Варколие.

Менталното радио на Ъптън Синклер

Ъптън Синклер през 1934 г.

Ъптън Бил Синклер (20.09.1878 г. – 25.11.1968 г.) е американски писател, носител на наградата „Пулицър“. Той е автор на множество произведения, повечето посветени на социалната несправедливост. Започва да пише още на 15-годишна възраст и дори успява да се издържа сам в колежа в Ню Йорк с писане на хумористични и публицистични материали. През 1897 г. влиза в Колумбийския университет. Освен с писане, Синклер експериментира с телепатия и през 1930 г. издава книгата си за психичните феномени, озаглавена „Ментално радио“² (Mental Radio). Той описва 300 теста за телепатия с неговата втора съпруга Мери Крейг Кимброу, които според него неоспоримо доказват реалността на телепатията, като същевременно разкриват огромните и неизброими сили на човешкия ум. Немското издание включва предговор, написан от Алберт Айнщайн, който се възхищава на книгата и възхвалява писателските способности на Синклер. Психологът Уолтър Франклин Принс провежда независим анализ на резултатите през 1932 г. Той вярва, че данните на Синклер демонстрират телепатия. Анализът на Принс е публикуван като „Експериментите на Синклер за телепатия“ в бюлетин на Бостънското общество за психични изследвания през април 1932 г. и е включен в допълнението към книгата.

На практика тестовете се провеждат като Ъптън или друг участник в експеримента рисува самостоятелно някакво изображение, а в друга стая Мери възприема телепатично рисунката и я пресъздава. Синклер твърди, че Мери е нарисувала съвсем точно 65 от тях, 155  са били с частичен успех и 70 били неуспешни. Следват някои от по-интересните рисунки от експериментите на Синклер.

Лявата картинка от всяка двойка представя оригиналното изображение, а дясната (обозначена с буква „а“) – телепатично възприетия образ

Експериментите с телепатия на Ъптън Синклер са силно критикувани от научната общност. Той е наречен лековерен, а условията, в които провежда опитите си, не са приети за достатъчно надеждни. Твърди се, че една интуитивна съпруга, която познава съпруга си отблизо, може да е в състояние да отгатне с достатъчна степен на точност какво би нарисувал той. Допуска се също, че Синклер е направил намеци по време на някои от тестовете, които поради силното си желание да повярва, е забравил веднага.

На чия страна е била истината в този спор, не искаме да гадаем, но пък ни допадат думите на Ъптън Синклер, който казва: „Трудно е да се накара човек да разбере нещо, когато работата му зависи от това да не го разбира“.

Факт е, че Ъптън Синклер твърдо застава сам от другата страна на „барикадата“, рискувайки репутация и кариера, и само поради тази причина заслужава дълбоко уважение.

Рене Варколие за чувствата, възприемани от разстояние

Рене Варколие (08.04.1881 г. – 23.05.1962 г.) e френски инженер-химик и парапсихолог. Роден е в малко френско градче на пролива Ла Манш. Завършва средното си образование с отличие и получава диплом по химично инженерство. В работата си е новатор и получава множество патенти, включително един за производството на скъпоценни камъни и перли, както и оригинален процес за синтезиране и извличане на калиев перманганат. Той изобретява вид прожекционен екран, предшественик на днешните киноекрани. По-известен е обаче с изследванията си в областта на телепатията.

Варколие приписва интереса си към пси-феномените на баба си по майчина линия. Освен че живо се интересувала от научните изобретения, тя посещавала и спиритически  сеанси, които от своя страна заинтригуват Варколие. На 23-годишна възраст той провежда експеримент с двама свои близки колеги и чрез аномални движения на масата получава точни отговори на въпроси за неорганичната химия. Колегите му предположили, че съобщенията идват от известни починали химици, но Варколие, който наскоро бил открил Фройд и Юнг, вярва, че произходът на информацията трябва да се търси в индивидуалното и колективното несъзнавано на човека.

През 1905 г. Варколие има пророчески сън – той сънува напълно точно подробностите от посещението на свой приятел, което се случва два часа след събуждането му. Това основополагащо събитие, както пише той по-късно, го кара да погълне цялата налична литература за пси-феномените и да се включи като активен изследовател в Международния метафизичен институт³ за периода от 1950 до 1962 г.

Варколие е много внимателен и не се доверява безрезервно на изследванията в пси-сферата, които по това време набират популярност. През 1910 г. той критикува доклад за експерименти с телепатия на дълги разстояния, проведен с двойки, разположени в Лондон-Бристол и Лондон-Прага. Варколие отхвърля предложените обяснения с физични теории, включващи предаването на електромагнитни мозъчни вълни, коментирайки: „Най-добре е да се изостави всякаква теория и да се работи само с факти, и да се изучават последователно експерименталните условия“.

През 1921 г. Варколие разглежда подробно приликите и разликите между телепатичния процес и безжичната телеграфия. В статия от 1924 г. той отива по-далеч, обсъждайки идеята за телепатията като „ментално радио“⁴, което е препратка към скорошното изобретяване на радара. Тук той вижда аналогията между: 1/ резонанса между психиката на изпращащия и психиката на възприемащия, който получава ехото на излъчените пси-вълни и 2/ процеса на безжична телеграфия, при който получаващата станция може да се превърне в станция, излъчваща вълни, които отиват да посрещнат тези, изпратени от изпращащата станция. Забавянето във времето между излъчването на образа от изпращача и възприемането му от приемащия не отговаря напълно на идеята за менталното радио като буквален механизъм и Варколие в крайна сметка изоставя това сравнение. Той насочва усилията си към това как процесът работи на практика, вместо да се опитва да намери теоретична обосновка.

Основният фокус на Варколие е върху изследването на телепатичното предаване на рисунки. Той прилага към наблюденията си същата строгост, аналитична интелигентност и упоритост, както в своето химическо инженерство, като се фокусира по-специално върху основните когнитивни процеси, включени в телепатичното предаване на рисунки. Той подчертава необходимостта от разбиране на всички пси-феномени като колективни халюцинации, сънища, ясновидство, мисълография и т.н. едновременно чрез психичните и биологичните науки.

През 1921 г. Варколие публикува книгата си „Телепатия: Експериментално изследване“, в която описва поредица от индивидуални свидетелства и преживявания. Книгата се състои от въпроси, есета и анализи на телепатични преживявания, както спонтанни, така и стимулирани експериментално и при различни състояния на сън и будност. В предговора към книгата Чарлз Рише – водещ френски изследовател на психиката, получил Нобелова награда през 1913 г. за работата си по физиология – го хвали като произведение на „истинската наука“, което изследва телепатията „много методично“.

През следващите четиридесет години Варколие се стреми да развие и утвърди ранните си идеи, които с времето стават все по-сложни. Той се фокусира върху основните когнитивни процеси, пречиствайки и анализирайки наблюдаваните данни. Търси условията, които улесняват телепатичните феномени, и се опитва да отдели сигнала от околния шум. Варколие си задава и работи върху следните въпроси: Какво е телепатия? Какво се предава? Какви са механизмите на предаване? И по-нататък: Какво пречи на ясното приемане? Какво представляват изкривяванията на посланието? И защо?

Варколие пише: „Като отправна точка трябва да признаем, че образите, които се появяват в съзнанието на възприемащия под формата на халюцинации, сънища или повече или по-малко добре оформени картини, произтичат изключително от неговия собствен ум, от неговото собствено съзнание или подсъзнателна памет“.

Постулирайки, че телепатията има своя произход в несъзнаваното, Варколие отбелязва, че разгръщането на съобщението от несъзнаваното към съзнанието следва същия процес като възстановяването на потиснатите спомени. Той посочва, че на практика няма такова нещо като предаване на мисъл, а по-скоро предаване на емоции, образи и концепции.

През 1922 г. Варколие започва мащабен експеримент. Около петдесет от респондентите имали паранормално привидно преживяване и от тях двадесет се съгласили да участват в методични експерименти. До 1926 г. Варколие работи с група от дванадесет души, от които поне половината са преживели това, което той описва като „много забележителни случаи на телепатия, спонтанна или предизвикана“.

Всяка група (от две или повече лица) била разделена на изпращачи (агенти) и възприемащи (получаващи „сигнала“). Агентите са помолени да изпратят мислено рисунка по техен избор или избрана от лидера на групата, възприемащите да я „получат“ и след това да нарисуват своето възприятие. Двете групи се намирали в две отделни стаи, разделени от друга стая, в която бил поставен наблюдател, за да се гарантира строгост и надеждност на експеримента.

Показвайки забележителна степен на упоритост и постоянство, Варколие работи редовно с тези групи повече от 40 години, като работата му е прекъсната само от Втората световна война. Експериментите се концентрират главно върху телепатичното предаване на рисунки, понякога печатни думи или карти за игра. Заедно с Гарднър Мърфи – известен професор по психология в Ню Йорк – Варколие разработва протокол за изпращане и получаване на телепатични съобщения между екипи в два града (в случая Париж и Ню Йорк). Независимо от разстоянието се наблюдавали удивителни съвпадения – 20%, когато не е имало предварително обучение, и 50% или повече след интензивно обучение. Степента на успеваемост се увеличава още повече, след като Мърфи и неговата група посещават Париж, което позволява на двете групи да установят близки отношения.

Варколие дълго време се занимава с въпроса дали наблюдаваният резултат се дължи на телепатия или не. Ако да, то с каква степен на чистота? Имайки предвид това, той се опитва да определи количествено своите наблюдения. Освен това се двоуми как да оцени точността на телепатично предаване на рисунки. Едно възприятие може да е очевидно невярно или очевидно точно, но между тези две крайности могат да се наблюдават всякакви изкривявания и деформации. Как може да се оцени успехът? Някои скици имали ясна връзка с целевата рисунка, а други не. Когато имало връзка пък, можело да се наблюдават изкривявания, изместване, инверсия и други подобни на съобщението или компонентите на съобщението.

Фактори, подпомагащи телепатията

Варколие непрекъснато поставя под въпрос условията, необходими за подобряване на обработката на телепатична информация и по-добър анализ на нейните изкривявания. По време на работата си той обсъжда фактори, които изглежда улесняват процеса и други, които го възпрепятстват.

Първият е съставянето на група, ориентирана към обща цел. Понякога може да възникне „умствено заразяване“, което води до телепатично предаване между възприемащите, но също и до един вид изпращане на информация между тях, като всеки възприемащ получава част от съобщението⁵, например.

Друг фактор е психическото съгласие и идентификацията. Резултатите били по-добри, когато се избере агент и възприемащ, свързани с известна степен на емпатия и споделящи едно и също сетивно предпочитание (слухово, визуално или тактилно).

През 1927 г. той публикува две свидетелства за телепатична комуникация между братя (А и Б), обединени от силна връзка на обич. Това му позволява да илюстрира по-добре значението на близостта или психическото съгласие: инцидент, настъпил на мястото на А, се възприема от Б, а екстатичното видение на Б за изгрев над Пиренеите се възприема по същото време от А.

Изобщо опитите на Варколие показват, че концепцията за човека, който се налага над другите посредством силната си воля, не работи в телепатията. При нея не става въпрос за воля, а за съгласие. Чувствата и емоционалната връзка са тези, които регулират и влияят на телепатичното съобщение.

През 1937 г. Варколие описва насоките за провеждане на успешна директна комуникация в следните четири стъпки:

1/ Изпращачът си представя възприемащия възможно най-обективно. Той използва снимки, писма и предмети, принадлежащи на възприемащия, за да създаде телепатична атмосфера. Във въображението си той отива към възприемащия.

2/ Изпращачът си представя, че е възприемащият, и играе неговата роля, както би го направил актьор. Той привлича възприемащия към себе си във въображението.

3/ Възприемащият си представя изпращача пред себе си, също използвайки снимки, писма и предмети. Представя си, че отива към него.

4/ Възприемащият си представя себе си като изпращача, привличайки го към себе си.

Това двойно движение на „отиване към“ и „привличане към“ е изключително важно в телепатичното обучение.

Телепатични рисунки – задълбочен анализ

Анализът на рисунките, получени и реализирани от възприемащите в експериментите, кара Варколие да разграничи отделните елементи, които ги съставят (форми, идеи, движения). Понякога възприемащият „получава“ изпращаните образи в тяхната пълнота, но в повечето случаи той схваща само няколко детайла. Това фрагментарно възприемане на изпратения обект не позволява възстановяването на цялостна убедителна форма.

Ситуацията тук изглежда сравнима с тази на афазията на Вернике⁶: възниква възприемане на различните елементи, но синтезът и глобалната форма са невъзможни за възприемане. По този начин повечето от изпратените рисунки претърпяват трансформации и се превеждат от получателя във фрагментарна, преструктурирана или увеличена рисунка. Понякога се появява само идеята или формата или пък идеята и движението присъстват, но им липсва форма. Всички възможни комбинации са наблюдавани и описани от Варколие, като той използва психологически и психоаналитични теории при обсъждането на тези т.нар. изкривявания. Механизмите, които излага, са сравними с тези, описани от Фройд по отношение на сънищата – кондензация⁷, инверсия, изместване и разцепване. В общи линии телепатичното съобщение се изпраща от метаум и се получава от друг метаум, или иначе казано трансферът се осъществява между несъзнаваната част от психиката на два индивида.

Варколие идентифицира следните различни видове изкривяване, примери за които можете да видите по-долу в изображенията:

• Фрагментация – този механизъм се наблюдава при повечето възприети рисунки. При него целта се разпада на съставните си елементи.
• Закъснение.  Описва се възникването на забавяне във времето между предаването на целта и постепенното разкриване на нейните различни елементи.
• Дисоциация –  целта е разделена на различни елементи. Скритият образ достига до съзнанието и се появява в рисунката чрез „последователни разряди“, които са като мехурчета, всеки от които съдържа един или повече компоненти.
• Инверсия – при този механизъм се наблюдава обръщане на фигурата и основата или в посока вън/вътре.
• Синтез – описва свързването на два или повече фрагмента, за да се реконструира цялостно изображение.
• Умножение – обратното на уплътняването: един или повече детайли се изчертават в различни копия.
• Синкретизъм - доловена е цялостната форма на целта, но детайлите не съответстват.
• Лаконичност. Всички процеси са склонни да постигнат цялостна форма, според Гещалт теорията⁸.
• Движение. Идеята за движение е важен елемент в обмена между агент и възприемащ.

Във Фиг.3 виждаме два механизма – инверсия и умножение: двойната линия на триъгълника представлява двойната линия на клепачите. Малките кръгове са умножение на зеницата с обръщане на фигурата и основата и отвън/вътре. Във Фиг.5 движението и отварянето са добре представени от възприемащия. Във Фиг.6 можем да видим общо движение, умножение и фрагментиране на различни компоненти.

Всички впечатления от проведените експерименти Варколие описва най-подробно в книгата си „Mind to mind”, която излиза от печат през 1948 г. След дълги години проучвания, той е убеден, че надарените субекти успяват, защото мислят с помощта на умствени образи, докато други се провалят, защото стават жертви на собственото си въображение. Той настоява, че за телепатично обучение трябва да се изберат обещаващи участници: интуитивни хора, художници, хора, склонни към паранормални сънища, или лица, избрани чрез тест на Райн. Вследствие на своите експерименти, Варколие твърди, че мъжете предават мисли по-добре от жените, а че жените са по-добри приемници. Той също така заявява, че по-младите хора са по-чувствителни към тези възприятия от възрастните. Също така той смята, че групата не трябва да надвишава десет души и подчертава, че предаваното съобщение не трябва да има тревожен елемент, който може да провокира несъзнателни защити. Всички тези идеи стават основата на изследванията на ESP през следващите десетилетия.

Благодарение на упоритостта на Варколие, неговата педантичност и голямото му любопитство, той успява да поддържа непрекъснати изследвания в продължение на повече от 50 години. Той е един от малкото френски автори, пишещи за парапсихологията, чиято работа е преведена на английски.

Изследванията на Варколие проправят пътя за бъдещи изследователи. Неговата работа също се смята за предшественик на съвременните изследвания в областта на клиничната парапсихология и дистанционното наблюдение. В работата на Варколие за първи път можем да видим подробно описани спецификите при интерпретацията на възприети дистанционно изображения – нещо, което впоследствие става важна тема в проучванията на Инго Суон. За неговите разкрития как може да се промени възприятието за целта и рисунките да наподобят концепции, познати на съответния вюър, четете в статията „Защо и опитните екстрасенси може да сгрешат“.