Човешкият ум има необятни възможности. Ние сме още
в началото на разбирането му – едва докосваме повърхността
на това, на което той е способен!
Лин Бюканън

Ленард (Лин) Бюканън е известно име в RV средите и един от първото поколение военни вюъри. Обучен е в методиката на дистанционното наблюдение в рамките на програмата за пси-шпионаж на САЩ. Той е един от действащите инструктори и към днешна дата, който разкрива тайните на това пси-изкуство чрез индивидуални и групови обучения. Притежава собствена компания, съосновател е на IRVA¹, автор на книги, художник, лингвист, програмист и експерт по компютърни системи, комуникации и киберсигурност. Също така е бивш сержант от военното разузнаване на САЩ. И… има паранормални способности.

Детство и психокинеза²

Личната информация за ранните години на Лин Бюканън е оскъдна. Роден е някъде около 1940 г. Откъслечна информация той разкрива в различни интервюта, но подробностите са малко. В едно такова интервю споделя, че израства в доста религиозно американско семейство. Дядо му е бил свещеник, а баща му е работил към железниците и затова семейството му сменя доста често местожителството си. Израства предимно в източната и централна част на щата Тексас, САЩ, в т.нар. „Библейски пояс“³. Евангелисткото протестантство⁴ е силно застъпено в разбиранията на семейството му.

Детството му е белязано от интересни психокинетични случки. Но израствайки под силното религиозно влияние на семейната среда и на общността, тези му способности до голяма степен са игнорирани и скривани от хората.

Лин Бюканън разказва за необикновени преживявания, които има още като дете. Когато е на около 12 години, той и двама негови приятели хвърлят камъни по голяма метална плоча, подпряна на стената. В един момент, точно когато хвърля един от камъните, в ума му прозвучават думите „Мини през…“. За негова огромна изненада камъкът преминава през металната плоча и удря стената зад нея. Когато децата се приближават, за да проверят, камъкът наистина е от другата страна, между плочата и стената, но на самата плоча няма никаква дупка!

Две години по-късно малкият Лин решава да впечатли едно червенокосо момиче. Поставя камък върху метална чиния, вдига я и без да има дупка камъкът пада през нея. Момичето е изумено и разказва на баща си – местен пастор. На следващия ден, докато Лин се прибира от училище, пасторът и двама дякони го пресрещат. Молят го да покаже отново трика с камъка. Лин го прави, но веднага след това мъжете го сграбчват, повалят го на земята, притискат лицето му към тротоара и започват да се молят, за да „изкарат Сатаната“ от него. Този момент го ужасява. Дотогава никога, при никакви обстоятелства не е смятал това, което му се случва, за зло, за дяволско. Но тъй като израства в религиозна среда, му е втълпено, че ако пастор каже, че нещо е зло, значи Бог е казал, че е така. Оттогава започва съзнателно да потиска тези способности и да избягва всичко, свързано с тях.

И все пак случките продължават.

Един ден негов съученик, който е със славата на побойник, минава с колелото си близо до Лин и го плясва по врата. Лин се ядосва, поглежда го и си казва наум „Падни“. Момчето точно пресича улицата и пада от колелото. В последния момент минаваща кола набива спирачки, едва не го сгазва. Лин осъзнава, че способностите му може наистина да са от Дявола и започва да се опитва да ги потисне. Въпреки това, както сам признава, веднъж щом тази врата се отвори, тя не може напълно да бъде затворена. Дори когато полага усилия да потисне проявите на психокинеза, тя продължава да се случва спонтанно, най-вече когато се ядоса или разгневи. Но когато се концентрира, нещата се случват така, както той пожелае, споделя още Лин. И обяснява:

С психокинезата хората си представят, че ще повдигнат молив от масата. Това няма да стане, защото се опитват да се противопоставят на природата, вместо да работят с природните и физичните ѝ закони. Ако искаш да повдигнеш молив от масата, трябва ментално да си представиш вода около него. Когато стигнеш до момент, в който водата ти се струва истинска (дори физически да я няма), моливът ще се залепи за горната част на водата и така ще се повдигне от масата.

Тези способности обаче носят със себе си значителна отговорност. Те не са игра или средство за забавление, а част от реалността. Всяко действие има последици – както за самия човек, така и за хората около него, затова спазването на етични принципи е от съществено значение.

Военна служба, образование и работа

След като завършва гимназия, той постъпва в армията и служи в продължение на три години. Работата му е свързана с управление на аналогови компютърни системи. Става и военен компютърен експерт на системите за управляеми ракети земя-въздух, използвани от въоръжените сили на САЩ и НАТО Nike Ajax и Nike Hercules.

Решава да напусне армията и през 1961 г. се завръща у дома. Използвайки компютърния си опит до момента, започва работа в IBM Corporation в Ел Пасо, Тексас. Задържа се там около пет години, но осъзнава, че липсата на образование ограничава възможностите за напредък в корпорацията и решава да се запише в колеж.

Така, на 26-годишна възраст Лин Бюканън започва да изучава лингвистика и психология в Държавен университет „Сам Хюстън“ в Хънтсвил, Тексас, и получава бакалавърска степен по тези две направления. По-късно придобива магистърска степен по лингвистична психология в Държавен университет Стивън Ф. Остин в Накогдочес, Тексас. Лин Бюканън е лингвистично надарен – по това време вече знае немски и испански. Но му предстои да изучи още няколко езика.

По време на колежанските си години интересът му към „пси“ явленията се подновява, но в много ограничени рамки. След колежа способностите на Лин почти атрофират, с изключение на случайни неконтролирани събития. Извънредни ситуации, трагедии или гняв изкарват на повърхността отдавна забравените му подсъзнателни способности.

След завършване на образованието си той се насочва към преподавателска дейност и в продължение на няколко години работи като учител по чужди езици в прогимназиите на селски райони в Източен Тексас.

Завръщане в армията

След 12-годишно прекъсване, Лин се завръща на военна служба през 1974 г. като военен лингвист в Командването за разузнаване и сигурност на САЩ (United States Army Intelligence and Security Command, INSCOM), със специализация по немски и испански език. Първата година от службата си той прекарва в изучаване на руски в Института за отбранителни ресурси в Монтерей, Калифорния. Така става един от само 12-те научни изследователи-лингвисти по руски език в американската армия.

През 1975 г. Лин е изпратен в Япония за четири години, където усвоява японски и монголски, като става единственият специалист по монголски език в американската армия. Лин вече владее пет езика – немски, испански, руски, японски и монголски. Съчетава таланта си за езици с дипломата по лингвистична психология и става експерт в областта на компютърното програмиране и системния дизайн. Опитът му с компютрите се оказва много ценен, тъй като военните току-що започват процеса на компютъризация.

Следва отново 4-годишно назначение в полевата база на американското разузнаване в Аугсбург, Германия – база⁵, която се занимава основно с тактически трафик и има минимално участие в научни изследвания. Там Лин работи като системен дизайнер и програмист.

Пси-случката в Аугсбург

Именно в базата в Аугсбург психокинетичните способности на Лин се проявяват с пълна сила – и то в един съдбоносен за него и военната му кариера ден. Това събитие води до официалното му признаване като пси-талант.

По това време базата оперира с разузнавачи от 12 държави. Той разработва програма, която да свърже компютърните системи на всички тези държави в една обща мрежа, осигурявайки им достъп до събраната разузнавателна информация. Лин има конкурент в този проект, но ръководството избира неговата програма.

В деня на представянето ѝ той застава пред зала, пълна с генерали от 12-те държави. Притеснен, излиза за момент, за да се съвземе, след което се връща в залата. Настъпва моментът за демонстрацията. Лин натиска бутона за стартиране… и нищо не се случва. Вдига поглед и забелязва конкурента си, който му прави с ръка жеста „Хванах те“⁶, след което се обръща и излиза от помещението. Чува се тихо подхилкване от присъстващите. В този миг Бюканън кипва от ярост, насочва поглед към компютъра и в съзнанието му се появява единствената мисъл „УМРИ“. В следващия момент компютърът изгасва напълно и повече не се включва.

Вербуване и работа в звеното за пси-шпионаж

Съдба или случайност, но в този момент в залата присъства човек на ген. Стъбълбайн⁷, който търси хора с пси-способности. Три месеца след инцидента Лин е привикан на личен разговор с генерала. Той го пита директно дали е „убил“ компютрите с ума си. Лин се изненадва от въпроса – не иска да признае, но не иска и да лъже. В крайна сметка казва истината. Тогава на лицето на Стъбълбайн грейва доволна усмивка. Той обяснява, че има работа за него в бъдещ проект, чиято цел е да се използват пси-способности за контрол, управление и унищожение на вражески компютърни системи от разстояние.

Лин напуска базата в Германия и се присъединява към екипа на ген. Стъбълбайн. Но проектът удря на камък – Конгресът на САЩ отказва да го финансира. Бюканън остава без назначение. Въпреки това се появява друга възможност. Ген. Стъбълбайн го отвежда във Форт Мийд, Мериленд, където се намира звеното за пси-шпионаж – част от тайна програма на САЩ за събиране на разузнавателна информация чрез дистанционно наблюдение. Оставя го с думите: „Той вече е ваш проблем“.

В началото Лин мисли, че това е шега, но вижда, че тази техника работи. И така, той постъпва в звеното през 1984 г. и остава там до 1992 г., когато се пенсионира от армията. Обучава се по методологията на Контролираното дистанционно наблюдение (Controlled Remote Viewing, CRV). Благодарение на вродените си пси-способности бързо усвоява протоколите и работи по различни тренировъчни и разузнавателни мисии. Заради компютърните си умения и познания поема управлението на базата данни. А с времето, използвайки преподавателския си опит, започва да обучава бъдещи вюъри в техниките на CRV.

RV база данни

За Бюканън работата в звеното се превръща в най-вълнуващото и интересно занимание в живота му. Участва в проекти, за които обществеността не е чувала и вероятно никога няма да научи. Има достъп до секретни файлове в Кремъл, разбира плановете и намеренията на чуждестранни лидери и получава информация, недостъпна дори за шпионските сателити.

Освен че е вюър и преподавател, Лин поема базата данни на звеното от предишния ѝ управител Джо Макмонигъл – роля, която му приляга идеално, благодарение на опита му като програмист и компютърен специалист. Тази база данни се превръща в „гръбнака“ на CRV. В нея се съхранява цялата информация, получена от всяка една сесия, както и детайлни данни за всеки вюър поотделно. Благодарение на систематичното ѝ подреждане и анализ става възможно да се оценяват възприятията във всяка сесия. Кое работи и кое – не. Получава се едно дълбоко разбиране за това какво се случва по време на една сесия. Установява се, че всеки вюър има както силни, така и слаби страни в работата си. Някои се отличават в изобразяването на форми, други разпознават добре цветовете, трети описват с голяма точност взаимовръзките между обектите и т.н. Тази информация, събрана в базата данни, е изключително полезна при сформирането на екипи за конкретни мисии. В зависимост от целта на заданието и типа данни, които се търсят, се подбират дистанционни наблюдатели със силни страни в съответната област. Това значително повишава точността на получената информация – понякога до 90%, тъй като се използват специфичните способности на всеки участник.

RV сесията, която променя живота му

На въпроса коя е най-интересната сесия, която е правил, Лин Бюканън осъзнава, че да отговори е почти невъзможно. Чуди се как да избере само едно от всички събития, на които е бил свидетел. Започва да си припомня невероятните преживявания и личните прозрения, които е получил по време на работата си в звеното за дистанционно наблюдение. Съставя списък, задрасква, добавя и променя, докато накрая остава само една тренировъчна цел.

Тя не води до нищо повече от едно кратко изречение в обобщението. От гледна точка на RV тя не е нищо особено, с изключение на един факт – по време на тази сесия Лин Бюканън преживява едно от онези редки състояния на „двойно присъствие“ или т.нар. „билокация“ – психическо състояние, при което съзнанието на Лин се намира на две различни места едновременно, като всички сетива регистрират околната среда на „другото“ място. Всичко в настоящата материална реалност изчезва и той се слива директно с наблюдаваната локация на целта, все едно е там физически. Това преживяване променя живота му. Ето какво разказва Лин Бюканън за тази сесия в статия на списание Aperture, издавано от IRVA:

По време на службата ми в звеното често ми възлагаха задачи да наблюдавам дистанционно редица чуждестранни военни и политически лидери — все лоши хора — и се бях оплакал на директора ни, че това започва да ми тежи. Казах: „Дайте ми Майка Тереза или някой друг вместо политически тирани и военни убийци. Без повече лоши момчета, моля!“. Наистина започна да ми тежи. Директорът изръмжа и ми напомни: „Ти си войник. Стегни се и си върши работата“.
       След няколко дни ми дадоха нова цел, която отново се оказа човек. Но този път беше различно. Едно от първите ми впечатления беше, че този човек не е лош. С напредването на сесията възприятията ми потвърждаваха първоначалното ми усещане: определено не беше „лош човек“.
       И тогава се случи онова невероятно нещо, което рядко се случва в Контролираното дистанционно наблюдение (CRV)... „раздвоих се“. „Раздвояване“ се случва, когато си толкова привлечен към целта, че съзнанието ти напълно се откъсва от стаята, където си, а възприятията ти се свързват директно със самото място. В този момент вече не можеш да различиш, че физически не си там. Усещаш всичко толкова реално, колкото, ако беше на самото място. Ако докоснеш нещо, усещаш го с пръстите си; ако се опиташ да минеш през стена, както би могло да се случи при преживяване извън тялото, не преминаваш – удряш се в нея. За съзнанието ти това място е на 100% физически реално. Единствената разлика е, че никой там не може да те види или да взаимодейства с теб.
       И изведнъж се оказах прав пред човека, когото шпионирах. Той беше нисък, едва стигаше до раменете ми. Носеше семпъл официален костюм, имаше леко дълга и небрежно сресана коса, а лицето му носеше характерни семитски⁸ черти. Но нещо ми подсказа, че той знае, че съм там. Първата ми реакция беше на известно притеснение. Грешка! „Целта“ ме беше забелязала. При CRV това не би трябвало да е възможно. Как се бях провалил? Как бях загубил контрол? Стоях там неловко, без да знам какво да направя. Но веднага щом изпитах това неудобство, мъжът се усмихна – една от най-топлите и приемащи усмивки, които някога съм виждал. Изобщо не изглеждаше изненадан от появата ми. Приемаше ме напълно, сякаш винаги съм бил там. Не разменихме и дума, но усмивката му и пронизващият му поглед ми подсказваха, че вижда всичко, което мисля и чувствам, дори и това, което е в съзнанието ми. Нищо не беше скрито от него – сякаш и той ме наблюдаваше дистанционно. И двамата бяхме „раздвоени“ на едно и също място. Беше напълно наясно с мен и ме прие напълно. Никога през живота си не съм усещал толкова топлина и приемане от никого, а това чувство ме накара да сияя отвътре. В същото време осъзнах, че за него нямаше значение какво съм направил или не съм направил в живота си – нямаше нищо, което да е достатъчно „лошо“, за да заслужа да не бъда приет. Това беше най-пълното и безусловно приемане, което съм изпитвал – без осъждане, без критика, без съвети, просто приятелство, топлина и искрено „добре дошъл“. И така, бях заловен от човека, когото трябваше да шпионирам – а той очевидно ме виждаше. Какво, по дяволите, трябваше да направя?
       И точно в този момент внезапно се върнах обратно в стаята за дистанционно наблюдение. Погледнах към монитора⁹ си Бил Рей, който се усмихваше – усмивка, която познаваше такива преживявания. Той ми предложи да обобщя сесията. Написах доклада си, който основно се състоеше от: „Каквото и зло да мислите, че този човек е направил – той не го е направил“. Мониторът тогава отвори плика със заданието и извади листа, за да мога да го прочета. Върху него, с големи ръкописни букви беше написано „ИСУС“.

Полет 103 на Pan Am

Лин Бюканън има още един случай на „билокация“, но този път усещанията никак не са приятни. Това става по време на сесия, чиято цел е разследването на бомбения атентат на полет 103 на американските авиолинии Pan Am.

На 21 декември 1988 г. самолет на компанията експлодира във въздуха над Локърби, Шотландия. Загиват 270 души от 21 страни, включително 11 жители на самия град. 189 от пътниците са американски граждани. Неофициално разследващите органи се „допитват“ до RV звеното с цел да установят къде е била поставена бомбата, за да стигнат до извършителя.

Лин Бюканън, заедно с няколко свои колеги-вюъри, започва сесията и се „пренася“ на борда на полет 103 малко преди взрива. Вижда и усеща всичко – претърсва целия самолет, преминава по времевата линия от излитането на самолета до момента преди експлозията и „вижда“ мястото, където е поставено взривното устройство. След това самолетът избухва. Лин Бюканън е там. Усеща страха, паниката, объркването на пасажерите, емоциите го завладяват. И става свидетел на нещо уникално – докато хората умират физически, съзнанията им се отделят от телата, което той вижда ясно.

По-късно до Бюканън достига информация, че предоставените от RV екипа данни са били полезни и са спомогнали за разкриването на извършителя. Този спомен остава завинаги в съзнанието му – една изключително неприятна мисия, но екипът си е свършил работата, а това е най-важното.

След пенсиониране

През 1992 г. Лин напуска звеното за пси-шпионаж и се пенсионира от американската армия. Заедно със съпругата си и сина си се установяват в Механиксвил, Мериленд. Започва работа като консултант в компютърна компания, специализирана в правителствени проекти. В същото време основава собствена фирма, която нарича Problems > Solutions > Innovations (P > S > I). Първоначално тя стартира като малка компания за анализ на данни, но двусмислието в името (PSI) по-късно намира естествена връзка с дистанционното наблюдение, което се превръща в основната ѝ дейност.

Това се случва през 1995 г., когато правителството на САЩ разсекретява документите на програмата за пси-шпионаж. В резултат на нарастващото търсене, дейността на компанията на Бюканън постепенно се насочва към Контролираното дистанционно наблюдение и бързо поема ролята на основен център за обучение. Лин започва да разработва нови граждански приложения на CRV за използване в реалния свят – в области като медицината, полицията, науката, изследванията на Космоса, финансовите пазари, корпоративния бизнес и др.

Със своите задълбочени познания по компютърни науки Лин разработва техники за подобряване ефективността на CRV. Той създава компютъризирани методи за анализ, които идентифицират, категоризират и прогнозират процента на грешки при различните вюъри. Освен това доизгражда и поддържа база данни, която проследява индивидуалните силни и слаби страни на всеки обучен вюър. Тази система позволява прецизно разпределение на задачите – когато се поставя определен разузнавателен въпрос, той се разбива на най-малки подвъпроси. След това базата данни идентифицира вюъра с най-висок процент на успех в конкретния тип въпрос, за да гарантира максимална точност на събраната информация. Този метод на селективно поставяне на задачи и работа според силните страни на участниците повишава ефективността на CRV до нива, надхвърлящи индивидуалните способности на всеки отделен вюър. Това води до изграждането на организирана групова система на работа, способна да постига значително по-добри резултати. Например, ако при полицейско разследване трябва с RV да се установи цвета на колата, с която е извършено дадено престъпление, се избират тези вюъри, които са изключително добри във „виждането“ на цветове. Така се покачва процента на точност на извлечените данни.

Към компанията на Бюканън функционира и подразделение с нестопанска цел, наречено „Програмата за назначени свидетели“ (The Assigned Witness Program) – първоначално създадена с цел намирането на изчезнали деца. В рамките на тази инициатива Лин използва обучени и опитни вюъри, които безвъзмездно помагат на полицията и други обществени организации.

Освен да помага на органите на реда, Лин Бюканън използва RV и за решаване на медицински казуси.

Дистанционна диагностика и лечение

За Лин голяма част от болестите на човечеството са самогенерирани. Много от болежките са на психосоматично ниво поради минали травми, стрес и негативни емоции. Когато лекува хора чрез медицинското приложение на RV, Лин Бюканън се стреми да ги убеди, че могат сами да се излекуват, и ги учи как да го направят. Човек може да се излекува, но ако подсъзнателно все още има нужда от болестта, тя ще се върне. Ако обаче осъзнае в дълбочина проблема и приеме, че болестта е част от неговия път на развитие, тя изчезва окончателно, а животът му се променя.

Чрез инструментите на RV е възможно да се търси, диагностицира и лекува здравословен проблем от разстояние. Именно това прави Лин. Процесът по лечението първоначално започва с дистанционна диагностика. Това се осъществява чрез стандартна RV сесия, за да се установи състоянието на пациента. След като се получат резултатите, се преценява как да се процедира на следващия етап – самото лечение.  

През 1996 г. Лин Бюканън се свързва с д-р Ман от университета „Корнел“, Ню Йорк с цел да се разгърнат медицинските приложения на RV в реална среда. Лекарят има пациенти с хипертония с постоянни систолични нива на кръвното налягане над 200, 230, 260 горна граница. Чрез апарат на всеки 10 секунди се записват данните за кръвното във вид на графика. Когато даден пациент има данни за скок в нивата на горната граница, д-р Ман се обажда на Лин и му казва, че има рисков пациент. Лин хвърля монета и ако се падне тура (заради човешкото лице на монетата) прави сесия, а ако се падне ези – не прави сесия. След 6 месеца експерименти се установява, че когато не е правена сесия, нивата на кръвното се запазват, а когато прави – често има спад с до 50 пункта. Това не е лечение, но ако е имало данни за евентуален инсулт или инфаркт, по този начин пациентите биват изкарани от критичната зона. Установява се, че CRV може да се използва чрез друга форма – т.нар. дистанционно влияние (Remote Influence, RI). Това е техника, с която се предполага, че човек може да влияе на мисли, емоции, поведение или дори физическото състояние на друг човек или обект от разстояние, използвайки съзнанието си. Чрез RI се „разиграва“ т. нар. „сценарий“. Той представлява история, която ангажира пациента на подсъзнателно ниво в зависимост от здравословния проблем. В този сценарий вюърът и пациентът участват заедно, като действията и на двамата зависят от подсъзнателния отговор на пациента в различни ситуации. Така се създава сценарий, в която човекът сам се лекува, чрез взетите решения на подсъзнателно ниво.

Лин дава следния пример:

Пациентът беше жена. Тя караше срещу мен на пътя, спря пред мен и аз чаках да видя какво ще направи. Тя се наведе през прозореца на колата, започна да крещи, да ругае и да ми вика. Как реагирах аз? Казах ѝ, че по пътя надолу има елени. Тя отговори, че не я интересува и продължи да вика. След това излезе от колата, дойде до мен и видя елените. Беше очарована. „Хайде да се приближим“, казах аз. Отидохме при тях, те се уплашиха и ѝ казах да се скрием зад дърветата. Когато влязохме в гората, чухме плискане на вода и намерихме езеро с водопад. Жената скочи в езерото, започна да плува, за се забавлява и радва. Оказа се, че след това преживяване кръвното ѝ налягане спадна с 50 точки за 5 минути. По този начин ангажирах подсъзнанието ѝ в сценарий, но я оставих тя да „води“ и да намери свой собствен начин на лечение.

Космически изследвания, бизнес и пари

Относно космическите приложения на RV Лин смята, че методът би бил от огромна полза за развитието на човечеството като космическа цивилизация и за бъдещето на хората в космоса.

Той работи по т. нар. Moon Project – проект за живот на Луната, който се провежда много след като Инго Суон е нает през 1975 г. от „едни много мистериозни хора“ да направи дистанционно наблюдение на Луната. Чрез CRV Лин и другите участници в проекта провеждат изследване относно това каква сграда трябва да се изгради на Луната, за да могат първите хора да живеят и работят там нормално. Целта е да се предвиди какви технологични решения ще са необходими, за да бъде осигурен безопасен живот. Резултатите от сесиите показват, че сградата може да се изгради в малък кратер, който да бъде покрит с пластмасов балон от специална мека материя. В него се създава налягане, той не пропуска радиация и създава въздушна бариера.

Moon Project: Визуализация на кратера и сградата в него

 Също така, екипите на Лин Бюканън помагат на различни компании да увеличават печалбите си и да развиват бизнеса си. Корпорациите са готови да инвестират в RV изследвания за своите проекти, а някои фирми дори искат да разполагат със собствени RV екипи – обучени служители, които да работят като вюъри, подпомагайки стратегическото планиране и процедурите в компанията.

Друга услуга, която предоставя Лин Бюканън, е предсказване движенията на фондовите пазари, криптовалутите (включително биткойн) и спортните залагания, с цел генериране на печалби. Това се прави чрез метода ARV.

Ранчо за RV

Успоредно с работата в компанията си Лин Бюканън започва един доста интересен проект – изграждане на ранчо за дистанционно наблюдение. Ранчото се намира насред пустинята до Национален парк „Бели пясъци“¹⁰, разположен в щата Ню Мексико. Лин купува 485 декара земя, което изпразва изцяло банковата му сметка.

Идеята е това да бъде тренировъчен и обучителен център за дистанционно наблюдение, в който да се правят изследвания и да се практикува наученото. Целта е да се срещат хора с еднакви интереси, далече от цивилизацията, от шума, от замърсяванията. Намира се в зона, забранена за полети, а най-близкият малък град-оазис е на 8 км. Лин казва:

Тишината е толкова осезаема тук, че понякога сякаш я чуваш. Нощното небе предлага идеалното място както за събирания под звездите, наблюдение на комети и НЛО, така и просто за наслада от спокойствието на природата. Мястото е фантастично красиво. Планините са покрити със сняг през зимата, а земята се простира до хоризонта, докъдето стига погледът. Наистина нямам търпение да го развия. То не се нарича Ранчо за дистанционно наблюдение само защото е посветено на изучаването, изследването и развитието на RV. Казва се така, защото е отдалечено (remote) и каква гледка (view) има само!!!

Лин споделя, че разработва ранчото не за себе си, а за тези, което ще дойдат след него. Желанието му е да обучи ново поколение професионални вюъри, които да работят съвместно с други професионалисти от различни области като медицина, наука, криминалистика и др. Както е описано в уебсайта на ранчото, то е „духовен рай, където вюърите учат, работят заедно и изследват Вселената“.

В момента ранчото е в процес на изграждане, но когато е готово, на посетителите ще се предлагат присъствени курсове за изучаване на всички етапи на Контролираното дистанционно наблюдение (CRV). Ще има обучения и по специализирани приложения за работа в реални ситуации в области като бизнес, медицина, работа с полицията и други специфични нужди. Как изглежда ранчото разгледайте в клипа:

Книги

Лин Бюканън е автор на две книги.

            Първата се казва „Седмото чувство: Тайните на дистанционното наблюдение, разказани от „пси-шпионин“ за американската армия“ и е публикувана през 2003 г. В нея Лин разказва откровено своята история за участието и преживяванията си в звеното за пси-шпионаж на армията на САЩ. Споделя детайли за обучението, методите и техниките, които са били използвани. В нея разкрива още и практически упражнения, които човек може да прави сам, за да развие пси-заложбите си.

Втората книга е научнофантастичен роман, издаден през 2006 г. и носи заглавието „Гравитацията може да бъде твой приятел (или може да те убие)“.

Филмът

Лин Бюканън има редица интервюта, най-вече в YouTube канала New Thinking Allowed на Джефри Мишлов.

В един от тези разговори, Лин Бюканън споменава филма „Мъжете, които се взират в кози“. За него лентата е направена комедийно, но никак не е далеч от истината за това какво се е случило реално в звеното за пси-шпионаж на армията на САЩ. Един от главните герои Лин Касиди (изигран от актьора Джордж Клуни) е събирателен образ на няколко от главните вюъри в RV звеното, споделя още Бюканън. И съвпадението на първото име не е случайно.  

Ето и един интересен и забавен откъс от този филм: 

Заключение

Лин Бюканън е колоритна личност, която играе ключова роля в популяризирането на CRV сред цивилното население. Той се стреми да помага на хората, като споделя и прилага знанията и уменията си в полза на добри каузи. Има множество идеи и проекти, които мечтае да осъществи.

Вярва, че самият процес на изучаване и практикуване на дистанционното наблюдение може фундаментално да промени представите на човека за живота, за реалността и за истинския смисъл на Вселената. За него живот, посветен на търсенето на истината и вселенското разбиране, е живот, който си заслужава да бъде изживян.

А на себе си пожелава с усмивка:

Вече съм на доста години. Искам поне още 300 – не искам прекалено много, нали?!