Дистанционното наблюдение не е аналитична способност. Описанието на отдалечен обект или място на планетата е по-лесно от това да познаеш число от 1 до 10.

Ръсел Тарг

През 1972 г. трима физици от Станфордския изследователски институт¹ започват експерименти, свързани с наблюдение на отдалечени във времето и пространството цели, с надарени с пси-способности участници. Така Харолд Е. Пътхоф, Ръсел Тарг и Едуин Мей поставят научните основи за развитието на метода „Дистанционно наблюдение“ (Remote Viewing, RV), както е наречен години по-късно.

Ръсел Тарг и Харолд Пътхоф (от ляво надясно), 1976 г.

Приносът на физиците Хал Пътхоф и Ръсел Тарг към RV е толкова значим, че макар всеки от тях да има собствено научно поле, в което се развива, цялостната им кариера се свързва основно с платформата, която те осигуряват за разработките в сферата на дистанционното наблюдение. В лабораторни условия и при строго контролирана научна среда, експериментите и класифицираните оперативни задачи установяват, че пси-възприятията са изненадващо надеждни. Участниците описват мисловните си образи по отношение на някакво лице или събитие, отдалечено във времето и пространството, с изненадваща точност.

Накратко, д-р Харолд Е. Пътхоф е теоретичен и експериментален физик, специализирал в областта на фундаменталната електродинамика. Изследванията му варират от теоретични изследвания на квантовите вакуумни състояния до лабораторни изследвания на иновативни подходи за производство на енергия. Публикувал е над 40 технически статии в областта на електронно-лъчевите устройства, лазерите и квантовите ефекти на нулевата енергия, има издадени и заявени патенти в областта на лазерите, комуникациите и енергията, съавтор е на учебника Fundamentals of Quantum Electronics (1969 г.), съавтор на Mind-Reach (1977 г.) и съредактор на Mind at Large (1979 г.).

Ръсел Тарг е физик и писател, пионер в разработването на лазери и лазерни приложения. Тарг има бакалавърска степен по физика от колежа „Куинс“ и е завършил физика в Колумбийския университет. Получава две награди на Националната администрация по въздухоплаване и изследване на космическото пространство за изобретения и принос в областта на лазерите и лазерните комуникации. Има 8 научни публикации на тема лазери и електрооптика в различни специализирани издания.

Хал Пътхоф и Ръсел Тарг са двамата учени, създали основата, позволила дистанционното наблюдение да развие такова, каквото го познаваме днес.

Физици по пътя към екстрасензориката

Както знаем, научната общност винаги е проявявала интерес към екстрасензорните възприятия, макар и с известна доза скептицизъм. Първата академична институция в САЩ, която през 1911 г. започва да изучава свръхестествените възприятия, е точно Станфордския университет.

Хал Пътхоф е роден в Чикаго, САЩ, на 20 юни 1936 г. Получава бакалавърска и магистърска степен по електроинженерство от Университета на Флорида² в гр. Гейнсвил. През 1959 г. постъпва на работа в подразделението за електронни лампи на Sperry в Гейнсвил, където прави проучвания на електронно-лъчеви фокусиращи излъчвания за микровълнови лампи. През 1960 г. постъпва във Военноморските сили и е назначен за офицер в изследователска организация на Министерството на отбраната, където работи върху нелинейни устройства и оптични компоненти за използване във високоскоростни компютри.

През 1967 г. получава докторска степен от Станфордския университет в Калифорния с дисертация на тема „Стимулираният ефект на Раман и приложението му като регулируем лазер“. Пътхоф работи върху лазери и устройства с електронен лъч и е съавтор (заедно с Р. Пантел) на книгата Fundamentals of Quantum Electronics (1969 г.). Той публикува и статии за поляризуемия вакуум и стохастичната електродинамика.

Интересен момент в неговата биография е, че в края на 60-те години проявява интерес към сциентологията и през 1971 г. достига до тогавашното най-високо ниво OT VII. Пътхоф описва „победите“ си за сциентоложко издание, като твърди, че е постигнал способности за „дистанционно виждане“, наричани в сциентологията екстериоризация.

През 1972 г. се присъединява към персонала на Станфордския университет като старши изследовател в Лабораторията по електроника и биоинженерство, където започва да се занимава с изследвания в областта на квантовата физика и парапсихологичните явления.

Ръсел Тарг е роден на 11.04.1934 г., също в Чикаго. В юношеските си години е изпълнявал магически трикове на партита за рождени дни и на откривания на художествени изложби. Споделя, че като маг е започнал бързо да разбира как работи съзнанието на хората и как може да се манипулира. Насочва се обаче към физиката и през 1954 г. получава бакалавърска степен по физика от Куинс Колидж. От 1954 до 1956 г. завършва дипломна работа по физика в Колумбийския университет. Работи в областта на оптиката и лазерите, които тогава са в зората на развитието си.

Интересът към екстрасензориката и паранормалното при Ръсел Тарг е стимулиран още в детството, когато в книжарницата на баща му попада на биография на Елена Блаватска, основател на Теософското общество. Години по-късно в едно интервю Ръсел споделя:

Аз съм професионален учен повече от четиридесет години в областта на лазерната физика и парапсихологията. Въпреки че съм обучен като физик, през последните двадесет и пет години съм съавтор на пет книги - всички те съдържат думата „ум“ в заглавието си. Физиката се опитва да разкрие тайните на материалната вселена, но тя няма какво да каже за ума или съзнанието. С течение на годините се запалих по темата за природата на съзнанието и как то надскача пространството и времето. Защото наистина го прави.

Двамата физици се запознават в SRI през 1972 г. По това време Хал Пътхоф вече е информирал НАСА и ЦРУ за потенциал в областта на ESP³ и е предложил да се разработи програма за развитие на човешките пси-способности. От ЦРУ приветстват идеята, защото вече имат данни, че СССР използва пси-шпионаж. Секретните служби са се сдобили с информация за пробив на руснаците в областта на медицината и психологията и използват специално обучени екстрасенси за шпионаж. ЦРУ започва да обмисля вербуването на такива потенциални пси-шпиони в собствените си среди и средите на военните. Стои обаче въпросът с тези, които ще разработват програмата. Започва търсене сред учените на подходящи хора, които биха проявили интерес да се занимават с психични изследвания.

Ръсел си спомня:

Чух, че ще има лекция в Станфордския институт. Там имаше един млад физик, Хал Пътхоф, който щеше да говори за психични открития зад желязната завеса и за ESP в САЩ и СССР“.

След лекцията той отива при Пътхоф и му казва: „Нека да говорим с твоите шефове за създаване на програма“. Пътхоф му отговаря: „Чудесно. Но трябва да обещаеш, че няма да говориш много за това“.

И така, през 1972 г. в SRI е поставено началото на тяхната програма за изследване на човешките пси-способности, финансирана от ЦРУ. Ръсел Тарг започва да ходи с огромно удоволствие на работа, където всеки ден го очаква ново чудо. Казва, че сякаш детето в него най-сетне си е намерило работа да прави магии.

От октомври 1972 г. ЦРУ назначават свой наблюдател в SRI – д-р Кенет А. Крес. Той е избран да работи с физиците Ръсел Тарг и Харолд Пътхоф заради дългогодишния си опит във физиката. Целта му е да интегрира изследванията и резултатите и да ги препраща на ЦРУ.

В тандема Тарг-Пътхоф, Ръсел е бил ентусиастът, а Хал е отговарял повече на представата за учен-теоретик. Но и двамата влизат в програмата като експерти по физика.

Първият тестов субект

Пътхоф споделя за работата си в SRI през 1972 г.:

Имах достъп до едни от на-строго охраняваните експерименти на планетата. Апаратурата представляваше изолиран магнитометър, който измерва слаби магнитни полета.

Въпреки секретността Хал постъпва изключително дръзко: вкарва първия си тестови субект в забранената лаборатория. Това е един от най-изявените екстрасенси по това време – Инго Суон, който по-късно става известен като Бащата на дистанционното наблюдение. Когато Хал Пътхоф среща Инго за първи път, Инго вече има солидна репутация на екстрасенс с доказани способности. Той е уверен в себе си и своите възможности и успява да пребори естествения изследователски скептицизъм на Хал.

При проведения експеримент Инго успява да премести стрелката на максимално добре изолирания магнитометър само с психичната си енергия. Магнитометърът е заровен под 9 метра бетон, а чертежите за него са напълно засекретени. Предназначението му е да регистрира ядрени експлозии във всяка точка на света. Инго Суон не само идеално рисува чертежа на апаратурата, но премества и стрелката, заради което за малко всички от екипа да бъдат изритани от SRI за нарушаване на протокола за сигурност. Агентите на ЦРУ отиват при Пътхоф и му казват, че изобщо не се интересуват, че Инго Суон е помръднал стрелката на магнитометъра, но фактът, че е проникнал през свръхизолацията и е успял да види какво има вътре, това вече е притеснително.

Хал Пътхоф, Инго Суон и Ръсел Тарг през 2002 г. – последният път, когато тримата са били заедно (снимка от Пол Х. Смит)

Хал Пътхоф и Ръсел Тарг започват бързо да получават много добри резултати, до голяма степен заради процедурата на изследване, която разработват. Всички техни тестови субекти успяват да демонстрират дистанционно наблюдение. Най-комичното тук е, че те самите не знаят как точно се случва това, то не може да се обясни с науката, налична към момента. Въпреки това тяхната история е публикувана в едно от най-консервативните и престижни списания в света – Science. Достатъчно признание за сериозността на резултатите в парапсихологията, които получават.

Формиране на екип

Към екипа на Пътхоф, Тарг и Суон се присъединява и Пат Прайс, чиито пси-подвизи впоследствие стават легендарни. Най-известният е може би този, при който заедно с Инго Суон „проникват“ в секретно съоръжение на Агенцията за национална сигурност (АНС)  в Шугър Гроув, Западна Вирджиния през 1973 г. Случаят започва като обикновена тренировъчна цел, но резултатите ѝ едва не довеждат до грандиозен скандал между АНС и ЦРУ. Двете агенции са зашеметени от данните на вюърите и случаят е засекретен до 1996 г.

Инго Суон също така наблюдава Юпитер доста преди до планетата да достигне космическият апарат Вояджър на НАСА и да потвърди неговите наблюдения. Той правилно описва пръстените около планетата, които никой друг астроном не е виждал дотогава, нито пък е подозирал за тяхното съществуване.

Но въпреки тези безспорни успехи, се откроява съществената разлика между психичните изследвания в САЩ и СССР – в Съветския съюз научната общност ги приема сериозно. Ръсел Тарг споделя, че в САЩ съществува нещо, наречено „потенциал за присмех“ (giggle potential) – хората се боят да не станат за смях публично. Колегите им от SRI започват да се опасяват че „откачените“ им експерименти с ESP ще сринат репутацията на един от най-реномираните научни институти в света и ще затруднят финансирането му. Въпреки това екипът на Ръсел и Хал се увеличава, а експериментите жънат огромен успех.

От средата на 70-те ЦРУ назначават като анализатор и програмен мениджър на изследванията по RV специалистът по диагностична радиология и поведенчески невронауки Кристофър (Кит) Грийн.

От ляво надясно: Харолд Пътхоф, Кит Грийн, Ръсел Тарг, Пат Прайс, 1974 г.

Оказва се, че вместо да e рядък талант, който само малцина могат да притежават, дистанционното наблюдение може да се практикува от всеки, който иска да научи правилните техники и да работи усилено. Колкото и странно да звучи, това става един от мотивите за напускането на Ръсел Тарг по-късно. Първият пример затова колко естествена е тази интуитивна способност у хората идва, когато един от вюърите в екипа не се явява на работа. Пътхоф трябва да отиде до Сан Хосе в Коста Рика – град, който се намира в централната планинска част на страната, а всеки ден от пребиваването му там един от вюърите в SRI трябва да описва къде е той и какво прави. Хал решава да им спретне номер. Качва се на самолета и се приземява на остров, принадлежащ на държавата Колумбия. Оказва се, че точно този ден обаче вюърът не идва на работа. Тогава Ръсел решава той да свърши работата му. Въпреки че е неуверен, успява да види летището, където е Хал и океана в края на пистата, като скиците му много точно съответстват на местоположението. Оказва се, че дори и един учен може да върши работата на обучен вюър.

Този случай води до молба от страна на ЦРУ да привлекат някой, който няма абсолютно никакви психични способности, за да служи като контролен субект на експериментите. Това се доказва още през 1974 г. с присъединяването към екипа на Хела Хàмид. Тя няма никакъв предишен опит с екстрасензорни възприятия, но резултатите ѝ задминават дори тези на доказалия се Пат Прайс. Статистически тя има най-добри резултати от цялата програма изобщо.

Строго секретно

Ръсел Тарг споделя:

И тогава се оказахме хванати в капана на собствения си успех. Всичко по програмата беше строго секретно. Не можех да споделям нищо със семейството си. Телефонът ни се подслушваше.

Тази секретност тежи и на Хал, защото вече не могат да публикуват резултатите от собствените си научни изследвания. Двамата отиват при агентите в ЦРУ, отговарящи за тяхната работа, и молят за позволение да публикуват. Очевидно и двамата са изпаднали във фрустрация и все пак им позволяват да публикуват нещо. Но най-сериозните им пробиви остават със забрана „строго секретно“. И двамата имат чувството, че са сключили сделка с дявола.

Междувременно страховете от успехите на пси-шпионите растат. В едно разглеждане в Американския сенат решават, че резултатите им се дължат на изтичане на информация от разузнавателните среди. Но пък точно тогава, две години след смъртта на Пат Прайс, неговите поразителни резултати от наблюдението му на секретната съветска база в Семипалатинск⁴ стават публично достояние и разбунват духовете. Скептиците и зложелателите отново са неутрализирани и програмата получава подкрепата на Конгреса и финансиране за още 10 години.

Програмата обаче започва да става все по-оперативно насочена и за истински научни изследвания има все по-малко място. Правителството няма интерес от още проучвания в тази посока. Самият Ръсел иска най-сетне да се отърве от цялата тази секретност. Тук настъпва леко разминаване между него и колегата му Харолд Пътхоф, който твърди, че от научна гледна точка работата не върви толкова добре. Но пък не може да се оплаче от доброто финансиране.

Но по върховете отново се заформя буря. В ЦРУ е назначен нов директор на отдел „Проучвания и развойна дейност“. Той не е в състояние да приеме реалността на паранормалните явления. Твърди, че те са нещо нереално и че просто има изтичане на информация, като отказва дори да прочете доклада за екипа.

Краят на програмата

В такава обстановка екипът на програмата в SRI продължава да прави непрекъснати пробиви. Към края на 1981 г. програмата става все по-оперативна и правителството се интересува все по-малко от изследвания. Ръсел Тарг иска да се освободи от секретността и отива при висшестоящите с проект за по-нататъшни разработки. Казват му, че не за това се дават пари, а за възложена конкретна работа от ЦРУ. Ръсел е силно разочарован. Харолд смята, че научните изследвания наистина са останали на заден план, но пък има достатъчно пари, което е добре. Изпраща бележка до Ръсел, в която му заявява открито, че е станал почти безполезен за екипа напоследък. Според визията на Тарг, те двамата с Инго Суон са започнали да се държат все по-конспиративно. По това време Инго Суон е във Форт Мийд и отговаря за обучението на вюърите в армията. Той прави програмата толкова сложна, че е единственият, който е в състояние да я преподава.

Така Ръсел Тарг напуска SRI през 1981 г., за да се занимава публично с екстрасензорни изследвания. Хал си тръгва четири години по-късно – през 1985 г. Неговият мотив е, че вече има предостатъчно обучени професионалисти, докато той самият иска да се върне към изследователската си работа.

Програмата в SRI продължава още 10 години, докато не става едно почти комично изтичане на информация за иначе строго засекретените изследвания. По време на среща на президента Джими Картър с академичната общност в университета „Емори“, той инцидентно прави разкритие за намирането на падналия руски самолет „Туполев“ в джунглата с помощта на двама вюъри (той ги нарича екстрасенси). Изтичането на тази информация спомага за окончателното прекратяване на програмата. След напускането на Ръсел и Хал тя се ръководи от Ед Мей. Неговият голям проблем се оказва факторът присмех. Изготвен е доклад от двама външни експерти – единият дава силно положително мнение, но не получава достъп до архива със сесиите на вюърите. Другият експерт е виден скептик, който дори не пожелава да види архивите. Според него програмата няма никаква стойност за оперативното разузнаване, въпреки множеството доказателства за обратното. Очевидно е назряло решение програмата да бъде заличена. Така, след 23 години изключително ползотворна работа в SRI, тя е прекратена през 1995 г. На всички от екипа е ясно, че ЦРУ скрива нещо изключително важно. Ръсел Тарг казва, че получава обаждане през нощта от агент на ЦРУ, че тяхната програма продължава на друго място, но че го е страх да говори повече за това. Идва и информация по други канали, че програмата всъщност не е спряна и е още по-дълбоко засекретена.

Животът след SRI

Ръсел Тарг се заема да покаже на света какво може да се направи с RV. През 1983 г. неговата компания „Делфи“ прави точни прогнози на движението на фючърсите на сребро на Нюйоркската фондова борса. Инвеститорите на компанията му реализират печалби в размер на шестцифрени суми. Той предрича правилно пазарните стойности 9 пъти подред, нещо нечувано дотогава и нещо, което не е можел да си позволи, докато е работил в SRI. Дори им отделят място на заглавната страница на „Уолстрийт Джърнъл“.

Ръсел прилага разновидност на RV, наречена ARV, като отбелязва, че в процеса има елементи, които все още не се разбират достатъчно. При втория му подобен опит на фондовата борса нещата не се получават толкова добре и отново се налива вода в мелницата на скептиците.

Но Ръсел Тарг отива още по-надалеч. През 1984 г. приема покана да представи демонстрация на метода „Дистанционно наблюдение“ и да говори пред Академията на науките на СССР за тези изследвания. И той просто заминава, без да поиска разрешение от никого, демонстрирайки директно своята независимост. В Съветския съюз го питат има ли нещо, което иска да види там, и той избира кабинета на Брежнев. Сеща се, че преди години в SRI им е поставена задача заедно с Хала Хàмид да опишат кабинета на Брежнев в Кремъл. Ръсел има възможността лично да се убеди, че всичко е точно както Хала го описва: странна врата с червена кожена тапицерия, огромно бюро отдясно, прозорец вляво и врата в стената зад бюрото. Той се среща с учени в съветската академия на науките и един от тях изразява идеята, че щом един вюър може да види всичко навсякъде, тогава няма нужда да крием нищо един от друг. Това е точно отражение на разбиранията на Ръсел Тарг към този момент. Той знае, че след RV самата идея за тайни ще отпадне рано или късно. По време на пътуванията си се среща и с Юри –  един от руските психолози, присъствали на тази среща. Юри решава да отиде в САЩ и да се обучи за вюър. Той става първият ученик на Ръсел и към момента преподава RV в Русия.

Ръсел Тарг е съавтор на осем книги, посветени на научното изследване на екстрасензорните способности, будизма и наскоро издадена автобиография. През 1998 г. Тарг се пенсионира от Lockheed Martin Missiles & Space Co. като старши научен сътрудник, където разработва въздушни лазерни системи за откриване на срязването на вятъра.

През 2013 г. той организира събитие, на което говори за изследванията си в SRI върху развитието на психичните възможности на човека. Събитието е цензурирано във всички медии с мотива, че е твърде противоречиво, но в You Tube се радва на огромен интерес.

Днес, въпреки преклонната си възраст, не спира да се занимава с изследвания на ESP в Пало Алто, Калифорния.

През 1985 г. Харолд Пътхоф основава Института за напреднали изследвания в Остин (IASA), а по-късно, през 1991 г., е регистриран под името EarthTech International, Inc., като иновативен изследователски център с висококвалифициран творчески персонал, посветен на изследването на авангардните области на науката и инженерството. Изследователските интереси на Хал включват теории за пространство-времето, гравитацията и космологията, изследвания на квантовия вакуум; модификации на стандартните теории за електродинамиката, наука за междузвездните полети, търсене на извънземен разум, особено що се отнася до разработването на иновативни космически двигатели и източници на енергия. Стремежът му е да превърне тези идеи в лабораторни експерименти и също продължава да работи и до днес.

Приносът на Харолд Пътхоф и Ръсел Тарг за дистанционното наблюдение е безспорен. Днес този метод е напълно утвърден в публичното пространство, има много различни разклонения на методологията на Инго Суон и много различни фирми, предлагащи услуги с RV по целия свят. Макар първоначално да е разработено и използвано като оперативен инструмент за събиране на разузнавателна информация за военните и разузнавателните служби на Съединените щати, дистанционното наблюдение е най-ценно в контекста на развитието и разширяването на човешкото съзнание.