Връзката на дистанционното наблюдение с времето винаги е била крайно любопитна, предизвикателна и…. изключително изплъзваща се. В предходен наш материал ви запознахме с възможностите на дистанционното наблюдение за предвиждане на бъдещи събития чрез метода HARV. Това е може би е едно от неговите най-интересни приложения заради потенциалните практически ползи, които носи. Независимо дали искаме да спечелим от трейдинг на борсата, от спортни залагания или просто да надзърнем какво ни носи бъдещето, за да вземем по-добро решение относно належащ личен проблем, наличието на такава възможност едновременно ни изкушава, вълнува и интригува.

Но бъдещето не позволява лесно да бъде разкрито и всеки практикуващ вюър се е сблъсквал с това. Защо веднъж наблюдаваме предстоящите събития с изключително голяма точност и много добре описваме какво ще се случи, а друг път се проваляме напълно? Нали това е един и същ добре обучен вюър, който стриктно прилага един и същи протокол, а дори често пъти и условията, при които работи, са идентични? Какво се случва? Такива ситуации могат да подействат потискащо и обезкуражаващо дори и на най-добрите, запалени и амбициозни измежду нас.

Предлагаме ви разсъжденията и съветите относно предвиждащото дистанционно наблюдение на един от най-известните и опитни вюъри¹ в света – Лин Бюканън. Те са особено ценни за практикуващите RV, както и за всички, които се опитват да разберат механизмите, стоящи зад процеса.

Вече представихме личността и постиженията на Лин Бюканън в друг наш материал. Накратко той е член на програмата на американската армия за контролирано дистанционно наблюдение „Старгейт“ в периода 1984 – 1992 г. Той е и един от основателите на IRVA – международната асоциация на вюърите. Автор е на книгата „Седмото чувство“, в която разказва за времето, което прекарва в CRV отряда, и „Гравитацията може да бъде твой приятел (а може и да те убие)“, научнофантастичен криминален роман, чието действие се развива в космоса. Понастоящем живее в Ню Мексико, преподава активно CRV и подготвя нови книги.

Разказът на Лин Бюканън започва с една история с колегата му вюър Джо Макмонигъл. Веднъж на вечеря двамата разговарят за дистанционните наблюдения на Джо и той споменава, че могат да се предвиждат и бъдещи събития. Лин изказва съмнение, че това е възможно – ако събитията още не са се случили, как може да се наблюдават? По думите на Макмонигъл това не е кой знае какъв проблем. По-късно, по време на собственото си обучение, Лин открива, че времето може да се третира като всяко друго измеримо нещо: така, както на вюъра може да се каже да се премести 5 метра напред и да възприеме нещо, така е възможно той да получи ориентация да се премести 5 години напред във времето и да усети нещо. Ако разполагаме с метод, който ни позволява да се „придвижваме“ през пространството, за да огледаме една цел от всички страни, можем да приложим същия метод и за темпорален оглед.

Парадоксите на времето: да познаеш цел, която ще избереш после

Когато години по-късно самият Лин Бюканън започва да преподава RV в Калифорния, понякога прави демонстрационни сесии², така че учениците му да могат да гледат RV процеса в действие. Всеки път той раздава пликове с предварително избрани цели за наблюдение вътре в тях и кара някой да изтегли една на случаен принцип. След това я показват на всички, с изключение на него, и той прави сесия на дъската, така че учениците му да могат да наблюдават какво се случва в съзнанието на вюър, който работи на сляпо.

Но веднъж, докато говори, той пропуска да даде цел за изтегляне и прави сесията с координати³, които някой е написал на дъската. Той рисува обобщена скица на наблюдението си, в която описва сграда, светлокафява на цвят, с песъчлива текстура и тъмнокафяв покрив. Прилича на библиотека, построена в монголски стил. Пита аудиторията добре ли се справя. Те обаче изглеждат объркани – направил е сесията, без да избере цел. Тогава той подава пликовете с цели на един от учениците на първия ред и го моли да изтегли някоя от тях, след което да я покаже на останалите. Оказва се, че изтеглената цел е Центърът за обучение към университета в Тексас. Сградата е светлобежова на цвят, с тъмнокафяв покрив и е изпълнена в характерен монголски архитектурен стил.

Сградата на центъра за обучение към Тексаския университет в Ел Пасо, САЩ

Учениците искат да знаят как така описва цел преди още тя да бъде избрана. Лин им обяснява, че тук си имаме работа с малък времеви парадокс: той на практика наблюдава самата сграда, не снимката с фийдбек. Сградата просто още не е избрана като цел по време на неговата сесия.

Още от времето на програмата „Старгейт“, Лин Бюканън се интересува от предвиждания чрез дистанционно наблюдение. Затова решава да даде на учениците си задача, която изисква наблюдение на цел, която още не съществува. Казва им, че след 10 дни ще започне да рисува картина, но няма да планира предварително каква ще бъде тя. На десетия ден сутринта ще отвори речника на случайна страница, ще избере една дума от тази страница и ще нарисува картина за нея. Дава им десет дни да направят сесиите, като им казва да не му ги пращат, нито дори да му намекват какво са установили, тъй като това може да му повлияе на подсъзнателно ниво. След десетия ден вече не бива да правят сесии, тъй като по това време картината ще съществува. Моли ги да изпратят резултатите от сесиите си на същия ден сутринта. С любопитство очаква да разбере как са се справили.

Известен брой от тях изобщо не уцелват целта, а сесиите им са пълни с аналитичен овърлей⁴ и фантазии. Но мнозина участници точно описват различни елементи от картината. Някои рисуват две до три живи същества, някакъв направен от човека артефакт, който лети, и един голям Х. Избраната дума от речника е хвърчило. Едно от нещата, което го поразява, е, че изобщо не забелязва как хвърчилото и ръбът на облака над него образуват голям Х напряко на картината – докато не прочита резултатите на вюърите. Нарисувал го е, но не го е осъзнал – но не и вюърите. Те точно описват нещо, което не съществува по времето, в което извършват дистанционното наблюдение, а се материализира едва в тяхното бъдеще, а той пък не осъзнава, че нещото съществува, въпреки, че го е нарисувал!

Бъдещето не е това, което беше

С течение на годините са извършени много изследвания, практически сесии и работа на принципа проба-грешка в опит да се разбере защо понякога вюърите могат с голяма точност да наблюдават бъдещето, а друг път – не. Ето някои от нещата, които Лин Бюканън споделя от наученото през годините:

1. Докато едно бъдеще с множество отворени варианти проявява тенденция към по-малко точни резултати в сесиите на вюърите, едно гарантирано бъдеще дава по-нормални резултати.

Основната теория е, че ако вюърът има зад гърба си доказана успеваемост, приближаваща 100%, върху цели от настоящето и миналото, то при него се наблюдава и тенденция към същата точност при наблюдения на цели от бъдещето. Получените резултати са стабилни и благонадеждни, тъй като с времето вюърът натрупва опит и експертиза. След това естеството на дистанционното наблюдение не се променя, нито методите на вюъра, неговите способности или точност на предвиждане.

Защо тогава тези резултати не са постоянни?

Теорията гласи, че вюърите вероятно поддържат своето нормално ниво на точност относно бъдещето – такова, каквото е към момента на извършване на сесиите. Но както казва поговорката – бъдещето не е това, което беше. Синоптиците предвиждат прогнозата за следващата седмица със стандартно ниво на точност. Но тогава, в рамките на следващите седем дни, една пеперуда в Китай плясва с крила и се задействат незнайни сили, които предизвикват промени. Ето защо на синоптиците им се налага да правят ежедневни актуализации на седмичната прогноза. Лин Бюканън и екипите, в които е работил, също са правили експерименти в тази посока и установяват, че една предвиждаща бъдещето сесия, оставена сама на себе си, е с по-ниско ниво на точност в сравнение с наблюдаването на цели от миналото или настоящето.

Но когато вюърът е държан напълно сляп по отношение на целта и тя му се възлага отново и отново до определения ден в бъдещето, без изобщо да знае, че наблюдава все една и съща цел, промените в резултата от сесията отразяват промените в реалния свят, а актуализациите стават все по-точни в проектирането на бъдещото събитие. Дали това е така, защото наблюдаването на нещо в близкото бъдеще го прави по-лесно или по-точно? Не непременно. Това според Лин Бюканън означава, че вюърът прави наблюдение с нормалното си ниво на точност, но бъдещето е имало по-малко време да се промени. Нивото на точност на вюъра остава постоянно, но не и светът около него. Така че при тези цели, където се наблюдават погрешни промени, може би вюърът наблюдава бъдещето достатъчно точно, но след това то се променя. А когато това се случи, нужни са актуализации.

2. Това обаче се отнася за несигурни или променливи цели. Цели с гарантирано и неизменно бъдеще дават същите нива на точност, както цели от настоящето или миналото. Да разгледаме например събарянето на определена сграда. Давате задача на вюъра да я наблюдава в сегашно време и той го прави с определено ниво на точност. След това му възлагате да я наблюдава след нейното разрушаване. Вюърът ще направи това с нормалното си ниво на прецизност. Това, което се случва със сградата по времето на разрушаването ѝ, е достатъчно предвидимо.

3. Идва ред на ARV (асоциативното дистанционно наблюдение). То се намира по средата между двете положения, описани по-горе. При този метод се използва прикачване (асоцииране) на две фотографии към две възможни бъдещи опции на принципа „да“ или „не“. Вюърът трябва да избере една от двете фотографии, така де факто избирайки валидната по отношение на зададената цел бъдеща опция. Вюърът трябва да получи незабавна обратна връзка, като му се покаже коя от двете снимки е избрал. След действителната реализация на бъдещата опция, вюърът може да види сам за себе си дали изборът му на фотография е бил правилен. Лин Бюканън представя интересна модификация на метода. Вместо само визуално представяне на фийдбек - едната или другата снимка, на вюъра се предлага нещо по-солидно - примерно оцет или сладолед. В заданието⁵ се казва, да речем, че ако отбор А спечели играта, на вюъра ще бъде даден определен фийдбек (обратна връзка) – да опита лъжица оцет. Ако отбор Б спечели играта, фийдбекът ще е различен, примерно купичка сладолед.

Това дава на вюъра пълно сензорно изживяване на обратната връзка –да,  той ще може да вкуси лъжичка оцет или да похапне от купичката сладолед, в зависимост от резултата на предвиждането. Този пълен сензорен фийдбек повишава точността на наблюдението му. Ако обаче само му се каже „твоят фийдбек е оцет“ или „твоят фийдбек е сладолед“, точността на неговото предвиждане пада.

ARV се прицелва в едно бъдеще на променливи вероятности, но в действителност то поставя задача на вюъра да наблюдава нещо реално и напълно солидно – фийдбекa. Лин Бюканън споделя, че е установено, че поради ред причини физически стимулиращите цели работят по-добре от фотографиите, тъй като вюърът е в състояние физически да ги изживее, когато настъпи времето за получаване на обратната връзка.

4. Планирана неточност (наричана още парадоксално поставяне на задача)

Бюканън разказва, че е имало много случаи, когато работи с полицията или други клиенти за предвиждане на бъдещи ситуации, резултатите от които са погрешни, но биха били правилни, ако не се предприемат действия за предотвратяване на предвиденото бъдеще. С други думи – често пъти най-желаният резултат от една предвиждаща сесия е да не се окажеш прав. Например, ако някой си постави за цел да наблюдава утрешния ден и види, че лежи мъртъв в моргата заради автомобилна катастрофа предната вечер, той ще си остане вкъщи. Той би желал сесията му да е погрешна и би направил всичко това да е така.

Лин Бюканън споделя за криминален случай, в който предвижда, че значително количество наркотици ще прекосят границата между Мексико и Тексас. Съобщава на екипа на тамошния полицейски участък времето и мястото, където това ще се случи. Предвижда и къде ще бъдат доставени наркотиците. Сгрешава само с около 200 метра, но това е напълно достатъчно наркотиците да бъдат заловени. Познава обаче времето с точност. Полицията е на място. Лин се оказва прав по отношение на наркотиците и времето. Арестът обаче предотвратява доставката на наркотиците на указаното място. По отношение на него не се оказва прав. Споделя, че лично той се радва, че не е. Това е така нареченото „парадоксално“ поставяне на задача, добре илюстрирано с аналогията „Арестът в бара на Джо“. При тази аналогия полицията възлага задача на един вюър да опише къде ще се намира престъпникът в 9 часа вечерта. Вюърът го описва да вечеря в бара на Джо. И така, в 8:30 полицията го причаква в храстите и естествено престъпникът се появява на мястото. Полицаите изскачат от храстите, арестуват го и в 9 часа вечерта той е в затвора. Вюърът не се оказва прав.

Но какво щеше да стане, ако вюърът беше предвидил, че в 9 вечерта престъпникът ще се намира в затвора? Полицията нямаше да отиде в бара на Джо да го арестува и по това време той щеше да си седи в бара и да яде вечерята си. Парадоксът е, че и в двата случая вюърът греши. Предприемането на действие въз основа на предвиждането, целящо да го предотврати, автоматично прави така, че вюърът се оказва неправ. И понякога това е наистина много хубаво нещо.

Буболечка в локвата на времето

Има обаче една друга аналогия, която вероятно ще пасне на повечето от предвижданията, които всеки един вюър би направил. Този пример показва, че наистина няма никакъв начин да се каже кое от възможните бъдещи развития ще се случи със сигурност и кое не. Тази аналогия се нарича „Буболечка в локвата на времето“.

Представете си, че сте буболечка, застанала в локвата на времето. Виждате друга буболечка, кацнала на голям камък от другата страна на локвата. Мислите си каква хубава вечеря става от нея, а и сте гладни. Втурвате се през локвата към нея, разплисквате водата, което изплашва другата буболечка, и тя отлита. Вие предприемате действие въз основа на бъдещето, което предвидихте – което беше едновременно точно и погрешно – но действията ви промениха бъдещето и ситуацията вече е различна, когато се озовахте там. Другата буболечка я няма. Камъкът обаче си е на място. Той все още си стои там и нищо, което бихте направили, не би променило тази част от бъдещето. В локвата на времето съществуват камъни. Има неща, които няма да се променят, каквото и да направите.

Така че как можете да кажете каква е разликата, когато поставяте задача на вюъра или особено когато вие сам извършвате наблюдението? Не можете. Това не става с една сесия. Ако наблюденията ви не се променят дори след многократни актуализации, вероятно наблюдавате камък в локвата на времето. По думите на Лин Бюканън, дава ни се един малък жокер относно онзи промпт за преместването напред във времето, за който споменахме в началото. Установено е, че подсъзнанието не изпитва никакви затруднения да се движи напред-назад във времето. Но когато го прави, то изживява събитията така, сякаш се случват сега, в момента.

Следователно подсъзнанието ви може да комуникира по-ефективно с вас, ако вместо да възложите на вюъра да се придвижи до утрешния ден и да каже какво ще се случи, му зададете командата по следния начин: „придвижи се до която и да е точка във времето и ми кажи какво се случва сега“. То се придвижва до новото време и възприема какво се случва в това, което възприема като настояще. Така информацията се съобщава по по-ефективен начин като изживяване в настоящия момент, отколкото ако се опитвате да преобразувате и предадете информация относно някакво бъдеще време. Същото се отнася и за информацията от миналото. Заданието „придвижи се 10 години назад и ми кажи какво се случи тогава“ не е толкова ефективно, колкото ако попитате „…какво се случва сега?“. Малки семантични разлики, които изглежда са от голямо значение.

Лин Бюканън изказва надежда, че този жокер ще даде по-добро разбиране за част от сложните проблеми в предвиждащото дистанционно наблюдение. Съществуват много теории по въпроса и всеки от нас може да добави свои собствени. Но веднъж щом вюърът придобие опитност и ефективност, неговата точност на предвиждане ще остане постоянна, независимо от това дали му се възлагат задачи, свързани с наблюдение на миналото, настоящето или бъдещето. Ето защо си струва да се довериш на добрите вюъри.