Вярвате ли в случайностите? Или смятате, че фразата „Няма нищо случайно“ не е случайна? Всеки има мнение и свой отговор по темата, но все пак като предисловие към настоящата статия, искам да се спра на този интересен феномен – случайностите. Смятам, че той е важен в контекста на едно малко на пръв поглед събитие, което има исторически ефект върху развитието на дистанционното наблюдение (Remote Viewing, RV) такова, каквото го познаваме и ползваме в наши дни.

Случайностите или защо няма нищо случайно

Какво „казва“ Уикипедия по въпроса за случайността:

Случайността е липсата на модел или предвидимост на събитията. Случайна последователност от събития, символи или стъпки, няма определен ред и не следва разпознаваем модел или комбинация.

Случайностите са непредсказуеми и неочаквания събития или явления, които нашият логически ум не може да свърже в познатите ни причинно-следствени връзки. Ако играеш табла или „Не се сърди човече“, хвърлянето на зар изглежда случайно, но от научна гледна точка е предвидимо, ако се знаят всички първоначални условия.

В детерминизмa¹ няма случайности -– всяко събитие е резултат от предишни събития и закони на природата. Това, което наричаме случайност, е просто непълно познаване на тези връзки. Карл Юнг пък въвежда идеята за синхроничността², според която случайните събития могат да имат смислена връзка, въпреки че не са причинно свързани. В математиката се приема, че случайно събитие е това, което не може да бъде предсказано с твърда увереност, но вероятността за неговото възникване може да се изчисли. Когато хвърляш чоп с монета за някой бас, вероятността да се падне ези или тура винаги е 50%. От религиозна и духовна гледна точка случайността се възприема като изпълнение на божия план и като космически порядък или предначертана съдба.

В ежедневието всеки от нас тълкува случайните събития през своята призма на възприятие, убеждения, степен на осъзнатост и развитие във философски и духовен план. Например срещата с приятел на необичайно място може да изглежда като случайност. Но ако си мислил за този човек няколко дни или часове, преди да го видиш, дали това вече е случайно събитие? Това показва как чрез нашия фокус и мисловна енергия можем да повлияем на събитията около нас, превръщайки така наречените „случайности“ в неслучайни. Много хора придават специално значение на случайностите като вярват, че те са знак или част от по-голям план. Това е залегнало и в мистичните традиции като кабала³ и суфизъм⁴, където събитията в живота са част от по-дълбок замисъл, който понякога е скрит от човешкия разум.

След това изложение за неслучайните случайности или за случайните неслучайности (както предпочитате) вероятно се питате какво е общото между RV и тази тематика? Връзката е едно събитие. Дали то е случайно или не, преценете сами, след като стигнете до края на този материал.

CRV и географски координати

Събитието, за което ще стане дума в следващите редове, се случва във военната база Форт Мийд в Мериленд, САЩ. Там се провеждат част от разработките, експериментите и обученията по различни видове RV в рамките на програмата за пси-шпионаж на САЩ, позната най-вече като STARGATE (1972-1995).

Един от тези видове RV e бил тогавашното Координатно дистанционно наблюдение (Coordinate Remote Viewing, CRV)⁵. При него за заданията се използват географски координати (ширина и дължина)⁶, които се дават на вюъра⁷, и той описва по стриктен протокол и методология какво „вижда“ и „усеща“ за мястото, обозначено с тези координати. В процеса на работа с този формат се забелязва, че когато вюърът види координатите, в ума му се завихря поток от мисли за това в коя точка на света може да се намира мястото.

Един от петимата обучени по това време военни вюъри Бил Рей споделя:

Ако получа координати, започващи с „04° север“, докато ги записвам, първото нещо, което се случва в съзнанието ми е „Там ще е студено по всяко време на годината, определено ще е студено”. И така, докато минавам през протокола на сесията, се опитвам да изтласкам мислите и чувствата, може да се появят и AOL-и⁸ или каквото и да е друго, и дори описания като „студено, бяло“. Опитвам се да преодолея това предварително формирано мнение — някои хора казват, че могат да го направят, но мисля, че е изключително трудно.

Всъщност това, което се случва, е, че използването на географски координати създава т.нар. „шум“⁹, което прави по-трудно точното „виждане“ от разстояние, и може да изкриви информацията, ако не се разпознае и не се контролира. Не трябва да се позволява на аналитичния ум да се намесва, докато се събира информация.

Криптирани координати

За да се разреши този проблем, в края на април 1985 г. географските координати започват да се криптират. За тази цел се използва програмируем калкулатор на Hewlett-Packard. Въвеждат се координатите и посредством комбинация от клавиши се генерират числа, които представляват всъщност шифрованите координати. Оттук нататък вече се работи с тези номера. Идеята е, че географските координати са все още там, но скрити, и така вюърът може да извлече нужната информация, без да се включва умът му. 

Ето как изглеждат първите страници на две сесии, различаващи се по това, че едната е с географски координати, а другата с криптирани.

Вляво – сесия с географски координати на Том Макниър от 1984 г.; вдясно – сесия с криптирани координати на Бил Рей от 1986 г.

Известно време се работи на този принцип и то доста успешно, с добри попадения при различни цели. Докато не се случва нещо, което променя целия ход на развитие на RV.

Но преди да разкрия какво е, нека ви разкажа за Бил Рей – главния „виновник“ за това събитие!

Кой е Бил Рей?

Понастоящем Уилям Г. „Бил“ Рей е пенсиониран майор от армията и цивилен служител на Министерството на отбраната с повече от 50 години служба в различни федерални и граждански агенции. Служил е като офицер в разузнаването и контраразузнаването, като е бил 20 години в Европа. Ветеран е от пет военни мисии в Ирак, Кувейт и Афганистан. Към звеното за пси-шпионаж се присъединява през януари 1984 г. и работи там в продължение на 3 години и половина. Той е един от петимата военни вюъри от втория сформиран екип, обучен лично от Инго Суон по методиката на Координирано дистанционно наблюдение (CRV). През 1985 г. тогавашният ръководител на програмата напуска, Бил заема неговото място и остава командир на звеното до 1987 г. В продължение на няколко години преподава Контролирано дистанционно наблюдение (CRV), докато е в Европа, а също и след завръщането си в Съединените щати. От 2002 г. работи като помощник-инструктор по RV, когато служебните му задължения позволяват това.

Събитието

В един обичаен ден във Форт Мийд Бил се сблъсква с проблем, който се нуждае от „бързо решение в пехотен стил”¹⁰, както се изразява в едно интервю неговият колега-вюър Пол Смит. В този ден Бил е затрупан с много административна работа, буквално бюрото му е заринато с документи. Всичко, което иска, е да бъде оставен сам, за да може да приключи с работата до края на деня. По някое време при него влиза вюър и му оставя географски координати, които трябва да се криптират. Целта е тренировъчна и самият вюър ще е „монитор“¹¹ по нея на свой колега в този ден. Бил взима калкулатора, въвежда координатите и се опитва да ги шифрова, но… не се получава нищо. Опитва още няколко пъти, започва да натиска по-силно копчетата му, удря го в бюрото, включва и го изключва, но… безуспешно. Ситуацията е тежка… Петък следобед е, няма подходящ колега в базата, на когото Бил да прехвърли разрешаването на този проблем, а времето и бумащината го притискат. Вюърът отново влиза в стаята с репликата „Имам нужда от тези координати!“. Бил решава, че просто трябва да направи нещо, каквото и да е. Набързо написва няколко измислени на ум числа върху плика с целта, подава го и казва: „Използвай тези!“. „Мониторът“ го поглежда, мислейки си, че това е странно, това са просто произволен набор от числа. Но все пак решава да ги използва и след като целта е разкрита, се оказва, че сесията е успешна.

Колко е важно намерението

Тази случка става тема на дискусия през следващите дни. „Няма да повярвате какво направи Бил! Вместо да криптира координатите, той просто записа тези произволни числа и ми ги даде”, разказва „мониторът“. Хората се чудят как това може да работи, тези числа нямат никаква връзка с координатите, с целта, какво става тук? Учудването е всеобщо, въпросите много, съмненията също, прокрадва се мисълта, че са подведени, измамени, излъгани. Както споделя по-късно Пол Смит, всички са изпитали един вид „криза на вярата“. Тогава се намесва Фредерик (Фред) „Скип“ Атуотър¹²:

Чакайте малко... Какво са координатите (ширина, дължина)? Дали са нещо, което всъщност е реално? Не. Не са. Всичко, което правим, е да посочим точка от картата, за която всички ние сме се съгласили, че тези координати означават нещо. Това е просто набор от произволни числа. Така че, ако ви дадем друг набор от произволни числа, свързани с намерението към тази цел, каква е разликата?

Пол Смит споделя, че това всъщност се оказва много задоволителен отговор. Всичко, което наистина се случва, е намерението и то е това, което движи нещата в дистанционното наблюдение. Правенето на задание е свързано с намерение и целенасоченост. Какво е намерението на човека, който дава целта, какво възнамерява той? Ако едно число е умишлено свързано с това, което представлява целта например, числото „означава“ или е „предназначено да посочи“ конкретната цел, то работи също толкова добре, колкото и географските координати (ширина и дължина). Това обаче се оказва, че има и друго предимство. Ако се работи по проект, в който не се знае къде се намира целта, например при ситуация със заложници или при търсене на разбил се самолет някъде, няма географски координати, от които да се тръгне, съответно и да се направи задание с тях. Затова се оказва, че използването на произволни числа решава този казус.

И нещо интересно. Става ясно, че през цялото време калкулаторът на Hewlett-Packard не е криптирал зададените му географски координати. Той е използван като генератор за случайни числа, т.е. така наречените „шифровани координати“ са били измислица, за да накарат вюърите да се доверят на процеса, докато не придобият реален опит, че този начин работи.

От този паметен момент нататък, с течение на времето, звеното за пси-шпионаж започва да експериментира с произволните числа. С решението, което Бил Рей взема, той създава днешния модел за оформяне на задания в дистанционното наблюдение. Също така доказва, че намерението е това, което стои в основата на свързването на целта с произволните числа. Не самата формулировка на заданието, а намерението на този, който го прави. Това, което той мисли за целта, включително предварителните му представи, е това, към което се насочва вюърът.

Бил Рей (вляво) и Пол Х. Смит, 1985 г.

Случайност или не – факт е, че тази случка променя хода на развитие на RV в световен мащаб.

Спомням си как на моя първи курс по RV при Стефан Стефанов, когато ни беше дадена задачата да направим примерно задание с координати от произволни числа, почти всички в залата възкликнахме: „Ама просто да си измислим някакви числа ли?“. Отговорът беше простичък – „Да!“. Бяхме доста учудени, че това ще свърши работа. Но стана – проработи.

Ето как една малка на пръв поглед случайност води до значими последици за развитието на RV, такова, каквото го познаваме и ползваме днес.

Така е и в живота. Както са казали хората: „Няма случайни неща!“.