Стефан Стефанов е човекът, на когото изцяло дължим разпространението на метода Remote Viewing в България. За първи път техниката на Дистанционното наблюдение става достъпна за българската аудитория през 2009 г., след като Стефан е преминал няколко курса в САЩ и е придобил статут на професионален инструктор. Неговото обучение преминава през няколко интензивни етапа и завършва с индивидуален тренинг по TRV при един от най-елитните инструктори в света и участник в оригиналната програма за пси-шпионаж в армията на САЩ майор Ед Деймс. В периода 2009-2023 г. на територията на България (във Варна, София, Стара Загора и на специално подбрани места в Родопите) Стефан е провел около 40 курса – нива за начинаещи и напреднали, както и два курса, насочени към финансовите и спортни пазари с използването на специални хибридни асоциативни RV протоколи. През обученията му са преминали близо 1000 души.

Стефан е роден през 1970 г. във Варна. Той е бивш офицер от Военноморските сили на България, възпитаник е на Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ във Варна и на Военноморския щабен колеж на САЩ. От 2005 г. живее и работи в Лондон, като почти всяка година се връща в България за RV експедиция, както и периодично провеждане на курсове, организирани от Издателство „Паралелна Реалност“.

Стефан пръв разкрива пред българската публика същността на метода „Дистанционно наблюдение“ и за какво може да бъде използван практически той. За всички, които проявят дисциплина и ентусиазъм да развият новопридобитите си в обучението умения, Стефан е не само ментор, но и вдъхновител, и съмишленик. Със сигурност той е такъв и за нас – създателите на RV Insights. Познаваме Стефан от 2013 г. и оттогава не спираме да работим заедно по различни практически и енигматични цели. Освен учител и ментор, днес Стефан е наш близък приятел, с когото освен множество проекти и незабравими моменти от експедиции на терен, ни свързват общи интереси и визия за развитието на RV в България.

В следващите редове ви предлагаме кратко интервю с него, дадено специално за RV Insights, в което той лично ще ви въведе в неговия вълнуващ RV свят.

 ***

Чефо, ако трябва да се върнеш към самото начало на пътя си към RV, кой е моментът, в който започна всичко за теб?

Бях на около 3-4 години, когато бях останал сам в нашата стая, която бе и кухня, и спалня, и хол, и всичко, и лежах на дивана. Изведнъж под шкафа на телевизора видях един бухал, който стоеше и ме гледаше с големите си жълти очи... След около 20 години прочетох книгите на Уитли Стрийбър¹ и си отговорих на въпроса „какво точно“ бе този бухал. След още 10-12 години попаднах на книгата на Къртни Браун „Пътешествия на съзнанието“², от която разбрах за съществуването на метод, който позволява, образно казано, да отвърнеш на удара и ти самият да наблюдаваш „бухала“. Къртни бе един от първите ученици на моя ментор Ед Деймс и бе човекът, който ме „вкара“ в пътя на RV. Но всичко започна от „бухала“...

„Пътешествия на съзнанието“ бе първата книга, издадена в България, която бе посветена на метода Remote Viewing (издателят го беше превел като „дистанционно наблюдение“). За съжаление, през 1997 г. нямаше абсолютно никакви материали по темата в нашата страна, а това бе само две години след разсекретяването на метода. Трябваше да изчакам още няколко години, за да се сблъскам отново с други материали по RV, но вече в Щатите.

Какви RV курсове си минал и при кого?

Започнах да се занимавам с RV някъде около 2004 г., когато попаднах на сайта на Къртни Браун. Там Къртни бе публикувал степените на протокола с кратки обяснения. Това не ми помогна особено, но ме стимулира да потърся сериозна тренировъчна програма, която да е достъпна на пазара. По това време нямаше кой знае колко опции и след кратко проучване се спрях на програмата за самообучение, разработена от Ед Деймс. Тя се състоеше от 4 DVD-та и бе изключително добре структурирана и страшно ефикасна. Отне ми около месец да я премина при стриктно спазване на инструкциите.

След това, във форума на Ед Деймс, се запознах с Черис Ривера – тогава тя беше в неговия екип и преподаваше RV. С Черис преминах свръхинтензивно индивидуално едномесечно обучение, което ошлайфа уменията, придобити от самообучителната програма и ме прехвърли на съвсем друго ниво.

майор Ед Деймс

Малко след това ми стана ясно, че RV сериозно навлиза в живота ми и реших да си пробвам късмета дали Ед ще се съгласи да ме обучи във висшите техники. Подходих византийски, със странична подсечка: попитах Ед как вижда нещата да продължа обучението си с Черис в Сан Диего, Калифорния. Познавах добре града, защото бях изкарал там половин година, докато служех във Военноморските сили, и идеята да се върна там за седмица ми стопли сърцето. Ед обаче ме изненада и ми предложи една седмица обучение лично с него в тренировъчния му център в Калифорния. Това се случи през 2008 г. Излишно е да споменавам, че нещата, които научих при Ед, бяха действително фантастика. Тогава разисквах с него принципите на обучение и споделих виждането си да разпространя умението в България. Година по-късно направих второ индивидуално обучение при него на същото място. Той ми предаде страшно много знание, за което съм му благодарен завинаги.

Да отбележа, че методиката, която изучавах при Черис и Ед, бе TRV (Техническо дистанционно наблюдение) и това преподавам. Абсолютно дословно, до последната буква. Структурата на протокола, в който ме въведе Ед, има леки разлики с комерсиалната версия в DVD програмата за самообучение. Самият метод е доста усъвършенствана форма на оригиналния CRV протокол³. Въпреки че не съм питал Ед, имам основания да подозирам, че Инго Суон му е помогнал при създаването на TRV. Все пак Ед е бил любимецът на Инго, а и да не забравяме, че Инго е бил главен консултант в първата частна компания на Ед. Това, че 90% от хората в световното RV общество хвърлят огън и жупел върху Ед е изцяло техен проблем...

Ед ме запозна и със „златното яйце“ (както той самият го нарича), което беше създал – протокола ГЕОФИКС (GEOFIX), използван за локализиране на непознати цели по земната повърхност. Изключително проста и гениална методика, но изискваща десетки месеци практика за перфектно усвояване.

Докато бях на обучение при Ед, се запознах с Брент Милър – много близък приятел, съратник и бизнес партньор на Ед. Брент бе разработил усъвършенствана версия на асоциативния протокол (ARV), която с Ед бяха кръстили HARV (hybrid associative remote viewing), използван за прогнози във финансовите и спортните пазари.

Стефан Стефанов и Ед Деймс

Някъде към 2015-2016 г. започнах да се интересувам от така наречените разширени RV протоколи (ERV), при които вюърът⁴ е въвеждан в хипнотичен транс и по време на сеанса описва наблюдаваната цел. Сесията се изпълнява от обучен инструктор (монитор), който ръководи вюъра в целия процес⁵. Изкарах едномесечен курс с Анджела Томпсън Смит, която е сестра на Пол Смит (колега на Ед от програмата СТАРГЕЙТ). Но нещата ми си сториха блудкави и не съм си губил времето оттогава с тази методика. Ед ме беше предупредил за проблематиката, свързана с ERV, но аз исках да го изпитам на гърба си.

От чист исторически интерес изкарах програмата за самообучение на Пол Смит, която е заложена върху оригиналния протокол CRV. Исках да се запозная по-детайлно как са изглеждали нещата в миналото. Да, разликите са огромни, но не в полза на CRV. Тук не става въпрос за това кой е по-по-най, а за чисто еволюционно развитие на протокола.

Виждам, че протоколът, усъвършенстван от Ед, може тепърва да се доразвива, но това ще оставя да направят вюърите, които идват след мен. Задачата, която бях поставил пред себе си, я изпълних – да разпространя методиката в България.

Кой беше моментът, в който се убеди, че RV работи?

О, това бе още по времето на първоначалните ми стъпки с програмата на Ед - когато изпълниш сесията и видиш моменталната обратна връзка (feedback) каква е целта, веднага разбираш, че нещата работят.

Как се става професионален вюър?

Със стотици изпълнени сесии и години, прекарани в труд и всеотдайност. Както достигането на съвършенство при всяко едно друго умение. Крилатата фраза на Инго - всичко е в спазването на структурата на протокола, в комбинация с тази на Ед – мисленето (по време на сесия) е забранено, дават формулата за гарантиран успех.

Кои теми са най-благодатни за изследване с RV?

Има няколко начина да се погледне на този въпрос. Ако визираме точността и пълнотата на добиваната информация, вюърът извлича най-пълна и богата такава, ако изследва теми, към които има афинитет. Качеството на добитите данни е не само функция на опитността на вюъра, но и на неговите интереси.

Ако разглеждаме въпроса от гледна точка на чисто монетарната страна на нещата, тогава на фокус са финансовите и спортните пазари.

Ако пък визираме изпълнението на проекти, които да предизвикват ефекта „Уау!“, идеални са проектите, които решават енигматични въпроси.

А ако гледаме на нещата от гледна точка на тяхната практичност (директно приложение в полза на хората), това са тематики, свързани с медицината, криминалистиката и археологията.

Но това са чисто мои субективни наблюдения, естествено.

Има ли теми, които не могат да бъдат изследвани с RV?

Не съм попадал на теми, които не могат да бъдат изследвани. Но има такива, които предизвикват ответна „физическа“ реакция и вюърът разбира много бързо, че това съответно е тематика, която по дадени причини не трябва да изследва. Имал съм няколко случая от втората категория и съм се вслушвал в „посланията“.

Спомена, че през 2008 г. си се обучавал лично при майор Ед Деймс. Би ли ни разказал какъв човек е той?

Ед бих го описал така: изключително взискателен към вюърите, които обучава, арогантно звучащ за пред обществеността, мразен, хулен и ненавиждан от тези, които се чувстват засегнати. Той е най-добрият RV инструктор в света. Лично за мен, той е мой приятел и учител. Въпреки че ме е разпъвал на кръст по различни проекти, храня най-добри и топли чувства към него, запазвайки пълната си лоялност, но в същото време се въздържам да споделям някои негови възгледи относно фаталистичното му виждане за бъдещето на планетата. Задължен съм му и съм му благодарен за всичко, което ми даде. Мисля, че ще се видим скоро за трети и последен път...

Истината е, че Ед направи страшно много, за да може RV да се изплъзне от булото на секретността, и допринесе за усъвършенстването на оригиналния протокол и създаването на уникални нови методики като ГЕОФИКС например.

В своя брой 12/2009 г. „Списание Осем“ публикува обширна статия за теб и метода RV. Разкажи ни за съвместните проекти със Списанието.

С представители на „Списание Осем“ направихме две интересни експедиции. Първата бе с археологическа насоченост, свързана с изключително древното минало на планетата, това бе така нареченият проект „Димдел“. Без да разкривам конкретната тематика, само ще спомена, че експедицията се проведе през 2010 г. в Родопите. Почти бях забравил този проект, когато съвсем случайно през 2021 г. от съвсем неочакван източник получих интересна обратна връзка. Това ме накара да възобновя търсенията в тази посока.

Втората експедиция бе с антропологична насоченост, свързана с наблюдение на криптиди⁶ по нашите земи. Експедицията се проведе през 2014 г. отново в Родопите и със сигурност ще има второ издание. Всъщност то вече тече.

Отделно, както вие самите си спомняте, през 2016 г. участвахме заедно в проект, свързан с изследването на скалните ниши в Източните Родопи. Резултатите от проекта бяха публикувани в обширна статия в Списанието.

Със Списанието имахме и обща визия по определен, да го наречем археологически казус в района на Странджа, който впоследствие развихме паралелно. С вас изпълнихме множество RV сесии и проведохме четири експедиции – две през 2016 г., 2021 и 2022 г., и вие сте запознати детайлно с темата⁷. За читателите пояснявам, че този казус не е свързан с историите за Бастет в района на местността Градището, а с нещо далеч по-непознато и мистериозно.

Зад гърба си имаш множество проведени RV курсове. Какво те мотивира да продължаваш да предаваш знанията и уменията си?

Единствено вътрешното чувство, че трябва да продължавам да разпространявам знанието, защото така усещам неведомите пътеки божии. До момента, в който усетя, че трябва да спра. Този момент не е настъпил още, а и изчаквам вие от RV Insights – Ивета Андреева и Соня Димитрова, както и Ася Иванова да поемете нещата.

Има ли хора, на които RV им се отдава по-лесно, и такива, на които – не?

О, да, разбира се. Но умението подлежи на трениране, усъвършенстване и надграждане на способностите на вюъра. Важното е да има вътрешна дисциплина, упоритост и желание за развиване.

А има ли възрастови ограничения? Би ли споделил кой е бил най-младият и съответно най-възрастният ти ученик?

През 2016 г. на един от курсовете в гр. София участничка ме помоли да дойде заедно с 10-годишния си син. Детето се превърна в звездата на курса, въпреки че не му спираше устата. Сашо беше изключително талантлив и усвои протокола абсолютно безпроблемно. Седем години по-късно се изненадах приятно, когато той отново дойде на обучение.

Най-възрастният ми ученик бе един английски джентълмен – Алън Амброуз. През 2018 г. Алън се свърза с мен и ме помоли да го обуча. Тогава той беше 84-годишен. По време на първоначалната ни среща бях доста скептичен, но ентусиазмът на Алън ми свали гарда и се съгласих да го приема за ученик. Само след час обучение и за двама ни стана ясно, че няма смисъл да продължаваме. Просто тази напреднала възраст създава чисто физически ограничения при следването на протокола, в определени степени на който се изисква известна скорост при изпълнение, което пък дава гарант за елиминиране на въздействието на аналитичното мислене. Прекратихме обучението и в следващите два дни имахме уникални беседи. С учудване разбрах, че Алън е бил много близък приятел с Инго Суон. Навремето е искал Инго да го обучи в RV, но така и не се е стигнало дотам. Оказа се, че Алън е бил доста известна личност в структурата на сциентологията във Великобритания... да почива в мир!

RV е умение, което позволява да научиш много тайни. В този смисъл – промени ли се отношението на най-близкия кръг от хора около теб – семейство, приятели – след като стана вюър? Как реагират хората, като разберат, че си вюър?

Не парадирам с това и почти никой от настоящите ми колеги в компанията, където работя, няма представа за това, с което се занимавам. Същото важи и за бившите ми колеги във Военноморските сили. Приятелите и семейството ми са запознати, но нямам проблеми с това. Просто съм си разделил живота на две, не ги комбинирам, но ги балансирам. Две дини, но под две мишници, което съответно ми изяжда свободното време.

В каква насока виждаш развитието на RV в България?

В България RV навлезе в далечната 2009 г., когато обучих около 27-28 човека във Варна. Към този момент⁸ съм направил около 40 курса на различни места в България, без да съм пропускал година (единствено 2022, но тогава бяхме доста заети с наши практически проекти). Обучил съм около 900-1000 човека. Хората, които към момента активно се занимават с това умение, са около 4-5%, просто поради самите специфики на умението. Основната е, че RV наистина изисква отдаденост, вътрешна дисциплина и достатъчно време, заделено от ежедневието, където да се интегрира едно ново умение. Мотивацията ми бе да се натрупа достатъчно критична маса, която да тласне хората към развиване на латентните им пси-възможности, за да може умението да се използва в чисто практична му форма – за решаване на казуси, било то в сферата на медицината, археологията или знанието като цяло.

Бих се радвал, ако се създаде RV звено в структурата на Въоръжените сили, но се съмнявам това някога да се случи по различни причини, въпреки че сме разисквали темата с един от бившите началници на Генералния щаб на Българската армия. Аз самият обаче изгубих вече интерес в тази посока, заради определени политически полюси, които се заемат и са в разрез с моето морално разбиране на нещата.

С годините в страната се оформи един изключително силен и талантлив екип от вюъри, сред които са Ася Иванова, Ивета Андреева, Соня Димитрова и още 5-6 човека. Тези мои колеги са общо взето неизвестни на широката публика, но това са хората, които носят в сърцата си пламъка на RV (използвам клише, но нещата са такива каквито са) и са хората, които ще продължат да развиват и надграждат умението. Както и техните ученици.

Сега със задоволство виждам как тези 15 години, които отделих от живота си за непрекъснато разпространение на RV в нашата страна, не са били безполезни, и в лицето на Ивета Андреева и Ася Иванова виждам безпрецедентно талантливи вюъри и инструктори, които вече поемат щафетата. И за Ивета, и за Ася мога да говоря само с огромни суперлативи: познаваме се от доста години, познавам работата им, възможностите им, таланта им, умението им да учат хората. И двете са били помощник-инструктори по време на провеждани от мен курсове в България и Испания.

Разбира се, имаме общо виждане с Издателство „Паралелна Реалност“ както относно организирането на текущите обучения, така и за бъдещите съвместни проекти. Може би тук е мястото да изкажа сърдечни благодарности на Милко Апостолов от „Паралелна Реалност“, Ганета Сагова и Владимир Мачоков от „Списание Осем“, Красимир Йорданов, Невяна Никова, Станислав Славов и Ася Иванова за тяхната логистична и морална подкрепа в този път, който е общ за мнозина от нас!

Говорейки за обученията по RV, бих искал да засегна въпроса с етичността и чисто моралната страна на нещата: има един индивид, подвизаващ се в езотеричните среди на страната, известен под ника Нахуатъл (персоната, криеща се зад този ник е Петко Истината или Петко Атанасов). Момчето го познавам от доста време, не желая да го коментирам в детайли, но същият е точен пример за криворазбрана етичност (искам да отбележа, че това е най-мекият начин, по който мога да се изразя). Момчето е с минимален опит в RV – учих го по време на поредицата курсове, които направих в Мадрид в периода 2012-2013 г., които бяха логистично организирани от Ася Иванова. Той изпадна в сериозни лични психични отклонения и започна да хвърля клевети срещу мен и Издателство „Паралелна Реалност“, особено активно от 2022 г. насам. Същият успя да измами доста хора с провеждането на чисто пиратски RV курсове, където използва нерегламентирано създадените и използваните от мен учебни презентации и материали. Имаше наглостта да изтрие логото ми и да лепне върху всеки един учебен слайд гръмкото име „Блога на Нахуатъл“. Но тук вече излизаме от сферата на етичността и директно влизаме във владенията на юридическата материя...

Ще споделиш ли с читателите твоя Топ 3 на най-интересните теми, които си изследвал през годините с RV? Има ли сред тях сесия за „8 мартинита“? 🙂

О, имам много такива сесии. По ред на номерата 😊

Проект „Розова мъгла“, изпълнен през 2019 г. под ръководството на Ед Деймс. Целта на проекта бе да разнищим „Случаят Дятлов“ в Урал, бившия СССР. Направихме го. Моментът, след който ми се искаше да изпия 8 мартинита, беше когато в една от фазите на проекта определихме, че извършителят на нападението все още се намира на тази планета, в подводна база, намираща се в конфигурация от четири кратера на подводни вулкани, отстоящи на около 200 мили западно от Великденския остров в Тихия океан. Формацията на вулканите е във формата на детелина. Мартинитата всъщност бяха двойни – моята сесия и тази на един мой американски колега бяха дословно едно към едно. Това бе първото „увисване на ченето“. Второто дойде от страна на Ед, който независимо от нас бе определил планиметрично посредством системата ГЕОФИКС географското местоположение на въпросната база. Когато публикува скрийншот на релефната карта на дъното на Тихия океан на така дефинирания район, замръзнах като видях детелината...

Вторият проект бе свързан с търсенето на потънал испански галеон. Този проект бе изпълнен по времето, когато участвах в екипа на Ед. Сесията ми бе абсолютно сляпа, нямах ни най-малка представа за насочеността на проекта. Данните ми описваха кърмовата част на стар дървен ветроходен кораб, лежаща заровена под пясъците на малък остров. Когато Ед ми даде обратна връзка, бях напълно шокиран. Изненадаха ме две неща: първо, очевидно сесията бе повече от „в десетката“ и, второ, този проект бе абсолютно различен по тематика от стандартните неща, с които се занимавахме – криминални проекти и такива с антитерористична насоченост.

Поредните 8 мартинита дойдоха няколко месеца след като бяхме завършили работата точно по проект с антитерористична тематика. Ед публикува кратко комюнике от ФБР, което за нас бе обратната връзка за качеството на нашата работа. Мисля, че не е редно да се споделят специфики, само ще спомена, че проектът бе свързан с Ню Йорк. Това бе точно в стила на филмите Suspect Zero и Minority Report, без преувеличения.

Кой е най-тежкият ти RV случай? Имало ли е моменти, в които си съжалявал, че си се захванал с RV?

Най-тежкият ми случай беше един медицински казус. Някъде преди около 15 години мой много близък приятел ме помоли да проверя дали негова роднина, страдаща от изключително рядка форма на рак, има шанс да бъде излекувана. Заданието, по което работих, бе нейното оптимално средство за лечение. Данните говореха само за едно – смърт. Гледах ги и ревах, защото ми беше близка, познавах я, познавах и родителите ѝ. Не показах данните на моя приятел, но ми бе много трудно след два дни да разговарям с баща ѝ, с когото имахме дълга беседа относно древното минало на нашия народ. Момичето почина след две седмици, на 31 г., и остави 2-годишна дъщеричка. Още пазя тази сесия...

А дали съм съжалявал, че съм се захванал с RV като цяло – не. Така е било писано. Но съм съжалявал за изпълнението на дадена RV сесия. Заради безотговорното си изпълнение на въпросната сесия тогава застраших живота на едно от децата ми. Не искам да говоря за този случай. Това е доста езотерично и лично. Но е удивително как принципът на причината и следствието се разгръщат пред нас доста бързо и неочаквано.

Коя е сесията, която винаги си искал да направиш, но все не остава време?

Да проверя дали имам интегриран имплант от дадени интелигентни нечовешки същности. Защо се усмихвате? Питате – казвам. Свързано е с „бухала“ 😊  Живо проявление на поговорката за скъсаните обувки на обущаря.

Коя е следващата цел, към която гледаш? (към декември 2023)

Решаване на много специфичен въпрос, касаещ разнищването на даден феномен, наблюдаван в определени апликации на RV – тези в областта на асоциативните RV протоколи. И в допълнение, практическа работа по така наречения Втори депозит. Уважаван в определени научни среди професор ще повдигне вежди, ако чете тези редове.

Какво ти даде и какво ти взе RV?

Ще започна с това, което ми взе – предизвика сериозни турбуленции в личния ми живот в далечната 2013 г. Толкова сериозни за мен самия, че ако знаех крайния резултат, нямаше да тръгвам по този конкретен път. А какво ми даде ли… Даденото не може да компенсира взетото, ако измерваме нещата с компенсация, разбира се. Не го усещам да ми дава нещо специфично лично на мен самия, а по-скоро моята работа дава тласък на нещата в някаква посока. Но вижте, това е умение, което дава възможност за извличане на информация отвъд хоризонта, която да се използва за чисто практични неща. Аз не съм фен на прогностики, конспирации и прочие, а на чисто практическото използване на умението в две основни направления: даване на знание и решаване на чисто практически казуси. И съответно, в тези две направления RV ми даде много.

Довърши изречението „За мен RV e…”

Път. Път, който не знаеш къде ще те отведе.