На 9 февруари 2013 г. София се събуди в ледена прегръдка. Студът пронизваше улиците, а сивото утро едва се прокрадваше зад заскрежените прозорци. Въпреки това две дузини ентусиасти напуснаха топлите си домове още преди изгрев и прекосиха града, за да се съберат заедно, обединени от обща цел.

Обучение по Remote Viewing.

В края на 2010 година беше излязла книгата „Подземните тайни на румънския сфинкс: из окултните архиви на Департамент Нула“, а с нея и първият публикуван у нас RV проект. Тази книга промени всичко и ето че вече имахме първия голям курс по RV в България, който бе последван от много други в следващите години.

На този курс срещнахме Стефан Стефанов – човека, който по-късно стана не само наш ментор, но и добър приятел. Запознахме се и с H. от Издателство „Паралелна Реалност“ – едно име, което вече дълги години е олицетворение на стремежа към познание и вникване в дълбоките пластове на множество теми, свързани с естеството на съзнанието и тайнствения пулс на самия живот.

Сега, 12 години по-късно, февруари отново носи своя пронизващ студ. И нови 30 ентусиасти ще прекрачат прага на неизвестното много скоро. Предстои им да скицират първите си идеограми, да направят първите си RV сесии¹ и да се впуснат в необятните дебри на дистанционното наблюдение. Началото на едно невероятно пътешествие.

Ние от RV Insights искаме да въоръжим тях и всички, които предстои да поемат по този път занапред, така че да направят първите си стъпки в RV по възможно най-добрия начин. Затова ви предлагаме един никога непубликуван за широката аудитория текст, който ще ви запознае именно с подводните камъни, дебнещи в първите дни от допира ви с RV – дните на самия курс.

Текстът е писан през 2013 г. и негов автор е Н. от Издателство „Паралелна Реалност“. Актуалността му днес е поразителна – нещо, за което можем да свидетелстваме от първо лице, бидейки асистенти на Стефан в курсовете от последните 2 години. Били сме преки свидетели на всеки един от описаните модели. Без изключение 😊

Този текст чака 12 години, за да види „бял свят“, и сме щастливи, че това става именно от страниците на RV Insights. Използвайте го като източник на вдъхновение и отправна точка към неизследваните хоризонти на вашето собствено съзнание.

Приятно четене!

***

RV и пречките пред съзнанието за неговото функциониране

Важно е да започна с това, че аз самият не съм практикуващ viewer², но съм провокиран да драсна няколко мисли от чисто езотерична перспектива, които евентуално могат да послужат на начинаещите, а защо не и на останалите.

Въпросите, по които искам да разсъждавам, не засягат само RV, а начините, по които функционира самото съзнание, така че темата неизменно ще излезе извън рамките на тясната специализация на конкретния метод. Това, разбира се, е неизбежно, защото едното е отражение на другото.

Въпреки това текстът е създаден специално за интересуващите се от RV, защото може да бъде разбран само от хора, занимаващи се с умението, и няма да бъде качван на сайта на Издателство „Паралелна Реалност“.

За тези, които навярно се чудят от каква позиция си позволявам да говоря, то правя го от опита на човек, минал началното ниво на RV, както и това за напреднали.

Отделно от това бил съм асистент на Стефан 4 пъти по време на българските курсове, които провеждаме заедно. В допълнение, имам наблюдения от доста други курсове в ролята си както на организатор и пряк участник, така и като някой, който по стечение на обстоятелствата е имал възможност да наблюдава реакциите и отношението на другите по време на обучителния им процес. Това ме поставя в позиция да мога да видя някои неща, защото съм бил и от двете страни. Ето защо мога да кажа, че винаги е имало курсове, формиращи дадени настроения у хората, които на практика се проявяват всеки път на някакво subtle-равнище. И нека бъде ясно предварително, че нищо от това, което ще напиша, не е критика към когото и да е било, а е просто обобщение на определен тип нагласи, които стават очевидни, ако имате ролята, която заемах аз през всичкото това време.

За да започна, нека преди всичко кажа нещо основно, а именно че в RV ние се занимаваме с най-сложния и комплексен (две различни думи в моя речник) компонент на човешкото същество – неговото съзнание. Това съзнание е обременено и задръстено, то мисли в калъп, в релси, в рамки. То функционира по един коренно различен начин от това, което ние искаме да постигнем с RV. Това означава, че нашето съзнание в 90% от случаите не е подготвено да хване химикала и да извлече коректни данни, свързани с въпросната цел, защото то е обособено да функционира чрез старите модели, и при опит за работа ще генерирате информация, свързана именно с тях. Проблемът е, че тези модели се намират именно в подсъзнанието – същото „място“ или по-точно инструмент, чрез който искаме да извлечем данни за нашата цел. Което от своя страна създава огромен конфликт в това (под)съзнание и за много хора „канализирането“ на тези данни е затруднено. Именно затова казваме, че ни трябва време и практика, за да можем да синхронизираме този процес със собствения си ритъм – само така можем да създадем един работещ за нас процес.

В този смисъл, не е адекватно хора с 3 проведени сесии, на които не им се получава, да казват „това не работи“. Вие още няма как да знаете дали работи или не. Не е сериозно да правите такова твърдение. Това е реакция на егото, което не може да признае, че засега не работи при него, и бъдете сигурни, че за това има много причини на персонално ниво, които ще е хубаво да адресирате, ако искате да постигнете някакъв напредък (и нямам предвид „напредък“ само в контекста на RV), а не да реагирате с периферията на съзнанието си, което като процес винаги ще ви посочи външни причини за иначе вътрешни проблеми. Смятам за редно (според собствения си вътрешен компас), че тези неща трябва да бъдат казани. Неща, за които принципно трябва да имаш елементарен „common sense“.

Тоест тези неща би следвало да се подразбират, ако имате зрелостта да ги разберете, и колкото и по-мека концепция да търся от опозицията „зрял/незрял“, именно това е точната дефиниция в случая. С две думи, да не се получава е нещо нормално и е част от един съвсем естествен процес на обучение, но практиката показва, че този факт не се осъзнава, или поне не веднага. Защо? Защото модерното общество ни е предразположило към концепцията „бързо-лесно-вкусно“. Да имаме нещо работещо веднага, сякаш това е кухненски уред, който, включен в тока, би следвало да започне да работи без грешка.

Да, ама не, защото в случая ние се опитваме да заучим УМЕНИЕ. Нямаме налице формула за успех, просто защото имаме работеща схема (в лицето на протокола). Това е нещо, в което трябва да вложите, за да имате резултат (и таксата ви за семинара е просто първото, което ще вложите; със сигурност без да е последното и най-ценното обаче). Нито едно сериозно умение не може да бъде усвоено за два дни (времетраенето на курса) и е крайно несериозно да се смята, че някоя способност (още повече свързана със съзнанието) ще стане ваша втора природа на момента, просто защото сте чели много езотерика. Както и с всичко друго в живота, можете да очаквате от RV толкова, колкото сте готови да вложите в него. Посещението на курса е първата стъпка по Пътя на един доста дълъг процес. Това е умение, в което, ако искаме нещата да проработят, трябва да се съобразяваме с това, на което са ни научили, а не с проекциите и очакванията на ума за това какво трябва да стане, кога и как. Това важи поне в началото, докато не станете фамилиарни с техниката и респективно това, което на жаргона на RV се нарича „Матрицата“. За целта трябва да пуснете представите си (много хора имат коренно различна идея за това какво ще бъде RV), да забравите какво сте слушали за метода и какво искате да направите с него. Това ще ви позволи да започнете да слушате със сърцето и да присъствате на самия курс. Инак ще плувате в пространството на белия шум в собствената ви черепна кутия. Ставал съм пряк свидетел как ако това не е изпълнено, хора си тръгват още дори преди края на самия курс (случвало се е с 3 човека досега).

Обратната крайност на това са хората от т. нар. категория „окултни баби“ (термин несвързан с възрастта на човека). В моята сфера наричаме така хора, които дотолкова летят в облаците, задръстени с всякакъв окултизъм, че не могат да използват лявото си полукълбо по най-елементарен начин. Това е огледалното изкривяване на скептицизма от първия пример и категория. Научният материализъм ни казва, че няма нищо отвъд онова, което можем да пипнем и измерим с инструменти. Окултните баби са на точно противоположния полюс. Превземките по всичко езотерично и мистично са дотолкова дебалансирани, че те са готови да повярват във всякакви лудости, които не издържат на дори елементарна логична проверка. И двата вида изкривявания ненавиждат другата категория.

По време на RV курсовете „окултните баби“ са хора, които повече от очевидно не са в целта, но въпреки това те търсят всевъзможни детайли и причини, за да се самоубедят, че са в целта. То не са всякакви интерпретации на архетипите в S3, не са анализи на дескриптори в S2 и S4, не са чудесии... Let’s keep it real – много сте далеч от каквото и да е, наречено remote viewing. Това че имате някакъв дескриптор, с който сте познали материята на целта, не казва нищо, ако накрая имате за ST цветя и гора, а целта е бомбардировач. Обикновено когато на такъв човек се обясни, че е нормално да не е в целта, той не слуша, защото не е в настоящия момент. Той е в пространството на своя неуспех и е твърде зает да го маскира, за да присъства на самия курс, където е казано повече от достатъчно, за да могат нещата да започнат да се получават С ВРЕМЕТО.

Втренчването в целта ви прави отсъстващи от самия процес по извличането на данните. Вие ВЕЧЕ мислите за крайния резултат, вместо да присъствате в потока (да БЪДЕТЕ НЕГО) и процеса на създаването на този резултат, което евентуално би го направил успешен. Именно по тази причина според мен е безкрайно ВРЕДНО да се работи с дескрипторите по време на самия курс. Това отново пречи на viewer-а да следва собствения си поток и измества вниманието му във външни спомагателни средства, от които той започва да черпи, вместо да се ориентира към себе си. Моите наблюдения от толкова много курсове са, че всеки един човек, който реши да ползва своя лист с дескриптори за пищов, без изключение го прави не за да потърси дума, която е вече на езика му (но не може да я „изплюе“), а за да си ИЗБЕРЕ дума от списъка. Две коренно различни неща. Това е патерица, която може да изиграе лоша шега на някой още в началото и да спре по-нататъшното му развитие. Най-лошото – вие не се вслушвате в себе си и подсъзнанието, чрез което RV става възможен, вие приемате външни идеи за това какво трябва да правите – самият мисловен модел генерално ви гарантира нищожно поле за разгръщане. И всичко това в името целта да бъде позната.

Казва ли неуспехът ви нещо конкретно за вас като човек, което да касае другите?

Не. Тогава защо толкова вманиачено държите да познаете целта още на втора сесия, като това изобщо не е целта? Защо е толкова трудно да се разберат правилните приоритети на обучението?

Много просто. Заради насадената вътрешна нужда на съзнанието да бъде право и по този начин доказано, разпознато и признато външно.

Което ни води до може би най-огромния проблем на съзнанието, обусловено от социалната система.

То винаги търси начин да себеутвърди, да се себедокаже. То иска да се самоубеди, че работи, защото това ще го легитимира във външния свят и ще му спечели територия. Това са проекции на рептилоидния мозък.

Хората обикновено забравят, че са на обучение, и го чувстват като въпрос на чест да познаят целта, по този начин изцяло губейки перспектива за целта на обучението – а именно – да усвоят идеята и системата на протокола. Защото симбиозата между протокола и потока на съзнанието е предпоставка за успех.

Вие не сте на изпит, за да проверим доколко способно е съзнанието ви. Това са затлачващи модели и стрес, останали от училищно време – винаги да имаш верния отговор, да не се изложиш пред другите и пред учителя. Усещал съм чисто физически как, когато минавам да коригирам някого, той се чувства сконфузено от това, че е коригиран, и започва да се оправдава, защото не е направил нещо както трябва. Получавал съм дори извинения! Защо? Никой не ви обвинява в нищо, нещата не са на живот и смърт. Затова сме тук – за да се научим! Имах дори случай с човек, който след края на сесията, обръщаше наобратно листовете си с ясната идея, че не иска да бъдат проверявани от мен или инструктора. Това бе човек, който не търпеше каквато и да е критика, защото си имаше голямо духовно его (беше свикнал другите да слушат него, а не той тях).

Всичко изброено пречи на RV и която и да е техника, свързана със съзнанието. Ако лично аз бях продължил с RV, щях да практикувам нещо наречено „дзен-сесия“. Изпълняване на координатите с абсолютен непукизъм за това каква е целта (дори след приключването на сесията). Без да се интересувам впоследствие какво е естеството на целта. Защото за мен лично RV е начин, чрез който можеш да постигнеш баланс между двете полукълба, и в тази си светлина е много по-интересно да бъде практикуван именно по тази причина (защото това го прави вътрешно обусловен процес), а не да познавам задачки, които в 90% от случаите нямат никакво практическо приложение за Духа (no offence, people).

Любопитството е един от основните проблеми не на самия метод, а на хората, които го практикуват. Дори след усвояването му, методът много често се използва за задоволяване на паразитни интереси, свързани с разгадаването на мистериите на света, вместо тези на Аза (който изгражда света). Огледално обусловена грешка (която, разбира се, също е Път).

Това е генерален „проблем“ и на окултизма като цяло. Той винаги се опитва да пренасочи някакви вътрешни сили и способности за някаква манифестация отвън, вместо да насочи тези сили навътре и да ги разбере, с което да се отключи и най-голямото съкровище в 3D – осъзнаването на принципите, по които всичко работи (което е нещо невероятно абстрактно, вярвайте ми).

Според мен практикуването на RV с идеята за отгатването на целта е проблем дори и на много утвърдени viewer-и. Практикувайки RV с идеята за „сега“-то, е възможно най-голямата полза на духовно ниво от тази практика, и това е нещо, което самото RV общество едва ли осъзнава на масово ниво. Viewer изпълнил сесия с пълното (не)съзнание за всяко едно свое действие е пълното въплъщение на метода, дори крайният му резултат да не съвпада с целта. Дори това да се случи (което е на практика почти невъзможно), по мое мнение той въпреки това ще е в целта, но това се разбира от много малко хора (а на доста голяма част от професионалистите ще им причернее при това „псевдофилософско“ твърдение :Р).

Третата категория хора са тези, които нито летят в облаците, нито са достатъчно агресивни в егото и обидата си, за да казват, че „това не работи“. Тези хора имат най-голям потенциал, защото остават отворени към нещата, но в същото време не си правят илюзии и виждат къде точно са те в своя RV път. Обикновено техният проблем обаче е недостатъчната вяра в себе си. Тези участници най-често нямат никакви попадения по време на самия курс (което е нормално, но ги кара да се чувстват зле). Резултатите от това са ниска самооценка („чувствам се тъпо“, „не ставам за нищо“ и техните сродни), което пък води до обезкуражаване и слаби бъдещи сесии. 90% от тези хора се отказват, а именно от тях, по личното ми скромно мнение, могат да се родят прекрасни viewer-и.

Парадоксално или не, именно архетипите на тези три условни категории mind set-ове са нещо, на което може да бъде направен своеобразен fusion с метода на RV. Лявото и дясното полукълбо могат да си дойдат на мястото, работейки едно с друго, вместо постоянно да си пречат и да изземат функциите на другото, състезавайки се за територия поради несъзнателните команди и конфликти на ума, които намират своя дом в рептилоидния мозък. Това осъзнава и един човек, който наистина вниква в RV. Ползите от метода не се заключват в това, че можете да видите какво се случва на Марс в реално време, а в това, че можете да дадете път на една по-висша перцепция в рамките на вашето собствено съзнание. Тогава можете да боравите с лекота не само с RV, но и с реалността като цяло. Аз го постигнах сам за себе си по други методи, които са по-близки до мен, но си давам сметка, че може да бъде постигнато и с настоящия метод (както и с всеки един друг, ако този метод бива пуснат и спрете да се определяте чрез него).

RV не е перфектен. Той има много слабости, някои от които не иска да си признае сам, други не може дори да започне да разпознава – подобно на всяка една система.

Има ли неща отвъд RV? Разбира се. Може ли протоколът да бъде направен по-ефективен? Разбира се. Всеки, който желае, може да направи това за себе си. RV няма претенцията да бъде съвършен. Той просто има претенцията да работи. И го прави.

Дали ще го направите така, че да работи за вас, зависи от вътрешното ви същество, а не от егото и претенциите ви. RV дава уникална възможност да работим директно със собственото си съзнание, ако съумеем да го направим.

Има ли изобщо това някаква цена?

AOL/S for the win! :))

Н.
Издателство „Паралелна Реалност“
2013 г.