Странджа пази места, за които се говори с особено внимание и някак тихо. Не защото липсват истории – напротив. След експедицията на Людмила Живкова през 1981 г. около така наречената Гробница на Бастет са се натрупали легенди за засекретени открития, древно знание и структури, скрити дълбоко под земята.

Материалите от експедицията са засекретени и „потъват“ в архивите на Държавна сигурност. Оттам нататък започват догадките и интерпретациите. Повечето от съществуващите разкази се движат в граничната зона между историческия факт, политическия мит и колективното въображение.

В продължение на години темата за Гробницата на Бастет беше толкова експлоатирана в интернет пространството, че нямахме никакъв интерес да я изследваме с нашия Remote Viewing метод. Самата идея за погребана богиня никога не ни е звучала логически издържано, а и толкова много е изписано по темата, че не виждахме необходимост да добавяме допълнителни щрихи и да се включваме към общия поток от данни.

Всичко се промени в края на 2025 г., когато едно наглед разпускащо тренировъчно Remote Viewing упражнение във форума на RV Insights доведе до толкова интересни резултати, че ни провокира да ги споделим с по-широка аудитория.

И още тук искаме да направим уточнението, че с RV сесиите по тази тема не ровим в миналото. Не правим опит да „доказваме“ легендата за Гробницата на Бастет. Ние не разчитаме на слухове, публикации в интернет или предварително изградени очаквания.

Представяме резултатите от серия структурирани RV сесии, проведени при контролирани условия и без предварителна информация за целта.

Тук сме, за да ви кажем нещо наистина ново. И в голяма степен неконвенционално.

Дали става дума за реален обект, за информационен отпечатък, за архетипна реконструкция или за нещо съвсем различно – оставяме на всеки от вас да прецени сам. Едно е сигурно: данните, които вюърите извлякоха, се оказаха далеч по-необичайни, отколкото очаквахме, а това, което се намира там, не се вписва лесно в познатата ни картина за света.

Кратък исторически контекст

Преди да преминем към RV данните, представяме в максимално синтезиран вид кратък исторически контекст за самото място и дейностите, свързвани с него през годините. Тази информация включваме единствено с цел ориентация на читателите, които са незапознати с историята, както и за по-добро общо разбиране за възникването на някои легенди и обществени представи с времето.

Всъщност така наречената Гробница на Бастет е сред най-устойчивите и противоречиви мистерии в съвременния български фолклор. Макар никога да не е била официално потвърдена като реален археологически обект, легендата за нея продължава да съществува вече десетилетия. Център на тази история е районът на Странджа – планина, която още от древността присъства в множество предания, свързани с тракийски култове, подземни светилища и необичайни природни феномени.

Според най-разпространената версия, в недрата на Странджа се намира древно подземно съоръжение или погребален комплекс, свързан символично с египетската богиня Бастет¹. В различните интерпретации обектът е описван като гробница, хранилище на знание, ритуален център или защитено пространство, съдържащо артефакти с неизвестен произход. С времето към историята се добавят твърдения за метални врати, необичайни енергийни аномалии, подземни тунели и структури, недостъпни за стандартни археологически методи.

 Картата на иманяра

През януари 1981 г. при Ванга в къщата ѝ в Рупите отива възрастен иманяр с карта, на която има скицирана местност и десетина реда със знаци, които приличали на йероглифи. След известни перипетии човекът успява да влезе при Ванга и ѝ разказва цялата история – как и къде се е сдобил с картата. Тя му казва, че тази карта не указва скрито имане и няма да му послужи за нищо. Ванга кара племенницата си Красимира да направи копие на картата и следобед в личен разговор между двете ѝ казва:

Тука става дума за огромно нещо, което не е лъжица нито за устата на онзи човек, нито за твоята, нито за която и да е друга засега. Този текст и тази карта са преписвани много пъти и отпреди много години. Повече от няколко поколения. Но никой не може да ги разчете. И тук не става дума за скрито съкровище, а за писменост, която досега не е известна на света. Тя е изписана на вътрешната страна на каменен саркофаг, който е скрит дълбоко в земята преди хиляди години. Дори и да намерят този саркофаг - няма да могат да разчетат писмото, защото то е много древно! С тези знаци е записана историята на света – две хиляди години назад от нашето време² и две хиляди години напред в бъдещето.

По-нататък Ванга допълва:

Този саркофаг е сложен и скрит в нашите земи от хора, които са дошли от Египет. Вървели са с камили. Имало е и роби, воини и висши началници. Една нощ при пълна тъмнина и при пълно мълчание саркофагът е бил спуснат и зарит с огромни количества пръст, а хората, които са участвали в тази работа, до един са избити на мястото. Така тайната е зациментирана с потоци невинна кръв, за да дочака времето, когато ще бъде открита, показана на бял свят и разгадана от хората. Това е едно хилядолетно послание с безценна стойност.

Красимира носи копие на картата в София и я показва на специалисти и учени – всички ѝ казват, че това вероятно е някаква измислица и не може да се разчете. Тя забравя за картата.

През март Красимира отива отново при леля си Ванга, която я пита дали са разчели картата и впоследствие много бавно и методично ѝ описва подробно някаква местност в планината и ѝ казва точната дата, на която трябва да отидат там предвид положението на първите лъчи на Слънцето и Луната – 5 май.

Людмила Живкова и тайната експедиция

Красимира по това време работи в Комитета за култура в София и разказва всичко това на Кръстю Мутафчиев – ръководител на служба „Културно наследство”. Той е силно въодушевен и споделя с Людмила Живкова, тогава изпълняваща длъжността Министър на културата. Важно е да отбележим, че по време на специализацията си в Оксфорд през 70-те Людмила е имала контакти с висш представител на МИ-6, който ѝ казал, че със сканираща технология са установили голяма правилна кухина под земята в местността Градище в Странджа, която много вероятно не е от естествен произход. Когато картата и казаното от Ванга достига до Людмила, тя прави връзка между двата разказа.

Известна с увлечението си към тайнственото и окултното, Людмила Живкова силно се заинтригува от информацията и решава да организира тайна експедиция в Странджа, за която не трябвало да знае никой – нито вътрешния министър Димитър Стоянов, нито Държавна сигурност.

Довереникът ѝ Кръстю Мутафчиев – ръководител на служба „Културно наследство”, моментално сформира 5-членна експедиция за местността. Освен него в екипа са включени племенницата на Ванга Красимира Стоянова, археологът Иля Прокопов (ст. н. с. II степен, историк и нумизмат, по-късно директор на НИМ), изследователят-журналист Цеко Етрополски и шофьорът Иван Николов. Има данни за шести човек на име Георги Пантов – главен механик на рудник „Младеново“ край Малко Търново. Участва и майор о.р. Стоян Балкански – бивш зам.командир на гранични войски в Малко Търново (починал).

Речено – сторено.

Нощта в Странджа

Групата отива в Странджа и изпълнява точно указанията на Ванга. В уречения ден, малко след 21 ч. се случва нещо невероятно. Красимира пише:

Няколко минути след това южната гладка страна на скалата, пред която стояхме, светна някак отвътре като екран на телевизор и сред планинската тъмнина тя се открои в светлосиво. И миг след това се появиха в открояващ се бял цвят... две фигури. Бяха огромни и заемаха почти цялото осветено пространство - гладката стена беше висока не по-малко от пет метра и около 3 – 4 м широка, фигурите се виждаха толкова отчетливо и се открояваха така релефно, че имах чувството как всеки момент могат да се отлепят от стената и да тръгнат към нас. Беше толкова потресаващо, че ние буквално се вкаменихме – от това, което виждахме със собствените си очи, и (защо да крия?) – от страх...

Около 20 минути след това фигурите изчезват, а Красимира и спътниците ѝ тичешком напускат мястото. Едва в хотела всички започват да говорят за видяното и споделят едни и същи неща.

По-късно започват разкопки с кирки и лопати и лека минна техника. В по-долните пластове се откриват фрагменти от късноантична керамика, части от старо оборудване на минни галерии и остатъци от чуждоезични вестници. Всичко открито се изпраща в София за анализ.

На 21 юли 1981 г., когато приготовленията за втора по-сериозно оборудвана експедиция на мястото са почти привършени, идва новината на смъртта на Людмила Живкова.

Оттук нататък експедицията е под въпрос, но успяват да издействат подкрепа от министъра на минералните ресурси и металургията Стамен Стаменов. Около 20 дни по-късно екипът тръгва към Малко Търново, но когато пристигат там разберат, че Стаменов също внезапно е починал същия ден.

Междувременно службите в страната са задействани под вероятен натиск отвън. Експедицията и работата на терен са прекратени, а достъпът до района е забранен. Изкопаният тунел е взривен, а водата напълно скрива всичко.

Фрагмент от RV сесия по проекта, в която се вижда голям природен обект и група хора в подножието. Вюърът посочва, че това е „изследване“, което се случва в „стари времена“. Един от хората държи кирка. Изписана е думата „взрив“ и има „начупена скала маса“.

 Как се ражда един модерен мит

Участниците в експедицията са подложени на дълги и не особено приятни разпити. Кръстю Мутфчиев е арестуван по скалъпени обвинения за присвояване на средства в особено големи размери и тикнат в затвора. Лежи там 8 години, като междувременно пише трилогията „Homo Sapiens за произхода на Homo Sapiens“.

Книгите са издадени от издателство „Гуторанов и Шери М“ през 1992, 1993, и 1995 г.

Основен източник на нишката с Бастет се явява именно първата част от трилогията (горе вляво). В нея авторът лансира своята хипотеза за произхода на човечеството на Земята³, според която началото на човешкия род е поставено от древна извънземна цивилизация, дошла от съзвездието Цефей. Заселили се в Древен Египет, а след смъртта на своята владетелка прекосили морето и донесли тялото ѝ в Странджа планина, където го погребали. Тук те основават тракийската цивилизация.

Останалите участници в експедицията научават за хипотезата за Бастет именно след публикуването на книгата и твърдят, че никога преди това не е обсъждана подобна връзка с тях. Красимира Стоянова казва, че Ванга никога не е говорила за богинята Бастет, нито за жезъл от извънземна материя.

Същевременно в свое интервю Кръсто Мутафчиев заявява:

При едно от моите посещения при Ванга я запитах кой е погребан в скалното мегалитно съоръжение. Тя се замисли, после каза това, което съм записал в първата си книга „Homo Sapiens за произхода на Homo Sapiens“: „Има гроб на жена, която държи жезъл от извънземна материя!“. След кратко мълчание обаче добави: „Слаби са ви кравите, много са ви слаби кравите!“. И едва след като Людмила Живкова замина в небитието, проумях какъв дълбок смисъл всъщност са имали тогава тези думи на Ванга. А те са означавали, че просто никой е нямало да ни позволи да довършим започнатото от нас търсене на гробницата. Поради тази причина, в първата си книга, в едно от подзаглавията си съм записал: „Никаква сила не е в състояние да спре едно откритие, чието време е дошло!“.

Ситуацията, в която попадаме тук, може да се опише най-точно с израза „дума срещу дума“. Липсват свидетели, които да потвърдят някоя от версиите. Възможно ли е Ванга да е споменала Бастет само на Мутафчиев, но не е и на племенницата си? Възможно ли е Мутафчиев да не е споделил нищо тогава с идеята да го опише по-късно в книга? Защо (и дали) Красимира Стоянова не е попитала леля си кой е положен в този саркофаг от Египет? Вероятно никога няма да можем да отговорим категорично на тези въпроси. Ситуацията се усложнява допълнително от твърдението на Кръстю Мутафчиев, че те виждат фигурите в скалата на 10 април 1981 г. след 23,50 до 0,30 ч. на 11 април.

Истината е, че досега почти всички, които са били замесени в разкопките в Странджа, по един или друг начин пострадват. Днес живи са Иля Прокопов и Красимира Стоянова.

За тези от вас, които искат да чуят по-подробен разказ на описаното по-горе, препоръчваме това видео:

 Нашият личен досег със случая

През пролетта на 2016 г. имахме възможността да се запознаем лично с г-н Прокопов. В разговора ни той потвърди, че при разкопките, на които е присъствал, не е открито нищо сензационно. Най-значимите находки са били свързани с фрагменти от керамични съдове и следи от по-стари рудодобивни дейност в района.

Но покрай разговора за експедицията и Бастет се появи нещо друго. Прокопов ни разказа стара местна история, почти неизвестна извън Странджа – легенда, която ни заинтригува много и по чийто стъпки тръгнахме.

През следващите няколко години разгърнахме мащабен Remote Viewing проект, посветен на Странджа, и осъществихме няколко експедиции на терен. Подробности за това на моменти плашещо преживяване ще откриете в материала „RV приключения в мистичната Странджа планина“.

Оттогава посещаваме планината редовно и имаме впечатления от енергетиката от първо лице. И макар любимото ни място в Странджа да е съвсем различно, почти всеки път минаваме и през района, известен като Гробницата на Бастет.

Мястото определено реагира на присъствието по необичаен начин.

Ако останете сами за няколко минути, може да забележите, че гората утихва някак необичайно. Психиката ви сякаш ви играе номера и се появява онова първично усещане, че нещо ви наблюдава отнякъде – настъпва и необяснимо напрежение. Макар разумът да отхвърля подобни мисли, инстинктът подсказва друго. И в един момент просто усещате, че искате да си тръгнете.

Интересното е, че подобни впечатления сме чували и от хора, които нямат особен интерес към легендите около Бастет и са попаднали там просто от любопитство. Мястото оставя следа у почти всеки, който прекара известно време в района.

Може би именно затова с течение на времето историята за Гробницата на Бастет постепенно се превърна в културен феномен. За едни тя е символ на скрито древно знание. За други – пример за начина, по който колективното въображение изгражда митологии около неизвестното. Интернет пространството допълнително усилва този процес чрез безброй интерпретации, сензационни публикации и взаимно противоречащи си разкази, в които реални исторически личности, езотерика и конспиративни мотиви често се смесват без ясна граница.

Независимо обаче дали човек вярва в историята за Гробницата на Бастет или я приема като поредния модерен мит, Странджа сякаш не позволява темата да бъде забравена. Тя винаги намира начин да се върне отново.

И този път това става чрез Remote Viewing проект 🙂

Методология, фази и участници в Remote Viewing проучването

Поради тоновете (дез)информация в интернет, обектът никога не е бил от сериозен интерес за нас и досега не го бяхме изследвали директно. Търсили сме причината за смъртта на Людмила Живкова като потенциална връзка с експедицията в Странджа, но не сме проучвали самия обект на разкопките.

Целта, която пуснахме в тренировъчния ни форум в края на 2025 г., имаше единствено за цел отмора на екипа в края на една изпълнена с много RV труд година. Но останахме също толкова изненадани, колкото вероятно е бил и Ед Деймс, когато дава на своите вюъри уж релаксиращата цел за изчезналия кивот⁴.

От изследователска гледна точка е интересно да се види как работи Remote Viewing при такива казуси с висока степен на митологизация и силен емоционален заряд. И какви данни се извличат в среда, наситена със символи и предварително изградени колективни образи.

От години мястото е осеяно със стотици фигурки на котки, ритуални предмети, монети, свещи и икони. Снимка: Преоткрий България.

При проучването бе използван хибриден подход. Бяха проведени Remote Viewing сесии по два различни RV метода:

⭐ техническо дистанционно наблюдение (Technical Remote Viewing, TRV) и

⭐ трансдименсионално картографиране (TransDimensional Mapping, TDM).⁵

Самата тема на изследването бе разделена на две фази:

1. Първата целеше да установи най-съвършената биологична структура, находяща се в подземна перспектива в мястото, познато като Гробницата на Бастет към момента на провеждане на сесиите.

2. Втората се фокусираше върху най-съвършената технологична структура, присъстваща там в същото време.

Отвъд границите на физическото разстояние и конвенционалното възприятие в този проект се осмелиха да погледнат: Анастасия, Бела, Вива, Делфина, Д. Ф., Звезделина, И. И., Мира, Соня и Ив.

В първата фаза участваха 9-ма вюъри, а по втората – 8. Всички те са преминали обучение в напредналите степени на TRV, а един от тях прилага както TRV протокол, така и TDM методология.

С изключение на мениджъра на проекта, всички останали вюъри работиха по двете фази „на сляпо“, или иначе казано – в пълно неведение относно целта, което е допълнителна гаранция за чистотата и достоверността на извлечените данни. Целта им бе разкрита едва след приключване извличането на всички данни.

Натрупани бяха 13 плътно изписани страници суров материал…

Тук представяме синтезирана версия на данните, изградена само от тези от тях, които се оценяват според възприетата в RV класификация, с вероятност за достоверност от 85-100%. Това са всички взаимно припокриващи се данни от независимата работа на най-малко двама вюъри.

Резултатите се оказаха необичайни.

Подчертаваме, че изводите не може да се разглеждат като археологическо доказателство и представената информация не претендира за научно доказан факт. Позоваваме се само на повторяеми корелации в RV данни, извлечени „на сляпо“. Нека всеки читател прецени сам доколко и как отритото може да бъде вписано в собственото му възприятие за света към настоящия момент.

Основни RV данни и наблюдения

При аналитичната обработка на данните от двете фази на проекта постепенно започнаха да се очертават ясни повтарящи се модели, появяващи се при различни вюъри, работили напълно независимо един от друг – в различни градове на страната, по различно време и без информация за резултатите на останалите участници.

Макар всяка сесия да носи своя собствена символика и индивидуален начин на възприятие, определени сходни елементи се появяват във всяка една от тях. Едни и същи усещания. Сходни структури. Повтарящи се характеристики на средата. Присъствия, които сякаш оставят един и същ отпечатък в съзнанието на различните вюъри, независимо от начина, по който биват описани.

За по-голяма яснота разделяме данните по-долу в съответствие на двете фази: биологична структура и технологична структура, като и в двата случая бяха установени корелации, които заслужават особено внимание.

Преди да преминем към конкретните данни от двете фази, бихме искали да ви представим скицата на един от вюърите, участвали в проекта. Тя прави особено силно впечатление, защото описва с невероятна точност изследваната локация, като самата среда се възприема като труднодостъпна, тиха и изолирана. Интересното е, че подобни описания се появяват многократно и при други независими вюъри.

Най-впечатляващото в случая е, че тази скица е създадена без вюърът да знае върху каква цел работи и без предварителна информация за самото място. Въпреки това в рисунката ясно присъстват едни от основните реални характеристики на локацията: масивната скална структура, водата в подножието и усещането за кухи пространства или вътрешни коридори в дълбочина на скалата – елементи, които съвпадат с данни от експедицията, проведена на мястото през 1981 г.

На снимката ясно се виждат „дупката“ и „пещерата“, описани на скицата на вюъра по-горе, както и водата в нея. Това, което не се вижда е голяма скала отгоре.

Сходен архетип на наблюдаваната сцена забелязвахме и в скицата на друг вюър:

Скалист участък в горната част и скривалище, потънало в зеленина, в долната част на скицата.

Именно подобни моменти са причината Remote Viewing да продължава да предизвиква толкова сериозен интерес. Когато видиш как вюъри описват точно място, което никога не са виждали, и дори нямат представа, че целта, по която работят, е изобщо място, става невъзможно да продължиш да подценяваш метода на дистанционното наблюдение и неговите възможности. Как Remote Viewing може да се използва в ежедневието, така че да носи практически ползи, четете тук.

Фаза I: Биологична структура и присъствие

Първата фаза на проучването беше насочена към възприемането на най-съвършената биологична структура в сегашно време⁶, локализирана в подземна перспектива на мястото, познато като Гробницата на Бастет.

👉 Първият консенсус: там има нещо живо

Още в първите сесии се появи нещо, което никой от нас не е очаквал. Независимо че вюърите работеха поотделно и без информация за целта, всички без изключение започнаха да описват наличие на живо присъствие, локализирано дълбоко под земята.

Дребните различия в отделните възприятия бяха естествени, но основната картина се повтаряше отново и отново. Вюърите усещаха интелигентно същество с хуманоидни и рептилоидни характеристики, свързано с подземна структура в изолиран планински район. Всички го възприемаха като изключително древно.

Присъствието се възприемаше като реално и активно, макар и в състояние на ограничена подвижност или своеобразна летаргия. Някои вюъри докладваха, че съществото наблюдава и контролира средата, в която се намира.

👉 Описание на съществото

Описанията варират, но се постига консенсус за доста едра и висока приблизително около 3 метра фигура. Съществото е старо, бавно движещо се, изгърбено. Движенията му са възприемани като бавни и отсечени, сякаш самото придвижване изисква усилие или се осъществява в състояние на ограничена подвижност.

Физическите характеристики също показаха отчетливи корелации. Няколко вюъри независимо описват големи очи – кръгли, жълтеникави или тесни и дълбоко втренчени. Лицевата структура се възприема като широка и груба, с подчертани вежди или мъхести участъци, широк нос и необичайно голяма, гъвкава уста. Тялото е в сивкави, зеленикави или бледи тонове. При някои сесии присъства усещане за влажност, слузеста повърхност или органична мекота.

Рудиментарните скици на съществото в сесиите на 4-ма вюъри

👉 „Две същества в едно“

Един от най-интересните повтарящи се мотиви е усещането за двойственост на съществото. Част от вюърите го определят като хибрид и го възприемат едновременно в човешки облик и като влечуго, а други описват своеобразна симбиоза между органична и изкуствена компонента. В различни сесии се появяват впечатления за „две части в едно“ – вътрешна и външна структура, горна и долна половина или два взаимно свързани организма, функциониращи като единен биологичен комплекс.

Тази двойственост се задълбочава и по отношение на реалностите, които обитава това същество, и самото му проявление. Един от вюърите пояснява:

Хуманоидната фигура е по-скоро отпечатък от биологична форма, нейно ехо. Сякаш е остатък от нея, който аз наблюдавам. Асоциира се с енергия, дори егрегор. Тази фигура е като ехо от живота, но реално съществува сега там, в някакъв вид енергийна точка на преплитане. Изследвана е допълнително от най-добра перспектива, при което от мъглата изплува бледа човешка фигура, но тя се определя като нереалистична, като избледняваща холограма, по-скоро като очакване за форма, отколкото като действителна такава.

👉 Психологически профил на присъствието и мисия

Интересен е и психологическият профил, който се очертава в сесиите. Присъствието се възприема като старо, уморено и сякаш „оставено“ на мястото си. Появяват се описания, свързани с недовършена мисия, забрава, изолация или състояние на продължителна летаргия. Някои вюъри използват асоциации като „хибернация“, „заспало състояние“ или „изчакване“.

Въпреки това почти никой не описва съществото като напълно пасивно – напротив, присъства усещане за латентна целенасоченост и постоянен контрол върху средата. То е там с мисия – да пази, наблюдава, ограничава достъпа и контролира. Няколко вюъри асоциират съществото с обект или устройство, наподобяващо ключ, релефен символ или механизъм с функция за активация.

👉 Реакциите на вюърите

Емоционалните реакции по време на сесиите са сред най-силните, регистрирани в цялото проучване. Почти всички участници докладват за интензивен дискомфорт – страх, тревожност, усещане за натиск, гадене или психологическо доминиране. Част от вюърите описват чувството, че самото присъствие активно наблюдава или влияе върху процеса на възприятие. Интересното е, че наред със страха често се появяват и усещания за съжаление, самота или поражение, сякаш наблюдаваната структура е едновременно заплашителна и трагична.

👉 Подземната структура

Средата, в която се локализира присъствието, също показва висока степен на сходство между отделните сесии. Данните сочат подземна или скрита структура – кухина, крипта или пространство с характеристики на изкуствено съоръжение. При някои вюъри възприятието преминава към асоциации с кораб или затворена капсулирана среда, която не изглежда естествена за самото същество. Местоположението винаги се свързва с планина, гора, отдалечен район и усещане за древност и изолация.

Данните говорят още за подземни тунели и скрити помещения, маскирани входове, прикрити чрез растителност или естествен релеф. Повтарят се впечатления за пространства със защитна или наблюдателна функция, предназначени не толкова за обитаване, колкото за съхранение и ограничен достъп.

Сегмент от сесия, в който се виждат трасирани подземните коридори

Допълнителен интерес представляват данните, свързани с енергийни явления в непосредствена близост до структурата, обитавана от съществото. Вюърите описват плазмени, електрически или магнитни ефекти – искрящи импулси, завихряния, светлинни лъчения или пулсиращи полета, възприемани като защитна бариера или механизъм за ограничаване на достъпа. В различни сесии тези явления са асоциирани със състояние на изчакване, неактивирана система или процес, който все още не е приключил.

👉 Неочакваната асоциация: „драконите съществуват“

Възложихме на един от вюърите да изследва с висш промпт същността на съществото, което той беше доловил като най-важен аспект на наблюдаваната сцена. Възприятието се конкретизира по следния начин:

Детектира се външният рогов слой на живия организъм – твърд, съставен от много твърди люспи, със слузест секрет по него. На цвят е тъмнокафяв, тъмнозелен. Хладен. Заема пространство, ограничено от неизвестен метал, т.е. това рогово покритие е прикрито и камуфлирано от метално ограничение. Този аспект всъщност е „външната обвивка на влечуго“.
В обобщение, същността на елемента е рептилоподобен жив организъм, изпаднал във временна хибернация. Нямам чувства, наблюдавайки го, само знам, че изпълнявам научноизследователска дейност.

Скицата към тази сесия също беше много интересна и се свърза по необикновен начин с данни по темата, които бяха извлечени с друг алтернативен метод. Те ни казваха, че това, което търсим, се свързва със следните концепции:

„Вълни“ в света на окултното, светът на информацията, грандиозна, мащабна, колосална, „смазваща“, „безнадеждна“, идеология, Нептун, митологично, обратен завой, изкуствен интелект, картографиране, природата се манифестира по безброй начини, Дао, магия, екзотичен аспект, „учудващо“, драконите съществуват, ниво земно случване, корпоративен свят.

Изразът „драконите съществуват“ ни направи силно впечатление предвид данните на вюърите, които долавяха двойственост при съществото и го виждаха едновременно като човек и влечуго.

👉 Паралелите със змея от българския фолклор

В българската народна традиция легендата за змея, който приема образ на красив момък и „краде“ мома или булка от селото, е изключително разпространена – особено в Родопите, Странджа, Тракия и Западна България. Интересното е, че тези предания също представят змея като сложен, двойствен образ.

В класическите описания змеят може да приема човешки образ и най-често се явява като красив, висок и необикновено силен момък, който се появява нощем. Той идва „от планината“, „от скалите“, „от пещерите“ или „от небето“, и има силен хипнотичен ефект върху избраната жена. Много често се казва, че „не е човек, ама прилича на човек“. Когато не е в човешки облик, той е описван като огромен, крилат змей с гущероподобни крака, змийска форма или много глави.

Така, разглеждайки една от скиците на вюърите, пред очите ни буквално се оформи релефа на дракона…

Вляво – фрагмент от сесия, вдясно - рисунка на дракона Смог от филма „Хобит“

Възможно ли е описаното от вюърите същество да се интерпретира като змей от българската митология?

Има значителни сходства с фолклорните описания на змей като антропоморфно рептилоидно създание, което може да приема човешка или драконова форма, да е интелигентно, да притежава магическа сила и да действа като пазител или антагонист.

Описанията на външния му вид също напълно съвпадат. Вюърите го възприемат и като човек, и като влечуго.

В поведението и емоциите змеят може да бъде амбивалентен – защитник или символ на зло, предизвикващ страх. Почти всички вюъри, работили по тази фаза от проекта, докладват именно за неприятни усещания по време на сесия – необясним страх, усещане за страховитото и доминиращо излъчване от наблюдавания субект.

Всички тези съвпадения ни насочват към допускането, че т.нар. Гробница на Бастет в момента е обитавана от същество, което доскоро мислехме, че е съществува само във фолклора.

👉 TDM сесия изследва съществото

Допълнителна информация за съществото бе потърсена чрез метода на Трансдименсионалното картографиране (TDM). Той е значително по-интуитивен от Техническото дистанционно наблюдение (TRV) и позволява на вюъра да навлиза по-дълбоко в самата сцена и да взаимодейства с възприятието по по-ограничен начин. За разлика от класическия TRV, при TDM се използват активно визуални елементи, пространствени асоциации и цветови възприятия, като вюърът разполага с много по-голяма свобода при изготвянето на скици на сцената в цвят. В TDM сесиите често се появяват значително по-богати визуални детайли, сложни пространствени взаимодействия и по-цялостно усещане за средата – всичко това за сравнително много по-кратко време.

 TDM позволява по-бързо „потапяне“ в целта и извличане на широк спектър от взаимосвързана с текстовите данни информация – визуални елементи, енергийни процеси, символни структури и динамични взаимодействия в сцената.

Целта в заданието по TDM сесията е фокусирана върху съществото, установено в сесиите на вюърите по-горе. То е детектирано под арковидна структура, която го скрива от външния свят. Самото то е някак приведено – самотно, отегчено и изморено. Намира се в подобно на хибернация състояние. Черпи енергия за поддържане на живота си от бляскава зелено-бяла скала, чрез която извлича енергия от недрата на земята. Тя е люспеста, шуплеста, на много тънки слоеве и визуално наподобява седеф.

Огънят в камината е средството, чрез което змеят е „влизал“ в селските къщите в годините назад и е можел да ги наблюдава. Тази практика е изгубена във времето.

Змеят чака. Отброява времето чрез цикли на подреждане на небесните тела и очаква една точно определена конфигурация. В древни времена е излизал на своето любимо място – груба начупена скала със заблатен водоем в подножието и е наблюдавал небето.

В сесията са добити данни, че змеят е последен от вида си, защото е плод на експеримент. Днес пред него стои дилема с два възможни пътя, по които да поеме. Единият се възприема метафорично като „полет на душата“, а другият води към „унищожение на есенцията“. Колебанието му продължава вечно от наша гледна точка.

Този мотив е особено интересен, защото излиза далеч извън класическия образ на „чудовище“ или агресивен пазител. Изглежда съществото е остатък от много по-стар пласт реалност – нещо, което едновременно принадлежи и не принадлежи на човешкия свят.

👉 Легендите пазят спомен

Паралелите между така добитите данни и местния фолклор са солидни. Странджа от векове е наситена с легенди за змейове, самодивски предания и разкази за „нечовеци“ – същества, които обитават скрити и трудно достъпни места далеч от човешките селища. В местния фолклор определени върхове, скали и горски райони се възприемат като „змейови“ места, към които хората традиционно са подхождали с респект и страх. В различни села са се предавали истории за забранени местности, странни светлини в нощта, необясними звуци и скрити входове, водещи към подземни пространства в дълбочината на планината.

Може би легендите никога не са били просто приказки, а далечен спомен за нещо, което продължава да диша под планината и до днес. А Странджа, както изглежда, все още пази своите древни обитатели далеч от човешките очи.

🏆 Фаза II: Технологична структура и информационна мрежа

Втората фаза на проучването беше насочена към възприемането на най-съвършената технологична структура в сегашно време, локализирана в подземна перспектива на мястото, асоциирано с Гробницата на Бастет. Ако първата фаза очерта присъствие с биологичен характер, то тук фокусът постепенно се измести към среда, доминирана от усещане за древна, но изключително развита технология.

Почти всички вюъри локализират наблюдаваната сцена в скрити и трудно достъпни подземни пространства, разположени под планински или скален масив. Средата се възприема като изолирана и защитена, със силно усещане за ограничен достъп и наличие на структури, които не изглеждат създадени според познатите архитектурни или инженерни принципи.

👉 Централният артефакт

Централно място в тази фаза заема конкретен артефакт, възприеман от няколко независими вюъри като устройство за предаване, събиране или обработка на информация.

Скиците на устройството в сесиите на трима различни вюъри показват, че то има издължена конусовидна или тръбовидна форма със заострен край. Към него винаги се наблюдава и сферична форма със спирална намотка.

Данните сочат наличие на интерактивен елемент и способност за двупосочна комуникация. Част от участниците описват, че то предава визуални трансмисии под формата на холографски изображения, светлинни структури или проекции, които реагират на присъствие, мисъл или взаимодействие.

👉 Мрежова свързаност и системност

Интересното е, че устройството почти никога не се възприема като изолирана технология. В множество сесии се появява усещане за свързаност с по-голяма система или мрежа от сходни артефакти. Тази мрежа функционира чрез енергийни импулси, вибрации или вълнови процеси, наподобяващи обмен на информация и енергия едновременно. Някои вюъри използват асоциации с „жива система“, „енергийна инфраструктура“ или „информационен организъм“, в който отделните компоненти работят синхронно и непрекъснато обменят данни.

👉 Технологична природа и произход

Технологията, възприемана в тази фаза, се описва като изключително древна и едновременно с това далеч над нивото на съвременното технологично разбиране. В различни сесии се появяват впечатления за сложни машини, непознати енергийни източници и системи за съхранение на информация, функциониращи по принципи, които не приличат на познатите електронни или механични технологии. Част от вюърите асоциират тези системи с изгубено знание или с цивилизация, работеща с различен модел за взаимодействие между енергия, материя и съзнание.

Рудиментарна скица на технология, от която се излъчва радиационно лъчение. Вюърът определя качествата на обекта като „вълнов“, „честотен", „проникващ“ и „хилядолетен“. Усетена е идеята за съглашение, измерения, изящество и лекота.

Особено повтарящи се по тази фаза са данните, свързани с енергийни явления. В почти всички сесии се наблюдават динамични форми – сфери, плазмени структури, електрически разряди, вибриращи полета и светлинни импулси, които изглеждат едновременно физически и нефизически по характер. Някои вюъри описват усещането, че тези явления съдържат информация или изпълняват функция на носител и посредник между различни части на системата.

👉 Темпорални и нелинейни възприятия

На моменти възприятието преминава отвъд чисто пространствените описания и навлиза в по-абстрактни концепции. Няколко вюъри докладват за нелинейно възприятие на времето – усещане, че минало, настояще и бъдеще съществуват едновременно или могат да бъдат достъпвани като взаимосвързани слоеве. Вюърите описват сцени, при които реалността може да се възприема като мрежа от паралелни състояния, проекции или вероятностни линии, между които е възможен преход или взаимодействие.

Идеята за събирателна точка за времеви линии и реалности се среща и в още няколко други сесии.

В този контекст съзнанието се възприема като активен елемент от самата система. Част от сесиите съдържат впечатления, че определени структури или механизми реагират на вниманието на вюъра, ограничават достъпа до информация или променят начина, по който сцената се възприема. Някои участници дори описват усещане за интелигентна среда.

Една от най-необичайните характеристики на тази фаза е усещането, че наблюдаваната технология не е „мъртва“ или изоставена. Макар в голяма част от сесиите да присъстват мотиви за древност, забрава и изолация, едновременно с това се долавя впечатление за латентна активност – система в режим на изчакване, която продължава да функционира на ниво, недостъпно за директно физическо наблюдение.

Заключение

Когато в края на 2025 г. пуснахме тази цел като обикновено тренировъчно упражнение, никой от нас не очакваше, че ще се превърне в едно от най-интересните RV проучвания, които сме провеждали досега. Темата за Гробницата на Бастет дълго време ни изглеждаше прекалено митологизирана, прекалено шумна и натоварена с твърде много спекулации, за да представлява сериозен изследователски интерес. Понякога обаче се оказва, че точно темите, които подминаваме и избягваме, са тези, които могат да ни изненадат най-силно.

Ние, разбира се, не твърдим, че сме „доказали“ легендата за Гробницата на Бастет. Дори бихме казали, че ако разгледаме данните в светлината на този мит, той завинаги ще си остане на границата между слуховете и измислиците, защото изглежда няма корени в действителните събития.

В началото обещахме да не ровим в миналото, затова и двете направления на изследването ни са центрирани в настояще време. И това, което твърдим, е, че в подземна перспектива на мястото, което е известно като Гробницата на Бастет, днес има неизвестна тунелна структура, необичайна технология или присъствие, което не вписваме лесно в познатата ни картина за света.

Данните по този проект ни изненадаха, но той е много силен и заради друго. В него за пореден път виждаме демонстрация на невероятните възможности на метода Remote Viewing, когато той се прилага систематично от обучени и усърдни в практиката хора. Никой не може да помине с лека ръка факта, че вюъри, които работят напълно „на сляпо“, независимо един от друг, в различни дни и градове, описват едни и същи елементи, едни и същи архетипи, едни и същи структури, пространства и усещания.

Remote Viewing далеч не е просто любопитен експеримент или езотерична игра на въображението. Когато се прилага дисциплинирано и с ясна методология, методът е способен да достига информация, която по конвенционален начин остава недостъпна.

Какво можете да правите с такъв метод под ръка е въпрос на въображение и приключенски дух 😉

Колкото до Странджа – тя винаги ще си остане планината на тайните. И колкото повече човек навлиза в нея – физически или ментално – толкова по-силно остава усещането, че под древните скали има нещо будно. То не принадлежи напълно нито на миналото, нито само на легендите. И може би точно затова историите за това място никога няма да изчезнат напълно, а просто ще изчакат следващите хора, готови да погледнат отвъд видимото.

Какво ли ги очаква там?