Човек Съзнание Наука

Как да тестваме вюър или защо изкуството да питаш правилно е тайният ключ към успешното RV

преди 8 дни

Автор: Ивета Андреева

RVInsights testviewer 01

С популяризирането на „Дистанционното наблюдение“ в България все по-често попадаме на не дотам добре формулирани или откровено грешни RV задания, по които обаче се претендира за изключителни постигнати резултати. Последното действително е възможно, но то се дължи изцяло на благосклонността на Матрицата, която образно казано „байпасва“ грешния код във „въпроса“ и връща към вюъра верен резултат, влизайки в първоначалното намерение зад заданието. Най-често обаче грешният „въпрос“ води до също толкова грешен отговор, затова е много важно да се научим да създаваме правилно заданията.

Формулирането на RV задания действително не е лесно начинание. Причината за това не е в наличието на сложни правила, а в липсата на капацитет на повечето хора да осмислят достатъчно добре логическите връзки. Ако преодолеете евентуалното си първоначално възмущение от това и осмислите доказания факт, че всеки човек има различен тип интелигентност и възможности, ще ви стане една идея по-лесно да възприемете, че много рядко можете да срещнете комплексен играч – вюър, който да е едновременно добър във всички направления: изработване на задания, добиването на информация по целта по време на сесия, анализ на сесии, мениджмънт на проекти и т.н. Обикновено повечето хора се фокусират върху сесиите и напълно забравят за всичко останало, което донякъде е разбираемо, имайки предвид, че най-важното в работата на вюъра все пак е извличането на данни. Тези данни обаче трудно биха били коректни, ако заданието е изначално грешно съставено, в него има солидни недостатъци и са заложени предварителни „бомби“.

Ако към горното добавим и нарастващия интерес към метода от странични наблюдатели, които не са запознати с него, но страстно желаят „да тестват“ някой техен познат, преминал през RV курс наскоро, ситуацията може да придобие сериозни измерения. Така към вюърите, които не са отделили време да се научат как да създават задания, се добавя и тази голяма група странични лица, които не са запознати дори с минималните технически изисквания по темата, които се преподават като част от теорията на RV. И двете групи обаче са достатъчно наясно с факта, че в днешното общество изглежда няма значение какво казваш, а колко силно викаш. Това само по себе си е достатъчно да привличаш аудитория, която да цъка с език и да пише поредното „браво!“ под поста ти, без значение какви небивалици си сътворил.

Нека първо разгледаме случая със страничните лица. При него вюърът не е наясно какво ще наблюдава или той е в т.нар. „сляп“ режим. Заданието се подготвя от технически неграмотно в тази операция лице, което има само бегла представа „как се прави“, обикновено набързо скалъпена от кратките указания на вюъра или материали от интернет. Оттук следват много вариации, всички до една грешни:

  • използва се подръчен печатен материал като изрезка от вестник, на която освен целта присъстват и куп други образи;

  • на гърба има текстове и снимки, които дори не са зачеркнати;

  • използвано е генерирано дигитално изображение;

  • целта е отбелязана със стрелка, заградена е в кръг или друга форма, написан е директно въпрос, въпросителен знак и т.н.

В първите два случая подсъзнанието на вюъра няма да има фокус и в крайна сметка ще се пръсне в изследване на всичко, поместено на изрезката. Данните ще са хаотични и в най-добрия случай смесени. Информацията няма да отговаря на първоначалната идея и експериментът ще се квалифицира като неуспешен. В третия случай вюърът ще преследва несъществуваща цел. За всички тези провали няма да е виновен методът, а вюърът, който се е доверил на неумел таск мастър (този, който изработва заданието). Пълното доверие, което вюърът му е оказал, е неоправдано и граничи почти с глупост, защото освен че губи времето и на двамата, създава грешни и често крайни изводи за самия метод.

Майор Пол Смит – бивш пси-шпионин с над 40 години практика в RV – дефинира шест вида таск мастъри:

  • Опитни и квалифицирани таск мастъри, които знаят точно какви цели да осигурят за различните видове работа по дистанционно наблюдение и как да ги съставят;

  • Начинаещи, които тепърва изучават процеса и (естествено) често са недостатъчно запознати с целите и изобщо със създаването на задания;

  • Хора, които искат да тестват нищо неподозиращ вюър, за да видят дали дистанционното наблюдение действително работи. Такива хора рядко знаят какви цели са подходящи за дистанционно наблюдение и обикновено нямат представа как се създават правилно задания. Тяхното невежество може да доведе до неуспешно усилие на вюъра, като по този начин те самите провалят целта си;

  • Онези, които вярват в дистанционното наблюдение, но не знаят много за него, а само си мислят, че знаят. Те са мотивирани от любопитството да видят как другите „виждат“ дистанционно цели, които те самите са измислили;

  • Тези, които имат план – цел или набор от цели, които искат да „видят“ от разстояние по определени причини. Често такива цели са езотерични (сензационни или без обратна връзка като например НЛО събития) или включват силно емоционални елементи като убийства или други престъпления. Тази категория таск мастъри и описаната преди това често се припокриват. В повечето случаи тази група също има слаба представа за това как трябва да се създават заданията за дистанционно наблюдение;

  • Скептици, които са сигурни, че дистанционното наблюдение е фалшиво и за да го докажат, искат да хванат в капан вюъра. Те искат да го убедят да направи сесия, в която скептикът е сигурен, че вюърът ще се провали.

Ясно е, че най-добрите и най-желаните таск мастъри попадат в първата категория. Тези от втората категория също могат да предложат подходящи цели, ако първо ги съгласуват с опитен специалист.

Ако сте вюър, съветваме ви да помислите добре дали изобщо искате да работите с някого, който попада в последните четири категории. Обичайно това са хора, които не знаят какво правят, но често си мислят, че знаят. В много от тях вероятно ще разпознаете признаците на „Ефекта на Дънинг – Крюгер“1. Макар изобщо да не са запознати с процеса на дистанционно наблюдение или да имат само бегли знания, те изпитват огромна увереност в способността си да създават задания. Но в почти всички случаи целите им са неподходящи и грешно изработени.

Една от първите идеи, които би могла да хрумне на човек от третата група, казва Пол Смит, е да тества вюъра с идеята той да „познае“ какво има на бюрото му, в неговия хладилник, в градината му, в колата му и т.н. Това е изключително подходящ пример, който показва нагледно какъв може да е един от най-сериозните проблеми с една такава цел, а именно множеството възможности.

Таск мастърът може да е мислил САМО за зелената чаша за кафе вдясно от клавиатурата и да е направил следното задание:

[3110/2025] Бюрото на Иван/ зелен предмет2

Освен зелената чаша обаче, на бюрото има множество други обекти като химикалки, листи, монитор, лаптоп, бутилка с вода, книга и т.н. Ако вюърът опише някои от зелените от тях, но не и чашата, таск мастърът със задоволство прави извода, че вюърът се е провалил. Но истината е, че има толкова много предмети на бюрото на Иван, че вюърът добива хаотични данни за много от тях, не само за зелените, или пък е привлечен към този, който подсъзнанието му счита за най-интересен поради някаква причина. Затова при изработка на заданието трябва да го специфицираме така, че отговорът да е еднозначен.

В RV се работи със суперлативи, за да можем да сведем възможностите до една. Например ние използваме „най-голям/малък“, „най-значим“, „най-видим“, „най-разбираем“, „най-важен“, оптимален и т.н. Ако на бюрото на Иван има повече от една чаша, така си гарантираме, че ще „наблюдаваме“ точно една конкретна – най-голямата:

[3110/2025] Бюрото на Иван/ най-голямата чаша

Тук все още съществува и друг проблем, и той е, че не е указано времето, в което се наблюдава бюрото. Както знаем, методът Remote Viewing работи за цели в миналото, настоящето и бъдещето. Затова използваме времеви дескриптори като „настоящ“, „първи“, „последен“ и т.н. На бюрото на Иван сигурно е имало и по-голяма чаша от тази в момента, така че за да сме сигурни, че няма да наблюдаваме някоя голяма чаша за коняк отпреди две години, в примерното задание можем да добавим:

[3110/2025] Бюрото на Иван/ най-голямата чаша за кафе/ сегашно време

Също така е напълно възможно да попаднете на скептик, който силно желае да ви вкара в капан, като ви даде да „гледате“ цел, което не съществува. Например той ви казва, че е скрил нещо в първото чекмедже на бюрото си и очаква да познаете какво е то. Самият въпрос е структуриран така, че да ви подведе, и очаквано – в сесията подсъзнанието ви не открива нищо, но за да удовлетвори искането, си измисля нещо. Разбира се, налице е провал, но той е заложен от самото начало. Това е един некоректен тест, в който и двете страни са изгубили времето си. Вместо да се действа неутрално в експеримента, таск мастърът подвежда вюъра, като чрез това проваля собствения си експеримент и така де факто не успява да докаже нищо.

Енигматичните цели са също много интересни и като вюър може да сте таскнат с подобен въпрос, без да подозирате. Например напоследък всички говорят за третия междузвезден обект, който преминава през нашата слънчева система, 3I/ATLAS. Всички се опитват да „гадаят“ какво представлява той и RV се оказва един от най-добрите методи за изследването му. Има правилни начини за това, които се прилагат от вюъри както в България, така и по целия свят. Същевременно можете да срещнете и хиляди грешно съставени задания като следното:

Има много проблеми с този „кадър“. За да има смисъл от провеждането на сесията, изображението следва да е реална фотография – това важи за абсолютно всички обекти, които се изследват чрез техни снимки. В конкретния случай – интернет изобилства от „снимки“ на 3I/ATLAS, но повечето са генерирани с ИИ изображения, както е и тази по-горе. Едва много малка част са снимки, публикувани от официални научни и космически агенции или телескопи с достоверна методика. Такива са NASA, Европейската космическа агенция (European Space Agency, ESA), космическият телескоп „Хъбъл“ (Hubble Space Telescope), космическият телескоп „Джеймс Уеб“ (James Webb Space Telescope, JWST). Като при всяка астрономическа снимка, техните често са обработени (напр. с филтри за контраст), за да се видят детайли, или пък са с ниска резолюция. Последното не е проблем при проучване с Remote Viewing, но генерирането изображение е. Ако се използва такова, реално не съществува обект на проучването и вюърът не изследва нищо.

Освен реалните фотографии, в RV има и допълнителни технически изисквания, според които се бележи целта на снимката. Тя никога не се загражда в кръг, не се посочва със стрелка, както е в горния пример, и не се формулира като въпрос. В случая с 3I/ATLAS коректното изпълнение би било следното:

Тъй като в случая не можем да сме сигурни къде точно попада началото на чертата, бележеща целта – тя може да води началото си от облак от прах например, а не конкретния обект, бихме препоръчали като най-добър вариант формирането на задание чрез използване на текстов материал. Ето как би изглеждало то:

В този пример използваме кратко текстово описание, в което подчертаваме и маркираме желания за изследване обект като цел. По този начин си гарантираме, че със сигурност ще изследваме него, а не елементи от околното космическо пространство например. Именно по това задание работеха и вюърите в нашия тренировъчен форум в началото на месец август тази година.

Освен със снимков и текстов материал, като допълващи материали към RV заданията може да се използват видео и аудио файлове.

Друга неприятна ситуация, в която може да попадне вюърът, е когато някой скептик към дистанционното наблюдение се престори, че му дава истинска цел, а всъщност се опитва да хване непредпазливия вюър в капан и да го злепостави. За нас това звучи немислимо от гледна точка на морала и честността, но очевидно колегите зад океана са попадали и в такива ситуации, тъй като за тях предупреждава отново Пол Смит. Възможно е дори ако някой скептик е до такава степен заинтересован от това вюърът да не се окаже прав, то дори той да успее, задаващият целта може да твърди, че тя всъщност е била нещо друго, и да обвини фалшиво вюъра, че се е провалил. Тъй като тези цели обикновено се поставят по интернет чрез група във Facebook, чат, приложение за съобщения, електронна поща или др., няма как да се провери всичко, което твърди възложителят на целта.

Още един проблем при работата по цели от несигурни източници в интернет е възможността вюърът да се натъкне на цел, която иначе никога не би се съгласил да „наблюдава“. Тъй като разполага само с координати и е сляп за целта, вюърът може да попадне, без да подозира, например на ужасяващо убийство на Джак Изкормвача, масови гробове с разлагащи се трупове по времето на Втората световна война и т.н. Дори космическите теми не безобидни, ако се изследват обекти с потенциални извънземни бази и техните обитатели, като тези на Луната, видени от Инго Суон. Много вюъри се притесняват да участват в подобни изследвания заради потенциален обратен интерес към тях – риск, който, ако са слепи за целта, няма как да преценят.

Понякога се случва ваш познат да ви помоли да откриете изчезнало дете, домашен любимец, изгубена или открадната вещ, или да разрешите друг проблем. В повечето случаи с изчезналите домашни любимци съществува проблемът с тяхното бързо придвижване и смяна на местоположението. С една такава цел е вероятно да изгубите времето си, защото в момента на наблюдение ще видите, че изчезналото куче са намира до голяма цистерна с вода например, и ако имате късмет дори ще разпознаете мястото, но когато отидете там след два часа, вероятността да откриете животното ще клони към нула, защото то отдавна ще се е преместило.

Пол Смит споделя за един специфичен вид случаи, на които и ние сме се натъквали в България. Той пише:

Разбира се, има и добронамерени таск мастъри. Те искат от вас да се опитате да намерите изчезнало дете или да разрешите някакъв друг проблем. Имайте предвид, че те не искат от вас да откриете собственото им изчезнало дете. Искат да видите от разстояние нечие друго изчезнало дете - жертва на отвличане или друго, което медиите наскоро са обявили за изчезнало. Те нямат особени правомощия нито връзка със случая, нито специален канал, по който да предадат резултатите ви на някой служител на правоприлагащите органи. Стойте настрана от тези искания! Както можете да се досетите, работата ви почти сигурно ще бъде пропиляна, защото властите не приветстват особено психическите данни от случайни източници.

Полицаите в България (и очевидно навсякъде другаде по света) са последните хора, които ще се зарадват на вашите RV данни. Това че органите на реда приветстват и работят с подобни данни е мит. Ако отидете при тях и им кажете, че сте извлекли от подсъзнанието си информация за това къде се намира изчезналия преди три дни в Рила мъж (произволен пример), в най-добрия случай няма да ви обърнат никакво внимание, а най-лошият не искате да го знаете 😉. Ако това ви звучи пресилено, свободни сте да тествате на ваша собствена отговорност 🙂. Интересното е, че ние самите сме се сблъсквали с подобна ситуация по време на една от експедициите ни в Странджа. Тогава разполагахме с данни, добити по екстрасензорен път – информация, която впоследствие се доказа като изключително точна. Въпреки това предпочетохме да запазим мълчание, тъй като знаехме, че всяко публично споменаване би предизвикало повече недоверие и подигравки, отколкото реален интерес и разбиране.

В друг случай от нашата практика, с нас се свърза млада дама, която преди седмица се бе завърнала от екскурзия в град на чужда държава. Там тя беше загубила масивна златна гривна със скъпоценен камък, и молеше за помощ в откриването ѝ. За разлика от домашните любимци, които могат много бързо да сменят позицията си, изгубена гривна звучеше като лесна цел. Стандартният протокол за дистанционно наблюдение позволява да се опише настоящото местоположение на гривната по един изключително подробен и точен начин. Например това може да е вътрешността на шкаф, повърхността на маса, етажерка, частен дом и т.н. Но какво би направила младата дама с тези данни? За съжаление, тази информация няма да ѝ е полезна за откриването, тъй като ще изисква тя да се върне в този град, да отдели достатъчно време да обикаля из улиците, да търси конкретна сграда и след това да измисли начин да обясни на собственика защо е там… Съществува специализиран протокол към RV, наречен Geofix, който позволява определяне на приблизително точно местоположение като точка на картата. Този процес обаче е трудоемък и го прилагаме много рядко, само в случаи на екстремни обстоятелства. Но дори и след Geofix, представете си неудобството да отидете на място и да проведете разговори с хора, които евентуално да са благосклонни да потвърдят, че гривната ви е там. Звучи като изгубена кауза – излишно влагане на времеви ресурс и гарантирано неприятни бъдещи ситуации. В случая по-подходящо би било да се подходи философски към ситуацията – понякога нещата си отиват от нас, за да дойдат по-хубави ;)

Мнозина вярват, че дистанционното наблюдение започва в момента, в който вюърът седне пред белия лист и се потопи в сесията. Истината е, че то започва много по-рано и таск мастърът е скритият архитект на всяка RV сесия. Точното, ясно и неутрално формулирано задание е невидимият фундамент, върху който стъпва целият процес. Неслучайно именно това е едно от основните умения, на които обръщаме специално внимание още в първото ниво на нашите обучения – защото правилният въпрос често е вече половината от отговора. Следващият ни курс по Remote Viewing започва на 15 ноември – добра дата, на която някои от вас ще поставят основите правилно.

Ако вече сте преминали обучение и търсите тренировъчни цели в интернет, можете да попаднете на много координати, но бъдете внимателни. Преценявайте добре техния източник – компетентен ли е в метода Remote Viewing? Или е скептик? Добронамерен ли е или усещате скрит подтекст? Приемайте цели само от хора, които познавате и на които имате основание да вярвате. А за да можете самият вие да създавате правилно по-сложни задания, трябва да инвестирате време в разучаване на полезни примери и ваши собствени експерименти.

Ако сте страничен наблюдател е добре да се запознаете с техническите изисквания за съставяне на по-елементарните задания. Така можете да сте полезен за RV тренировките на ваш приятел вюър, и няма да загубите своето и негово време, когато той ви помоли да му направите цел.

 


  1. Ефектът на Дънинг – Крюгер е когнитивно изкривяване, при което хора с ниска компетентност в дадена област значително надценяват своите умения, докато хора с висока компетентност често подценяват способностите си. Некомпетентните индивиди обикновено нямат самосъзнание за своите ограничения, което ги кара да се чувстват прекалено уверени, докато експертите, знаейки колко сложна е областта, са склонни да бъдат по-скромни. Този ефект е описан от психолозите Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер след изследвания, показващи как липсата на знания пречи на точната самооценка.
  2. Това задание и повечето следващи задания в статията са измислени от странични наблюдатели или неопитни вюъри, които не практикуват RV, и са приложени само за целите на примерите. Моля, не ги използвайте.