46°C. Пустинята край Марея, Египет, 1979 г.

Двама души вървят през горещия пясък. Нямат подробна карта на района, защото такава просто не съществува. Единият е интуитивен археолог и вюър, а другият – смел американски изследовател.

Редом с тях върви египетският археолог, който е категоричен, че в тази зона няма нищо. Електронни проучвания вече са го потвърдили.

Но вюърът спира и започва да забива колчетата.

Какво откриват археолозите, когато започват разкопките, ще разберем след малко. Първо трябва да се върнем малко назад, защото тази история започва другаде.

* * *

Представете си, че сте на борда на малка лодка край бреговете на Александрия – най-голямото морско пристанище и втори по големина град в Египет.

Морето е спокойно и почти неподвижно. Под вас водата постепенно потъмнява и погледът ви не достига до дъното. На повърхността няма нищо, което да ви подсказва какво се крие още няколко метра по-надолу.

Но там, под водата, има град.

В древността той е бил важен център, към който са идвали кораби от далечни земи. Издигали са се величествени сгради, дворци и пристанищни съоръжения. Хора са вървели по улиците, търгували са, разговаряли са, чакали са корабите да влязат в пристанището. Александрия е била един от големите центрове на античния свят.

После времето е взело своето и днес голяма част от този свят е скрит.

Земетресения, промени в морското равнище, разрушения и векове човешка дейност са променили бреговата линия и са превърнали част от древна Александрия в археологическа загадка. Днес някои от нейните останки лежат под съвременния град и околностите, а други са под водата.

Макар да предполагат какъв пейзаж могат да открият на дъното на морето, археолозите се сблъскват със сериозен проблем: подводната територия за изследване е огромна и потенциалните места са безброй.

Изглежда това, че знаеш, че нещо се намира някъде под водата, не те улеснява много. Трябва да изследваш всеки метър от морското дъно, да използваш сонари, да изпратиш водолази, да картографираш…

В края на 70-те години един прогресивно мислещ американски изследовател решава да прибегне до необичайни за това време методи. Той решава да издири двореца на Клеопатра и други известни постройки от древния град Александрия с помощта на вюъри.

Така започва една от най-необичайните археологически експедиции на 20 век.

Ръководител на проекта е Стефан А. Шварц – изследовател на съзнанието, един от пионерите в модерните изследвания на Remote Viewing и човек, който посвещава значителна част от професионалния си живот на въпроса дали човешкото съзнание може да получава информация отвъд непосредственото възприятие. И именно той е изследователят от сцената ни в пустинята в началото.

През 1979 г. Шварц събира вюъри от няколко държави, включва историци, археолози и специалисти от пет университета и организира експедиция, в която информацията, получена чрез Remote Viewing, трябва да бъде проверена на терен. Целта е древна Александрия.

В този необичаен експеримент методът Remote Viewing е изведен от сферата на изследването на съзнанието директно към археологическото търсене с един съвсем конкретен въпрос:

може ли човек да посочи на карта обект, който никога не е виждал, а след това археолозите да отидат там и да го открият?

Разказваме ви историята на проект „Александрия“ – за първи път на български език за публиката на RV Insights.

Ръководителят на проекта

Стефан А. Шварц е роден на 10 януари 1942 г. в Синсинати, щата Охайо, САЩ. Семейството е имало силен интерес към медицинската наука¹ и вероятно това дава основа на неговия научен подход към човешките преживявания.

Шварц посвещава повече от четири десетилетия на изследването на съзнанието и възможностите на човешкото възприятие отвъд обичайните ограничения на пространство и време. Той е сред пионерите на съвременните изследвания върху Remote Viewing и един от водещите изследователи в приложението му към археологията.

Професионалният му път обхваща научни изследвания, държавна служба и журналистика. Бил е специален съветник по изследвания и анализи към началника на военноморските операции на САЩ, консултант на океанографа на Военноморските сили и член на редакционния екип на списание National Geographic. Заема изследователски и преподавателски позиции в различни институции, сред които Калифорнийският институт за човешки науки, университетът „Сейбрук“ и Лабораторията за когнитивни науки към Лабораториите за фундаментални изследвания. Между 1977 и 1992 г. става съосновател, председател и директор на изследванията в Обществото „Мобиус“ (The Mobius Society) – изследователска организация, основана в края на 70-те години на 20 век, която се занимава с изучаването на съзнанието и необичайните способности на човешкото възприятие, включително Remote Viewing.

Всичко започва от черните дупки

Както често се случва с големите идеи, всичко започва от проблем, който изглежда съвсем различен.

Когато решава да проведе проект, използващ данни, добити по екстрасензорен път, Шварц първоначално се насочва към астрономията. Той иска да използва Remote Viewing за локализиране на черни дупки и за целта се обръща към свой приятел в Аризона, който е сред водещите астрономи, работещи с телескопите там.

Отговорът обаче е практически обезкуражаващ, тъй като телескопното време се разпределя с години напред и няма реална възможност да бъде вмъкнат подобен експеримент.

Така се появява нов въпрос:

Ако Remote Viewing може да бъде използван за решаване на реален проблем, какъв казус би бил подходящ?

Завоят към археологията

Шварц вече проявява интерес към археологията и антропологията и съвсем естествено вниманието му се насочва към тях при избор на поле за експерименти. Той започва да разглежда археологическите проучвания през съвсем различна призма.

Археолозите най-често знаят какво търсят, но голямото затруднение идва при избора на място за разкопки. Къде точно се намира погребаната сграда? Къде е потънал корабът? Къде лежат останките на древния град?

Шварц си задава въпроса:

какъв огромен ресурс може да бъде спестен, ако предварително се посочи мястото, което си заслужава да бъде проучено?

Тази идея постепенно оформя посоката, която той следва през следващите години, и връзката ѝ с метода „Дистанционно наблюдение“ (Remote Viewing), който, както читателите на RV Insights знаят, позволява да бъдат възприемани отдалечени във времето и пространството обекти, чрез следването на лесен за заучаване протокол.

Преди да започне собствените си експерименти, Шварц отделя около пет години, за да проучи историята на използването на необичайното възприятие в археологията. Това изследване по-късно ще стане основа на книгата му „Тайните трезори на времето“².

Екстрасензорните възприятия и археологията

Терминът „психическа археология“ звучи малко странно и почти като от сюжет на приключенски роман, но всъщност стъпва на реална основа.

През 1908 г. Фредерик Блай Бонд започва разкопки в абатството Гластънбъри, използвайки автоматично писане и медиуми, за да открие изгубени параклиси. Неговата работа поставя основите на дисциплината „Психическа археология“ и той се счита за пионер в тази област.

По-късно, през 1973 г., проф. Дж. Норман Емерсън – известен канадски археолог и основател на Канадската археологическа асоциация – представя официален доклад пред академичната общност, озаглавен „Интуитивна археология“, в който открито защитава използването на екстрасенси при разкопки. В една статия, представена пред колегите му, Емерсън пише:

Бързо става очевидно, че като се възползвам от такива източници на информация като интуитивни или психически информатори, се разкрива изцяло нова картина на далечното минало на човека. Разкритата по този начин история за древното ни минало е по-богата, по-дълбока, по-човечна и, в крайна сметка, може би „по-вярна“ от тази, създадена досега от традиционната научна археология.

През 1977 г. американският геолог и археолог Джефри Гудман издава книга със заглавие „Психическа археология: машина на времето към миналото“³. В нея той описва как през 1971 г. на базата на точни географски и дълбочинни предсказания от норвежкия ясновидец Арон Абрахамсен, той започва разкопки в полупустинна зона, близо до гр. Флагстаф в Северна Аризона. Предсказанията сочат, че на определено място, дълбоко под земята, се намират артефакти от изгубена древна цивилизация.

Гудман твърди, че на посоченото място е открил находище на възраст над 100 000 години и развива идеята, че предците на американските индианци са пристигнали в Новия свят още преди около 500 000 години от изгубените континенти Атлантида и Лемурия, а не от Азия. По-късно това става основа за неговата радикална хипотеза, според която съвременният човек (Homo sapiens) е произлязъл първо в Северна Америка (Калифорния) и оттам се е разпространил към останалия свят (обратно на африканския произход).⁴

Тези откъслечни изследвания и издания през годините, Шварц систематизира и документира в научен архив за този феномен, наречен „психическа археология“.

В своята книга „Тайните трезори на времето“ той събира на едно място 100-годишната история на тези опити по света и въвежда по-модерния термин Remote Viewing (дистанционно наблюдение) в контекста на археологията, правейки практиката популярна за масовата култура.

Шварц избира Александрия като удачно място за разгръщането на мащабно археологическо проучване. Планът му се състои от три стъпки:

1. Провеждане на Remote Viewing сесии за търсене на обект по карта.
2. Изграждане на предварителни хипотези въз основа данните на вюърите.
3. Физическа проверка на данните на място, която да бъде извършена от независими специалисти.

В самия край на 1978 г. проект „Александрия“ вече е в ход.

Колкото вюъри, толкова методи

Когато започва работата по проекта, ясният и строг протокол на метода Remote Viewing, който използваме ние днес, все още не е изобретен. Контролираното дистанционно наблюдение (CRV) ще се появи няколко години по-късно, но първите изследвания в лабораториите на Станфордския институт са вече факт и физиците Харолд Пътхоф и Ръсел Тарг поставят научната основа на метода.

Все още търсейки правилната обща методология, всеки от вюърите тогава работи по собствена система, общо наречена впоследствие „генерично дистанционно наблюдение“. То няма ясно установени стъпки или структура и често се практикува под формата на разговор между вюъра и монитора – лицето, което задава въпросите и насочва вюъра в търсенията. Задачата на монитора е да извлича суров сензорен материал, без да насочва по какъвто и да е начин вюъра към определено заключение. Той никога не допълва липсваща информация и никога не потвърждава или отрича казаното от вюъра. Можем да кажем, че той е като едно сериозно „сензорно огледало“: връща данните обратно, за да може вюърът да ги разгърне, без самият монитор да ги тълкува.

Преди да започне сесия, всеки вюър използва собствен метод за настройване към сигналната линия с целта – успокояване чрез дишане или кратка медитация например. След това той се отваря към впечатленията, които идват към него от проучвания район и ги споделя на глас с монитора.

За проект „Александрия“ Шварц подбира 11 вюъри, намиращи се в различни държави – Съединените щати, Канада, Италия и Англия. Нито един от тях не е посещавал Александрия, като този факт цели да ограничи предварителното знание за мястото и евентуалното „замърсяване“ на данните.

Един от най-умелите вюъри в екипа е Хела Хамид, за чийто прелюбопитен път в света на Remote Viewing сме ви разказвали в статията „С почит към Хела Хамид: първата жена вюър“. По-късно тя и канадският ѝ колега Джордж Макмълън⁵ са заедно с Шварц на място в Александрия. Именно силно интуитивният Джордж е и нашият вюър от сцената в пустинята в началото.

Освен вюърите в проекта участват представители от няколко университета и изследователи от различни области, свързани с историята и археологията на Александрия. Сред тях е прочутият Питър Фрейзър⁶ от Оксфорд, както и Мечислав Роджевич – ръководител на археологическата мисия на Варшавския университет.

Постепенно идеята се превръща в реален интердисциплинарен проект.

Методологията на проект „Александрия“

За да държи вюърите максимално „слепи“ по отношение на географския район на търсене, Шварц им дава карти на района – суша и залив, подготвени така, че да не съдържат имената на местата и стандартните цветови обозначения⁷. Така пред тях остава географска структура, върху която трябва да бъдат локализирани търсените цели.

Задачата към вюърите е съвсем конкретна – независимо един от друг да посочат къде на картата се намират обекти, за които се знае, че са съществували исторически, но в момента местоположението им е неизвестно. Те трябвало да определят дали търсеният обект се намира в очертания район и ако отговорът е положителен, да отбележат на картата възможно най-точно къде според тях се намират тези обекти.

И работата започва.

Вюърите се впускат в търсене на Александрийския фар, дворцовия комплекс на Клеопатра, Тимониума на Марк Антоний, гробницата на Александър Македонски, Александрийската библиотека, древната морска стена и други археологически обекти.

Един вюър посочва място, следва друг, после трети. Постепенно започват да се появяват области, в които няколко независими участници дават сходни резултати.

Шварц нарича тези области консенсусни зони. Така една огромна територия постепенно се превръща в конкретна точка за археологическо проучване. Прогнозните данни на вюърите са надлежно записвани и заснемани. След това са нотариално заверявани и предавани на трета страна за съхранение.

Тази последователност създава независим запис на това какво е било предвидено преди откриването. За Шварц това е от особено значение, защото той държи да има свидетелство какво е казал вюърът, преди някой да разбере какво има на мястото. Така се създава възможност по-късно данните да бъдат сравнявани с реалните археологически резултати.

Но преди да се стигне до потъналите части на Александрия, е необходимо първо да се покаже, че методът може да даде полезна информация на сушата.

Египетските археолози искат доказателство.

Теренното проучване в Марея и първи доказателства

На около 40 километра от Александрия се намира погребаният град Марея (Marea)⁸. Някога там е имало езеро, а селището е било известно със своите красиви сгради и приятната атмосфера. През 1979 г. обаче, когато Шварц и екипът му отиват там, значителна част от града вече е под пясъците на пустинята.

Шварц разказва, че проучването на Марея е било предварителната демонстрация, която египетската страна е поискала, преди да му позволи да работи в източното пристанище на Александрия. Те искали първо да видят дали Remote Viewing действително може да доведе до реален археологически обект.

Особено важно е, че за тази зона е нямало достатъчно подробна карта, която да бъде използвана за локализиране на града. Затова екипът отива в един район, обхващащ стотици квадратни километри, и трябва да работи на място.

Както споменахме по-рано, заедно с Шварц в Марея отиват двама вюъри: Хела Хамид и канадеца Джордж Макмълън.

Хела Хамид и Джордж Макмълън

Съпровожда ги египетският археолог Факарани, който е определен да работи с тях от египетска страна. В групата влизат още няколко други археолози и дипломанти от университета в Александрия, както и филмов екип, който да заснема случващото се.

Поради липсата на карти и предшестваща теренните проучвания работа, Хела и Джордж трябва да провеждат RV сесиите си директно на място. За да осигури независимост на данните, Шварц ги разделя така, че първо на терен работи единият, докато другият се отдалечава и не може да чуе или види какво се случва. След като първият приключва, неговите маркировки по терена са премахнати и вторият е доведен в района.

Египетският археолог Факарани поставя на Хела и Джордж двойна задача:

• първо, да локализират самия погребан град Марея,
• и второ, да открият конкретна сграда в рамките на града, която има плочест под, и да опишат точно местоположението ѝ.

Шварц дори подчертава, че условието за конкретната сграда с плочест под е било нарочно поставено като трудност, защото египетският археолог е искал да получи възможно най-силно потвърждение с демонстрация.

Първи на терен отива Джордж. Времето е убийствено горещо – температурата е около 46°C, а Джордж и Шварц тръгват да вървят през пустинята.

След известно време Джордж казва, че е намерил мястото. Той описва, че се намира до стена, която според него е на около 90-120 см под земята и това е част от търсената сграда. Джордж я обрисува като състояща се от три помещения.

Тогава Шварц му дава колчета и го кара да маркира точно очертанията и ъглите на сградата, вместо просто да посочи точка в центъра. Това е важно, защото при последващо разкопаване централната точка може да се окаже вътре в помещение, докато стените ще останат извън мястото на изкопа. Впоследствие става явно, че Джордж се оказва на около 70 см от реалното място – изключително малко отклонение предвид огромната площ, от която е започнало търсенето.

След като Джордж приключва работа на терен, колчетата са премахнати и идва ред на Хела Хамид. Тя вече е чакала 4 часа и се чувства зле от жегата, поради което не може да обикаля нормално из пустинята. Шварц я отвежда в общия район, където Джордж вече е работил, след като оттам са премахнати всички колчета.

Хела започва собствено търсене и постепенно стига до същото място, което посочва малко по-рано и Джордж. Освен това тя вижда колона по средата на отворено пространство, която е кръгла и разрушена.

Египетският археолог Факарани не е съгласен с нито едно от предвижданията. В тази зона вече са били правени проучвания с електронни технически средства и резултатите ясно сочат, че там няма нищо.

Въпреки това консенсусната зона е подадена на археолозите от университета в Александрия и разкопките започват.

На около 106 см дълбочина откриват стените на сградата. Това напълно съответства на разстоянието, посочено предварително от Джордж.

Но освен това има още няколко изумителни детайла. Джордж казва, че „вижда“ плочки – повечето били премахнати, но няколко са останали, и посочва цветовете им: червено, черно и бяло. Също така той казва, че по долната страна на плочките има бял варовит материал, останал от основата.

При разкопките археолозите действително откриват червени, черни и бели плочки с бял материал от долната страна. По думите на Шварц мозайката вече е била частично демонтирана векове по-рано, така че са останали само отделни фрагменти.

Има и още едно интересно откритие. Хела Хамид описва странна керамична конструкция/стълб, която според нея се намира в района, но когато Шварц показва описанието на египетския археолог Факарани, той не разпознава какво би могло да бъде. При разкопките се оказва, че това е примитивна пещ за приготвяне на хляб, каквато не е била позната дотогава в Марея. Според Шварц тя е била построена от бедуинска група стотици години след изоставянето на града, във време, когато Марея още не е била напълно погребана под пясъка. Те са използвали глинената конструкция като пещ, загрявана с въглища. Това е особено любопитен детайл, защото не е част от първоначално търсената археологическа цел. Оказва се допълнителен елемент от по-късен период, който вюърът описва много добре.

Първият голям тест на данните, добити чрез Remote Viewing, е успешен. След откритията в Марея египетските археолози са убедени във възможностите на метода. Те разрешават на Шварц да продължи към следващия етап.

Така проектът „Александрия“ преминава към основната си цел: да се локализират потънали и погребани под съвременния град археологически обекти в самата Александрия и нейното източно пристанище.

Под водите на Александрия: търсене на изгубения древен град

Оттук нататък изследването придобива значително по-голям мащаб, а трудностите са от съвсем различно естество. Части от древния град, които някога се намирали на брега, вече лежат под морската повърхност и няма видим ориентир на повърхността за ориентация. Според историческите сведения там би следвало да са дворцови постройки, свързани с Клеопатра и Марк Антоний, останки от прочутия Фароски фар и древната морска стена на града.

Но дори да разполагат с исторически сведения за съществуването на даден обект, археолозите трябва да установят къде да търсят в обширното пристанище.

Шварц решава да се справи с този проблем, прилагайки Remote Viewing като предварителен инструмент за насочване на теренните проучвания. Идеята е да се организира и паралелно проучване със сонар, за да се сравнят резултатите от дистанционното наблюдение с тези от електронното изследване.

Вюърите работят с предоставените им карти без никакви означения и цветове. Проследимостта на резултатите се осигурява като предварителните прогнози са заснемани, заверявани от нотариус и предавани на трета страна, която ги съхранява. Така екипът разполага с документирана последователност на събитията, показваща, че описанията и посочените местоположения предхождат археологическата проверка.

След като резултатите от независимите сесии са събрани, Шварц сравнява посочените места и отбелязва сходните позиции или зоните на съгласие. Към тях се насочва и последващата работа на терен.

Шварц организира и паралелно електронно проучване, за да сравни резултатите от Remote Viewing с възможностите на техническите средства. За тази задача той се обръща към Харолд Еджъртън от Масачузетския технологичен институт (MIT), известен с работата си върху страничносканиращия сонар.

Еджъртън извършва сонарно изследване на източното пристанище преди екипът да пристъпи към проверката на местата, посочени от вюърите. За съжаление, сонарното проучване не успява да открие търсените обекти поради много високо ниво на мътилката във водата. Шварц казва:

Водите бяха толкова мътни, че беше като „да плуваш в супа минестроне“.

Той дори сравнява гмуркането в пристанището с „плуване в отворена канализация“ поради изтичането на отпадни води в залива.

По-късно Шварц и Еджъртън представят работата си и в съвместна научна публикация, посветена на предварителното изследване на пристанището.

При подводните проучвания обаче възниква един много специфичен проблем. След като вюърът посочи дадено място, екипът трябва да може да го открие отново с достатъчна точност, за да проведе гмуркане и да изследва морското дъно. В откритата вода няма стена, скала или друга видима забележителност, към която лодката да се върне. Решение на този проблем се намира чрез геодезически измервания. Когато лодката достигне мястото, определено от вюъра, екипът се свързва по радиото с двама геодезисти, разположени на брега на известно разстояние един от друг. Чрез измервания от двете позиции те определят местоположението на лодката чрез триангулация. Това позволява точката да бъде фиксирана и впоследствие отново намерена.

След локализирането на дадена зона идва ред на водолазите от египетската флота. На дълбочина от 6 метра във водите на източното пристанище на древния град Александрия, те откриват големи каменни колони, полузаровени в тинята, за които се смята, че са част от руините на дворците на Клеопатра и Марк Антоний. Те фотографират колоните и представят снимките като доказателство на осмата годишна конференция по подводна археология в Албъкърки, щата Ню Мексико, САЩ.

Бруно Креспи, говорител на „Мобиус“, заявява, че освен каменните колони водолазите са открили останки от мраморни и гранитни статуи в пристанището на друго място, за които според него се предполага, че произхождат от древен храм, построен в чест на египетската богиня Изида. Той казва:

Историческите записи, датиращи от 23 г. пр.н.е., описват, че това, което сме открили, са руините на двата двореца... и храма на Изида. Смятаме, че това е много важна находка.

Големият брой колони индикира наличието на голяма структура, но Шварц подчертава, че неговата задача се ограничава до организация работата на вюърите и формулиране на проверими хипотези от резултатите, а не до заключения. Оценката на откритите структури той поверява на специалисти по съответната археологическа област. Затова всички проучвания на място се правят от компетентни лица.

Например при откриването на Тимониума⁹ на Марк Антоний, след като екипът достига посоченото място, на борда е доведена група археолози, които вече са проучвали историческите сведения за този обект. Водолазите се спускат, изследват находките и се връщат с описания и снимки. Археолозите правят първоначална оценка, а след допълнително разглеждане на документацията потвърждават идентификацията според разказа на Шварц.

Освен Тимониума на Марк Антоний екипът локализира на няколко значими обекта в Източното пристанище. Сред тях са дворцовият комплекс на Клеопатра, останките от Фароския фар – едно от чудесата на класическия свят – и древната морска стена на Александрия. Шварц споменава също други археологически находки от корабокрушения, както и проучвания в района на древната библиотека.

В допълнение към двата двореца, храма на Изида и фара, екипите за подводно гмуркане откриват малък каменен сфинкс, блокове от голям храмов комплекс, група камъни, наподобяващи мъниста, голяма корона от статуя и други предмети.

Автентични подводни снимки от пристанището на Александрия можете да разгледате тук, тук и тук, а също и в тези две видеа:

Подходът на Шварц е прогресивен и без аналог за времето си. Той комбинира специалисти в няколко направления – след вюърите, които дават описания и посочват местоположения, геодезистите фиксират координатите, водолазите достигат до морското дъно, а археолозите изследват находките и преценяват тяхното значение. Така търсенето на изгубените структури на древна Александрия се превръща в съвместна работа между вюъри, техническите специалисти и археолози.

Костите на Александър Велики

Сред най-амбициозните цели на проект „Александрия“ е гробницата на Александър Велики.

Remote Viewing данните насочват екипа към район под джамията „Наби Даниел“. Шварц и неговите сътрудници организират посещение и успяват да стигнат до крипта под джамията, но работата е бързо прекратена. Политическата ситуация в региона се променя след превземането на американското посолство в Техеран през 1979 г., а напрежението между Съединените щати и ислямския свят е силно.

Местните управници настояват работата да бъде спряна поради опасения от инцидент и екипът напуска. Докато си тръгва от джамията Джордж Макмълън казва:

Костите не са тук.

Според неговото възприятие останките са били изнесени от Александрия много по-рано. Той „вижда“ група монаси, преоблечени като търговци, които вземат костите и ги отнасят в манастир в пустинята. Те направили това, тъй като вярвали, че сред останките може да се намират костите на Йоан Кръстител.

Джордж добавя и още един много интересен детайл. Според него костите на Александър могат да бъдат разпознати по червеното им оцветяване. За Шварц това е странна и трудно проверима информация.

Историята е можела да приключи тук, но няколко седмици по-късно телефонът звъни. Обаждането е от NBC. Екипът научава, че в манастир в египетската пустиня са открити кости.

Шварц и неговите сътрудници отиват в пустинната долина Уади ел Натрун и там, в манастир „Свети Макарий Велики“, разговарят с приора¹⁰ Джон. Той им казва, че при ремонт на стена в параклис, свързван с Йоан Кръстител, е открита гробница с кости. По думите на Шварц при разговора е посочено, че костите са дошли от района под джамията „Наби Даниел“ в Александрия. Костите са предимно дълги и няколко от тях са оцветени в червено.

Тук историята достига границата между удивителното съвпадение и необходимостта от научна проверка.

По време на разказа на Шварц няма извършен ДНК анализ, който да установи самоличността на костите. Самият той говори за възможността такъв анализ да даде отговор, но посочва трудностите около получаването на разрешение.

Затова тази част от историята трябва да остане точно там, където я поставя самият Шварц: като изключително необичайна поредица от съвпадения и като хипотеза, която би могла да бъде проверена с допълнителни методи.

Как завършва проектът?

Проект „Александрия“ продължава приблизително две години. Финансирането се оказва недостатъчно за по-продължително присъствие на екипа в Египет и за продължаване на изследванията в същия мащаб. Шварц документира резултатите във филм и едноименната си книга The Alexandria Project¹¹, както и в научни публикации и доклади пред археологически форуми.

В собствената си равносметка той посочва сред постиженията на проекта първото съвременно картографиране на източното пристанище на Александрия, локализирането на множество корабокрушения и идентифицирането на няколко значими древни обекта, включително голяма обществена сграда в погребаното селище Марея.

След всички тези успехи, които описва Шварц, логично е да очакваме по-голям интерес към подобно приложение на метода Remote Viewing, повече финансиране и повече проекти. На практика се случва точно обратното: след две години финансирането на проект „Александрия“ е изчерпано, а мащабни продължения чрез Remote Viewing няма. Причините могат да са практични (експедициите са скъпи и трудни за повторение) или да са свързани с предпазливостта на академичните среди към метода. За нас въпросът защо една такава възможност остава неизползвана, няма еднозначен отговор.

Въпреки липсата на мащабни международни проекти с голяма световна гласност, Remote Viewing се използва в единични локални проекти по света. Пример за такова проверимо археологическо изследване е проектът на Джо Макмонигъл, който от дома си във Вирджиния търси първата японска императрица по поръчка на група японски изследователи.

Относно последващата работа в Александрия Шварц разказва, че през следващите години френски археологически екипи продължават проучванията в пристанището, като получават и използват материали от неговата работа. Официалното откриване на потъналия царски квартал на Александрия, включително остров Антиродос, свързван с двореца на Клеопатра, и Тимониума, се записва на френския подводен археолог Франк Годио и неговия Европейски институт за подводна археология (IEASM). Той работи в източното пристанище от началото на 90-те години в сътрудничество с египетските власти. Подробните електронни и водолазни проучвания, картографирането и находките (колони, статуи, пристанищни структури, остатъци от постройки) са публикувани и показани в различни изложби по света.

Въпреки ограничения си времеви обхват, проект „Александрия“ остава забележителен опит за съчетаване на археологически теренни проучвания с изследване на човешкото съзнание. Основната идея е информацията, получена чрез Remote Viewing, да се превърне в конкретна хипотеза за местоположението и характеристиките на даден обект, която впоследствие да бъде проверена и потвърдена на терен от независими специалисти.

Шварц продължава да тества възможностите на психическата археология и през следващите години. С помощта на вюъри той открива потънали кораби по крайбрежието на Калифорния и на Бахамите.

Професионалната му дейност продължава и в други области, като остава много активен и до днес. На 84-годишна възраст той е редактор на ежедневното онлайн издание Schwartzreport, в което коментира тенденции и събития, засягащи бъдещето на човечеството.

Историята на проект „Александрия“ показва как Remote Viewing може да се приложи и в изследването на археологически загадки. Днес всеки, който желае да опознае метода, може да направи първите си стъпки в дистанционното наблюдение и постепенно да започне изследване на всякакви въпроси от личен интерес, включително такива, свързани с миналото и скритите следи на историята.