Лори Ламбърт Уилямс е изпълнителен директор на Intuitive Specialists и Lambert Williams Enterprises. Тя преподава вариант на RV, наречен Контролирано дистанционно наблюдение (Controlled Remote Viewing, CRV), в курсове за начинаещи, средно напреднали, напреднали и професионалисти.

Лори Уилямс от малка има развита интуиция и често изпитва силно вътрешно усещане, че трябва да направи нещо конкретно, да тръгне в точно определена посока и т.н. Тези ярки спонтанни изблици на интуиция и необясними паранормални изживявания я карат да потърси начини и методи за техния контрол.

Търсенето я среща с Лин Бюканън, който е бил част от строго секретната военна програма по дистанционно обучение в армията на САЩ. Макар да не е от първите обучени от Инго Суон военни, Лин се присъединява само 2 години след началото – през 1984 г. Осем години по-късно се пенсионира от армията и основава собствена компания, която след разсекретяването¹ на дистанционното наблюдение предлага RV обучения и услуги за фирми и отделни лица. През април 1997 г. Лин става ментор на Лори и я обучава в CRV метода. В продължение на 6 години Лори пътува редовно, за да учи и помага на Лин Бюканън, докато той преподава дистанционно наблюдение в различни семинари. В следващите 15 години двамата често си сътрудничат, като Лин ѝ предава и други техники, базирани на RV, които той разработва (свързани с въздействие от разстояние или т.нар. remote influencing).

През 1999 г. Лори Уилямс има шанса да срещне и друг вюър от първите RV подразделения в армията – Мел Райли. Те стават добри приятели и той допълнително я подкрепя в професионалното ѝ RV израстване.

През годините Лори Уилямс е прекарала безброй часове в усъвършенстване на уменията си за дистанционно наблюдение чрез практически сесии с доказуема обратна връзка. Тя е професионален вюър с дългогодишен опит и днес е известна в национален и международен мащаб с високата точност² на сесиите си и детайлната информация. Професионалният ѝ опит включва работа с правоприлагащите органи за подпомагане на случаи на изчезнали лица, провеждане на сесии за корпорации и частни лица, както и много сесии за лечение от разстояние.

Днес тя преподава CRV на ученици от САЩ, Канада, Япония, Мексико, Австралия, Африка и Европа. Автор е на две книги, свързани с RV.

През април 2013 г. Лори публикува кратък, но много важен материал за това как емоциите на вюърите³ влияят на техните сесии. Сигурни сме, че всеки практикуващ RV метода се е сблъсквал с описаната по-долу проблематика и би намерил добра препоръка за действие. По-важните моменти са маркирани от нас.

***

Задачата на дистанционния наблюдател (вюъра) е да опише дадена цел, която не може да види. В началото тренировъчните цели обикновено представляват снимки, поставени в пликове, често подбирани от списания като National Geographic. Оценката на сесията след приключването ѝ се прави чрез изучаване на снимката, което от своя страна позволява на вюъра да научи много за това как работи съзнанието му. Процесът на дистанционно наблюдение е изпълнен с препятствия, но всяко от тях е и възможност за практикуващия да разбере как функционира подсъзнанието му.

Едно от най-големите предизвикателства пред всеки вюър е да се научи да различава истинските психични възприятия от въображаемите представи. В следващите параграфи ще разгледаме един от очарователните капани, в който попадат новите (а понякога дори и опитните) вюъри, когато усвояват това удивително умение.

Скок във времето

–      Какво ще кажеш, ако днес… „видим“ утрешната цел! Това ще е забавно! – казва вашето подсъзнание.

Съзнателният ви ум няма представа какво се случва. Той е обгърнат от надеждата, че като най-великия вюър в света сте на път да направите най-добрата сесия в живота си! Работите по сесията, уверени, че се справяте добре. Изваждате снимката от плика и... се оказва, че изобщо не сте в целта.

–      Какво стана?!! – чудите се вие. – През цялото време виждах Статуята на свободата.

Но тази снимка няма нищо общо със Статуята на свободата!

На следващия ден опитвате отново. Този път не сте толкова уверени. Изпитвате съмнения. Сякаш се лутате хаотично. Тогава изваждате снимката на целта. И ето: на нея е Статуята на свободата!

Това действително се случи на един от нашите напреднали ученици, да го наречем Хари. Един ден той ми се обади:

–      Лори, вчера правих тренировъчна цел. През цялото време докато работех върху сесията, си мислех за гаргойлите⁴ на „Св. Петър“ в Рим. Когато извадих снимката от плика, тя нямаше нищо общо с катедралата. Днес работих по друга цел и когато извадих снимката, тя беше точно на  гаргойлите на катедралата „Свети Петър“ в Рим! Какво става? Какво да правя сега?

Това е нещо, което се случва на всеки в даден момент. Това е действието на своенравното дете (необучения подсъзнателен ум), което пренебрегва определената цел и се отклонява, за да разгледа нещо по-интересно. Помнете, че подсъзнанието не е ограничено във времето, така че за него е лесно да се премести напред, за да разгледа днес целта, над която Хари ще работи утре!

И така... как да обучим това непокорно подсъзнателно дете?

Първо, разберете, че емоциите са награда за подсъзнанието. И няма значение какви са емоциите: щастие, тъга, гняв, еуфория... Всяка емоция е награда. Всички сме виждали дете, което избухва и се държи лошо, защото пошляпването после е поне някаква форма на внимание. Така че, ако се ядосвате на себе си за това, че не сте в целта, по същество възнаграждавате подсъзнанието си за лошото поведение! По същия начин, ако Хари се беше развълнувал и зарадвал, че е видял правилно гаргойлите, въпреки че ги е видял в грешния ден, това би възнаградило подсъзнанието за това, че е направило нещо свое, а не задачата, която му е била поставена. Освен това, ако Хари беше оценил сесията, която беше завършил преди два дни (когато си мислеше, че са гаргойлите), въз основа на днешната цел (когато наистина са гаргойлите), щеше да засили лошото поведение.

Общо взето, за да сте вюър от световна класа, трябва да сте едновременно издръжливи и гъвкави. Това изисква дисциплина! В този случай подсъзнанието на Хари решава така:

Днешната цел е скучна, но утрешната е наистина интересна, затова мисля просто да се пренеса в утрешния ден и да видя нея!

За да тренира подсъзнанието си, Хари трябва да игнорира това лошо поведение и да оцени вчерашната си сесия въз основа на вчерашната тренировъчна снимка, а днешната - въз основа на днешната снимка на целта. По този начин подсъзнанието научава, че за лошото поведение НЯМА награда.

Въпреки че може да е много вълнуващо да разберете, че всъщност сте свършили изключително добра работа при „гледането“ на гаргойлите на катедралата „Свети Петър“ в Рим, това няма значение. Това не е била поставената цел в деня, в който сте я работили. Такъв вид сесии не служат за нищо в реалния свят.

Нека разгледаме друг пример. Възложихме практическа цел на група ученици. Всеки трябваше да я направи, да напише резюме на сесията, да разгледа снимката за обратна връзка и да оцени работата си. Седмица по-късно всички трябваше да се срещнем онлайн, за да разгледаме резултатите заедно.

Една нетърпелива ученичка (да я наречем Сали) работи върху сесията си и междувременно се самоубеждава, че целта има нещо общо със самолета, който се разби в Пентагона на 11 септември 2001 г. Колкото повече напредвала сесията, толкова повече тя се убеждавала в това.

Понякога желанието на левия мозък да идентифицира целта е непреодолимо. Така започват да се появяват съществителни, които са много устойчиви, и ако не се справим правилно с тях, те могат да развият в съзнанието ни невероятно подробни истории, които нямат нищо общо с целта. Наричаме това „изграждане на замък“.

Сали се вглъбява в мисления си разказ за самолетната катастрофа. Когато приключва с писането на резюмето, изважда снимката на целта. С огорчение вижда, че тя няма нищо общо със самолета, който се разбива в Пентагона. След като Сали приключва с оценката на сесията си, тя включва телевизора. И ето! Там тъкмо интервюирали генерал, който обсъждал самолета, разбил се в Пентагона на 11 септември! Сали се развълнувала много и изтичала до компютъра си. Влязла в интернет, за да потърси информация за въпросния самолет. Натъкнала се на най-различни данни. Колкото повече четяла, толкова повече се вълнувала. Сали била описала самолета, който се е разбил в Пентагона, с изключително точни подробности! Тя взела пак резюмето на сесията си и го преоценила въз основа на това, което вече знаела за самолета, разбил се в Пентагона! Сега оценката ѝ била много по-висока.

И така, какво се случва тук?

Свършила ли е Сали невероятно добра RV работа за самолета, който се разбива в Пентагона? Със сигурност!

Това ли е била определената ѝ цел? Не.

Какво означава това?

В тази конкретна ситуация Сали не само засилва лошото поведение на подсъзнанието си, като изпитва вълнение, но и създава възможност за повторение. Нейното въодушевление, съчетано с гледането на телевизионната програма и последвалото търсене на информация в интернет, създава силен атрактор за подсъзнанието. Когато подсъзнанието ѝ прескача напред, за да види каква ще е бъдещата цел, вместо да гледа зададената в момента, то е привлечено от вълнението и шума на информацията, която Сали намира след това. Тя на практика създава нова обратна връзка за подсъзнанието си.

Макар че не е възможно да избегнете напълно този вид неуспехи, можете да се предпазите от тях, като действате адекватно при всека сесия. Правилото е да не реагирате, когато сте извън целта, и да реагирате много щастливо, когато я „видите“ точно. С други думи, игнорирайте „лошото“ поведение и възнаграждавайте „доброто“. Когато се справите добре с дадена цел (независимо дали тренировъчна или реална), не забравяйте да си ръкопляскате! Подскачайте нагоре-надолу! Развълнувайте се! Подарете си физическа награда като масаж, вана с мехурчета, парче шоколад и т.н.

Тайните за преодоляване на скока във времето и други залитания

Дистанционното наблюдение не е толкова трудно. Изглежда, че на подсъзнанието му харесва да изследва времето и пространството. Това, което е трудно, е да го дисциплинирате да вижда предвидената в момента цел, а не нещо по-интересно. Като вюъри нашият стремеж трябва да е към точност и детайлност. В света има много надарени екстрасенси и много от тях вършат чудесна работа. Това, което позволява на контролираното дистанционно наблюдение⁵ да „изпъкне в тълпата“ от интуитивни инструменти, е неговата структура, която дава на вюъра възможността да добие огромно количество подробности за целта.⁶

Както споменах по-горе, един дистанционен наблюдател от световна класа трябва да бъде издръжлив и гъвкав. Освен това той трябва да е точен и най-вече любопитен. Как се развиват тези умения? С практика. Ако искате да подобрите уменията си в дистанционното наблюдение, опитайте това: уверете се, че имате винаги под ръка подготвени цели. Можете да носите някоя цел в плик, прикрепен към клипборд, заедно с хартия и химикалка. Това ще ви даде възможност да се упражнявате в различни ситуации: чакални на лекарски кабинети, хотелски фоайета, самолети, библиотеки, в парка и в кухнята. Правете сесии в среда с много разсейващи фактори и след това на спокойно, тихо място. Опитайте да си зададете време – завършете сесията (с обобщение и всичко) в рамките на 45 минути. Следващия път, когато практикувате, пробвайте да правите една сесия в продължение на няколко дни, като я разделите на 30-минутни етапи – за всеки ден по един. Правете сесии на закрито, на открито, след хранене, след тренировка, след медитация. Следете как се справяте в различните ситуации, които създавате за себе си, и бързо ще видите, че се развиват модели, които ви помагат да опознаете собствените си слабости и силни страни. Ще започнете да преодолявате препятствията, които измъчват много вюъри. А най-хубавото е, че ще дойде момент, в който ще развиете истинско приятелство с един много важен човек: вас самият.