преди 11 часа
Случвало ли ви се е да знаете нещо, без да можете да обясните откъде го знаете?
Да усетите, че предстои важно събитие. Да почувствате, че някой ще се обади точно преди телефонът да звънне. Да срещнете човек и още в първите секунди да придобиете необяснимо усещане за неговия характер. Или внезапно да откриете решение на проблем, върху който сте мислили дни наред, без никакъв видим логически процес.
Повечето хора са преживявали подобни моменти. Наричаме ги „интуиция“, „шесто чувство“, „вътрешен глас“ или просто „предчувствие“. Те са толкова разпространени, че често ги приемаме за нещо естествено. И все пак, ако някой ни попита какво точно представлява интуицията, как да я развием и как работи тя, едва ли бихме дали ясен и убедителен отговор.
Именно този въпрос стои в основата на едно любопитно есе, написано през 1996 година от Инго Суон – художник, изследовател на съзнанието и една от най-ярките фигури в историята на дистанционното наблюдение (Remote Viewing), често наричан Бащата на дистанционното наблюдение.
След като преди точно една година публикувахме статията „Философският поглед на Инго Суон за скептицизма към пси-способностите“, в която представихме неговите възгледи за отношението на обществото към необичайните човешки способности, днес продължаваме тази линия, като за първи път представяме пред българската публика едно от най-интересните му есета, посветено на интуицията.
В първата част на своята поредица „Дистанционно наблюдение и интуиция“ Инго Суон поглежда отвъд популярните определения за интуицията и се опитва да отговори на един фундаментален въпрос: какво представлява това особено човешко възприятие, което често наричаме шесто чувство. В своето есе той развива идеята, че интуицията не е мистична дарба или случайност, а естествена способност на съзнанието да усеща и разпознава връзки и закономерности, които все още не са достигнали до рационалното мислене.
Тази теза го отвежда до още по-смело заключение. Той смята, че съвременната култура постепенно е променила начина, по който разбираме интуицията и е изгубила разбирането за истинската ѝ природа. Причината е в това, че сме започнали да я описваме по неправилен начин. Авторът смята, че модерните определения се фокусират върху знанието, прозрението и познанието, но пренебрегват най-важния елемент – чувството.
В резултат на това, твърди той, сме изградили интелектуална карта на интуицията, която не съответства на реалния човешки опит.
В настоящата статия ще проследим основните идеи от това есе и ще разгледаме защо Инго Суон определя интуицията като способност да усещаме взаимовръзките, какво означава древният термин intuitus, каква е връзката между intuitus и intellectus и защо според него възстановяването на първоначалния смисъл на тези понятия е ключът към по-дълбокото разбиране на интуитивния процес.
Защо според Инго Суон интуицията е фундаментална човешка способност
Повечето хора възприемат интуицията като рядък талант или загадъчна способност, проявяваща се само в отделни моменти или при определени хора.
Но Инго Суон заема напълно различна позиция.
Още в началото на своето есе той заявява, че интуицията е толкова естествена част от човешката природа, колкото са зрението, слухът или паметта. Причината да изглежда загадъчна не се дължи на това, че се проявява рядко, а по-скоро на факта, че рядко обръщаме внимание на начина, по който тя действа.
Въпреки огромното ѝ значение, Инго Суон с право отбелязва, че знаем изненадващо малко за интуицията:
Ние, разбира се, използваме тази дума често, но организирано знание почти липсва. По причини, които са трудно разбираеми, интуицията е слабо интересна за парапсихологията, практически неинтересна за науката и психологията, и напълно игнорирана от психиатрията. От друга страна, съществува обширна, но неорганизирана и често повърхностна литература по темата. Така, в рамките на нашия вид, съществува една свръхспособност1, за която знаем, че съществува и че е важна, но за която не знаем почти нищо, освен това, че съществува.
За Инго Суон това е отправната точка на всяко сериозно изследване – преди да се опитаме да обясним интуицията, трябва да признаем колко малко всъщност знаем и разбираме по отношение на нея.
✨ Най-разпространената от всички необичайни способности
Инго стига още по-далеч в своите разсъждения. Той твърди, че между различните форми на необичайно възприятие като телепатия, ясновидство или дистанционно наблюдение, то именно интуицията е най-често срещаната и най-достъпната от всички тях.
По думите му почти всеки човек многократно е преживявал интуитивни моменти. Те могат да бъдат съвсем обикновени: внезапно усещане, че нещо не е наред; необяснимо доверие или недоверие към непознат човек; предчувствие за предстоящо събитие; неочаквано решение на проблем, което се появява сякаш от нищото.
Това, което прави тези преживявания интересни според Инго, е тяхната универсалност. Те се срещат във всички култури, във всички исторически епохи и при хора с най-различни убеждения. Независимо дали ги наричаме интуиция, предчувствие или вътрешен глас, описанията често си приличат удивително много.
В резюмето на есето си той обобщава тази идея със следните думи:
Разпознаваемата основа на интуицията е обща за човешкия вид и затова интуицията е най-спонтанно и най-често преживяваната от всички свръхспособности на човешкия биомозък2.
Това е отправната точка на цялата му концепция. Идеята, че интуицията не е периферно явление, а най-фундаменталната форма на интуитивно възприятие, става базов ориентир, който ни насочва към разбирането и за останалите проявления на човешкия потенциал. Така Инго Суон разглежда интуицията като своеобразна основа, върху която се изграждат и други форми на необичайно възприятие, които споделят общ корен – способността на човешкия ум да възприема информация по начини, които не се ограничават единствено до петте физически сетива. В този смисъл интуицията не съществува изолирано, а е част от по-широк, взаимосвързан спектър на способностите на човешкия биомозък, в който Инго включва и други форми на необичайно възприятие като телепатията, ясновидството и дистанционното наблюдение. Те не са отделни и несвързани явления, а различни проявления на една по-обща способност на съзнанието да възприема информация отвъд обичайните сетивни механизми.
В концепцията на Инго обаче интуицията заема централно място. Тя е първичната форма на възприятие, която всеки човек притежава и използва, макар често да не го осъзнава... Вие колко пъти сте игнорирали това тихо вътрешно усещане, само за да установите по-късно, че то е било вярно? Колко често сте си казвали „това е просто съвпадение“, а после сте съжалявали, че не сте му се доверили?
✨ Интуицията надхвърля време и пространство
Свръхспособностите се отличават от обикновените способности, защото надхвърлят материя, пространство, време и енергия. Такава е и главната характеристика на интуицията – тя надхвърля време и пространство, например чрез предчувствия за бъдещето или усещане на събития на друго място в миналото, настоящето или бъдещето.
И наистина – всеки очаква интуицията да надхвърля времето и пространството. Всъщност никой не би нарекъл нещо интуиция, ако то не го прави.
Проблемът е, че модерните науки твърдят, че времето и пространството не могат да бъдат надхвърлени. В предмодерните общества съществуването на интуицията не е било под въпрос, а скептиците са критикували само нейните провали, не съществуването ѝ. С началото на модерния технологичен период около 1845 г. класическата физика установява закони за материята, енергията, пространството и времето, които изглежда не могат да бъдат нарушени.
Инго пише:
Проблемът тук обаче не е, че интуицията надхвърля времето и пространството, а че съвременните науки твърдят, че времето и пространството не могат да бъдат надхвърлени. Това е много важен момент.
Приемането, че нищо не може да наруши законите на науката, създава объркване около интуицията, което продължава и днес. Инго Суон подчертава, че ако в умствените мрежи (вярвания) е заложено, че времето и пространството не могат да бъдат надхвърлени, това ще попречи на интуитивните способности.
Той казва, че е говорил с много хора, които искат да подобрят и развият интуицията си, но същевременно желаят да останат интелектуално и политически коректни спрямо отношението на съвременната наука, че времето и пространството не могат да бъдат надхвърлени. Той обобщава своята позиция така:
Високото ниво на интуиция може да се осъществи само чрез умствени мрежи, които са правилно и позитивно изградени по отношение на способностите на човешкия биоуум да надхвърля времето и пространството. Всяка информационна точка, която отрича това, ще доведе до срив или поне до неправилно функциониране на интуитивните способности.
Тази идея води и към следващия въпрос, който авторът на есето си поставя: ако интуицията е толкова универсална, защо съвременните определения не успяват да обяснят нейната истинска природа?
Проблемът с модерните определения
Инго Суон започва анализа си с преглед на различни речникови и енциклопедични определения на интуицията. Почти навсякъде той среща сходни определения:
🔹 непосредствено знание;
🔹 пряко разбиране;
🔹 познание без съзнателно разсъждение;
🔹 внезапно прозрение.
На пръв поглед тези определения изглеждат напълно приемливи, защото описват добре начина, по който хората обикновено говорят за интуицията. Но Инго Суон смята, че тук се крие съществен проблем и той е, че всички тези определения се концентрират върху крайния резултат – знанието. Те описват онова, което човек получава накрая, но пропускат самия процес, чрез който това знание възниква.
В своето есе той задава въпроса дали не сме обърнали нещата наопаки. Дали не сме започнали да разглеждаме интуицията през призмата на интелекта, вместо през призмата на непосредствения човешки опит? По неговите думи:
Самият интуитивен процес обикновено се пренебрегва в полза на онова знание, което изглежда е резултат от него.
Иначе казано, вниманието се насочва към полученото знание, докато самият интуитивен процес остава почти невидим. Ако насочим внимание към процеса, става ясно, че интуицията представлява своеобразна обработка на информация. В този смисъл Инго не разглежда интуитивното преживяване като внезапно възникнало знание без причина, а като резултат от процес, при който съзнанието обработва и свързва информация по начин, който все още не е достъпен за рационалното мислене. Затова според него интуитивното прозрение не възниква от нищото, а е естествен завършек на една скрита вътрешна обработка.
Разглеждайки различните определения и самия процес, авторът стига до категоричен извод:
Макар че ми бяха необходими около пет години, за да открия това, се оказа, че нищо – абсолютно нищо – не е такова, каквото предполагах.
Инго Суон извежда хипотезата, че съвременното разбиране за интуицията няма почти нищо общо с първоначалния смисъл, който тази дума е носела, и това е повратният момент в неговото изследване.
✨ Какво всъщност означава intuitus?
За да провери подозренията си, Инго проследява произхода на думата intuition назад до нейния латински корен intuitus.
Той с изненада установява, че древното значение всъщност не говори за внезапно знание или необяснимо прозрение. Латинският глагол intueri, от който произлиза intuitus, означава: „да гледам внимателно“, „да съзерцавам“, „да наблюдавам“, „да обръщам внимание“.
✨ Къде изчезна чувството?
Но Инго обръща внимание и на още нещо – в старите значения не става дума просто за гледане на предмети, а за съзерцаване на отношенията между тях.
Именно тук той прави своя най-важен извод. Според него първоначално intuitus е означавал способността да бъдат наблюдавани взаимовръзките. Не само да бъдат виждани и анализирани, а да бъдат преживявани непосредствено.
Инго Суон забелязва и още нещо, което според него е повече от любопитно. Докато древните определения постоянно препращат към преживяването, съзерцанието и чувстването, в повечето съвременни определения тези думи отсъстват.
Той дори отбелязва този факт съвсем директно:
Съвременните дефиниции дори не включват думата „усещане“.
На пръв поглед това може да изглежда като дребна езикова подробност, но Инго смята, че последствията от това са огромни. Ако премахнем усещането от определението за интуиция, ние променяме самото разбиране за нея.
Тогава започваме да мислим за интуицията като за особен вид знание, вместо като за особен вид възприятие. Според него точно това се е случило през последните няколко столетия.
Интуицията постепенно е била „интелектуализирана“. Вместо да бъде разглеждана като процес на непосредствено възприемане на взаимовръзките, тя започва да се описва единствено чрез крайния резултат – полученото знание.
Инго отбелязва, че в ежедневния живот хората рядко казват „Аз знам интуитивно“. Много по-често те казват: „Имам чувството, че...“, „Усещам, че...“, „Нещо ми подсказва...“, „Не мога да го обясня, но чувствам...“.
За него този езиков модел не е случаен и затова предполага, че първичната форма на интуицията не е знание, а усещане. Знанието идва по-късно. Първо възниква едно трудно обяснимо чувство, а едва след това съзнанието започва да го превежда в думи, понятия и заключения.
Именно поради тази причина Инго Суон смята, че чувстването трябва да бъде поставено в центъра на всяко сериозно изследване на интуицията.
Intuitus и intellectus – две страни на една и съща монета
Проследявайки развитието на понятията, Суон достига и до още едно интересно наблюдение.
В по-старото разбиране intuitus и intellectus не са противоположности и не се конкурират. Според автора интуиция и интелект изпълняват различни функции и описват две последователни страни на един и същ процес.
Интуицията е тази, която първа долавя взаимовръзките. Интелектът идва след това. Неговата задача е да ги различи, подреди, сравни, назове и превърне в осъзнато знание. От тази гледна точка разумът не заменя интуицията – той работи върху материала, който интуицията вече е предоставила и го превръща в осъзнато разбиране.
Една от най-честите грешки в съвременното разбиране е противопоставянето между интуиция и разум.
В популярната култура често се създава впечатлението, че човек трябва да избира между двете – или следва логиката, или следва интуицията. Но всъщност едната способност не отменя другата и те работят съвместно.
Усещане за взаимовръзки
В търсене на по-точно описание на интуитивния процес Инго Суон достига до концепцията, която вероятно е най-оригиналният принос на неговото есе.
Той предлага идеята за така наречените felt relationships – буквално „усетени взаимовръзки“, и формулира същността на интуицията като способност да разпознаваме връзки между явленията.
Според Инго интуицията не ни предоставя готови факти – тя ни позволява да долавяме отношения и зависимости между различни елементи от реалността, преди те да са станали очевидни за аналитичния ум. Авторът пише:
С други думи, интуицията винаги възниква по отношение на нещо друго, като взаимовръзката често бива усетена, преди да бъде осмислена от интелекта.
Това изречение съдържа ядрото на цялата теория на Инго Суон. Според него човек непрекъснато се намира сред огромно количество връзки – между хора, събития, обстоятелства, идеи и възможности. Повечето от тях остават извън обсега на съзнателното внимание. Интуицията е способността да усещаме част от тези връзки още преди да можем ясно да ги формулираме.
За да обясни защо подобни взаимовръзки често остават незабелязани, Инго обръща внимание на това, че физическите сетива възприемат отделните обекти и явления, но сами по себе си не възприемат отношенията между тях. Те могат да регистрират присъствието на човек, предмет или събитие, но не и скритите зависимости, които ги свързват. Именно тук според него се проявява ролята на интуицията – тя позволява да бъдат усетени тези скрити взаимовръзки още преди интелектът да ги разпознае и обясни.
Интуицията в ежедневието
За да направим тази идея по-разбираема, можем да си представим няколко напълно обикновени ситуации.
Срещате нов човек и още след първите минути усещате, че можете да му се доверите. Не разполагате с доказателства и не можете да посочите конкретна причина, но все пак усещането е налице. Или обратното – нещо ви кара да бъдете предпазливи, въпреки че на рационално ниво всичко изглежда наред.
Подготвяйки тази статия, имах подходящ случай да направя няколко малки експеримента, с които да проверя как изглежда подобно интуитивно преживяване в една малко по-хазартна, но напълно реална ситуация. Единият от тях се оказа едновременно рискован и изненадващо показателен. По време на мач по бадминтон, в качеството ми на посрещащ сервиса играч, вместо да следя изпълнението, просто обърнах гръб на сервиращия. Рационално това изглеждаше като сигурен начин да загубя точката. Само миг по-късно обаче чух характерния звук и видях как перцето пада извън игралното поле – в аут. Без да съм проследила полета му, вече имах ясно вътрешно усещане, че няма да ми се наложи да отигравам сервиса. Разбира се, подобен единичен случай не доказва нищо сам по себе си и лесно би могъл да се отдаде на… „случайност“ 🙂. Но такива моменти всъщност показват колко трудно е да разграничим интуитивното усещане от последващото рационално обяснение и защо Инго Суон поставя акцента не върху знанието, а върху непосредственото преживяване на една все още неосъзната взаимовръзка.
Понякога интуитивното усещане се проявява по съвсем ненатрапчив начин. Работите спокойно и без видима причина внезапно се сещате за човек, с когото не сте разговаряли от месеци. Минута по-късно телефонът звъни и се обажда точно той. Или например работите върху нещо съвсем различно и внезапно ви хрумва, че трябва да проверите електронната си поща. Нямате конкретна причина за това, но усещането е достатъчно настойчиво, за да го последвате. Оказва се, че точно тогава е пристигнало съобщение, което очаквате от дни. Примерите могат да бъдат безброй.
Инго Суон смята, че в подобни случаи интуицията е уловила взаимовръзки между множество дребни сигнали, които съзнателният ум все още не е обработил.
Сходен процес може да се наблюдава и при творческата работа. Учени, изобретатели, писатели и предприемачи често описват моменти, в които решението на даден проблем се появява внезапно след продължителен период на безплодни усилия. Както ви разказахме и в RV проекта ни за черните дупки „Отвъд хоризонта на събитията“, голяма част от научните открития също са плод на интуитивни прозрения. Освен това хората използват интуицията, за да регулират и направляват живота си и така тя става свързана не само с творчеството, но и с индивидуалното оцеляване.
От гледна точка на Инго във всички тези случаи няма мистерия – те показват момента, в който скрита взаимовръзка внезапно става достъпна за съзнанието. В тази връзка Инго Суон обръща внимание и на още една особеност. Макар интуитивното прозрение често да се преживява като мигновен проблясък, самият процес невинаги е мигновен. Според него в много случаи той се изгражда постепенно, докато съзнанието неусетно натрупва и свързва отделни елементи. Внезапният момент на осъзнаване е само последният етап от този процес – моментът, в който вече изградената взаимовръзка достига до съзнателното внимание. Възможно е роля за това да има епифизата.
Защо всичко това има значение
Есето „Интуиция“ не предлага практически техники за развиване на интуицията, нито се опитва да доказва съществуването ѝ чрез експерименти. Целта му е да постави под съмнение самите определения, с които описваме това явление.
Според Инго Суон през последните столетия сме започнали да говорим за интуицията почти изцяло като за форма на знание. В стремежа си да я обясним чрез понятията на интелекта, постепенно сме оставили на заден план чувстването – именно онзи елемент, който според него стои в основата на интуитивното възприятие.
Историческият преглед, който Инго ни дава, може да задоволява лингвистичното ни любопитство, но всъщност има и съвсем практическо значение. То е свързано с осъзнаването, че ако сме започнали да разбираме погрешно самата дума „интуиция“, вероятно сме започнали да изучаваме погрешно и явлението, което тя обозначава. А ако интелектуалният модел е неточен, всички последващи опити да обясним, развиваме или изследваме интуицията неизбежно стъпват върху нестабилна основа.
Поради това Инго Суон настоява, че преди да се опитаме да разберем как работи интуицията, трябва да си върнем нейното първоначално значение, което от своя страна е свързано с непосредствено усещане за взаимовръзките между хората, събитията и света около нас.
Дали човек ще приеме тази гледна точка е въпрос на лична преценка. Но трудно може да се отрече, че тя предлага различен начин да погледнем към една способност, която повечето от нас са преживявали поне веднъж в живота си.
Най-ценният принос на това есе е в поканата да започнем да задаваме по-различни въпроси. Вместо да се питаме единствено:
„Как получавам това знание?“,
Инго Суон ни насърчава да зададем един съвсем различен въпрос:
„Какви взаимовръзки съм усетил, още преди да започна да ги разбирам?“.
Именно в този въпрос, според него, се крие ключът към истинската природа на интуицията.
----
Още статии за Инго Суон
Този материал е част от поредицата статии, с които RV Insights представя за първи път на български език живота, изследванията и идеите на Инго Суон – човек с огромно влияние върху развитието на дистанционното наблюдение.
Целта на тази поредица е да направи достъпно за българските читатели неговото наследство, което до този момент не е представяно у нас. Ако желаете да научите повече за работата на Инго Суон, можете да разгледате и следните публикации:
⏺ Инго Суон – феноменът, който дава на света дистанционното наблюдение
⏺ Лунен пътешественик – Инго Суон и тайните на Луната
⏺ Философският поглед на Инго Суон за скептицизма към пси-способностите
За други интересни и полезни материали от RV Insights, можете да се абонирате за безплатния ни бюлетин.