На 19 декември 2025 г., точно в 8 часа вечерта, трима души седяха в тишина, фокусирани върху обект, който по същото време се движеше на стотици милиони километри от Земята. Те не го наблюдаваха чрез телескопи, сензори и свръхмодерен софтуер, а чрез съзнанието си.

Екипът на RV Insights използва тази тишина като космодрум. В този момент за нас се отвори рядък прозорец за пряк контакт с междузвезден обект в момента на неговото най-близко преминаване край Земята. Бе настъпил часът за наше собствено, директно изследване на 3I/ATLAS чрез метода Remote Viewing.

Тази статия не е компилация от чужди твърдения. Не е преразказ на сензационни публикации. И не е опит да убеждаваме когото и да било в каквото и да е.

Това, което ще прочетете, са реални данни от три професионални Remote Viewing сесии, проведени в конкретен времеви прозорец, при ясно дефинирани условия и с доказана методология.

В края ще споделим и автентични описания от координираното ни кинетично влизане в 3I/ATLAS със степен S10 на протокола – етап от RV сесията, за който официално се твърди, че не съществува в оригиналната методология на Инго Суон от 70-те и 80-те години¹, но днес се преподава от учител на ученик на малцината, запазили хъс и солидна доза упоритост в практиката, за да достигнат ниво в обучението за напреднали. Този тип данни излизат извън рамките на класическите RV изследвания в степен S6 с нейните над 20 различни апликации и често изискват от читателя отворен ум и готовност за работа с неконвенционална информация.

Но за да разберем защо изобщо си струваше да насочим внимание към 3I/ATLAS, нека се върнем към момента, в който човечеството за първи път разбра за неговото съществуване.

Какво представлява 3I/ATLAS?

Официалното му откриване е на 1 юли 2025 г., когато телескоп от системата на НАСА регистрира необичаен обект, навлизащ в Слънчевата система със скорост от около 220 000 км/ч. Фактът, че това е едва третият потвърден междузвезден посетител в нашата част на Вселената, беше достатъчен, за да насочи прожекторите на науката, медиите и алтернативните изследователи в една и съща точка от небето.

Името 3I/ATLAS идва от системата за каталогизиране на космически обекти: 3I означава трети междузвезден обект, открит в Слънчевата система, а ATLAS е съкращение от Asteroid Terrestrial-impact Last Alert System (ATLAS) – наземният телескоп в Рио Уртадо, Чили, който откри обекта. Така името 3I/ATLAS буквално означава „Третият междузвезден обект, открит от проекта ATLAS“.

Всъщност астрономическата система Asteroid Terrestrial-impact Last Alert System към момента включва четири телескопа – два в Хавай, един в Чили и един в Южна Африка. Основната ѝ функция е ранно предупреждение при откриване на потенциално опасни астероиди, насочени към Земята. Възможностите ѝ предвиждат това да става до няколко дни преди сблъсък за малки астероиди от около 20 метра и до няколко седмици за астероиди от 100 метра. Големите астероиди с диаметър от над 10 км, които са класифицирани с 10-ка по Скалата на Торино² и са способни да унищожат човешката цивилизация, могат да бъдат открити години по-рано.

При скоростта, с която 3I/ATLAS се движеше към датата на своето откриване, дори бегъл поглед към числата е достатъчен, за да стане ясно колко малко време би имало човечеството за реакция при неблагоприятен развой на събитията. Ако обектът беше насочен директно към Земята, щяхме да разполагаме с едва около 95 дни, за да се подготвим за потенциално апокалиптичен сценарий. Но и този път „не беше изтеглена тази карта“ – т.нар. комета не се оказа на колизионен курс с нашата планета и преминаването ѝ остана чисто астрономическо събитие за по-голямата част от хората.³

След първоначалната вълна от новини официалната информация започна бързо да оредява. Публикуваните изображения бяха малко и с крайно незадоволително качество, а научните данни – пестеливи и силно фрагментирани. С времето ситуацията дори се влоши с блокиране работата на НАСА под претекст за „бюджетни ограничения“.

За сметка на това алтернативното информационно пространство буквално експлодира. Хипотези, тълкувания и „инсайдерски“ данни, добити чрез най-различни неконвенционални методи, започнаха да се разпространяват лавинообразно.

В настоящата статия няма да преповтаряме тези интерпретации – повечето от тях са добре познати на всички, които следят темата. Фокусът ни тук е друг. Но на читателите, които търсят по-широк контекст, бихме препоръчали този задълбочен и многостранен анализ, разглеждащ 3I/ATLAS от различни перспективи. В него ще откриете включително и RV данни от няколко независими източника.

Remote Viewing данни за 3I/ATLAS – „Айляк“ през август

Още през август 2025 г. темата за 3I/ATLAS вече беше активна в тренировъчния форум на RV Insights. Участниците в проект „Айляк“⁴ станаха първите вюъри в България, които изследваха този обект чрез метода Remote Viewing.

Анализът на техните сесии показа няколко повтарящи се елемента, като всеки от тях се присъства в поне две независими сесии. Основният аспект на обекта, който вюърите описват, често се възприема като изкуствен и технологичен – описван като кух метален обект, дигитален уред или сложна високотехнологична енергийна система.

Същият аспект последователно се свързва с енергия – обектът вибрира, пълен е с енергия, променя цвета си, загрява, охлажда се или свети. В две сесии присъства ясно изразен активиращ или управляващ елемент – той контролира основния обект чрез цикли, импулси или програмиран чип.

Появява се мотивът за прикриване и невидимост, както и усещането за мистерия и секретност – обектът „изчаква“, изпълнява строгосекретна задача или крие тайна. На сцената присъства хаос, който води и до негативно въздействие. Това се проявява у вюърите като усещане за дисхармония, страх и смут, но въпреки това те са съчетани с учудване, възхита, респект и с нескрит интерес.

Макар да бяхме инициатори на проект „Айляк“, ние съзнателно останахме встрани. По онова време нямахме никакъв вътрешен импулс да се включим – медийният шум беше твърде силен, а интернет пространството беше пренаситено от екзотични данни и интерпретации.

Към декември ситуацията вече беше парадоксална: вероятно ние бяхме единствените вюъри в света, които още не бяха правили Remote Viewing сесии за 3I/ATLAS 😁

Remote Viewing данни за 3I/ATLAS – 19 декември

Именно тогава, на 19 декември 2025 г., обектът направи най-близкото си преминаване до Земята – на разстояние около 269 милиона километра. Няколко дни по-рано усетихме ясно и недвусмислено, че това е нашият момент.

Това, което следва по-долу, са данните от нашите Remote Viewing сесии, проведени именно в този ключов времеви прозорец.

Към нас в това изследване се присъедини и трети⁵ вюър – Звезделина. Наскоро преминала нивото за напреднали, но вече демонстрираща изключителен потенциал и отлично владеене на всички степени на RV протокола, тя сякаш по естествен начин „влезе в орбита“ около този проект. Името ѝ – носещо в себе си очевидна връзка със звездното – звучи почти като дискретна подсказка, че подобни срещи не винаги са плод на случайност. Когато темата е междузвезден обект, а екипът се допълва от човек със „звезден“ отпечатък, остава усещането, че нещо в подредбата на събитията вече е било намекнато, далеч преди самите ние да го осъзнаем 🙂

Стратегически решихме работата ни по тази цел да не се ограничава само до стандартните сесии за дистанционно изследване на обекта с изграждане на ST и последващи S6 рисунки. Като допълнение проведохме и координирано, синхронизирано във времето кинетично влизане в 3I/ATLAS, отговарящо на степен S10 на Remote Viewing протокола. Казано накратко, това означава целенасочено енергийно „проектиране“ вътре в обекта, с пряко и непосредствено възприемане на процесите и средата в неговата вътрешност.

В миналото сме прилагали S10 многократно при изследвания на най-различни теми, както на индивидуално ниво, така и в координация с други вюъри, работещи по една и съща цел. Малка част от опита и преживяванията ни в тази екзотична степен на RV протокола, можете да прочетете в изследвания като „Окултният Титаник“, където проследяваме окултните причини за потъването на големия пътнически кораб на 20 век; „Малък радиоприемник в мозъка“, посветено на изследване на епифизата в човешкия мозък; и „Отвъд хоризонта на събитията“, проект, фокусиран върху най-мистериозните обекти в нашата Вселена – черните дупки.

S10 неслучайно е една от любимите ни фази в RV протокола. Макар че това е изключително сложна и комплексна степен, тя позволява непосредствени възприятия и е доказала своята ефективност в практиката ни в продължение на повече от десетилетие. Прилагайки я, вюърът не само може да се усети и опише целта, но и да пристъпи към непосредствено взаимодействие с нея. Именно такъв пример ще демонстрираме и по-долу в текста.

Без повече отлагане, преминаваме към нашите Remote Viewing данни за 3I/ATLAS 👇

3-ма вюъри в 3-тия междузвезден обект

Основният общ мотив в трите сесии очертава 3I/ATLAS като функционален обект с предназначение, а не като случаен природен феномен. Той е възприеман като: контейнер, механизъм, машина с мисия; той е структура-артефакт с ясно разграничени аспекти; свръхмощна и сложна технологична система. И в трите случая присъства идеята за симбиоза между материално и нематериално, между структура и функция, между форма и смисъл.

В една от сесиите ни обектът бива описан така:

…огромна въртяща се сфера от хаотични искри, която е в непрекъснато движение – тялото ѝ бушува, издува се, диша. Налични са разнообразни текстурни компоненти – метал, кристал и камък. С този обект е свързана някаква идейност, водеща към думи като далечност, широта, простор и цивилизационност. Метафорично се намесва концепцията за пренос на спори и микроби. Сферата се асоциира с „пътуване през световете“ и „изгубени в космоса“.

По-нататък в сесията обектът е допълнително изследван с една от десетките възможности, които дава степен S6 на RV протокола. Визуално тялото му се развива във формата на космически болид.

Фиг. 1. Remote Viewing скица на 3I/ATLAS – фрагмент от сесията, показващ „болида“. Повърхността му се усеща като много груба, намачкана, силно набраздена, релефна, каменна. Пространството около нея излъчва мека светлина – сивкава, лилаво-синя, и някак този обект увлича и събира информационно и фактически материал от околното пространство. Така около сферата се натрупва плазмен фон и се засичат най-различни елементи.

Структурата му е организирана йерархично, със силно изразен смислов център. Данните ни ясно сочат, че има центриране около нещо „главно“: „ядро“, „централен излъчвател“, който е и „ценен товар“, „ядро, обгърнато от защитна/комуникационна обвивка“, „централно помещение с контролни зони и система за наблюдение“.

Технологичните аспекти са ясно застъпени както по отношение на части от конструкцията, така и във връзка с „мисията“ на обекта.

Пример за първото откриваме в една от сесиите, в която 3I/ATLAS се възприема като изкуствена, силно организирана система с ясно изразена функция и вътрешна структура (Фиг.2). Основният аспект за нея е свръхсложна технологична конфигурация, асоциирана със съхранение, обработка и акумулиране на знание и енергия, което пряко съвпада с представата за „носител на информация“, описана и в другите две сесии. Скицата показва ясно дефинирани зони и функционални елементи, което подкрепя идеята за централно ядро и подредена структура.

Фиг. 2

Налице е много силно припокриване в данните по отношение присъствието на енергийно поле, обгръщащо обекта. То е активно, интелигентно, функционално енергийно поле и не се възприема просто „аура“. Две от нас независимо посочват, че цветът му е виолетово-син и го скицират в приблизително ромбоидна форма, или с четири лъча в четирите видими посоки. Полето е „функционално свързано с принципа на движение на обекта“, играе роля в навигацията и сякаш „някак трасира и насочва сферата в нейния път в пространството“.

Фиг. 3. Remote Viewing визуализация на енергийното поле на 3I/ATLAS – фрагменти от сесиите на двама различни вюъри, показващи изумително сходна визуална репрезентация на енергийното поле.

Същността на това поле се описва като „симбионт с органичен и синтетичен компонент“. Данните ни го дефинират като „разумно, но някак полуинтелигентно, полуосъзната същност“. Частично изпълнява защитна функция и роля на „камуфлаж“.

Интересно е да отбележим, че това поле много силно ни напомня на друго, което наскоро засякохме в проект, касаещ най-значимото откритие на НАСА, което агенцията пази в тайна. Там то обгръщаше извънземен кораб и функционираше в симбиотична връзка с него. Технологията е изключително сходна! Ако сте пропуснали този много любопитен материал, можете да го прочетете тук.

И в трите ни сесии, всяка от нас независимо стига до идеята, че 3I/ATLAS функционира като информационно-ориентирана система, не просто като носител на маса. В него детектираме компонент, съдържащ познание, но не просто някакво познание, а от типа „цялото познание на едно място“. Една от нас го описва като обект, който „събира информация, знания, опит“ и „носи познание“. Друга посочва, че „системата сканира, записва, акумулира данни“. Добиваме и специфични данни за процес на извличане на информация от околното пространство, включително от Земята.

Освен функцията на съхранение, данните ни сочат, че този обект има функция и на предавател, излъчвател; нещо, което предава и пренася. Една от ярките асоциации във връзка с него е тази за „кристален мозък“. Той е ценният товар, който носи смисъла на съществуването на сферата.

Фиг. 4. Фрагмент от една от сесиите, показващ плосък почти прозрачен високотехнологичен обект, който съдържа кристални компоненти. Тялото му e фасетирано, има много ясно очертана нарочна структура, но краищата му са меки и сякаш се движат, като вода, която се движи бавно. Усещането е за податливост за оформяне в ръце.

Този предмет смислово силно наподобява някакво свръхтехнологично устройство за съхранение и пренос на данни. Най-близкият аналог в нашата цивилизация са устройствата тип USB памет, но с фундаменталната разлика, че тук формата и капацитетът не са фиксирани, а самият обект се намира някак в постоянна интеракция с околната среда, от която непрекъснато черпи информация и се обогатява. Тази концепция ни заинтригува силно и решихме да направим визуална репрезентация с помощта на ИИ:

3I/ATLAS създава и у трите ни усещане за висока интелигентност и целенасоченост. Нито една от нас не го възприема като хаотичен, дори напротив. Определяме го като „полуразумна, но целенасочена система с „мисия“, „артефакт със смисъл и функция“ и в извлечените от нас данни директно се говори за свръхинтелигентност, организираност и йерархия.

Въпреки част от циркулиращите в интернет пространството свидетелства от най-различни алтернативни източници, нашият екип не засече враждебност или друг вид негативен отпечатък в 3I/ATLAS. Усещането ни е по-скоро за грандиозност, целенасоченост и мисия.

Космически преживявания в 3I/ATLAS

Кинетичното влизане в обекта бе координирано и извършено едновременно от трите ни, макар да се намирахме в различни географски точки на страната. Точно в 21 часа на 19 декември ние влязохме в 3I/ATLAS.

И трите впоследствие докладвахме за силни физически и енергийни усещания. При нито една от нас влизането чрез S10 в целта не бе „меко“ или неутрално.

Публикуваме трите оригинални описания, като в текстовете са направени несъществени съкращения.

Влизам кинетично в сцената в близост до плазменото поле на болида. Усещам неописуемо силен вихър, мощно движение, абсолютния хаос в нещо, което неумолимо върви напред и мачка всичко пред себе си. Енергиите са по вселенски мощни, всичко е един огромен водовъртеж, огнен ад, неописуема сила. Оставам се да ме мята насам-натам за кратко, но тук няма нищо повече, което да привлече интереса ми.

Влизам вътре в обекта. В пълен контраст с външната част, тук всичко спира. Настъпва абсолютно спокойствие, пълна тишина, няма никакво движение. Намирам се в огромно тъмно пространство, наподобяващо пещера. Но това не е напълно физическо място, усещам го като почти изцяло намиращо се в етерно пространство. Подът и стените са груби, сякаш издялани от камък. Няма присъствие, сама съм там. И някак изведнъж нещо започва да ме кара да издавам тънки звуци, постепенно превръщащи се в кратка нежна мелодия. Разбирам, че мястото е изключително музикално, то реагира на звук! Активира се от звук!

Насочвам се към най-важния елемент в това пространство, което обръща погледа ми към така наречения „таван“. Целият той е обсипан или съставен от милиарди миниатюрни хексагони. Те святкат, когато ги активирам със звук, и известно време си играя с протегната нагоре ръка да ги „докосвам“ с мелодия. Усещам, че под първия слой има огромна дълбочина от хексагони, които отиват безкрайно нататък в едно необятно пространство. Това са потенциали, които носят живот.

Разбирам, че 3I/ATLAS е създаден още от зората на самото време и пространство, и заедно с другите като него е концептуално предвиден да създава нови светове, нови вселенски игри. Този обект съдържа всичко необходимо за създаване на живот, той минава и събира отвсякъде информация, знания, опит, за да създаде нова игра някъде там. Той е многоизмерен.

Макар и много по-кратко, второто описание е подобно на това, което прочетохте току-що, особено по отношение наличието на такъв специфичен елемент като хексагонните структури в обекта.

Подобни забележителни съвпадения в RV данните на независимо работещи вюъри, намиращи се на различни географски места и най-често работещи дори в различно време, без никаква възможност за взаимно влияние, за нас винаги са били много впечатляващи и дълбоко вдъхновяващи. Освен че разкрива красотата на работата в екип, подобна консистентност във възприятията показва още, че методът Remote Viewing не е игра на въображението, а реален инструмент за достъп до информация, който надхвърля ограниченията на сетивата и разстоянието. И това е едно от първите неща, в които се убеждават курсистите в нашите обучения по Remote Viewing! Методът на дистанционното наблюдение работи още от първия ден и отваря врата към изумителни нови възможности. Чрез него можем да изследваме обекти, процеси и загадки във Вселената по начин, който с други методи е немислим. А възможността за лично преживяно познание и директно изследване на реалността смело можем да кажем, че е едно от най-ценните неща в свят, в който отвсякъде ни заливат с различен прочит на реалността. Но да преминем към описанието…

Енергийното поле в наблюдаваната сцена по някаква причина оказа най-силно влияние върху мен. При кинетичното навлизане в сцената то буквално ме засмука до степен, че изпитах замайване и се наложи да седна за стабилност и фокусиране. Усещах тласъци в тялото, все едно реагирайки на постъпателно ускорение. Поддържането на фокуса беше трудно и свързано с напрежение, което усещах в главата. В същото време с долната част на тялото изпитах усещане за вертикално потъване на около три-четири ясно отчетливи тласъка.
Визуализирах кристална решетка, която оприличих намногофасетъчно око⁶, която пулсираше и светеше в същата електрикова синьо-виолетова гама като обвивката около корпуса на артефакта. Около кристалната решетка се въртяха концентрични области като планетарни пръстени, които усещах като междупространствени и многоизмерни. Те бяха своеобразен генератор на енергията за достигане до целта. Финалното ми изживяване беше свързано с наблюдаването на процес на изхвърляне и излъчване на малки сфери от сгъстена енергия. Те най-напред бяха поглъщани в тръбовиден мускулест канал, след това изхвърляни навън в насочен поток.

В третото кинетично влизане се преживява отчетливо преминаване през граница, съпроводено с телесни усещания и промяна в състоянието на съзнанието, подобно на интензивността във второто описание по-горе. Вътрешното пространство, което се възприема, е технологично и ясно функционално, а не хаотично, което отново подсилва темата за артефакт със задача. Особено показателно е, че описаният процес на сканиране и извличане на информация от заобикалящата среда съвпада концептуално с идеята за „събиране на знания и опит“ и с процесната динамика, уловена при другите две от нас. Емоционалният тон на преживяването също е неутрален до позитивен – присъства чувство за смисъл, подредба и по-висок порядък на организация.

Усещам, че съм в открития космос. Преминавам през нещо и чувам някакво свистене и звънчета в ушите. Влязох в немного голямо помещение, осветено с натрапчива бяла светлина. Навсякъде повърхностите са гладки, има миниатюрни копчета като клавиши на клавиатура. Докоснах някои и те сякаш хлътваха надолу, покрай други само минавах. Те сами се задействаха и включваха светлини. В центъра имаше нещо, което приличаше на огромен плазмен монитор. В него, като на екран, се вижда космическото пространство, в което летят обекти. В дълбочина виждам Земята, към която са насочени снопове рентгенови лъчи, които я сканират. Някакви фотонни потоци вървят към нея и се връщат обратно към мястото, в което съм. Те изтеглят информация за Земята и я записват на носител. Мислено зададох въпрос защо се прави това и получих данни, че с така събраната информация, Земята може да бъде възстановена при евентуалното ѝ унищожение.

Бихме могли да обобщим, че и в трите RV сесии ние възприехме 3I/ATLAS като естествен артефакт с модифицирани свръхтехнологични компоненти, притежаващ съзнателен или полусъзнателен характер, обграден от интелигентно енергийно поле и функциониращ като система за движение, наблюдение и работа с информация.

Кинетичното взаимодействие с него не ни остави равнодушни – то бе съпроводено от чувство за преминаване на граница, промяна в състоянието на съзнанието и навлизане в реалност с различни правила. Преживяванията ни бяха силни и реалистични, и въпреки интензивността, липсваше какъвто и да било оттенък на враждебност. Усещанията за подредба, смисъл и странна, тиха близост, оставиха отпечатък дълго след края на самите сесии.

Естествен междузвезден обект или изкуствен артефакт – въпрос на предразположеност

При анализа на данните от нашите сесии и огромния обем от информация, който прегледахме по темата за 3I/ATLAS, се открои един интересен момент, който бихме искали да коментираме в този материал. Забелязахме, че съществуват, най-общо казано, две посоки, в които световноизвестни вюъри и хора с екстрасензорни способности от цял свят добиват информация за 3I/ATLAS.

В първата, 3I/ATLAS се възприема като естествена комета, която е била частично модифицирана за нуждите и целите на извънземна раса, която вероятно е изчезнала към настоящия момент. Един такъв разказ можете да прочетете в тази част от интервюто на д-р Майкъл Сала с невероятната Бърди Явòрски, което публикувахме наскоро. Тя е вюър с над 30-годишен опит зад гърба си със собствен вариант на RV, наречен Трансдименсионално картографиране, и освен наблюденията ѝ за естествената природа на обекта, извлича изключително интересни данни за извънземната раса, направила модификация на кометата, и мотивацията зад това тяхно действие. Намираме много концептуални сходства между нашите данни и тези на Бърди, и считаме, че сесиите ни застъпват и потвърждават в различна степен тезата за модифициран естествен обект.

Във втората посока, 3I/ATLAS се възприема като космически кораб, прикрит от камуфлажна технология да изглежда като комета или астероид с червеникаво-кафяв и скалист вид, на чийто борд присъстват негативно настроени към Земята рептилоидини извънземни същества. Подобна сесия представя Азиз Браун⁷, който за първи път споделя RV данни по модифицираната методология на Научното дистанционно наблюдение (SRV) през 2015 г., от което индиректно можем да съдим, че се занимава с Remote Viewing от около 10-12 години. Неговата сесия за 3I/ATLAS можете да гледате тук.

Както виждате, и в двата варианта данните са добити от доказани професионалисти в Remote Viewing метода, с дългогодишен опит зад гърба си. Но как бихме могли да обясним тогава това разминаване?

За да адресираме този привиден конфликт в рамките на Remote Viewing теорията и метафизичните модели, ще насочим вниманието ви към съвременните концепции за съзнанието и естеството на реалността. От тяхна гледна точка това не е задължително разминаване на данните, а може да е различно ниво на достъп до една и съща многопластова реалност.

Много традиции – от херметизма до съвременните интерпретации на квантовата механика – разглеждат реалността като слоеста структура с повече от едно ниво. Дори ако погледнем само физическото от тях, ще видим, че класическата наука среща идентичен на разисквания проблем с много базов параметър на нашия свят, а именно светлината. Тя понякога се държи като вълна, а друг път – като частица. Това е така, не защото учените грешат в един от двата случая, а защото природата на обекта допуска повече от една валидна интерпретация в зависимост от начина на наблюдение. Така един и същи обект може да има физически слой (материя, форма, структура), енергиен слой (полета, взаимодействия, динамика), информационен слой (функция, програма, цел), съзнателен слой (намерение, интелигентност, организация) и т.н. Представете си го подобно на това как един човек може да опише океана като „вода“, друг – като „екосистема“, а трети – като „сила“, при това без нито един от тях да греши.

Освен гореизброеното обаче, следва да се има предвид, че в метафизичен план съзнанието не се ограничава единствено до възприятие на плътната физическа реалност, а притежава способността да резонира с по-фини нива на реалността – онова, което традиционно наричаме етерна равнина например. В някои Remote Viewing сесии, на определени хора, данните за такова пространство могат да бъдат добити много по-лесно и в този смисъл RV може да се разглежда именно като техника за настройване на съзнанието към тези по-фини пластове на съществуване, където възприятието не е ограничено от разстояние, време или физически сетива.

Гледайки по този начин на Remote Viewing данните за 3I/ATLAS, един вюър може да „влезе“ през физическия слой, друг може да се свърже директно с информационния или функционалния слой и да го възприеме по друг начин, а трети да наблюдава енергийни процеси. Така и тримата възприемат реални аспекти на една и съща система, но от различна дълбочина. Различията във възприятията не се тълкуват като грешка, а като следствие от това, че чрез Remote Viewing се достъпват различни слоеве на една и съща цел – физически, енергиен, функционален и информационен.

В случая с 3I/ATLAS не може да се изключи възможността обектът да представлява хибридна структура – например естествено небесно тяло, в което е внедрена изкуствена система. В подобен сценарий различните вюъри не описват различни обекти, а просто попадат върху различни сектори от една и съща многопластова конструкция. Ако си го представим образно като огромен дворец с множество зали, коридори и обслужващи пространства, един вюър може да бъде допуснат в балната зала, друг – в кухнята, трети – в оръжейната, а четвърти – в складовите помещения, и т.н. Естествено, всеки от тях ще даде сравнително различни описания по нашите стандарти, защото ще преживява различна част от цялото. Добавим ли към това и различната чувствителност, фокус и стил на възприятие на всеки вюър, картината става още по-многопластова. В този контекст разминаването в описанията по такива енигматични цели няма да е непременно грешка, а по-скоро индикатор, че целта притежава по-сложна физическа структура, отколкото позволява едно единствено описание.

Да отговориш вместо ЦРУ

Факт е, че 3I/ATLAS предизвика силен интерес в изследователите по целия свят именно защото стои на границата между познатото и необяснимото. Оскъдните официални данни допълнително нажежиха тази ситуация и интересът излезе извън рамките на астрономията, като достигна до институционално ниво.

Наскоро в публичното пространство дори се появи скрийншот от отговор на ЦРУ на въпрос от уфологът Джон Грийнуолд-младши относно наличието на документи, свързани с обекта. Отговорът е т.нар. Glomar response – агенцията заявява, че „не може нито да потвърди, нито да отрече“ съществуването на подобна информация, тъй като самият този факт е класифициран. Подобни отговори обичайно се ползват, за да се защити чувствителна информация, особено по въпроси, свързани с националната сигурност и разузнаването. С други думи, ЦРУ ни казва, че темата е достатъчно чувствителна, за да не желаят да я отварят публично. Да, всички сме съгласни – кометите са доста чувствителни обекти…

Както е прието да се казва шеговито: „Е, ЦРУ, имаме новина за вас“ ;) Използвайки Remote Viewing много хора по света вече имат своя отговор какво е 3I/ATLAS, включително и ние самите.

За нас това изследване беше изключителна възможност да преживеем директен контакт с една вълнуваща космическа загадка. Споделяме данните тук такива, каквито са, и каним читателя не да вярва, а да наблюдава, да размишлява и да усети сам как резонира тази история в него.

И ако това пътуване отвъд границите на възприятието ви е докоснало, ако у вас е останало усещането, че подобен тип изследване дава възможности за дълбоко лично преживяване, то следващата естествена крачка е да придобиете ваш собствен опит. Затова създадохме и нашите обучения по Remote Viewing и тренировъчния ни форум – те са пространство за хората, които искат не просто да четат за подобни енигми, а да ги изследват сами, със собственото си съзнание и със собствените си въпроси. Както пролетта идва тихо, но носи обещание за нов живот, така и всяко ново изследване започва с въпрос и смелост да го последваме. Мистериите на света ви очакват 🙂